Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (4)

IV

Пътуването на Ингулфус, игумен на Кройланд, до Ерусалим през лето господне 1064

Аз, Ингулфус, смирен служител на преподобния Гутлак и на неговия манастир Кройланд, роден в Англия от родители англичани в хубавия град Лондон, през моята младост бях изпратен най-напред в Уестминстър и после в Оксфордския университет, за да получа добро образование. Когато пораснах, бидейки недоволен от скромното положение на родителите си, аз напуснах родния си край и започнах да обикалям по дворовете на крале и принцове, тъй като желаех да бъда облечен в коприна и да нося красива и скъпа премяна. И ето че по това време Уилям, нашият сегашен пълновластен крал, а тогава граф на Нормандия, дойде в Лондон, придружен от голяма свита и многобройна прислуга, за да разговаря с крал Едуард Изповедника, който беше негов роднина. Аз се явих при него и предложих услугите си за извършване на всякакви бързи и важни поръчения. За много скоро време самият граф ме опозна и ме обикна силно и така аз отпътувах с него за Нормандия. Там той ме направи свой секретар и аз управлявах целия двор на графа. Но понеже бях изпълнен с младежки жар и жизненост, дори това място почна да ми омръзва, макар положението ми да бе много по-високо от това на родителите ми. По това време в Нормандия се пръсна слухът, че много архиепископи от империята, както и светски принцове, желаели заради душевното си спасение и от благочестие да заминат на поклонение в Ерусалим. Тогава мнозина от нас, членове на свитата на графа, както благородници, така и духовници (главният от които бях аз), потеглихме на път с разрешението и благоволението на казания наш господар, графа. Пътувахме с тридесет коня и минахме през Горна Германия, където се присъединихме към хората на майнцкия архиепископ. И тъй като заедно с дружините на епископите бяхме седем хиляди души, достатъчно добре снабдени за такова пътешествие, ние благополучно преминахме през много провинции и най-после стигнахме в Константинопол, където, след като се поклонихме на император Алексей, разгледахме черквата „Света София“ и целунахме разни свети реликви. След като тръгнахме оттам, минахме през Ликия^[1], където попаднахме в ръцете на арабски разбойници. След като те ограбиха от нас огромна сума пари и погубиха мнозина от нашите хора, ние с риск за живота си едва успяхме да се измъкнем и най-после радостно влязохме в многожелания град Ерусалим. Там бяхме приети от възрастния преподобен и свят патриарх Софроний, след което в тържествено шествие под звуците на цимбали и с факли ни заведоха в най-божествената черква на гроба на Спасителя. Само един господ Исус Христос знае колко много молитви прочетохме там, колко изобилно проливахме сълзи и колко въздишки се изтръгнаха от гърдите ни. От преславния Христов гроб ни заведоха да посетим и други свещени паметници в града и ние с разплакани очи разгледахме голям брой свети черкви и параклиси, които Ахим, египетският султан, беше разрушил напоследък. И така натъжени, с разбити от скръб сърца, след като оплакахме с печални сълзи всички развалини на този най-свят град, както вътре в градските стени, така и извън тях, и след като пожертвувахме пари за възстановяването на някои от тези светини, ние, водени от най-жарко благочестие, желаехме да преминем страната и да се умием в най-свещената река Йордан, както и да целунем всички места, където е стъпвал Христос. Обаче поради огромното разярено множество арабски разбойници, които ни дебнеха отвсякъде, ние не можахме да пътуваме далеч от града. Затова, когато напролет в пристанището Жопа^[2] пристигна една флота от генуезки кораби и християнските търговци размениха всичките си стоки по крайбрежните градове и също така посетиха светите места, ние всички отплавахме, като се доверихме на морето. След като ни люшкаха много бури и ветрове, най-после пристигнахме в Бриндизи. И така след едно благополучно пътуване през Апулия стигнахме в Рим и посетихме местата, където са пребивавали светите апостоли Петър и Павел, и се поклонихме на разни паметници на свети мъченици из целия град. Оттам архиепископите и другите имперски принцове поеха надясно към Германия, а ние се отклонихме наляво за Франция. Разделихме се, като се сбогувахме с неизразими благодарности и любезности. И така най-после от тридесетте конници, които напуснахме Нормандия охранени, яки и бодри, завърнахме се едва двадесет измъчени поклонници, всички пешаци и измършавели до кости.