Джек Слейд
Път към ада (10)

* * *

Уилям Булок държеше надгробното слово. Гласът му звучеше сладникаво патетично. Цяла нощ бе подготвял речта си най-грижливо и сега беше сигурен, че ще успее да подтикне хората към безредици. Преценявайки сам резултата, той се справяше много добре със задачата.

Започна издалеко, описа колко обичани са били Алис и Питър от всички хора надлъж и шир…

… и как излезли да пояздят в дивите планини, за да покаже Питър на Алис красоти, които не била виждала дотогава.

Естествено, двамата предприели този безобиден излет със знанието и разрешението на Джон Причърд…

Уилям описваше всичко това твърде убедително. Поне в такъв момент едва ли някой би си помислил нещо друго. Когато Уилям достигна до мястото, където бе замислил за пръв път да бодне стрелата в сърцата на слушателите, беше сигурен, че скоро желаното настроение щеше да завладее тълпата и двамата затворници щяха да бъдат линчувани.

Междувременно вече бе получил таен сигнал, че канцеларията на шерифа е завзета. Всичко се развиваше точно по плана.

Уилям тъкмо поемаше за пореден път дълбоко въздух и вдигаше обвинително поглед към небето, когато проехтя мощен изстрел. Рязаната пушка беше твърде шумна. Трясъкът проехтя над целия град и отекна в тържествената тишина на гробището. Всички видяха, как от канцеларията на шерифа изскочиха трима мъже и изчезнаха зад гъстите дървета. Незабавно отдясно препусна въоръжен конен отряд и скоро се завърза престрелка. Тримата бегълци се отскубнаха и изчезнаха на север.

Всички на гробището бяха като вкаменени.

— Убийците! — изрева Албърт Булок, запазвайки самообладание. — Някой ги е освободил! Трябва веднага…

Той замлъкна на мига, поклащайки глава.

— Не — продължи след малко. — Не е необходимо да се намесваме. Ако не се лъжа, там вече идат моите хора.

В далечината препускаше група конници. По-късно те се разположиха във верига и отрязаха пътя на бегълците на север. Всичко се виждаше прекрасно от гробището.

— Изглежда — обади се шерифът Джордж Боувър, — че всичко ще се уреди от само себе си. Най-добре ще бъде вие тук да продължите. Аз трябва да видя какво става в канцеларията ми. Страхувам се, че тези типове са нападнали моя заместник и двамата млади помощници.

Шерифът се отдалечи със спокойна крачка. Никой не видя израза на лицето му. Всичко бе пропаднало. Но защо? Защо избухна тази престрелка в офиса?

Единственият възможен отговор беше, че задкулисните подбудители на коварната игра бяха взели всички предохранителни мерки, за да попречат на евентуален опит за освобождаване на затворниците. Ласитър вече не влизаше в сметката им, но оставаха другите от фермата на прокълнатите. Там имаше още двама мъже и три жени, които също се справяха добре с огнестрелно оръжие.

Зад гърба си шерифът чу отново гръмкия глас на Уилям Булок. Множеството слушаше съсредоточено. Шерифът Боувър отдавна бе осъзнал, накъде биеше речта. Сега обаче Уилям Булок можеше да си спести тези усилия.

Шерифът влезе в офиса и най-напред освободи от оковите своя заместник и помощниците му. След това се отправи към отделението с килиите. Там нямаше никого. Само кървавите следи по пода показваха, че тук се е водила битка.

Шерифът с удоволствие би пратил зад решетките неколцина от ранчото Хакмесер. Най-сетне можеше да получи достоверно доказателство. Сигурно би могъл даже да ги притисне и те да проговорят против тези, които им възлагаха задачите. Но и този път шерифът Боувър нямаше шанс.

— Позна ли ги, Виктор? — обърна се той към заместника.

— Бяха маскирани. Въпреки това смятам, че ще ги разпозная. По фигурите и облеклото им.

— Не се впускай в напразни мечти, Виктор. Ние отново нямаме никакви доказателства. А тримата, които са били тук, отдавна са потънали някъде, където не могат да бъдат проследени.

— Какво ще правим сега? — попита Виктор. — Все пак ние трябва да преследваме бегълците и неизвестните им освободители.

Шерифът поклати глава.

— Изобщо не е нужно. И без това яко са затънали. Нямам представа как ще ги измъкнем оттам.

— Но какво, по дяволите, се е случило?

— Само надникни навън.

Оттук също се откриваше гледка към хълма, който междувременно бе хванат в широкия обръч на обсадата.

— Тези изпечени негодници са предвидили всички възможности — каза шерифът горчиво. — Братята Булок трябва да са събрали всичките си хора, които са в състояние да яздят.

— А сега?

Шерифът сви рамене.

— Да изчакаме, докато се стъмни…