Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дюн (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Children of Dune, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 45 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
kpacko (2007)

Издание:

ФРАНК ХЪРБЪРТ

ДЕЦАТА НА ДЮН

ИК „БАРД“ ООД, 2004

 

Първото издание е на 2 части. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.15 и 16 от 1995 и 1996 год.

 

Frank Herbert

Children of Dune

1976

История

  1. — Добавяне на анотация

„Ето кое бе голямото достижение на Муад’Диб — той видя в подсъзнанието на всеки индивид източник на запаметен опит, стигащ чак до първичната клетка на общия произход. Всеки от нас, казва той, може да измери собственото си разстояние от този общ корен. След като съзря това и ни го предаде, направи дръзкия скок на решението. Муад’Диб се залови със задачата да интегрира генетичната памет в оценката на ставащото. Следователно той наистина отметна назад завесите на Времето, като обедини в едно бъдеще и минало. Именно това, бе творението на Муад’Диб, облечено в телесните форми на неговия син и на неговата дъщеря.“

 

Новият Завет на Аракис по Харк ал-Ада

Фарад’н вървеше с широка крачка из градинския двор около двореца на своя баща, като следеше собствената си скъсяваща се сянка в светлината на устремилото се към зенита слънце на Салуса Секундус. Налагаше му се да се понапрегне, за да не изостава от високия башар, който го съпровождаше.

— Тйеканик, измъчват ме съмнения — каза той. — Е, не си струва да отричам привлекателността на трона, но… — принцът пое дълбоко дъх и добави: — Много други неща също ме интересуват.

Тйеканик, току-що привършил ожесточения спор с майката на Фарад’н, погледна изкосо към него, отбелязвайки мимоходом колко бе заякнало тялото на младежа пред прага на осемнайстия му рожден ден. С всеки изминат месец у принца оставаше все по-малко от Венсика и се натрупваше все повече от стария Шедъм, давал предимство на личните си стремежи и цели пред задълженията си на владетел. Разбира се, именно поради това бе заплатил накрая със самия трон.

— Налага се да направиш избор — каза Тйеканик. — Да, ще имаш и време за някои от любимите си занимания, но…

Фарад’н прехапа долната си устна. Дългът го призоваваше да бъде тук, макар да се чувстваше разочарован и обезсърчен. С много по-голямо удоволствие би се върнал към скалния анклав, където продължаваха опитите с пясъчните твари. Сега там работеха върху многообещаващ проект — да се изтръгне монополът върху подправката от ръцете на атреидите, след което вече всичко бе възможно.

— Сигурен ли си, че тези близнаци ще бъдат… премахнати?

— Принце, нищо на този свят не е абсолютно сигурно, но изгледите са обещаващи.

Фарад’н сви рамене. Убийството продължаваше да бъде реалност в живота на знатните особи. Езикът бе пълен с непрекъснато променящи се определения на начините, по които те могат да бъдат умъртвявани. Само с една дума се обозначаваше разликата между отрова в питие и отрова в храна. Предполагаше се, че за премахването на близнаците Атреидски щяха да си послужат с отрова. Мисълта за това не бе особено приятна. Всички казваха, че децата са изключително интересна двойка.

— Ще трябва ли да отидем на Аракис? — попита Фарад’н.

— Това е оптималният вариант, защото ни осигурява достъп до мястото па най-голямо напрежение.

От изражението на Фарад’н можеше да се разбере, че премълчава следващия си въпрос, затова Тйеканик се замисли какъв би могъл да е той.

— Има нещо, което ме безпокои, Тйеканик — подхвана най-сетне Фарад’н, докато заобикаляха около ъгъла на живия плет, приближавайки към фонтан, ограден от големи черни рози. Долавяха се гласовете на градинари, които подкастряха плета.

— Да чуя — избърза Тйеканик.

