Гунел Линде
Смешни семейства (7)

Имавреме и Нямавреме залавят избягали тигри

А сега, детето ми, да отидем заедно на улица „Близнаците“ при нашите смешни семейства. Заслужава си, защото точно днес в града пристига цирк. И циркът ще разпъне шатрата си в края на улица „Близнаците“ — няма да е лошо да се поразходим до там и да видим какво става. Например как циркаджиите ще вдигнат шатрата. А когато тя се заклати като едногърба камила, току-виж се наложи да помогнем и ние с нещо — да държим някое въже, докато шатрата изправи гръб. Пък ще видим и всички животни, които лежат в клетки на колела и чакат да получат храна — тигри, тюлени и кученца с панталонки. Циркът има и два слона, но те не са в клетки. Ще видим и много, много коне с дълги опашки. А когато се нагледаме на животните, ще се върнем на самата улица и ще си купим по едни топли кренвирши. Да, непременно!

Ах, колко жалко, в момента не можем да си купим кренвирши, защото продавачът е затворил павилиона — и той като нашите смешни семейства е отишъл да види цирка. Всички са скупчени край шатрата на цирка, няма да откриеш (и как иначе?) само нашите познайници Имавреме — те решиха: има време, ще разгледат цирка друг път. Недей да търсиш и семейство Нямавреме, защото те пък днес се заловиха с голямо разместване в къщи. И сега са точно в разгара на работата. Голям късмет имат, че са у дома си.

Защото ей сега един от тигрите ще излезе от клетката си!

Някой ще подхвърли:

— Я да видим дали клетката на тигъра не може да се отвори!

И ще го чуе Защоне Дада.

— Да, защо не! — ще викне той и ще отвори клетката.

Та ето го и него — тигърът. Голям, свиреп тигър със свъсени вежди и красиви бели зъби. Той излиза заплашително от клетката, оглежда се и се устремява към павилиона за топли кренвирши.

Хубаво се подредихме сега! Какво стоим още тук?! Трябва да направим нещо, иначе тигърът ще ни изяде! Бързо! Измислих! Аз ще сключа ръце, а ти ще стъпиш върху тях и така ще се покатериш върху покрива на павилиона. Давай! По-живо! Браво! А сега иде мой ред, шмугвам се бързо в павилиона и затръшвам вратата след себе си! Добре, сега ти си върху покрива, а аз вътре. Тигърът приближава с тежка походка. Привлича го миризмата на кренвирши… Ами сега? Дано само ни се притекат на помощ нашите смешни семейства! Ей, къде се дянаха те!

Ами Имавреме седят пред телевизора. Маняна разресва косата си — ту напред, ту назад. Кротко я кара наистина кротко и не прави нищо. Двамата гледат към екрана, на който се появява нашият тигър. Само дето картината пак играе и не са много сигурни дали това е котка, или тигър.

— Я хлопни телевизора, Другпът — казва Полека-Лека. — Нищо не се вижда така!

— Друг път — отклонява таткото.

В момента текат новините и говорителят съобщава:

— От цирк „Дрън“ е избягал опасен тигър. Уважаеми граждани, обявена е тревога!

Но никой от семейството не чува съобщението, защото точно в този момент отсреща семейство Нямавреме са в стихията си и изведнъж по цялата улица отеква дум-дум-прас!

— Я им викнете да не вдигат толкова шум — предлага Другпът. — Не се чува какво казват по телевизията!

Но нито Полека-Лека, нито някой друг от семейството откликва. Има време!

А отсреща Нямавреме търсят ново място за телевизора. Именно телевизорът бе издумкал преди малко, когато го тръшнаха на новото му място. Бързай няма търпение да го включи, за да провери дали не му е станало нещо. И на екрана се появява говорителят, който тъкмо съобщава:

— Извинете, грешка. Не един, а два тигъра са избягали от цирк „Дрън“! Уважаеми граждани, обявена е двойна тревога!

Това съобщение чуват вече и Имавреме, и Нямавреме. От екрана ги гледа тигърът, който ръмжи и се облизва.

— Опасно животно, брей — казва Другпът на Полека. — Къде ли се разхожда сега?

— Кротко! — провиква се Полека. — Да виждаш някакви тигри на улицата?

Но Кротко не вижда никакви тигри. Защото не му се става да погледне през прозореца.

— Ами ти, Маняна? — настоява Полека.

Напразно! Маняна иска да се досреше. За нея това е по-важно от някакви си тигри.

— Има време! — отвръща тя.

А ние с теб продължаваме да си мислим, че ни заплашва само един тигър! Ти лежиш и се притискаш към покрива на павилиона, дано не те забележи тигърът, а аз с всички сили затискам вратата отвътре. Тигърът, за който знаем, че е избягал, седи кротко пред павилиона и души през пролуката на вратата миризмата на кренвирши.

А какво става у семейство Нямавреме? Всички до един на мига изхвръкват на балкона.

— Де го? Де го? — крещят те един на друг.

И ето че откриват нашия тигър. Но в същия миг виждат и нещо друго! Виждат, че павилионът има две врати, а аз съм затворила само едната!

— Тигърът! Тигърът! Затворете вратата! — викат те с цяло гърло.

Отсреща у Имавреме ги чуват, но не искат да вярват на ушите си.

— Дали пък да не затворя вратата към антрето? — пита Кротко.

— Може и друг път — казва Другпът. — Това е котка, маскирана в раиран костюм. Напразно я вземат за тигър!

Лесно им е на тях да си приказват така, нали тигърът не им е в къщата. Но моето положение е сериозно. Аз надзъртам през пролуката и виждам, че тигърът вече не седи кротко пред павилиона. Той тъкмо завива покрай него и изчезва. Аз въздъхвам с облекчение.

