Джек Слейд
Път към ада (5)

* * *

Братята Булок бяха сами с Крис Финерти.

— И този път успяхме — каза той. — Или очаквахте нещо друго от мен?

Възцари се неловка тишина. Братята Булок се спогледаха. Този Финерти започваше да им лази по нервите. Дали не беше време да получи един в муцуната? Трябваше Да го поставят на мястото му, иначе този негодник щеше да става все по-нахален.

Братята си припомниха какви искания бе предявил неотдавна. Той искаше да получи не друго, а най-новата им „придобивка“. Поиска Наоми, когато обсъждаха как да подхлъзнат онези типове от фермата Мадник.

— Не, не сме и очаквали друго — отвърна Албърт Булок и се усмихна приятелски, въпреки че вътрешно кипеше. — Но първо ни разкажи как са нещата в Спрингвил.

При подобни акции те предпазливо оставаха на заден план. Винаги постъпваха по този начин, когато ставаше дума за определен вид „бизнес“. Ако някой път нещата се развиеха неблагоприятно, можеха да припишат вината за всичко на Финерти и да излязат напълно чисти.

— Има още един проблем — каза Финерти. — Онзи тип на име Ласитър.

— Пак ли той? — Албърт Булок изръмжа раздразнено. — Не му ли беше достатъчно? Ще лежи не по-малко от половин година.

— И аз мислех същото — каза хитрият Финерти. — Той се е оправил обаче доста бързо. Ако не ме лъже предчувствието, това копеле ще продължи да ни създава проблеми.

— Тогава да го убием — каза Албърт Булок. — Едва ли е проблем. — Той замълча и на лицето му се появи скептична усмивка. — Всъщност откъде знаеш, че Ласитър е отново на крак?

— Нали знаете, че от известно време имам връзка с Бо Търнър — Финерти се ухили лукаво. — Малката блондинка, която преди шест седмици започна като прислужница при Емили.

— Да! Виждал съм я! — възкликна Албърт Булок въодушевено. — Нямам още такава в моята колекция.

— Но тя е тъпа като гъска — продължи Финерти.

— Още по-добре — каза Албърт Булок.

Тримата се засмяха дружно.

Финерти не пропускаше случай да докаже своята мъжественост. Възползваше се от жените при всяка възможност. Въобразяваше си, че никоя не може да му устои. Затова си бе наумил на всяка цена да притежава Наоми Рейнбоу — японката, която бяха отвлекли. И не само това. Плановете му отиваха твърде далеч — Крис Финерти имаше намерението да получи част от всичко, което бяха заграбили братята Булок през последните години. Но още не бе дошло времето за това. Всичко трябваше да бъде подготвено внимателно и търпеливо.

— Да се върнем към онзи тип, Ласитър — каза Албърт Булок. — Едва ли може да бъде проблем за нас. Дори и да се държи вече на краката си, мисля, че още дълго няма и да помисли да спори с нас.

— Напълно съм съгласен — каза брат му Уилям. — Защо да си създаваме излишни неприятности, като убием един полумъртъв човек! Дотук всичко върви гладко. Мадник и най-важният му съдружник можем да смятаме за мъртви. Ще бъдат обесени напълно законно. С безупречна присъда.

— Не съм толкова сигурен — каза Финерти замислено. — Добре знаете, че съдията Евърет не издава така лесно смъртни присъди. Най-напред ще иска безупречни доказателства. Този тип е доста хитър. Помните ли процеса срещу Джо Уелс? Той беше обвинен в убийство. Съдът обаче го оправда. Въпреки че тогава бяхме подготвили нещата доста по-добре, отколкото сега с Мадник и съдружника му. В качеството си на свидетел, аз накрая се чувствах почти обвиняем. Съдията хитрец успя по доста рафиниран начин да ме притисне с въпросите си. Нали не искате това да се повтори на процеса срещу Мадник?

— Джо Уелс не успя обаче да се възползва от оправдателната присъда — Албърт Булок се ухили злобно. — Ние му помогнахме да изчезне безследно.

