„Малореон“ е епическото описание на странни земи и още по-странни народи — великолепно произведение в жанра фентъзи, изпълнено с удивителни съдби на хора, крале и богове, чийто живот е вплетен в кулминацията на продължилата седем хилядолетия война между двете противостоящи Съдби. От изхода на тази война ще се реши съдбата на всичко във Вселената.

Серия
Малореон (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
King of the Murgos, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 38 гласа)
Сканиране и разпознаване
xsenedra (2006)
Корекция
Mandor (2006)

Издание:

Пазителите на запада. Кралят на мургите. 2001. Изд. Бард, София. Превод: [от англ.] Здравка ЕВТИМОВА [Guardians of the West. King of Murgos, David EDDINGS]. С ил. Формат: 170×240. Страници: 702. Цена: 9.99 лв. ISBN: 954-585-163-5.


Посвещавам на Ден — той знае защо —

и на нашата скъпа Джейни

просто защото е самата себе си.

Бих желал да изтъкна колко съм задължен на съпругата си Лей Едингс за нейната подкрепа, съдействие и искрената и помощ при създаването на тази книга. Без нейната помощ тази история нямаше да бъде написана.

Бих желал да се възползвам от възможността да благодаря на своя редактор Лестър дел Рей за неговото търпение и снизходителност, както и за оказаното съдействие от негова страна — толкова щедро, че не бих могъл да изразя с думи благодарността си към него.

Пролог

Разказ за това как синът на Белгарион бе откраднат и за това как той разбра, че похитителят е Зандрамас, същият, за когото бе предупредило могъщото Кълбо на Алдур.

Както разказва легендата, в началото боговете създали света и го напълнили с всякакви животни, птици и растения. Те сътворили също хората и всеки бог избрал от човешките раси оная, която ще ръководи и управлява. Само бог Алдур не взел нито една, а предпочел да живее сам в кулата си и да изучава сътвореното.

Веднъж едно гладно дете дошло при кулата. Алдур го прибрал и го научил как да използва Волята и Думата и чрез тях да контролира огромната мощ на вълшебствата. Понеже уменията на момчето били многообещаващи, Алдур го кръстил Белгарат и го направил свой ученик. След време дошли и други, Алдур ги обучил и също ги направил свои последователи. Между тях било и уродливото дете, което Алдур нарекъл Белдин.

Дошъл денят, когато Алдур взел един камък, издялал го грижливо и го нарекъл Кълбото, защото камъкът бил паднал от далечните звезди и съдържал огромна сила. Той бил центърът на едната от двете Съдби, които се борели помежду си да контролират всичко още от сътворението на света.

Но бог Торак силно желаел да притежава камъка и го откраднал, защото Тъмната съдба го била определила за свой водач. Тогава хората от Алория, известни като алорни, се срещнали с Белгарат, който повел Черек Мечото рамо и тримата му сина на изток. Там Торак бил построил Ктхол Мишрак, Града на Вечната нощ. Четиримата откраднали Кълбото.

Според съвета на боговете Белгарат разделил Алория на следните кралства: Черек, Драсния, Алгария и Рива. Всяко кралство носело името на човека, който съпровождал вълшебника. На Рива Желязната хватка, властващ над Острова на ветровете, Белгарат поверил защитата на Кълбото. Рива го поставил върху дръжката на огромен меч и го окачил на стената в Залата на риванските крале, точно зад трона си.

Белгарат се запътил към своя дом, но там го очаквала трагедия. Обичната му съпруга Поледра била напуснала света на живите при раждането на две прекрасни близначки. След време вълшебникът изпратил светлокосата си дъщеря Белдаран при Рива Желязната хватка, за да стане негова съпруга и да постави началото на рода на риванските крале. Другата дъщеря, Поулгара, задържал при себе си. В черните й коси се появил един бял кичур, белег за това, че тя притежавала магически способности.

Всичко в Западните земи вървяло добре хиляди години, защото те били предпазвани от силата на Кълбото. Един ден обаче кралят на Рива Горек и синовете и внуците му били убити чрез подло предателство. Ала едно дете се спасило и оттогава било защитавана тайно от Белгарат и Поулгара. Властта на острова поел Пазителят на кралство Рива Бранд; изпълнен с тъга, той продължил да изпълнява задълженията на убития си господар и да пази Кълбото на Алдур. След него всички Пазители на острова приемали името Бранд.

