Франк Хърбърт
Децата на Дюн (28)

„Правителствените форми на държавно управление, които успеят да издържат на всестранния натиск и оцелеят, винаги се характеризират с нарастваща тенденция към сближаване с аристократичните формирования. В исторически аспект нито едно правителство не е успяло да избегне посочения модел. И редом с разрастването и развитието на аристократичните кръгове, то все повече и повече насочва дейността си в защита на интересите на управляващата класа — независимо дали става дума за наследствена монархия, олигархия на финансови империи или окопала се бюрокрация с гарантирани привилегии.“

 

„Политиката като многократно повтарящо се явление“ — учебник за подготовка в „Бин Джезърит“

— Защо ли ни го предлага? — попита Фарад’н. — Точно това е най-важният момент.

Той и башарът Тйеканик стояха прави във всекидневния салон на покоите на Фарад’н. Венсика бе седнала встрани на нисък син диван — по-скоро като слушател, а не като участник в разговора. Тя осъзнаваше своята второстепенна роля и бе силно засегната, но с Фарад’н явно бе станала някаква драстична промяна от утрото, когато му разкри подготвяните заговори за неговото убийство.

Беше късен следобед в замъка Корино и слабата светлина подчертаваше спокойния уют на всекидневната — помещение, чиито две страни бяха покрити с истински книги и техните възпроизведени копия на дискове, с рафтове, побрали купища магнетофонни ролки, кубообразни пакети — бази с данни, шигърова жица на бобини, мнемонични усилватели. Навсякъде се виждаха следи от почти постоянно присъствие — петна от износване по книгите, излъскани метални повърхности по усилвателите, оръфани ъгълчета на базите с данни. Имаше само един диван, но много столове, съоръжени с приспособления за възприемане на формата и заетото от тялото положение, гарантиращи дискретно удобство.

Фарад’н бе застанал с гръб към един от прозорците. Беше облечен във всекидневна униформа на сардукар, в сиво и черно, а единственият й отличителен знак представляваше изображение на лъвски нокът върху високата яка с подгънати ъгълчета. Бе избрал тази стая за посещението на башара и своята майка, защото се надяваше тук да се създаде атмосфера на по-непринудено общуване в сравнение с официалната обстановка. Но непрекъснатите обръщения на Тйеканик с неизменното „Милорд, това“ или „Милейди, онова“ ги държеше на дистанция един от друг.

— Господарю, не мисля, че той би направил това предложение, ако не е бил сигурен, че може да го изпълни — каза Тйеканик.

— Не, разбира се — обади се Венсика, без да я питат.

Фарад’н се обърна към майка си единствено с поглед, за да й напомни да не се намесва.

— Нали не сме оказвали никакъв натиск върху Айдахо, както и не сме правили опит да искаме изпълнение на обещанието на Проповедника? — осведоми се той.

— В нито един случай — отговори Тйеканик.

— Тогава защо Дънкан Айдахо, известен с фанатична преданост към атреидите през целия си живот, сега сам предлага да предаде в ръцете ни лейди Джесика?

— А онези слухове за безредици на Аракис? — осмели се да вметне Венсика.

— Не са потвърдени — каза Фарад’н. — Възможно ли е Проповедникът да е ускорил развоя на нещата?

— Възможно е — отвърна Тйеканик, — но не виждам мотив.

— Той бръщолеви за задържането й в принудителен приют — продължи Фарад’н. — Може наистина да стане така, ако онези слухове…

— Съвършено вярно — кимна майка му.

— А може и да е някаква хитрост — отбеляза Тйеканик.

— Тогава да направим няколко предположения и да ги разгледаме задълбочено — рече Фарад’н. — Например какво следва, ако Айдахо е изпаднал в немилост пред своята лейди Алая?

— Това би могло да обясни някои неща — каза Венсика, — но той…

— Все още ли няма съобщение от контрабандистите? — прекъсна я Фарад’н. — Защо ние не успяваме…

— По това време предаванията винаги са слаби — обясни Тйеканик, — а и изискванията за сигурност…

— Да, разбира се, но все пак…— Фарад’н поклати глава. — Не ми харесва това предположение.

— Не бързай да го отхвърляш — рече Венсика. — Всички тези приказки за Алая и за оня жрец, как му беше името…

— Джавид — каза Фарад’н. — Но той очевидно…

— За нас той беше много сигурен източник на информация — поясни Венсика.

— Току-що исках да кажа, че Джавид очевидно е двоен агент — натърти Фарад’н. — Как ли е могъл сам да подведе себе си? Не трябва да му се вярва. Прекалено много са признаците…

— Не ги виждам — прекъсна го майка му.

Той почувства внезапен гняв от нейната намеса и отсече:

— Майко, длъжна си да ми повярваш! Признаците са на местата си, ще ти обясня по-късно.

— Страхувам се, че трябва да се съглася — добави Тйеканик.

Обидена, Венсика не каза нищо. Как се осмеляваха да я изтласкват от Съвета по този начин? Сякаш беше лекомислена метреса, без…

— Не бива да забравяме, че Айдахо преди беше гола — рече Фарад’н. — Тлейлаксианците…

Той погледна косо към Тйеканик.

— Тази възможност ще бъде преценена внимателно — кимна башарът.

С възхита наблюдаваше начина, по който работеше умът на Фарад’н: жив, задаващ въпроси, пъргав. Да, тлейлаксианците, които бяха върнали живота на Айдахо, действително са могли да поставят в него някакво тайно пипалце за собствено ползване.

— Не разбирам обаче мотива на онези от Тлейлакс — продължи Фарад’н.

— Капиталовложения в нашите богатства — предположи Тйеканик. — Малка застраховка за бъдещи услуги.

— Доста голямо капиталовложение, бих казал — възрази Фарад’н.

— И опасно — намеси се Венсика.

Този път той трябваше да се съгласи с нея. Способностите на лейди Джесика бяха известни из цялата Империя. В крайна сметка тя бе светата майка, подготвила Муад’Диб.

— Ако разберат, че е в ръцете ни — добави Фарад’н.

— Да, би могла да се превърне в сабя с две остриета — потвърди Тйеканик. — Но не трябва да се разчува.

— Да допуснем — подхвана Фарад’н, — че приемаме направеното предложение. Каква е нейната стойност? Можем ли да я разменим за нещо с по-голямо значение за нас?

— Не и открито — каза Венсика.

— Не, разбира се!

Той загледа очаквателно Тйеканик.

— Необходимо е да се прецени — внимателно отговори башарът.

Фарад’н кимна.

— Да. Ако приемем, ще гледаме на лейди Джесика като на пари, оставени на влог с неясна цел. В крайна сметка богатствата трябва да се изразходват за точно определени неща. Иначе те стават само… потенциално използваеми.

— Тя би била много опасна пленница — напомни Тйеканик.

— Това наистина подлежи на сериозно обмисляне — съгласи се Фарад’н. — Казвали са ми, че похватите, усвоени в „Бин Джезърит“, й дават възможност да манипулира някого, дори просто с умелото използване на гласа си.

— Или на тялото — рече Венсика. — Веднъж Ирулан ми разказа част от нещата, които била научила. Преди тя обичаше да се перчи, така че не бях особено изненадана. Но приех видяното като достатъчно убедително доказателство, че бин-джезъритките притежават твърде ефективни качества за постигане на набелязаните цели.

— Може би искаш да кажеш — обади се Фарад’н, — че тя би успяла и да ме прелъсти?

Венсика само сви рамене.

— Струва ми се, че все пак е малко старичка, за да го стори. Как мислиш, Тйеканик?

— С една бин-джезъритка нищо не е сигурно — отговори запитаният.

Фарад’н усети тръпка на възбуда, примесена със страх. Неговото участие в играта за възстановяване на високия престиж на династията Корино в борбата за власт едновременно го привличаше и отблъскваше. Да, колко привлекателен бе поривът му да се оттегли от тази игра и да се посвети на своите предпочитани занимания — историческите изследвания и изучаването на ясно формулирания дълг да остане господар тук, на Салуса Секундус. Възраждането на силите на неговите сардукари, само по себе си, беше достатъчно значима цел… а и Тйек бе все още много добро средство за нейното постигане. В края на краищата една планета изискваше огромна отговорност. Но Империята предполагаше още по-голяма отговорност, а и бе много по-съблазнителна като оръжие на властта. И колкото повече се задълбочаваше в изучаването на делата на Муад’Диб/Пол Атреидски, толкова по-привлекателни се очертаваха пред Фарад’н средствата и способите за упражняване на тази власт. След като носеше по право титлата на Повелител на династията Корино, в качеството си на наследник на Шедъм V, на него се падаше и изключително голямата цел да възстанови пътя на своето потекло към Лъвския Трон. Колко много искаше да го постигне! Колко много! Бе вече установил, че с многократното повтаряне на това изкусително молебствие пред себе си съумява да преодолее всички моментни колебания и съмнения. В това време Тйеканик бе заговорил:

— … разбира се, тези от „Бин Джезърит“ учат, че мирът подтиква към агресивност, от която пламва войната. Парадоксът на…

— Как стигнахме до истината за подбудите? — запита Фарад’н, вече отклонил вниманието си от своите размишления.

— Ами — приветливо подхвана Венсика, след като бе забелязала разсеяното изражение по лицето на сина си, — просто попитах Тйек дали е запознат с движещите мотиви във философията на Сестринството.

— Към философията следва да се подхожда с непочтителност — каза Фарад’н, обръщайки се към Тйеканик. — Мисля, че по отношение на Айдахо трябва да продължим да търсим. Защото именно когато решим, че знаем нещо, настъпва моментът на задълбочаване в проблема.

— Ще бъде сторено — отвърна Тйеканик.

Харесваше у Фарад’н тази лека склонност към прекомерна разсъдливост, но се надяваше, че тя няма да се разпростре и върху онези решителни моменти, които изискват бързина и точност.

