Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (26)

XXVI

Посланичеството на достопочтения Томас Рандолф, благородник, при руския император в годината 1568

На 22 юни в лето господне 1568 аз се качих на борда на „Хари“, който беше на котва при входа на пристанището в Харидж, заедно с придружаващите ме хора, на брой около четиридесет души; от тях половината бяха джентълмени, които желаеха да видят света.

В течение на дванадесет дена ние плавахме с попътен вятър, без бури или силно вълнение. След като заобиколихме Норкап, поехме курс точно на югоизток и така, плавайки между два залива, на тридесет и втория ден от заминаването ни от Харидж хвърлихме котва в пристанището Свети Николай, в устието на река Северна Двина. През цялото време на пътуването ни не видяхме нищо интересно освен голям брой китове, които се съешваха, и спермацет, плаващ по водата. В Свети Николай ние слязохме там, където се издига един манастир с двадесет калугери, построен целият от дърво. Облеклото на калугерите е зловещо, с черни качулки, както някога на нашите монаси. Черквата им е хубава, но пълна с рисувани образи, свещи и вощеници. Сградите са ниски и с малки килии. Те спят отделно, но ядат заедно. Отдадени на пиянство, те са неуки, но могат да пишат; никога не проповядват, извършват много церемонии в черква и прекарват дълго време в молитва.

При пристигането ми техният игумен ми подари два големи ръжени хляба, разни видове солена и прясна риба, както морска, така и речна, една жива овца, черна с бяла муцуна, и след като с много тържествени думи ме покани да разгледам манастира, си отиде.

Реката, която се влива в морето на това място, се нарича Двина; много е широка, но плитка. Тази река извира на около 700 мили навътре в страната и на нея е разположен град Холмогори и множество хубави села, около които се виждат пасища, орна земя, гори и езера. Реката тече приятно между високи хълмове. Вътрешността на страната е населена, обаче бреговете са пусти и обрасли с високи ели.

В Холмогори се бавихме три седмици, тъй като не ни позволяваха да тръгнем, преди императорът да получи известие за нашето пристигане и да изпрати един благородник от своята свита, който да се погрижи да ни снабди с храна и всичко необходимо за царска сметка.

За всеки ден се отпущаха по две рубли за храна и питие, извън това, което се плащаше за наемане на лодки по реката и на осемдесет пощенски коня за пътуване по суша, заедно с повече от сто коли да носят моите вина и други товари.

Холмогори е голям град, построен целият от дърво, без крепостни стени и с разпръснати къщи. Хората са с груби обноски, облеклото им е просто, освен по празници и сватби. Жителите на този град се отдават много на пиянство.

В този град англичаните притежават собствени земи, дадени им от императора, и хубави къщи с кантори за тяхно удобство. Прекарах цели пет седмици по река Двина, докато пристигнах до Вологда, като хора теглеха кораба ми срещу течението, тъй като няма друг начин за пътуване. В този град императорът е изградил замък, заграден наоколо с висока и хубава стена от камъни и тухли. Тук, както и в другите техни градове, има много черкви, някои построени от тухли, останалите от дърво; срещат се и много калугери и калугерки. В града се води оживена търговия и множество търговци живеят там.

Оттам пътувахме до Москва с пощенска кола. Страната е равна, твърде хубава и приятна; тя е гъсто населена и има много хубави и големи ниви, пасища, ливади, реки и гори.

При Ярославъл преминахме реката Волга, която е повече от една миля широка. Тази река слиза до Каспийско море и по цялото си течение е плавателна за много големи плоскодънни кораби, които далеч надминават корабите, които се използват в нашата страна. За да достигне по тази река до Каспийско море, английската компания поръчала да се построи един 27-тонен барк, какъвто там не се е виждал досега.

В Москва пристигнахме към края на септември, но никой не ни посрещна, дори нашите съотечественици не дойдоха да ни видят и това възбуди подозрение у мен.

Докараха ни до една хубава и голяма къща, построена от императора нарочно за посланици. Двама джентълмени бяха назначени да се грижат за нас — единият да ни доставя храна, а другият да следи да не излизаме от къщата и да не позволява никому да влезе при нас. Този, който ни пазеше, ни държеше така строго, че ние имахме сериозни основания да предполагаме, че срещу нас се крои нещо лошо. Нямахме възможност да отправим искане или молба да ни пуснат на свобода, нито дори да се явим пред тези чиновници.

След като прекарахме така 17 седмици, императорът изпрати човек да ни съобщи, че трябва да бъдем готови да отидем в двореца във вторник, 20 февруари, в осем часа сутринта.

Когато дойде часът да отида в двореца, двамата джентълмени дойдоха при мен облечени като князе, много по-богато, отколкото ги бях виждал преди. Те настояваха да тръгнем веднага, качиха се на конете си и аз, като посланик, се качих на един, който бях взел под наем, а моите хора за голямо тяхно огорчение трябваше да вървят пеша.

Посланикът (т.е. аз) бе въведен в една стая, придружен от двамата джентълмени. Останах там цели два часа, преди да ме повикат при императора. След това двамата джентълмени ме поведоха нагоре по едни стълби и влязохме в една голяма зала, където се намираха по моя преценка около триста души, всички в богати одежди, взети от гардероба на императора за този ден. Бяха насядали на три реда пейки, наредени край стените, по-скоро за да се придаде повече тържественост на приема, а не защото бяха знатни или високопоставени.

Като влязох в залата, най-напред си свалих шапката и направих пред тях дълбок поклон, какъвто смятах, че изискват техният тържествен вид, важни лица и разкошно облекло, но като видях, че никой от тях не отговаря на поздрава ми, отново си сложих шапката и така минах в стаята, където беше императорът. До вратата стояха двама джентълмени, съветници на императора, които ме поведоха към него, казаха ми да застана неподвижно в средата на стаята и да кажа, каквото имам да кажа. Аз отворих посланието на моята господарка кралицата, от чиято страна идвах, и моят преводач го прочете. Когато той произнесе името на кралицата, императорът стана прав и ми зададе разни въпроси относно нейното здраве и положение. Подаде ми ръка, за да покаже, че съм добре дошъл, каза ми да седна и ми зададе още други въпроси.

Аз предадох подаръка на нейно величество — една забележително голяма сребърна купа, изкусно изработена, със стихове, изгравирани по нея. Императорът ми разреши да се оттегля със свитата си, която цяла присъствуваше. Той ни поздрави с кимване на глава и каза: „Днес няма да имам гости на обед, защото съм зает с важни дела, но ще ти изпратя от моето ядене. Разрешавам на тебе и твоите хора да ходите свободно и увеличавам сумата за твоята издръжка в знак на нашата любов и благоволение към кралицата на Англия.“

Сбогувах се, като направих дълбок поклон, и изпратен от двама царедворци с по-висок чин от тези, които ме въведоха при императора, се завърнах в жилището си.

Един час по-късно при мен влезе един богато облечен княз, придружен от петдесет души, всеки от които носеше по едно сребърно блюдо с ядене, покрито със сребърен похлупак. Князът най-напред предаде двадесет хляба — хляб, какъвто яде императорът — и го опита; и след това ми подаде едно по едно всичките блюда, като вкуси от всички питиета, които бе донесъл. После князът и тези, които го придружаваха, седнаха заедно с мен и ядоха от императорското ядене. Преди да си отидат, аз ги възнаградих.

След няколко дена императорът пожела да разговаря с мен поверително и през нощта изпрати човек да ме повика. Дворецът беше далече и нощта студена. Бях си сменил облеклото и носех дрехи, каквито русите носят; много неудобно се чувствувах в тях.

След като разговарях с него повече от три часа, призори той ме отпрати и аз се върнах в жилището си, където прекарах повече от шест седмици. Към началото на април императорът отново ме повика и когато отидох в двореца, аз му говорих убедително в полза на нашите английски търговци, към които той е благосклонен, така че можах да издействувам от него по-големи привилегии; той удовлетвори също и останалите ми искания. Заръча ми да заведа в Англия като негов посланик един от благородниците му на име Андрей Савин, за да потвърди и той дадените привилегии и да преговаря по други въпроси с нейно величество. И така, напълно задоволен, аз бях отпратен от императора. Споменатият посланик и аз заминахме и към края на юли се качихме на кораба в пристанището Свети Николай. Пристигнахме благополучно в Лондон през септември същата година.