Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (49)

XLIX

Едно плаване до Азорските острови с два пинкаса, собственост на сър Уолтър Роли, описано от Джон Ившъм, джентълмен, през годината 1586

На 10 юни 1586 година отплавахме от Плимът с два пинаса, единия наречен „Сърпънт“, другия „Мери Спарк“, собственост на рицаря сър Уолтър Роли. Взехме курс към Азорските острови, близо до които заловихме един малък барк, натоварен с дъбилни вещества и други стоки. Оттам се отправихме към остров Грасиоза, където видяхме един кораб, и като се приближихме до него, видяхме, че е испански. За да не разберат испанците нашата националност, ние издигнахме бял копринен флаг на главната мачта и когато го видяха, те заключиха, че сме кораби от испанските армади, които дебнат английски бойни кораби. Но когато се доближихме на разстояние един изстрел, свалихме белия флаг, издигнахме флага с кръста на св. Георги, който ги накара да побягнат с най-голяма бързина. Нашите кораби бяха по-бързи и понеже испанците се опасяваха, че ще ги настигнем, почнаха да изхвърлят в морето оръдията си и картеча, както и много книжа и карти на Магелановия проток. Скоро след това ние завладяхме кораба и пленихме един испански благородник на име Педро Сармиенто, губернатор на колонията в Магелановия проток, когото закарахме с нас в Англия и го представихме на нашата повелителка, нейно величество кралицата.

След това, както лавирахме около островите, забелязахме един кораб и една каравела и веднага се насочихме към тях. Щом забелязаха, че ги гоним, те се отправиха към остров Грасиоза с най-голяма бързина и потърсиха спасение под стените на едно укрепление, където пуснаха котва. Понеже вятърът беше насрещен, нищо не можехме да им сторим с нашите кораби. Имахме обаче една малка лодка от тези, които се наричат гик, и тъй като бях мускетар, аз се качих в нея с четирима души, въоръжени с леки мускети, и четирима гребци, за да доближим до брега срещу вятъра. Когато видяха, че идваме към тях, те свалиха голяма част от стоките си на брега, където слязоха и хората от корабите, а щом ги наближихме на един изстрел от мускет, започнаха да стрелят по нас с оръдията и мускетите си и ние им отвърнахме.

Най-сетне се изкачихме на един кораб, на който не беше останал нито един човек, срязахме котвеното въже, вдигнахме ветрилата му и го изпратихме с двама от нашите хора, а с останалите седмина се доближихме още по-близо до брега и се качихме на каравелата, която беше пуснала котва на един хвърлей камък от брега, толкова близо, че хората ни замерваха с камъни оттам. Въпреки всичките им усилия завладяхме каравелата, на която имаше само един негър, срязахме котвеното въже от самия клюз, вдигнахме ветрилата, но тъй като близо до брега имаше безветрие, бяхме принудени да я изтеглим с лодката, а междувременно испанците, на брой около сто и петдесет души, продължаваха да ни обстрелват както от форта, така и от сушата с мускети и каливери. Ние, макар и малобройни, отвърнахме на стрелбата им. Куршумът на моя мускет улучи и уби канонира на форта тъкмо когато се премерваше с едно от големите оръдия.

Бяхме взели курс към Англия и се намирахме на приблизително 41 градуса ширина, когато един от моряците на марса забеляза един кораб, после десет, после петнадесет, поради което решихме да изпратим пленените кораби да се приберат в някое английско пристанище, така че в пинасите не останаха повече от шестдесет души. Тогава свърнахме към флотилията, която бяхме забелязали и която се оказа, че се състои от двадесет и четири кораба: два от тях караки — едната хиляда и двеста тона, другата хиляда, десет галеона, останалите малки кораби и каравели, натоварени със съкровища, подправки, захар. Започнахме сражение с тези двадесет и четири кораба и не ги оставихме цели тридесет и два часа, като непрестанно ги обстрелвахме и те отвръщаха на огъня ни. Двете караки обаче все плаваха между флотилията и нас и ние не можехме да ги завладеем. Най-сетне, тъй като привършихме барута си, бяхме принудени да се откажем от опита да ги пленим.

И така отново се отправихме към Англия и пристигнахме в Плимът шест часа след като пленените от нас кораби бяха пристигнали (а ги бяхме изпратили четиридесет часа, преди самите ние да потеглим обратно). В Плимът ни посрещнаха най-тържествено и възторжено — не само стреляха с големите оръдия, но и наизлезе радостен народ от целия град и околността. Оттам закарахме пленените кораби в Саутхамптън, където сър Уолтър Роли, комуто принадлежаха нашите пинаси, ни възнагради с нашия дял от плячката.

Пленените кораби бяха натоварени със захар, слонова кост, восък, кожи, ориз и пурпурна боя.