— Но този път имаме повече от един противник — Финерти продължи упорито да защищава мнението си. — Във фермата има още двама мъже и три жени. И то жени, които умеят да стрелят. Особено русата с плитката. Тя владее стрелбата както Джеси Джеймс в най-добрите си времена. Останалите също са изпечени хитреци. Смятате ли, че те ще чакат безучастно, докато приятелите им бъдат обесени?

Финерти изгледа шефовете си тържествуващо, но и твърде гневно.

Братята Булок бяха смутени. Главозамаяни от победоносното си настроение, не бяха помислили сериозно за всички тези подробности.

— Искаш да кажеш, че трябва да подготвим театър с линчуване? — попита Албърт с дрезгав глас.

— Колкото може по-скоро — промърмори Финерти. — И без това ви предстои да отидете до града и да поднесете съболезнованията си на вашия интимен приятел Причърд. Аз също ще отида заедно с неколцина верни мъже. Ще се разпределим по кръчмите и ще се погрижим да настъпи раздвижване на духовете. Хората са все още като вцепенени. Утре следобед ще се състои погребението. Това е най-удобният момент. Тълпата само трябва да бъде насъскана по подходящия начин. Хората се успокоиха, откакто шерифът и съдията осигуриха ред по закона. Двамата тайно си сътрудничат, можете да ми вярвате. А шерифът е стара лисица. Няма да се изненадам, ако той вече е разгадал всичко. Затова ви повтарям — трябва да действаме възможно най-бързо. Удобният момент ще бъде утре, веднага след погребението. Дотогава ще успея да накарам подходящите хора да изпаднат в подходящото настроение. С уиски и бира. И не след дълго Мадник и Редфилд ще увиснат на някой клон.

— Да, така ще стане! — изръмжа Албърт, изпълнен с решителност, а брат му Уилям кимна в знак на съгласие.

— Освен това ще трябва да посетите също и ковача и да му поднесете съболезнованията си — продължи хитрият Финерти. — Това ви подобава, вие се числите към първенците в района. Трябва да се опитате да подтикнете Маккинън да поговори с Причърд. След тази любовна афера те едва ли ще бъдат в приятелски отношения.

— Мога да си представя — каза Уилям. — Всеки ще обвинява другия. Ще се справим, Крис. Не се безпокой.

Когато възникнеше нужда от повече дипломатичен подход, Уилям без съмнение бе най-добрият в околността. Той умееше да говори сладко и притежаваше невероятна способност да убеждава хората.

— А сега, не чакайте повече! — каза Финерти с почти заповеднически тон. — Да ковем желязото, докато е горещо! Облечете се в траур! Така, както подобава на хора от вашия кръг. А аз нямам търпение да видя японката. Какво прави тя всъщност? Примири ли се най-сетне със съдбата си?

— Още не — изръмжа Албърт. — Но ще я накарам да ми се покори.

— Къде е тя сега?

— В специалната камера.

Финерти смръщи чело неодобрително.

— Но ти още не си я виждал на дневна светлина, Крис! Върви в специалната камера и ще бъдеш изненадан! Веднага ще разкопчееш колана, повярвай ми…

Той облиза дебелите си устни. Отвратителна картина. Липсваха само лигите, протекли от ъгълчетата на устата му.

— О кей, ще се видим по-късно — ухили се Финерти и напусна голямата зала, в която бяха провели разговора си.

Той се изкачи на горния етаж и влезе в помещението, което Албърт бе нарекъл „специалната камера“. То представляваше голяма, неизмазана стая. По стените, иззидани с груб, неодялан камък, бяха окачени всевъзможни средновековни уреди за изтезание. На тавана имаше правоъгълен отвор с метална решетка, през който нахлуваше широк поток ярка слънчева светлина.

В средата на осветеното пространство на пода Финерти съзря изненадата, за която бе намекнал Албърт Булок. Наоми се беше сгушила на пода на желязна клетка, разположена в средата на помещението, точно под отвора с решетката на тавана. Клетката беше широка около два метра и само метър висока. Преди години я използваха за отглеждане на пуми. Ловяха млади животни и после ги продаваха на хора, които се интересуваха от тях. Братята Булок отдавна бяха изоставили този дребен бизнес, с който се занимаваше баща им в миналото. Откакто те станаха господари, в ранчото Хакмесер бяха въведени други закони.