— Другата врата! Другата врата! — провиква се Бързай Нямавреме.

Обръщам се и виждам втората врата, която зее отворена. И кой ме гледа оттам? Тигърът, разбира се! Светкавично отварям вратата, която досега затисках, излитам навън и я затварям. Сега съм отвън. Надзъртам вътре и виждам, че тигърът е влязъл. Увърта се около казана с топлите кренвирши и души ли, души.

— Ей, ти там, на покрива! — провиква се Веднага. — Я залости задната врата!

Ти пропълзяваш по корем до ръба на покрива и с един замах затръшваш вратата на фургона. Трас! Сега вече тигърът е отново затворен! Нека си седи вътре в павилиона!

— Благодаря ви за помощта — обръщам се аз към цялото семейство Нямавреме!

— Пазете се, още един тигър! — провиква се Тичай от балкона.

Аз също се покатервам върху павилиона.

Веднага е вече на покрива на къщата и по покривите на съседите се добира до къщата на семейство Имавреме. Трябва да използва техния телефон, за да позвъни в полицията и да съобщи къде се намира тигърът. Самите Нямавреме счупиха своя телефон, докато се суетяха да го преместят от едната стена на другата. Ето че Веднага се промъква през таванското прозорче на стълбището и вече звъни на вратата на Имавреме.

— Отворете! — провиква се тя през пролуката на вратата, през която раздавачката пуска вестниците. — Въпрос на живот и смърт.

— Друг път! — обръща се вътре в хола Другпът към Полека-Лека. — Едва ли е нещо важно! Хората обичат да преувеличават!

— Да, пък и тук е толкова разхвърляно — съгласява се Полека. — Не, сега не можем да отворим!

И Веднага хуква обратно по покривите на съседните къщи. В това време Тичай забелязва, че другият тигър също е подушил кренвиршите и все по-застрашително приближава.

— Трябва да се скрият в нещо! — провиква се Тичай на балкона.

Бързай и Веднага се втурват в жилището. Всеки взема по един от кашоните, в които държат мръсното бельо, и изсипва прането на пода.

— Дръжте! — провикват се те и ни хвърлят кашоните от прането.

Ние с теб хващаме кашоните във въздуха и ги нахлузваме през главите. Мукавата ще ни прикрива от погледа на тигъра и ще му пречи да ни надуши! Трябва само да си кротуваме! Обещавам, че няма да шукна дори! А ти? Но в града има и други хора! Ето че тихомълком се приближава Защоне Дада. Той обикаля предпазливо улиците, за да предупреждава хората за тигъра, който сам пусна на свобода. Но не забелязва тигъра беглец, защото сега той се е изтегнал под една кола.

— Внимавай, Защоне! — крещи Тичай.

„Кой да внимава?“ — казва си тигърът и подава глава изпод колата.

И на минутата Минута има прекрасна идея. Тя хуква към хладилника и измъква всички кренвирши, които семейство Нямавреме се готвеха да изядат на вечеря. Провисва кренвиршите от балкона, тъй че тигърът да ги надуши. Тигърът веднага пристига! Защоне припва веднага към входа на къщата. Вече е почти при вратата. Но, хам! С едно захапване тигърът е излапал каквото може от по-долните кренвирши. И сега погва Защоне. Защоне не успява да се скрие във входа. Има време колкото да се прислони зад вратата и да я държи широко отворена за тигъра. Фют! Тигърът профучава направо нагоре по стълбите. Иска да влезе в жилището на Нямавреме, за да изяде останалите кренвирши, които Минута беше провесила от балкона. Сега е достатъчно да се затвори вратата зад гърба на тигъра. Така, ето че и двата звяра са отново под ключ.

— Бърр! — изръмжава тигърът на стълбището. Защото всички врати към жилището на семейство Нямавреме са затворени.

— Мммм — сумти нашият тигър, който си хапва топли кренвирши от големия казан в павилиона.

Най-сетне нашите познайници Имавреме поглеждат през прозореца и оттук нататък и те започват да помагат. Ръмженето на тигъра ги кара да се обадят по телефона в полицията. Всичко върви към щастлив край. Моля само за повечко спокойствие в дома на Нямавреме, та да не хукне някой от тях нанякъде, преди да са откарали тигрите!

— Ще изляза да си купя цигари — казва Бързай на балкона. — Не мога да чакам нито миг повече!

— А аз ще изтичам до нашите приятели Дада, трябва да им разкажа всичко това! — решава Веднага.

— И аз трябва да изляза! — казва Тичай.

— Аз също! — присъединява се Минута.

Но семейство Имавреме се намесват с единствено правилния съвет в това положение. В един глас те се провикват през улицата:

— Има време! Потрайте още малко у дома!

Виковете им направо парализират тигъра в павилиона с топлите кренвирши. А всички Нямавреме остават вкъщи — чак до идването на полицията и на звероукротителите. Те докарват клетката на тигрите с един камион и паркират с отворената клетка пред входа, в който е затворен единият тигър. Тигърът се провира в собствената си клетка и се разполага там като у дома си, а звероукротителите заключват вратичката и подкарват към павилиона. Там примамват в клетката и другия тигър. Така всичко завършва щастливо.

— Добре, че бяха нашите съседи Нямавреме! — казват всички в дома на Имавреме. — Иначе всичко щеше да свърши зле!

— Добре, че бяха нашите съседи Имавреме! — говорят си у Нямавреме. — Голяма беля щеше да стане иначе!

Можем само да се съгласим с тях, нали?