Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ἐνάλιοι Διάλογοι, ???? (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Диалог
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Лукиан
Диалози
Издателство „Народна култура“
Редактор: Радко Радков
Художник: Олга Йончева
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Лиляна Малякова, Величка Герова
История
- — Добавяне
12
Дорида и Тетида
ДОРИДА
Защо плачеш, Тетидо?
ТЕТИДА
Видях една прекрасна девойка, Доридо, хвърлена от баща й в ковчег заедно с току-що роденото си дете[1]. Баща й заповядал на моряците да вземат ковчега и, когато се откъснат много от сушата, да го пуснат в морето, та да загине, бедната, и тя самата, и детето й.
ДОРИДА
Защо, сестро? Кажи, ако си научила нещо сигурно.
ТЕТИДА
Акризий, бащата, искал да запази моминството на тази прекрасна девица, та я затворил в медна стая. След това — истина ли е, не мога да кажа, но говорят, че Зевс, превърнат в златен дъжд, протекъл през покрива към нея, а тя приела в скута си течащия бог и станала трудна. Като усетил това, баща й, един суров и ревнив старец, се разлютил, помислил, че е била съблазнена от човек, и я хвърля в ковчега веднага след като родила.
ДОРИДА
Какво правеше тя, когато я туряха в него, Тетидо?
ТЕТИДА
За себе си не говореше, Доридо, понасяше мълком присъдата си, но молеше да не предават на смърт детето и със сълзи на очи го показваше на дядо му, да види какво е хубаво. А то, горкото, не знаеше нещастието си и се усмихваше на морето. Очите ми се наливат със сълзи, когато си спомня това.
ДОРИДА
И мене ме просълзи. Но вече мъртви ли са?
ТЕТИДА
Не. Ковчегът все още плува около Сериф и ги пази живи.
ДОРИДА
Тогава, защо не ги спасим, като го заплетем в мрежите на тия серифски рибари? Те ще го измъкнат и ще ги спасят, ясно е.
ТЕТИДА
Добре казваш, тъй да сторим! Не бива да умре нито тя, нито детето. То е тъй хубаво!