Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дюн (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Children of Dune, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
kpacko (2007)

Издание:

ФРАНК ХЪРБЪРТ

ДЕЦАТА НА ДЮН

ИК „БАРД“ ООД, 2004

 

Първото издание е на 2 части. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.15 и 16 от 1995 и 1996 год.

 

Frank Herbert

Children of Dune

1976

История

  1. — Добавяне на анотация

„Речта на свободните придава голяма сбитост и стегнатост, както и точност на израза. Тя е потопена в илюзията на абсолютните стойности. Нейните постулати представляват плодоносна почва за религиите. Освен това свободните много обичат да морализаторстват. Те се противопоставят на страхотната липса на равновесие в живота с изявления, въведени в норма. Те казват: «Знаем, че не съществува общ сбор на цялото достижимо познание; това е място, запазено за Бога. Но постижимото за научаване от хората може да бъде събрано.» От това рисковано подхождане към света те създават фантасмагорично вярване в знаци и поличби, както и в собствената си съдба. Именно тук се корени тяхната легенда за Крализец — войната в края на вселената.“

 

Секретни отчети на „Бин Джезърит“/лист 800881

— Прибрали са го на сигурно и безопасно място — каза Намри, подсмихвайки се на Гърни Халик през квадратната стая от камък. — Можеш да го съобщиш на своите приятели.

— Къде се намира това безопасно място? — попита Халик. Никак не му харесваше тонът на Намри, но се чувстваше окован от нарежданията на Джесика.

Проклетата вещица! Обясненията й бяха напълно лишени от смисъл с изключение на предупреждението какво би могло да стане с Лито, ако не сполучи да овладее страховитите си спомени.

— Мястото е сигурно — каза Намри. — Това е единственото, което мога да ти съобщя.

— А как го научи?

— Разполагах с дистранс. Сабиха е при тях.

— Сабиха ли? Тя просто ще им каже…

— Не и този път.

— Ще го убиеш ли?

— Оттук нататък друг взема решенията.

Халик се намръщи. Дистранс. Какъв ли бе обхватът на тези гадни пещерни прилепи? Нерядко ги бе виждал да се стрелкат безшумно из пустинята със скрити послания, закодирани в техните призивни писъци. Докъде обаче можеха да стигнат на тая пъклена планета?

— Трябва сам да го видя — рече Халик.

— Не е разрешено.

Той пое дълбоко дъх, за да се успокои. Бе чакал два дни и две нощи за резултатите от претърсването. Сега отново бе утро и му се струваше, че ролята му се стопява, оставяйки го напълно безпомощен. Впрочем той никога не бе обичал командите. Командващият винаги се намира очакване, докато други вършат интересните и опасни неща.

— Защо пък да не е разрешено? — попита той. Контрабандистите, обзавели безопасния сийч, оставиха много въпроси без отговори, а именно такива очакваше да чуе от Намри.

— Според някои си видял прекалено много, след като вече знаеш за сийча.

Халик долови заплахата и се отпусна в позата на добре подготвен боец; ръката му остана близо до ножа, макар и не върху него. Мечтаеше за защитното поле, но тук не можеше и дума да става за такова поради въздействието му върху червеите, както и заради краткия му живот в присъствието на статични електрически товари, струпани от бурята.

— Подобна потайност не влиза в нашата уговорка — каза Халик.

— Ако го бях убил, това щеше ли да влезе в нея?

Гърни отново долови маневрирането на невидими сили, за които го бе предупредила лейди Джесика. Проклет да е и планът й! Може би наистина не биваше да вярва на „Бин Джезърит“. В същия миг се почувства извън опеката на предаността. Тя му бе обяснила задачата и той бе приел нейния план с надежда, че както всички други планове, и този ще има нужда от пренастройване. Не ставаше дума за каква да е бин-джезъритка, а за Джесика от атреидите, която винаги е била негов приятел и поддръжник. Знаеше, че без нейната помощ ще бъде носен от непознати течения във вселена, чиито опасности го застрашаваха повече от рисковете на обитаваната от него сега.

— Не можеш ли да отговориш на въпроса ми? — настоя Намри.

— Трябваше да го убиеш само ако се появят признаци, че е… обладан — промърмори Халик. — Абоминация. Изчадие.

Другият долепи юмрука си до дясното ухо, преди да каже:

— Твоята госпожа знае, че имаме в наличност изпитания за такива случаи. Постъпила е умно, като е оставила в мои ръце възможността за крайна оценка.

Халик стисна устни от чувство на безсилие.

— Ти чу думите на светата майка към мен — продължи Намри. — Ние, свободните, разбираме тези жени, но вие, от другите светове, никога не сте го можели. Жените на свободните често пращат синовете си на смърт.

— Да не би да намекваш, че си го убил? — процеди Халик.

— Жив е. И е на сигурно място. Ще продължават да му дават подправка.

— Аз трябва да го придружа до баба му, ако оцелее — напомни Гърни.

Намри реагира само със свиване на рамене.

Разбра, че няма да получи друг отговор. По дяволите! Не можеше да се върне при Джесика с неразрешени въпроси. Поклати недоволно глава.

— Какво не можеш да преглътнеш? — попита Намри. — Плащат ти добре.

Халик свъсено го погледна. Свободни! Вярваха, че всички чужденци се интересуват най-вече от парите. Но Думите на Намри казваха повече от предубежденията на свободните. Тук бяха пуснати в действие други сили и ситуацията изглеждаше ясна за човек, научен да наблюдава и преценява от „Бин Джезърит“. От цялата постановка на нещата се носеше миризма на скрити действия и подбуди, както и на сблъсък и преплитане на интереси… Преминавайки към обидно фамилиарен тон, Халик подхвана:

— Лейди Джесика ще бъде гневна. Тя дори може да прати войскови подразделения срещу…

— Занадик! — изруга Намри. — Ти, пратенико с поръчения! Махалата не се отнася до тебе! С удоволствие ще ти събера водата за Възвишения Народ!

Ръката на Халик хвана дръжката на ножа, а той самият придърпа левия си ръкав, в който бе подготвил малка изненада за евентуални нападатели.

— Не виждам тук разлята вода — рече спокойно той. — Може би гордостта ти те заслепява.

— Все още си жив, защото искам да разбереш, преди да станеш труп, че твоята лейди Джесика никога няма да прати войска срещу когото и да било. А ти, безродна отрепко, също няма да бъдеш призован с благост в Хуануи. Аз съм от Възвишения Народ, докато…

— Аз съм просто слуга на атреидите — довърши Халик с мек тон. — Ние сме отрепките, които свалиха ярема на харконите от смрадливия ти врат.

Гримасата на Намри оголи белите му зъби:

— Твоята лейди Джесика е затворница на Салуса Секундус. Получаваните от теб записки не са от нея, а от дъщеря й!

С върховно усилие Халик запази спокойния си тон:

— Няма значение. Алая ще…

Намри внезапно измъкна кристалния си нож.

— Какво знаеш ти за Божествената утроба? Аз пък съм неин слуга, мъжка курво. Като вземам водата ти, изпълнявам нейна заповед!

Той се хвърли право напред през стаята, с безразсъдно открити гърди.

Халик, който никога не би си позволил да го подмамят с толкова привидна непохватност, вдигна лявата си ръка, освобождавайки скритото в ръкава парче плътна и тежка материя, с което прихвана ножа на Намри. Със същото движение покри с раздиплените гънки на плата главата му и удари отдолу с ножа си. Почувства точността на своето попадение, когато тялото на Намри се докосна до неговото с твърдата повърхност на скритата под дрехата метална броня. Свободният изпищя, отскочи назад и падна. Не мръдна повече; от устата му шурна кръв, а очите, вперени в Халик, бавно помътняха.

Гърни пое дълбоко дъх. Как можеше глупавият Намри да повярва, че никой няма да забележи поставената под робата броня?

— Ей, тъпчо — проговори той на трупа, докато оправяше ръкава-клопка и бършеше ножа си, преди да го скрие в канията, — интересно какво си мислил за подготовката на слугите на рода на атреидите?

Отново пое дълбоко дъх и си каза: Дотук добре. Но чии интереси пазя аз? В думите на Намри отзвънна и истина. Джесика бе пленница на Салуса Секундус, а Алая кроеше необезпокоявана пъклените си планове. Самата Джесика бе го предупредила за множеството непредвидени случайности, типични за дъщеря й, без обаче да приема себе си като затворница. Но той бе получил заповеди за изпълнение. Така че на първо място стоеше необходимостта да се измъкне оттук. За щастие облеченият в роба свободен приличаше на всеки един от останалите. Той претъркаля мъртвото тяло на Намри в ъгъла, струпа отгоре възглавници и покри кръвта с чергата. Когато всичко бе свършено, регулира удобно тръбичките за носа и устата на влагосъхраняващия си костюм, вдигна нагоре маската като човек, приготвил се за излизане в пустинята, прихлупи напред качулката на връхната си дреха и тръгна по дългия коридор.

Невинният се движи спокойно — помисли той, вървейки с безгрижната походка на човек без особена работа. Любопитно бе това негово чувство за свобода, сякаш излизаше от опасността, а не беше потънал до гуша в нея.

Никога не съм харесвал плановете и за момчето — продължи хода на мислите си. — И ще й го кажа, ако я видя. Ако. Защото, в случай че Намри говореше истината, в действие бе влязъл най-опасният резервен вариант. Алая нямаше да го остави жив, но можеше както винаги да разчита на Стилгар — добрия свободен с още по-добрите си суеверия.

Както проницателно го бе обяснила Джесика:

„Същинската природа на Стилгар е покрита с много тънък слой поведение на цивилизован човек. И всичко зависи само от начина, по който ще смъкнеш този слой от него…“