Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 10 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Леда Милева. Весели балони

Редактор: Христина Василева

Художник: Радослав Маринов

Художествен редактор: Михаил Русев

Технически редактор: Георги Русафов

Коректор: Мери Керанкова

Издателство „Народна младеж“, София, 1963

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1963


veseli_baloni_rb.jpg

Станала рано зарана

нашата Меца-мецана.

Съчки в гората събрала,

огън висок си наклала,

та да направи чорбица

Меца на свойте дечица.

 

Сипала бобец и ето

скоро запяло котлето.

Литнала па̀ра нагоре,

Меца сама си говори:

— Сложих солта и пипера,

само къде да намеря

стръкченце-две меродия,

гозба да видите вие?

Сетих се! Кума Лисана

е домакиня прибрана,

всички в гората я знаем,

чакай да взема назаем!

 

Меца, с пантофи обута,

тръгнала тъй, за минута,

бързо, додето е време,

стрък меродийка да вземе.

Нека играят децата,

чудо ще стане чорбата!

 

Бързала Меца, но спряла —

сивото зайче видяла.

— Жив ли си, здрав ли си, братко? —

тя заприказвала сладко. —

Хапваш ли честичко зеле?… —

Час или два отлетели. —

— Ех, че ме, Зайо,

залиса, бързам, отивам при Лиса!

 

Тръгнала Меца, но тука

чула кълвачът да чука.

— Слушай, другарю, от вчера

мисля си да те намеря:

чукаш от тъмно в гората,

рано ми будиш децата!…

Ето и ти ме залиса,

бързам, отивам при Лиса!

 

После решила да мине

Меца край свои роднини.

Първо се спряла при Ежко.

— Чух, че настинал си тежко,

имал си кашлица, хрема,

чуй, аспирини да вземаш!

Чай си свари от тинтява,

топъл го пий — да те сгрява…

Ух, че ме, Ежко, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

Спряла се Меца за малко

и при кумеца си: — Жалко,

пак ти съдрали кожуха!

Приказки разни се чуха —

уж си се вмъкнал в кошара,

а те натупал овчаря…

Ех, че ме, Вълчо, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

— Чук-чук! А в тази хралупа

лешници кой ли си трупа?

Ти ли си тук, Рунтавелке,

ти ли си тук, хубавелке?

Трупай, събирай — да има!

Скоро ще дойде и зима…

Ах, че ме, сестро, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

Тук-там Мецана поспряла —

ей месечинка изгряла,

светнали ясни звездици,

млъкнали горските птици.

 

— Бре, що ли става чорбата?

Как ли са гладни децата?

Може без стрък меродия,

чакай назад да завия!

 

Хукнала Меца веднага,

хукнала Меца да бяга,

в тъмното потна се връща,

спира пред своята къща.

 

Гледа — извряла чорбата,

гладни заспали децата…

Пустата Меца-мецана,

стана за смях из Балкана!

Край
Читателите на „Работна Мецана“ са прочели и: