Дмитрий Мамин-Сибиряк
Приказка за Комар Комарович — Дългия Хобот и за Рошавия Миша — Късата Опашка

1

Това се случи точно по пладне, когато всичките комари се скриха от горещината в блатото. Комар Комарович — Дългия Хобот се сгуши под широкия лист и заспа. Спи и чува отчаян вик:

— Ох, майчице!… Ох, помощ!…

Комар Комарович изскочи изпод листа и също закрещя:

— Какво се е случило?… Какво ревете?

А комарите летят, бръмчат, пищят — нищо не може да се разбере.

— Ох, майчице! Дойде в нашето блато един мецан и се търкулна да спи. Щом легна в тревата, тутакси смаза петстотин комара; като пое дъх — глътна цели сто. Ох, беда, братлета! Едва избягахме от него, иначе щеше да изпомачка всички…

Комар Комарович — Дългия Хобот изведнъж се разсърди, разсърди се и на мецан, и на глупавите комари, които пищяха безразборно.

— Ех, вие, престанете да пищите! — извика той. — Аз ей сега ще ида и ще прогоня мецан… Много просто! А вие само напразно ревете…

Още по-силно се разсърди Комар Комарович и полетя. Наистина в блатото лежеше мецан. Вмъкнал се в най-гъстата трева, където комарите живееха от памтивека, изтегнал се и сумти, само свистене излиза, сякаш някой свири с тръба. Ама че безсъвестна твар!… Вмъкнал се в чуждото място, погубил напразно толкова комарови души и отгоре на всичко спи така сладко!

— Ей, чичо, къде си се вмъкнал? — закрещя Комар Комарович из цялата гора, но толкова силно, че дори и на него му стана страшно.

Рошавият Миша отвори едното си око — никой не се вижда, отвори другото око, едва забеляза, че лети комар над самия му нос.

— Какво искаш, приятелю? — изръмжа Миша и също започна да се сърди. „Но как така, тъкмо си се разположил да починеш и изведнъж някакъв си негодник пищи.“

— Ей, отивай си с добро, чичо!…

Миша отвори двете си очи, погледна нахалника, духна с нос и съвсем се разсърди.

— Но какво искаш, негодна твар? — зарева той.

— Отивай си от нашето място, защото не обичам да се шегувам… Ще те изям заедно с кожуха ти.

Смешно стана на мецан. Обърна се на другия си хълбок, закри муцуната си с лапа и веднага захърка.

2

Литна Комар Комарович назад към своите комари и затръби из цялото блато:

— Майсторски изплаших Рошавия Мишка… Друг път няма да дойде.

Зачудиха се комарите и запитаха:

— Е, ами сега къде е мецан?

— Не зная, братлета. Страшно се изплаши, като му казах, че ще го изям, ако не си отиде. Ами че аз не обичам да се шегувам и направо му казах: „Ще те изям“. Боя се да не е пукнал от страх, докато летях към вас… Е, какво, сам си е виновен!

Запищяха всички комари, забръмчаха и дълго спориха какво да сторят с глупавия мецан. Никога досега в блатото не е имало такъв страшен шум. Пищяха, пищяха и решиха да изгонят мецан от блатото.

— Нека си върви в къщи, в гората, и там да спи. А блатото е наше. Ами че и нашите деди и бащи са живели в същото това блато.

Една благоразумна старица Комарица се опита да ги посъветва да оставят мецан на мира: нека си полежи, а като се наспи, сам ще си отиде; но всички така се нахвърлиха върху нея, че тя, бедната, едва успя да се скрие.

— Да вървим, братлета! — крещеше най-много от всички Комар Комарович. — Ние ще му покажем… Да!

Литнаха комарите след Комар Комарович. Летят и пищят, дори и на самите тях става страшно. Долетяха, гледат — мецан лежи и не мърда.

— Е, нали ви казах: умрял е бедният от страх — се хвалеше Комар Комарович. — Дори малко ми е мъчно, я поглеж какво здраво мечище.

— Но той спи, братлета — писна едно мъничко комарче, което беше приближило до самия мечешки нос и едва не беше всмукано там като през прозорче.

— Ах, безсрамнико! Ах, безсъвестнико! — запищяха всички комари наведнъж и вдигнаха ужасна врява. — Петстотин комара смачка, сто комара глътна, а сам спи, сякаш нищо не се е случило!…

А Рошавия Миша си спи и дори посвирква с нос.