Но настъпил мигът, когато Зедар Отстъпника намерил невинно дете, способно да докосва Кълбото, без да бъде изпепелено от мощта му. По този начин Зедар откраднал Кълбото и избягал с него до мястото, където лежал скрит страшният му господар Торак.

Когато Белгарат научил за това, отишъл до една тиха ферма в Сендария. Там Поулгара отглеждала момче на име Гарион, което било последният потомък на риванските крале. Белгарат и Поулгара взели момчето със себе си и тръгнали по следите на Кълбото. След много опасни приключения открили детето и го нарекли Еранд. То носело Кълбото, докато се връщали, за да го поставят върху дръжката на меча.

Тогава Гарион, вече наречен Белгарион заради магическите си способности, научил за Пророчеството. То вещаело, че наближава времето той, Гарион — Детето на Светлината, да се изправи в смъртен двубой срещу злия бог Торак и да го убие или да бъде убит. Той поел на поход, изпълнен със страшни премеждия, към Града на Вечната нощ да срещне съдбата си. Но с помощта на великия меч, върху който блестяло Кълбото на Алдур, Белгарион надделял и убил Бога на злото.

Така Белгарион, наследникът на Рива Желязната хватка, бил коронясан като крал на Рива и върховен господар на Запада. Той взел за своя жена принцеса Се’Недра от кралство Толнедра, а Поулгара се омъжила за добрия ковач Дурник. Той бил възкресен от боговете и изведен от царството на мъртвите, освен това бил надарен от тях с магически способности, като нейните. Заедно с Белгарат, Поулгара и Дурник се отправили към Долината на Алдур в Алгария. Възнамерявали да отгледат там странното добросърдечно дете Еранд.

Годините минавали и Белгарион се учел да бъде добър съпруг на младата си невяста. Той придобивал нови магически способности и укрепвал властта си. В земите на Запада царувал мир, но Югът бил раздиран от размирици. Там Кал Закат, императорът на Малореа, водел война с краля на мургите. Белгарат, връщайки се от странстване в Малореа, донесъл мрачни слухове за съществуването на някакъв странен камък на име Сардион. Но вълшебникът не знаел нищо повече за него, освен че е въплъщение на злото.

Но една нощ малкият Еранд и Белгарион били събудени от гласа на Пророчеството. Те го чували в съзнанието си и гласът ги насочил към тронната зала. Синьото Кълбо, намиращо се върху дръжката на меча, изведнъж почервеняло, заблестяло гневно и изрекло: „Пазете се от Зандрамас“. Но никой не знаел кой или какво е Зандрамас.

След дълги години на очакване Се’Недра забременяла. Но фанатичните последователи на култа към Мечката се разбунтували отново, заявявайки, че нито една жена от Толнедра не е достойна да бъде кралица. Те искали нейното място да бъде заето от някоя, в чиито вени тече истинската кръв на алорните.

Кралицата била много радостна от добрата новина за очаквания наследник. Веднъж, докато се къпела във ваната си, тя била нападната и почти удавена от една непозната жена — наемна убийца. Нападателката избягала и скочила от крепостната стена. Убийцата умряла, но принц Келдар, авантюристът от Драсния, известен още като Силк, се усъмнил заради дрехите й, че е последователка на култа към Мечката. Белгарион се разгневил, но все още не желаел да започва война.

След известно време кралица Се’Недра родила здраво момченце, което щяло да наследи трона на Рива. Радостта била огромна навсякъде в земите на алорните и в съседните кралства. Много знатни благородници се събрали в двореца на Рива, за да се веселят и да отпразнуват щастливото събитие.

Когато всички си тръгнали, Белгарион продължил да изучава древното Пророчество, което хората наричали Мринския сборник. Едно петно го безпокояло дълго време, но той открил, че може да разчете написаното под светлината, хвърляна от Кълбото. Така Белгарион научил, че Тъмното пророчество не е унищожено със смъртта на Торак и че той, Детето на Светлината, има още задължения. Сега Детето на Мрака се наричало Зандрамас, с когото трябвало да се срещне след време — на място, което не съществува в света.

Душата му се изпълнила с мрачни мисли и Белгарион поел към Долината на Алдур, за да се посъветва със своя прадядо Белгарат. Но докато разговарял със стареца, един пратеник му донесъл лоши новини. Наемници проникнали в Цитаделата и убили верния Пазител на Рива Бранд.

