Джанет Дейли
Непознатата сестра (18)

18.

— И подпиши тук — Лейн обърна на последната страница от договора за партньорство и посочи отбелязания с кръстче ред, предназначен за подписа на Рейчъл. Тя написа името си на бланката и се изправи до тежкото орехово бюро в кабинета му. — Това е последното — той събра накуп копията от договора, а тя остави на бюрото златната автоматична писалка. — Ето ти твоя екземпляр — каза, като й подаде най-горния. — Щастлива ли си?

— Да те имам за партньор ли? Разбира се — тя се усмихна, обърна се и се загледа в града навън, изпълнена от съзнанието, че само едно нещо може да я направи по-щастлива: да притежава „Ривър Бенд“.

— Днес трябва да вечеряме заедно и да го отпразнуваме.

Гласът му прозвуча съвсем наблизо и Рейчъл разбра, че е станал от мястото си и е дошъл при нея. Усмихна се при мисълта, че елегантният му тапициран стол е твърде скъп, за да скърца. Огледа се наоколо, възхитена от изящната съвременна обстановка. Както цялата сграда, и просторният директорски кабинет бе предимно от хром и стъкло, а ъгловото му положение предлагаше широк изглед към централната част на Хюстън. Харесваха й симетрията и стилът в тази стая, където всичко бе съразмерно, включително огромното бюро.

— С удоволствие — тя се обърна към него: — Не каза дали си говорил с Аби след… — не беше нужно да му напомня за катастрофалния си сблъсък с нея предишната седмица.

— Обадих се вчера да й съобщя, че й изпращаме коректурите на каталога за разпродажбата, за да ги прегледа за грешки. Хората ще се затруднят с имената на тези коне и ще хукнат да търсят речник… арабско-английски естествено — Рейчъл дори не се усмихна на опита му да се пошегува и той въздъхна. — Не си се отказала, нали? Макар да знаеш как ще го приемат те?

— Не. Въпреки всичко искам да го купим — достатъчно бе да затвори очи, за да си представи лицето на Аби, презрението и яростта, които се четяха на него. Но ако това изобщо й влияеше по някакъв начин, то само засилваше решимостта й да притежава „Ривър Бенд“. — Сигурно намираш, че не е хубаво от моя страна.

— Не. Не е така — Лейн замълча за момент, после продължи: — Всъщност, когато ти си тръгна, Аби ми заяви, че тя и майка й мразят фермата. Каза, че няма търпение тя да бъде продадена.

— Наистина ли каза така? Как е могла! — Рейчъл бе едновременно поразена и разгневена от тази нелоялност. — „Ривър Бенд“ е завещанието на Дийн. Семейството му го притежава от сто и петдесет години. Как е могла да каже, че иска да го види продаден на чужд човек?

— Не знам. Но така каза.

— Е, аз няма да позволя това да се случи. Не мога — погледна току-що подписания документ в ръката си. — Знам, че според теб се държа глупаво и сантиментално. Може би трябва просто да скъсаме този договор за партньорство, защото ми е ясно, че не одобряваш купуването на „Ривър Бенд“…

— Грешиш — той хвана пръстите й и ги притисна по-силно към документа. — Не виждам причина да не го купим, особено след като ти го искаш толкова много.

— Сериозно ли говориш?

— Нима бих могъл да надникна в тези сини очи и да кажа „не“? — пошегува се той.

— Лейн — Рейчъл произнесе името му през смях, после притисна пламенно устни към неговите. В този момент го обичаше повече от всякога. През тънката копринена материя на роклята си почувства как ръцете му се плъзгат по гърба й и я притискат плътно към тялото му. Искаше й се жарката близост и всепоглъщащото щастие на този миг никога да не свършват. Сега светът бе неин. И ако имаше нещо смущаващо, то бе мисълта, че Аби бе постигнала онова, което не се бе удало на нея: убедила бе Лейн да купи „Ривър Бенд“.

Той нежно свали ръцете й от врата си и с нежелание се откъсна от устните й.

— Още не съм съблазнявал красива жена на дивана в кабинета си — дрезгаво изрече, — но ако продължаваме така, ти ще си първата.

Желанието му накара сърцето на Рейчъл да се разтупти. Чувстваше се като изкусителка. Можеше да го накара да направи всичко, което поиска. Наслаждаваше се на това чувство дори когато той решително я откъсна от себе си.

— Убедена съм, че в момента съм най-щастливата жена в целия свят, Лейн. Не само че имам теб, но скоро и „Ривър Бенд“ ще бъде наш. Понякога се чудя дали всичко това не е сън… дали наистина се е случило… дали си ме целувал само преди минута.