— Тази, хм, религия, която изповядваш…

— Няма нищо необикновено, принце — отговори Тйеканик с надежда, че гласът му не бе трепнал. — Моята религия има какво да даде на войн, какъвто съм аз. Тя е подходяща за един сардукар.

Думите му поне бяха верни.

— Да… Майка ми много я харесва.

Тази отвратителна Венсика! — помисли той. — Направила е сина си недоверчив и мнителен.

— Не ме интересува какво мисли майка ти — каза Тйеканик. — Религията на мъжа си е негова собствена работа. Навярно тя вижда в случая нещо, което може да ти помогне по пътя към трона.

— Идеята беше моя — рече Фарад’н.

Аха, бива си го момчето, умно е! — помисли Тйеканик. После каза:

— Вгледай се сам в тази религия и ще разбереш защо я избрах.

— А проповедите на Муад’Диб? Въпреки всичко той е атреид.

— Мога само да кажа, че пътищата Господни са неведоми — отвърна Тйеканик.

— Разбирам. И все пак, Тйек, кажи ми защо ме помоли да се разходя с теб именно сега? Вече е почти обяд, а по това време ти обикновено си някъде, изпратен с поредната заповед на майка ми.

Тйеканик спря до една каменна пейка, откъдето се виждаше фонтанът и огромните рози зад него. Плясъкът на водата действаше успокоително и той се съсредоточи върху този шум, докато отговаряше:

— Принце, сторих нещо, което майка ти може и да не хареса.

В същото време помисли: Ако той повярва, нейният пъклен план ще сработи.

А Тйеканик почти се надяваше, че кроежите на Венсика ще се провалят, докато продължаваше да беснее вътрешно: Да доведе тук този гаден проповедник. Тя е побъркана. И на каква цена!

Той остана да мълчи в очакване. Фарад’н попита:

— Е, Тйек, какво си сторил?

— Доведох един практикуващ тълкувател — каза Тйеканик.

Фарад’н хвърли бърз поглед към своя спътник. Някои от по-възрастните сардукари се забавляваха с играта на тълкуване на сънища, която особено се разпространи, след като бяха разбити от „Върховния Сънегадател“ Муад’Диб. Надяваха се, че нейде из сънищата могат да налучкат обратния път към властта и славата. Но Тйеканик винаги се бе въздържал от участие в тази игра.

— Тйек, това някак си не ти приляга — каза Фарад’н.

— В такъв случай ще мога да говоря, изхождайки само от моята нова религия — отвърна той, като посочи фонтана.

Разбира се, разговорът за религията бе свързан с въпроса за риска, поет с довеждането на Проповедника.

— Добре, говори с думите на твоята религия — съгласи се Фарад’н.

— Както нареди моят принц.

Той се обърна и погледна младия пазач на всички мечти и сънища, които бяха вече извлечени, за да станат градиво на пътя, очертан пред династията Корино. После продължи:

— Господарю, не само научният подход и вярата, но също и прогресът, и традицията са помирени и съгласувани в учението на Муад’Диб. Той казва, че не съществуват непримирими противоположности, освен във вярванията на хората, а понякога и в техните мечти. Когато човек открие бъдещето в отминалото време, двете части образуват едно цяло.

Въпреки съмненията, които все още не бе смогнал да разсее, тези думи впечатлиха Фарад’н. Долови искрена неохота в гласа на Тйеканик, сякаш мъжът говореше, преодолявайки натиска на могъщи вътрешни импулси.

— Затова ли ми доведе този… гадател и тълкувател на сънища?

— Да, принце. Може би твоят сън е проникнал през бариерата на времето. Ти върна обратно съзнанието на вътрешното си „аз“, когато видя вселената като една тясно обвързана цялост. Твоите съновидения… как да кажа…

— Но аз говорих за сънищата си без никаква определена цел — възпротиви се Фарад’н. — Те са само любопитна случка, нищо повече. Никога не съм подозирал, че ти…

— Принце, нищо, което вършиш, не може да бъде без значение.