Крис Финерти долепи лице плътно до прътите на клетката и разгледа затворената вътре жена. Тя беше напълно гола и седеше неподвижна, в присвита поза.

Беше ли изобщо жива, запита се Финерти ужасен. Прониза го внезапен шок, но не защото изпита ненадейно съчувствие към жертвата, а защото се изплаши, че може да пропусне неповторимото удоволствие.

— Хей, Наоми — подвикна й той. — Не трябва да се страхуваш от мене. Идвам като приятел. Другите не знаят. Искам само да ти помогна. Не се страхувай и ме погледни! Не лъжа.

Наоми бе успяла така да се сгуши, че не се виждаше почти нищо от женствеността й. Тялото й беше присвито, а главата — отпусната върху ръцете, които обхващаха прилепените към гърдите й колене.

При думите на мъжа тя леко надигна глава, обърна големите си тъмни очи към него и го изгледа с почти неестествено спокойствие. Погледът й като че ли преминаваше свободно през тялото му.

— Долен лъжец! Нали и ти беше с бандитите, които искаха да убият приятеля ми Ласитър. Какво искаш от мен? Какво си ме зяпнал, копеле такова! Не ти и остава друго, освен да ме гледаш, докато ти изхвръкнат очите!

Ненадейно тя скочи ловко и зае предизвикателна поза.

Това, което се откри пред погледа му, надхвърли всичко, което бе очаквал. Той преглътна неволно. Сега вече можеше да разбере Албърт. Наистина, не биваше да подлагат такова създание на физически мъчения. Идеята на Албърт бе доста по-добра.

— Мога наистина да те измъкна оттук — промълви той с дрезгав глас. — Трябва само да ми обещаеш, че…

Вратата на „специалната камера“ се отвори шумно зад гърба му.

— Стига толкова, Крис — каза Албърт Булок. — Мисля, че се нагледа достатъчно.

Албърт бе побързал да се преоблече за посещението в града. Нямаше желание да остави Финерти да се заплесва твърде дълго по голото тяло на отвлечената азиатка. Това беше единствено негова, на Албърт Булок, привилегия.

— Наоми! — изрева той. — Скоро ще очистим твоя приятел Ласитър. Премислихме и го решихме.

Тя приседна на пода и отново се сгуши като котка. Обгърна коленете си с ръце и склони глава върху тях.

Албърт се изсмя гръмко. Секунди по-късно тежката, обкована с желязо врата, се затвори с трясък зад гърбовете на двамата престъпници.

— Значи след като размисли, ти също стигна до убеждението, че Ласитър трябва да умре? — попита Финерти, когато излязоха.

— Нищо не съм премислял — изръмжа Албърт в отговор. — Всъщност този кучи син ми е абсолютно безразличен. И без това той вече не представлява никаква опасност за нас. Но ако ти искаш на всяка цена да го пречукаш, направи го! Действай както решиш!

Уилям тъкмо излизаше от къщата. Той бе доловил последните думи.

— А може би ще бъде още по-добре, ако го пипнем жив — намеси се той и се ухили лукаво. — Тогава ще имаш първокласно средство за натиск върху японката.

— По дяволите! — изрева Албърт в израз на изненада. — Това е най-добрата идея на всички времена, братко! Крисш ти какво мислиш?

— Няма да е лош ход — каза Финерти сухо. — Ще видя какво може да се направи.

— Ако успееш, ще получиш солидна допълнителна премия — обеща Албърт в пристъп на щедрост.

— Само Наоми! — каза Финерти. — Не искам нищо повече.

— О кей. Ще я имаш.

— Пръв?

— Съгласен.

В главата на Албърт вече се оформяше план за убийство. Финерти го дразнеше все по-силно напоследък. И не беше само това. Той ставаше все по-опасен…