Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (9)

IX

Две пътувания, направени през годините 1530 и 1532 от Уилям Хокинс от Плимът, баща на сър Джон Хокинс, рицар, бивш ковчежник на бойната флота на нейно величество

Старият мистър Уилям Хокинс от Плимът, много уважаван и обичан от крал Хенри VIII заради своята мъдрост, героични подвизи и умение в корабоплаването, беше на своето време един от главните морски капитани по западното крайбрежие на Англия, но недоволен от кратките пътувания, които правеше обикновено само до известните брегове на Европа, той съоръжи на свои разноски един добър и висок кораб с вместимост 250 тона, наречен „По“, с който направи три дълги и прочути пътувания до бразилските брегове, нещо много рядко в онези дни, особено за нашата нация. Той достигнал до реката Сестос^[1] на гвинейския бряг, където търгувал с негрите — вземал от тях слонова кост и други стоки, които се произвеждат там. И така, когато пристигнал на бразилския бряг, той действувал тъй благоразумно и се държал тъй мъдро с диваците, че се сближил с тях и спечелил приятелството им. Той дотолкова ги предразположил към себе си, че при второто си пътуване един от дивашките вождове от Бразилия се съгласил да се качи на кораба му и да бъде заведен в Англия, а като залог за неговата безопасност и сигурно завръщане мистър Хокинс оставил в Бразилия някой си Мартин Кокръм от Плимът. Когато този бразилски вожд пристигнал в Англия, той бил заведен в Лондон и представен на крал Хенри VIII, който се намирал в Уайтхол. Кралят и всички благородници много се чудили на вида му, и то напълно основателно, тъй като съгласно дивашкия обичай на бузите си той имал дупки и в тях били поставени малки кости, които стърчели навън един инч; в тяхната страна това се считало за великолепен накит. Той имал също дупка на долната си устна, в която бил поставен скъпоценен камък, голям колкото грахово зърно. Цялото му облекло, държане и жестове изглеждали много странни на тези, които го гледали.

След като останал почти цяла година в Англия, мистър Хокинс съгласно обещанието си заминал да го отведе в страната му. По време на пътуването се случило така, че поради промяната на въздуха и храната казаният дивашки вожд умрял на кораба. По тази причина се опасявали, че Мартин Кокръм ще изгуби живота си. Въпреки това обаче, когато диваците се убедили напълно, че нашите хора са се отнасяли добре и честно към вожда им, те върнали казания заложник, без да навредят нито на него, нито на някой друг член от екипажа. Хокинс и хората му се завърнали обратно в Англия заедно със заложника, като корабът им бил натоварен със стоки от страната. А Мартин Кокръм, който бил чиновник в град Плимът, живял още няколко години.