— Тйек, прекалено ме ласкаеш. Наистина ли вярваш, че този човек може да вникне в сърцевината на големи загадки?

— Да, господарю.

— Тогава нека майка ми преживее разочарование.

— Ще искаш ли да го видиш?

— Разбира се, след като си го довел, за да причиниш неудоволствие на моята майка.

Подиграва ли ми се? — запита се Тйеканик.

— Следва да те предупредя — предпазливо добави той, — че старецът носи маска. Тя е иксианско(*) изобретение, което дава възможност на незрящите да виждат с кожата си.

— Сляп ли е?

— Да, господарю.

— Знае ли кой съм аз?

— Вече му казах, принце.

— Добре. Да вървим при него.

— Ако моят господар почака тук за малко, ще му доведа този човек.

Фарад’н огледа градината около фонтана и се усмихна. Мястото бе подходящо за подобна безразсъдна постъпка. Попита:

— Разказал ли си му за моя сън?

— Само в общи линии, господарю. Той ще поиска да чуе всичко лично от теб.

— Много добре. Ще чакам тук. Доведи го.

Фарад’н погледна встрани и чу бързото оттегляне на Тйеканик. Зад живия плет се виждаше някакъв градинар, работещ със закачулена глава; големите ножици отчетливо просветваха в движението си над зеленината. Гледката бе почти хипнотизираща.

Цялата история със съня е безсмислица — каза си той. — Тйек е постъпил неправилно, като го е довел, без да вземе моето мнение. Странно е и защо приема друга религия на неговата възраст. Ставащото сега изглежда не е нищо повече от нов сън.

Ето, дочу стъпки зад себе си: познатата уверена и широка крачка на Тйеканик, а с нея и друга — по-бавна и несигурна. Обърна се и огледа приближаващия. Маската му бе черна, тънка и прозирна, покриваща лицето от челото до под брадичката. Нямаше прорези за очите. Ако можеше да се вярва на иксианските хвалби, цялата тя бе едно огромно око.

Тйеканик спря на два разкрача от Фарад’н, но възрастният човек приближи на по-малко от крачка.

— Тълкувателят на сънища — обяви Тйеканик.

Фарад’н кимна.

Скритият зад маската мъж се окашля глухо и със сумтене, сякаш се опитваше да повърне нещо от стомаха си.

Принцът веднага долови острата кисела миризма на подправка, идваща от непознатия. Тя се излъчваше сякаш и от дългата сива роба, която покриваше неговото тяло.

— Тази маска наистина ли е част от теб? — попита Фарад’н, давайки си ясна сметка, че се опитва да позабрави темата за сънищата.

— Само когато я нося — отвърна другият с рязък носов изговор на думите, в който се долавяше съвсем лека следа от акцента на свободните. — А сега, за съня ти. Разкажи ми.

Фарад’н присви рамене. А защо не? Нали Тйек го бе довел именно за това. Дали обаче наистина бе така? Обладан от съмнения, Фарад’н запита:

— Вярно ли е, че практикуваш гадателство и тълкуване?

— Дойдох, за да изтълкувам твоя сън, могъщи господарю.

Фарад’н отново сви рамене. Маскираната фигура го изнервяше и той погледна към Тйеканик, който остана на мястото, където бе спрял; сега гледаше втренчено към фонтана със скръстени ръце.

— Нека чуя съня ти — настоя старият мъж.

Фарад’н пое дълбоко въздух и започна да разказва. Поолекна му, когато навлезе в същината. Разказа за водата, течаща нагоре в кладенеца, за световете, които като атоми танцуваха в главата му, за змията, превърнала се в пясъчен червей и избухнала в облак от прах. Когато стигна до змията, откри с изненада, че е необходимо да положи известно усилие. Някаква много силна неохота му пречеше и това го ядоса.

Старецът остана невъзмутим, след като Фарад’н най-сетне спря да говори. Черната маска от тънка материя леко се поклащаше от неговия дъх. Фарад’н зачака. Мълчанието продължи.