— Аз го намерих за много реално. Каквото е и всичко останало, уверявам те — той дълго я гледа, после отиде при бюрото си, сякаш беше необходимо да увеличи разстоянието помежду им. — Ще се свържа с агент, който да наддава на търга вместо нас.

— Като стана дума за търга, докато преглеждах списъка на кобилите за разплод, видях доста, които ще е добре да купим. Но мнението ми се основава единствено на тяхното родословие. Всъщност изобщо не съм ги виждала и естествено ще искам да ги погледна преди това.

— С други думи, искаш да присъстваш на наддаването за конете.

— Да. Но като се има предвид как се държа Аби последния път, тя положително няма да ме иска там.

— Не може да ти забрани да присъстваш. Това е публична разпродажба, открита за всички, включително и за теб.

— Може би трябва да й го напомниш, когато говориш с нея следващия път.

— Да. Виж, не че искам да те гоня, но имам друга среща след — той погледна златния часовник на китката си — пет минути. Ще те взема за вечерята в седем.

— Ще те чакам — отиде при него, целуна го и усети, че му се иска целувката да не е така целомъдрена, а по-дълга и по-страстна.

На излизане от кабинета му Рейчъл взе чантата си от крокодилска кожа, която бе оставила на един от столовете. Непрекъснато си напомняше, че скоро ще е новата господарка на „Ривър Бенд“, а Аби ще бъде изхвърлена. Ще притежава дома на Дийн. Ще продължи семейните традиции. И ще ръководи фермата за арабски коне. Обзета бе от усещането за сила. За пръв път през живота си чувстваше, че може да направи каквото поиска, да бъде каквато поиска. Нищо не можеше да я спре, нито срамът от миналото, нито Аби, нищо.

Премина през външния кабинет, като едва погледна секретарката на Лейн и мъжа, застанал до бюрото й. Във фоайето натисна бутона на асансьора и зачака. Още чакаше, когато към нея се присъедини още някой. Погледна го разсеяно и веднага разпозна мъжа, който се бе намесил да укроти Аби. Лейн й бе казал, че Аби редовно се среща с него.

— Вие сте Маккрий Уайлдър, нали? — попита тя.

— Точно така — той кимна, в погледа му имаше нещо прикрито. Или може би впечатлението се получаваше от периферията на шапката, която засенчваше тъмните му очи.

Рейчъл не можеше да не сравни физиката му с тази на Лейн. Уайлдър бе по-висок, по-широк в плещите и по-тесен в ханша. Гъстата му коса беше тъмна и вълниста, а тази на Лейн — прошарена и права. Лейн беше гладко избръснат, а Уайлдър носеше мустаци. Но му липсваше онази изисканост, която Рейчъл намираше така привлекателна у Лейн. Очевидно Аби предпочиташе нешлифованите, силни мъже.

— Лейн спомена, че се срещате с Аби.

— Да — потвърди той, като я гледаше право в очите. Тя очакваше, че ще огледа лицето й и ще каже нещо за приликата й с Аби. Но той не го стори. Сякаш не забелязваше нищо общо във външността им. По някаква причина това я извади от равновесие и тя се помъчи да се пребори с чувството си за малоценност.

— Асансьорът ни е тук.

Рейчъл трепна, когато забеляза, че той държи вратата и я чака да влезе. Побърза да се качи в кабината. Маккрий я последва и натисна бутона за приземния етаж. Едва тогава тя обърна внимание на комбинацията от кафяво сако и сини дънки, същите, каквито бе носил мъжът в стаята на секретарката.

— Вие ли разговаряхте със секретарката на Лейн, когато излязох от кабинета му? — попита тя, след като вратата се затвори.

— Да.

— Той каза, че има среща. С вас ли? Ако е била с вас, определено е свършила много бързо.

— Не. Запазвах си час за разговор.

— За Аби ли? — попита тя.

— Не, по делови въпрос.

— Да, спомням си. Лейн каза, че искате да говорите с него за някакво свое изобретение. Нещо във връзка с пробиването на петролни кладенци, ако паметта не ме лъже.

— Точно така.

— Лейн изглеждаше много заинтересуван — отбеляза замислено Рейчъл. Намекнал бе, че може би ще се заеме лично с финансирането на производството и с маркетинга. — Ще възразите ли, ако присъствам на срещата, господин Уайлдър? Може да пожелая и аз да участвам, само като инвеститор, разбира се.

— Нямам нищо против, стига Лейн да е съгласен.

— Той няма да възрази — заяви уверено Рейчъл, с ясното съзнание, че това едва ли важи и за Аби. Установи, че идеята й харесва, и се усмихна.