С подобаваща за случая непочтителност Фарад’н подхвана:

— Знаете ли какво ми се стори най-интригуващо в историята на Аракис? Оня древен обичай на свободните да убиват веднага всеки, който не носи влагосъхраняващ костюм с характерната и забелязваща се отдалече качулка.

— И защо толкова ти е харесал този костюм? — попита Тйеканик.

— А, значи ви е направило впечатление?

— Че как може да не ни направи? — запита на свой ред Венсика.

Фарад’н хвърли яден поглед към майка си. Защо си позволяваше да го прекъсва по такъв начин? После отново насочи вниманието си към башара.

— Тйек, влагосъхраняващият костюм е отличителен белег на онази планета. Той е ключът към Дюн. Хората обикновено се съсредоточават върху отличителните знаци, свързани с физическо оцеляване — този костюм запазва телесната влага, за да я рециклира, и по такъв начин прави възможно самото съществуване на подобен свят. Знаете, че съгласно обичаите на свободните, всеки член на семейството е имал собствен влагосъхраняващ костюм… с изключение на тези, които са осигурявали храната. За тях е имало и резервни. А сега моля и двамата — той се извъртя към майка си, за да я включи в разговора, — обърнете внимание на факта, че облекла, които приличат на влагосъхраняващи костюми, но всъщност не са такива, станаха елитна мода в цялата Империя. Да, основната характерна черта на човешките същества е да копират своя завоевател!

— Наистина ли намираш тази информация за особено ценна? — попита озадачено Тйеканик.

— Тйек, Тйек, без такава информация никой не може да управлява. Казах, че влагосъхраняващият костюм е ключът за разгадаване на техния характер и той наистина е! Защото говори за консервативност. Следователно грешките, които те правят, ще бъдат грешки от консервативно естество.

Тйеканик погледна към Венсика, която намръщено бе вперила загрижен взор в сина си. Казаното от Фарад’н се понрави на башара, но и го разтревожи. Никак не подхождаше на спомените за стария Шедъм. Да, имало е един крайно необходим сардукар — воин-убиец, почти без задръжки. Но Шедъм бе свален от атреидите по времето на оня проклет Пол. Наистина, прочетеното от него за Пол Атреидски бе му разкрило точно такива характерни черти, за каквито сега говореше Фарад’н. Възможно бе той да прояви по-малко колебание от атреидите, когато се стигне до неизбежната свирепост, ала причината за това щеше да е неговата сардукарска подготовка.

— Мнозина са управлявали, без да прибягват до помощта на подобна информация — отбеляза Тйеканик.

Фарад’н го погледна за миг и каза:

— Управлявали са и са се сгромолясвали.

Башарът плътно стисна устни при толкова явния намек за Шедъм. Ставаше дума за сгромолясването на един сардукар, а нито един от подобните нему не можеше да понесе леко такъв спомен. След като спечели и този път без особена трудност словесния двубой, Фарад’н продължи:

— Тйек, мога да те уверя, че начинът, по който планетата оказва влияние върху подсъзнанието на своите обитатели, никога не е бил оценяван с полагаемото му се внимание. За да победим атреидите, налага се да разбираме не само Каладън, но и Аракис: едната е планета с мек и влажен климат, а другата е опитно поле за взимане на трудни решения. Тясната връзка на атреидите и свободните е единствено по рода си явление. И ние сме длъжни да разберем как се е стигнало до него, защото в противен случай няма да можем да се изправим срещу тях, камо ли да ги победим.

— Но каква е тук връзката с предложението на Айдахо? — попита Венсика.

Фарад’н снизходително сведе поглед към майка си.

— Започваме да работим за тяхното поражение с различните видове стрес, които внасяме в обществото им. Стресът е много мощно оръжие. А и пълната му липса е твърде важна. Не сте ли забелязали как атреидите са давали възможност на нещата да се развиват спокойно и безпроблемно?

Тйеканик си позволи кратко кимване в знак на съгласие. Попадението бе наистина добро. Един сардукар не трябваше да бъде оставян да расте прекалено спокойно. Въпреки това ходът на Айдахо продължаваше да го безпокои. Той каза:

— Може би ще е най-добре да отхвърлим предложението.

— Още не — бързо възрази Венсика. — Разполагаме с широка гама от възможности за избор. Нашата задача е да идентифицираме колкото се може по-голяма част от тази гама. Синът ми е прав, трябва ни повече информация.

Фарад’н я погледна, преценявайки както намерението зад нейните думи, така и външното им значение.

— Ще съумеем ли — попита той — да разберем кога сме прекосили мястото, отвъд което липсва възможност за алтернативен избор?

Тйеканик изхихика със зле прикрита ехидност:

— Ако питате мен, отдавна сме го преминали и вече няма връщане.

Фарад’н отметна назад главата си и високо се разсмя:

— Тйек, все още можем да избираме! Когато изчерпим всички варианти, моментът ще е много подходящ да си го признаем!