— Е, няма ли да разтълкуваш съня ми? — запита принцът.

— Вече го сторих — отговори другият, а думите му сякаш идваха от много далече.

— И какво? — Фарад’н чу пискливия си глас, в който не бе скрито нищо от напрежението, породено от съня.

Възрастният човек продължаваше да мълчи невъзмутимо.

— Хайде, говори!

— Вече казах, че го разтълкувах — рече старецът. — Не съм се съгласявал да ти предавам какво видях.

Дори Тйеканик не можа да се сдържи — отпусна ръцете си, вече свити в юмруци, и скръцна със зъби:

— Какво?

— Не съм казвал, че ще разкривам моето тълкуване — повтори старият човек.

— Още пари ли искаш? — попита Фарад’н.

— Не съм искал да ми плащате, когато ме доведохте тук.

Хладната горделивост в отговора му посмекчи гнева на принца. Все пак старецът бе смел човек. Не можеше да не разбира, че смъртта би могла да последва неговото неподчинение.

— Позволи ми, принце — изпревари Тйеканик думите на Фарад’н. — Ще ни кажеш ли, гадателю, защо не искаш да разкриеш своето тълкувание?

— Да, господари мой. Самият сън ми говори, че няма никакъв смисъл да обяснявам разказаното.

Фарад’н не се сдържа:

— Да не намекваш, че вече знам какво е значението на моя сън?

— Може би, господарю, но не в това е същината на въпроса.

Тйеканик приближи и застана до Фарад’н. И двамата се вторачиха във възрастния човек.

— Обясни думите си — рече Тйеканик.

— Така е, хайде — допълни Фарад’н.

— Ако трябваше да говоря за твоя сън, да тълкувам тези неща с водата и прахта, със змиите и червеите и да правя анализ на атомите, които танцуват в главата ти, както и в моята… Ех, могъщи ми господарю, моите думи щяха само да те объркат и ти щеше да настояваш, че има някакво недоразумение.

— Не те ли е страх, че думите ти могат да ме разгневят? — попита Фарад’н.

— Господарю! Ти вече си ядосан, и то много.

— Може би го правиш, защото не ни вярваш? — обади се Тйеканик.

— А, туй беше много близко до целта, господарю. Не вярвам и на двама ви, понеже простичката истина е, че вие самите не си вярвате един на друг.

— Движиш се в опасна близост до ръба — отсече Тйеканик. — Доста мъже са били убивани за поведение, далеч по-малко обидно от твоето.

Фарад’н кимна в знак на съгласие и рече:

— Не изкушавай гнева в нас.

— Господарю на Салуса Секундус, фаталните последствия от гнева на Корино са добре известни — отвърна старецът.

Тйеканик задържа Фарад’н с натиск върху ръката му и запита:

— Може би ни предизвикваш да те убием?

Фарад’н усети ледена тръпка при мисълта, какво би могло да означава подобно поведение. Този възрастен човек, който сам се наричаше Проповедника… дали не би могъл да е нещо повече от това, което изглеждаше? Какви ли щяха да бъдат последствията от неговата смърт? Мъчениците можеха да се окажат опасни креатури.

— Съмнявам се, че ще ме убиете, независимо от това, което казвам — рече Проповедникът. — Башаре, мисля, че знаеш колко струвам, а ти, принце, вече го подозираш.

— Значи, категорично отказваш да дадеш тълкувание на неговия сън, така ли? — попита Тйеканик.

— Вече го заявих.

— И наистина няма да разкриеш какво си видял в него?

— Осъдихте ли ме, господарю?

— Каква полза бих могъл да имам от теб в такъв случай? — запита Фарад’н.

Проповедникът протегна напред дясната си ръка и каза:

— Достатъчен е един жест с тази ръка, за да дойде Дънкан Айдахо и да изпълни онова, което му наредя.

— Що за празно самохвалство! — възкликна Фарад’н.