Заедно с Белгарат и леля си Поулгара Белгарион бързо се върнал в Рива. Един от нападателите бил все още жив. Принц Келдар също пристигнал и открил, че изпадналият в безсъзнание наемник е член на култа към Мечката. Нови доказателства показвали, че култът събира армия край град Реон и строи военни кораби в Ярвиксхолм, намиращ се край брега на кралство Черек.

Крал Белгарион обявил война на култа към Мечката и нападнал първо корабите при Ярвиксхолм. Атаката била бърза и безжалостна. Ярвиксхолм бил разрушен до основи и флотата била изгорена.

Но победата била помрачена от лоша новина. Пристигнало съобщение от Рива — синът на Белгарион бил отвлечен.

Белгарион, Белгарат и Поулгара се превърнали в птици, използвайки магия, и отлетели за Рива. Всяка къща в Рива вече била претърсена. Но с помощта на Кълбото Белгарион успял да открие следите на похитителите до западното крайбрежие на острова. Там се натъкнали на група членове на култа към Мечката, които ги нападнали. Един от нападателите оцелял и бил принуден от Поулгара да говори. Той заявил, че детето било откраднато по заповед на Улфгар, водача на култа към Мечката. Неговият лагер бил разположен в Реон, в източна Драсния. Но преди Поулгара да изкопчи още информация от него, той скочил от скалите и умрял.

Войната продължила в Реон. Белгарион открил, че войската му е недостатъчна. Докато настъпвали към града, войниците попаднали в засада. Щели да загубят, но им се притекъл на помощ принц Келдар с армията си от наемници надраки и това решило изхода на битката. Заедно с нови подкрепления от надраки войниците на Рива обсадили Реон.

Белгарион и Дурник обединили силите на волята си, за да отслабят крепостните стени на града. Стенобитните машини на барон Мандорален ги разрушили. Риванците и надраките нахлули в града, предвождани от Белгарион. Битката била много жестока, но сектантите били отблъснати и по-голямата част от тях били избити, а Белгарион и Дурник заловили водача на култа Улфгар.

Белгарион знаел, че синът му не е в града, но се надявал да научи къде се намира, след като разпита подробно Улфгар. Водачът на култа упорито отказвал да отговори. Тогава Еранд проникнал в мислите на Улфгар и научил всичко.

Станало ясно, че убийците, опитали се да удавят принцеса Се’Недра, са били наети от Улфгар. Но той нямал нищо общо с отвличането на детето. Разбира се, главната му цел била смъртта на сина на Белгарион и той искал да извърши ужасното деяние още преди детето да бъде родено, Но очевидно не знаел нищо за похищението.

Тогава към силите на Белгарион се присъединил вълшебникът Белдин. Той бързо разпознал Улфгар като Харакан, един от подчинените на Урвон, последния жив ученик на злия бог Торак. Харакан внезапно изчезнал и Белдин светкавично се впуснал да го преследва.

Пристигнали вестоносци от Рива. Търсенето продължило след заминаването на Белгарион. Един овчар, живеещ в хълмовете, видял някакъв кораб да носи нещо, което приличало на бебе. Непознатият се качил на кораб, наподобяващ по форма плавателните съдове в кралство Нийса, и отплавал на юг.

Тогава се появила Кайрадис, пророчица от град Кел. Тя казала, че детето е взето от Зандрамас и че сектантите били оставени нарочно в Рива, за да бъдат открити от войниците. Единственият заловен жив член на култа вярвал, че сведенията, които Поулгара изтръгнала от него на Острова на ветровете, са верни.

Пророчицата от Кел твърдяла, че Детето на Мрака е откраднало бебето с някаква тайна цел, свързана с камъка Сардион. Сега приятелите на Белгарион трябвало да преследват Зандрамас. Тя нямала право да каже нищо повече, освен да назове хората, които трябвало да тръгнат с Белгарион. След като оставила огромния си ням водач Тот при краля на Рива, пророчицата изчезнала.

Сърцето на Белгарион се изпълнило с лоши предчувствия, защото той разбирал, че похитителят на сина му има месеци преднина и следата почти се е изгубила. Изпаднал в мрачно настроение, той събрал спътниците си, за да преследват Зандрамас дори до края на света или отвъд, ако се наложи.