— Той се преструва, че спи! — извика Комар Комарович и литна към мецан. — Ей сега ще му дам да се разбере… Ей, чичо, стига си се преструвал!

Че като връхлетя Комар Комарович, като заби дългото си жило право в черния мечешки нос, ей го Мишо, че подскочи. Цапна се с лапата си по носа, а Комар Комарович никакъв го няма.

— Е как, чичо, не ти ли се харесва? — пищи Комар Комарович. — Махвай се, иначе ще стане по-лошо… Сега не съм само аз Комар Комарович — Дългия Хобот, а с мене долетяха и детенцето Комарище — Дълго Хоботище и по-малкият ми брат — Комарчето — Дългото Хоботче! Иди си, чичо!

— Няма да си ида! — закрещя мецан, като се наместяше на задните си лапи. — Всички ви ще смачкам!

— Ох, чичо, напразно се хвалиш!

Отново литна Комар Комарович и се впи право в окото на мецан. Зарева мецан от болка, цапна се с лапата по муцуната, а в лапата пак нищо, само насмалко щеше да си извади окото с ноктите. А Комар Комарович се вие над самото мечешко ухо и пищи:

— Ще те изям, чичо…

3

Миша съвсем се разсърди. Изтръгна цяла бреза заедно с корена и започна да удря с нея комарите. Напира ей тъй, с цялото си рамо… Би ги, би ги, дори се умори, а няма нито един убит комар — всичките се вият над него и пищят. Тогава Миша хвана един тежък камък и го запрати в комарите — пак няма полза.

— Ясно ли ти е, чичо? — пищи Комар Комарович. — А аз все пак ще те изям…

Много ли, малко ли се сражава Миша с комарите, ала шумът беше голям. Далеко се чуваше мечешкият рев. Я колко дървета изкорени, колко камъни преобърна!… Все му се искаше да докачи първо Комар Комарович: ами че той се върти ей тук, над самото му ухо, а цапне ли се мецан с лапата — пак нищо, само цялата си муцуна изподраска и разкървави.

Най-сетне силите напуснаха Миша. Приклекна на задните си лапи, изсумтя и измисли нова хитрост — почна да се търкаля из тревата, за да смаже цялото комарско царство. Търкаля се, търкаля Миша, но нищо не излезе от това, само още повече се измори. Тогава мецан скри муцуната си в мъха, но така стана по-лошо. Комарите се впиха в мецановата опашка. Съвсем се озвери мецан.

— Чакайте, ще ви дам да разберете! — ревеше той така че през пет вьорсти^[1] се чуваше. — Ще видите вие звезди посред пладне. Аз… аз… аз…

Отстъпиха комарите и чакат какво ще стане. А Миша се покатери на едно дърво като акробат, седна върху най-дебелия клон и зарева:

— Хайде де, елате ми сега насам… Ще счупя хоботите на всички!

Засмяха се комарите с тънки гласове и се хвърлиха върху мецан вече с цялата си войска. Пищят, въртят се, пълзят… Брани се, брани Миша, глътна случайно сто парчета от комаровата войска, закашля се, че като се откъсна от клона като чувал… Все пак стана, почеса натъртения си хълбок и рече:

— Е как, разбрахте ли? Видяхте ли колко ловко скачам от дървото?

Още по-тънко се засмяха комарите, а Комар Комарович току тръби:

— Аз ще те изям… Ще те изям… изям… изям!

Съвсем изнемогна мецан, остана без сили, а срам го е да остави блатото. Седи той на задните си лапи и само мига с очи.

Отърва го от бедата една жаба. Изскочи изпод един пън, клекна на задните си крачета и рече:

— Как ви се ще, Михайло Иванович, напразно да се безпокоите?! Не обръщайте внимание на тези нищо и никакви комарчета. Не си заслужава!

— Наистина не си заслужава! — зарадва се мецан. — Аз просто така… Нека само ми дойдат в бърлогата, тогава аз… аз…

Че като се обърна Миша, като хукна от блатото, а Комар Комарович — Дългия Хобот лети след него, лети и крещи:

— Ох, братлета, дръжте! Ще избяга мецан… Дръжте!

Събраха се всичките комари, посъветваха се и решиха:

— Не си струва труда! Нека си върви — нали блатото остана за нас!