Но Тйеканик поклати глава, след като си спомни спора с Венсика.

— Принце, може и да е вярно. Проповедникът има много последователи на Дюн.

— Защо не ми каза, че е оттам?

Тйеканик не успя да отговори, тъй като Проповедникът се обърна към Фарад’н:

— Господарю, не бива да чувстваш вина за Аракис. Ти си продукт на своето време. Ето една особено действена защитна пледоария, към която човек може да прибегне, когато го връхлетят собствените му грехове.

— Грехове ли?! — гневно извика Фарад’н.

Проповедникът само сви рамене.

Странно, но постъпката му смени настроението на принца от обида към развеселеност. Той се разсмя, а главата му тъй рязко отскочи назад, че доста изненада Тйеканик. После рече:

— Харесваш ми, Проповеднико.

— За мен е удоволствие, принце — отговори старецът.

Като потисна ехидната си усмивка, Фарад’н продължи:

— Ще ти намерим стая в двореца. Ще бъдеш моя официален тълкувател на сънища, дори ако не чуя нито една дума от теб като такъв. А може и да ми даваш съвети за Дюн. Това място е особено любопитно.

— Принце, не мога да го направя.

Фарад’н почувства отново прилива на яда си и погледна към черната маска.

— И защо, ако смея да запитам?

— Господарю — обади се Тйеканик, като отново докосна ръката на Фарад’н.

— Какво има, Тйек?

— Доведохме го тук, но само след твърда уговорка със Сдружението.. Трябва да го върнем на Дюн.

— Призован съм да отида обратно на Аракис — добави Проповедникът.

— Кой те призовава? — запита Фарад’н.

— По-висша власт от твоята, принце.

Фарад’н отправи въпросителен поглед към Тйеканик.

— Не е ли атреидски шпионин?

— Не вярвам. Алая е обявила награда за главата му.

— Ако не те призовава династията на атреидите, кой друг може да го стори? — попита принцът, отново насочил вниманието си към Проповедника.

— По-висша власт от тази на атреидите.

Фарад’н се захили подигравателно. Явно това бяха само мистични глупотевини. Как ли Тйек се е оставил да го заглавикат? Значи Проповедникът бил призован — почти като в съновидение. А колко ли важни впрочем бяха сънищата?

— Чиста загуба на време, Тйек — каза Фарад’н. — Защо ме подложи на този… фарс?

— Господарю, има още една страна в работата — рече Тйеканик. — Тълкувателят на сънища ми обеща да получа Дънкан Айдахо като агент на династията Корино. Единственото, което той поиска, бе да се срещне с теб и да изтълкува твоя сън.

А на себе си добави: Или поне така каза на Венсика. Нови съмнения налетяха башара.

— Старче — попита Фарад’н, — защо моят сън е толкова ценен за теб?

— Той ми казва, че много важни събития отиват към своя логичен завършек — отговори Проповедникът. — Длъжен съм да побързам със своето връщане.

— А ти така и ще останеш неразгадаем, след като не ми даде никакъв съвет?

— Господарю, съветът е опасна стока. Все пак ще се осмеля да ти кажа няколко думи, които можеш да използваш, както намериш за добре.

— На всяка цена — отговори Фарад’н.

Проповедникът вдигна скритото си зад маската лице точно пред главата му.

— Принце, правителствата могат да се въздигат и сгромолясват поради причини, които на пръв поглед са незначителни. Някакви съвсем дребни събития! Например спор на две жени за посоката на вятъра, кихане, кашляне, дължината на дреха или случайно попадение на песъчинка в окото на царедворец. Невинаги изключително важните дела в министерствата на Империята налагат хода на историята, както и не е задължително ръцете на Бога да се движат съобразно предначертанията на жреческия ритуал.

