Лев Толстой
Лебеди

Едно ято лебеди летяло от студената страна към топлите земи. Те летели през морето. Летели ден и нощ и втори ден, и втора нощ, без да си почиват, летели над водата. На небето имало пълна луна и лебедите виждали далеко долу под себе си синеещата се вода. Всичките лебеди се уморили, като махали с криле, но не се спирали и продължавали да летят. Отпреде летели старите, силните лебеди, след тях летели онези, които били по-млади и по-слаби. Един млад лебед летял подир всички. Силите му отслабнали. Той плеснал с криле и не можел да лети по-нататък. Тогава, като отпуснал крилете си, той поел надолу. Спускал се все по-близо и по-близо към водата, а другарите му все по-далече и по-далече се белеели в лунната светлина. Лебедът се отпуснал върху водата и свил криле. Морето се раздвижило под него и го залюляло. Ятото лебеди едва се виждало като бяла черта върху светлото небе. И едва се чувало в тишината как звънели крилете им. Когато те съвсем се скрили от погледа, лебедът извил шията си назад и затворил очи. Той не се движел и само морето, повдигайки се и спускайки се като широка ивица, повдигало и спускало и него. Призори лек ветрец започнал да люлее морето. И водата плакнела бялата гръд на лебеда. Лебедът отворил очи. На изток се червенеела зората, а месецът и звездите станали по-бледи. Лебедът въздъхнал, проточил шията си и като размахал криле, се повдигнал и отлетял, опирайки крилете си до водата. Той се издигал все по-високо и по-високо и когато водата останала далеко от него, полетял напред, в оная посока, където били топлите страни. Той летял сам над тайните води натам, където отлетели другарите му.