Лукиан
Морски разговори (4)

4
Менелай и Протей

МЕНЕЛАЙ

Че се превръщаш във вода, Протее, не е неправдоподобно, щом си морски бог, в дърво — също е допустимо; ако се преобразиш на лъв, и това не е за невярване. Но че можеш да ставаш на огън, ти, който живееш в морето, това много ме учудва, не го вярвам.

ПРОТЕЙ

Не се чуди, Менелай. Наистина ставам.

МЕНЕЛАЙ

Видях и сам, но ми се струва — нека ти го кажа, — че в тая работа притуряш някаква шарлатания и излъгваш очите на зрителите, а сам не се превръщаш в нищо подобно.

ПРОТЕЙ

Че каква лъжа може да има в толкова явни неща? Не видя ли със собствените си очи в колко неща се превърнах? Но ако не вярваш и работата ти се вижда лъжлива, тоест, че пред очите ти е една измамна видимост, когато стана огън, доближи ръката си до мене, юначе. Тогава ще разбереш дали само изглеждам на огън, или имам и свойството да обгарям.

МЕНЕЛАЙ

Този опит не е сигурен, Протее.

ПРОТЕЙ

Ти, Менелай, изглежда, не си виждал никога полип и не знаеш какво е свойството на тази риба^[1].

МЕНЕЛАЙ

Не, полип съм виждал, но какво свойство има, с удоволствие бих чул от тебе.

ПРОТЕЙ

До каквато скала се доближи, залови се с пипалата си и прилепне, на нея се уподобява и променя цвета си според този на скалата, за да избегне от рибарите — без да се преобразява, но и без поради това да бъде видим, тъй като се е уподобил на камъка.

МЕНЕЛАЙ

Тъй казват. Но твоето е много по-невероятно, Протее.

ПРОТЕЙ

Не зная, на какво друго би могъл да вярваш, Менелай, щом не вярваш на собствените си очи.

МЕНЕЛАЙ

Видях, наистина, но тази работа е чудо: едно и също лице — огън и вода!