Фарад’н почувства силно вълнение в себе си, но така и не успя да определи характера на обзелото го чувство. Тйеканик мигновено се бе съсредоточил върху една фраза. Защо ли Проповедникът споменава за дреха? Мисълта му се закова върху костюмите, които Империята изпрати на близнаците Атреидски, както и върху Лаза тигрите, обучени да ги нападнат. Нима старецът призовава за внимание? Доколко би могъл да знае за всичко това?

— Какво мога да взема от думите ти за съвет? — попита Фарад’н.

— За да успееш — отговори Проповедникът, — задължително трябва да сведеш своята стратегия до равнището на нейното приложение. Къде човек прилага дадена стратегия? На определено място и с предварително подбрани хора. Но дори при най-голямо внимание към незначителните подробности някой дребен детайл, на който не се придава никаква важност, ще се изплъзне от твоя поглед. Е, принце, може ли стратегията та да бъде сведена до амбициите на една съпруга на местен владетел?

Тйеканик го прекъсна с леденостуден глас:

— Проповеднико, защо непрекъснато повтаряш думата стратегия? Какво мислиш, че предстои на моя господар?

— Насочват го да поиска да седне на трона — отговори Проповедникът. — Пожелавам му да успее, но ще му трябва много повече от късмет.

— Опасни са тези души — каза Фарад’н. — Как се осмеляваш да ги изговориш?

— Амбициите се отличават с качеството си да остават незасегнати от действителността — каза Проповедникът. — Осмелявам се да го заявя, защото ти се намираш на кръстопът. Би могъл да станеш достоен за уважение. Но си заобиколен от хора, които не търсят съобразени с морала оправдания, както и от съветници със стратегически ориентация. Ти си млад, здрав и силен, но ти липсва известна подготовка, която би предоставила на личността ти възможности за развитие. А това е тъжно, защото притежаваш и слабости, за значението на която вече говорих.

— Какво имаш предвид? — попита Тйеканик.

— Внимавай много — рече предупредително и Фарад’н. — Посочи ми моите слабости.

— Не си се замислял за предпочитанията си към обществото — продължи спокойно Проповедникът. — Не се съобразяваш с надеждите на своите поданици. Дори формата на абсолютна власт, към която се стремиш, е с неясни очертания в представите ти. — Той обърна маскираното си лице към Тйеканик. — А твоето око е насочено към самата власт, не към изкусните и фини форми на нейното приложение, както и към опасностите, които я съпътстват. Така че бъдещето ти е изпълнено с неизвестност: с каращи се жени, с кашлица и ветровити дни. Как би могъл да сътвориш епоха, когато не можеш да вникнеш във всяка подробност? Умът няма да ти помогне. Ето, това е твоето слабо място.

Фарад’н дълго и внимателно се опитваше да разбере възрастния човек, удивлявайки се на поразителните резултати и следствия от такъв начин на мислене, както и на постоянството на подобни съмнителни на пръв поглед идеи и понятия. Морал! Обществена цел! Това бяха митове, на които не би следвало да се вярва при възходящото движение на развитието.

— Стига толкова приказки — обади се Тйеканик. — Проповеднико, какво ще кажеш за договорената цена?

— Дънкан Айдахо е ваш — отговори Проповедникът. — Внимавайте как ще го използвате. Той е скъпоценен камък.

— О, подготвили сме му подходяща задача — каза Тйеканик. После погледна към Фарад’н и попита: — Разрешаваш ли, господарю?

— Отпрати го, преди да съм решил нещо друго — каза Фарад’н и гневно погледна към башара: — Не ми харесва начинът, по който ме използваш, Тйек!

— Прости му, принце — рече Проповедникът. — Твоят верен башар действа по Божията повеля, без дори да го знае.

Проповедникът се поклони и Тйеканик побърза да го отпрати.

Фарад’н гледаше гърбовете на отдалечаващите се и си каза: Трябва да надникна във вярата, възприета от Тйек. — Засмя се унило. — Що за тълкувател на сънища! Но има ли някакво значение? В съня ми нямаше нищо чак толкова важно.