Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ἐνάλιοι Διάλογοι, ???? (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Диалог
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Лукиан
Диалози
Издателство „Народна култура“
Редактор: Радко Радков
Художник: Олга Йончева
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Лиляна Малякова, Величка Герова
История
- — Добавяне
2
Циклопът и Посейдон
ЦИКЛОПЪТ
Татко, какво изпатих от проклетия чужденец[1]! След като ме опи, той ме ослепи, като ме нападна, докато спях!
ПОСЕЙДОН
Кой е този, който се е осмелил на това, Полифеме?
ЦИКЛОПЪТ
Първо се наричаше Никой, а после, когато избяга и се намираше извън обсега ми, каза, че се именува Одисей.
ПОСЕЙДОН
Зная за кого говориш — за итакиеца. Връщал се е от Илион. Но как е сторил това той, който съвсем не е безстрашен?
ЦИКЛОПЪТ
Като се върнах от паша, заварих в пещерата си много хора, които явно крояха нещо срещу стадата ми. Когато залостих входа с капака — той е един грамаден камък — и запалих огън с едно дърво, което носех от планината, стори ми се, че те се опитват да се скрият. Аз улових неколцина и, както беше редно, ги изядох, защото бяха разбойници. Тогава онзи страшен хитрец — Никой ли беше, Одисей ли — ми наля и ми даде да изпия едно питие, сладко и ароматно, но много предателско и забъркващо: изведнъж ми се стори, че всичко се върти, самата пещера се обърна наопаки, и аз вече изобщо не бях на себе си, а накрай потънах в сън. А той изострил един кол, при това го и обгорил, и ме ослепи, додето спях. Оттогава ето ме, сляп съм, Посейдоне.
ПОСЕЙДОН
Колко дълбоко си спал, синко, че не си се събудил, докато са те ослепявали! А Одисей как избяга? Сигурен съм, че не е могъл да отмести скалата от входа.
ЦИКЛОПЪТ
Аз я отмахнах, та по-лесно да го хвана, като излиза. Седнал на входа, аз простирах ръце и се мъчех да го уловя, като пусках само овцете да излязат на паша. Заръчах на овена какво трябва да прави вместо мене.
ПОСЕЙДОН
Разбирам. Скрити под овцете, те незабелязано са се измъкнали. Но ти трябваше да повикаш другите циклопи на помощ срещу него.
ЦИКЛОПЪТ
Извиках ги, татко, и те дойдоха. Но когато запитаха за името на предателя и аз казах „Никой“, те ме взеха за луд и си отидоха. Така, проклетникът, ме изигра с името си. И това, което ме измъчва най-много, е, че за подигравка над нещастието ми той каза: „Дори баща ти Посейдон не ще те излекува!“
ПОСЕЙДОН
Бъди спокоен, синко. Аз ще му отмъстя, за да разбере, че ако не мога да лекувам слепота на очи, от мене зависи съдбата на плуващите, тяхното спасение или гибел. А той е все още в морето.