Лукиан
Морски разговори (1)

1
Дорида и Галатея

ДОРИДА

Галатея, един прекрасен любовник, онзи, сицилийският овчар, казват, бил луд по тебе.

ГАЛАТЕЯ

Не се подигравай, Доридо. Какъвто и да е, той е син на Посейдон.

ДОРИДА

Че какво? И на самия Зевс да беше син, смяташ ли, че като е такъв див, космат и, най-грозното от всичко, едноок, потеклото му щеше да бъде от полза за красотата му?

ГАЛАТЕЯ

Че е космат и, както казваш, див, не е грозно — то е мъжествено, — а окото много отива на челото му и вижда не по-зле от две очи.

ДОРИДА

Изглежда, не Полифем люби тебе, Галатея, ами ти любиш него, толкова много го хвалиш!

ГАЛАТЕЯ

Не че го любя, но не мога да понасям вашата страст да одумвате. И струва ми се, че правите това от завист, защото веднъж, когато беше излязъл на паша и ни видя от скалата да си играем на сушата в полите на Етна, дето брегът се проточва между планината и морето, вас той дори не погледна, а аз единствена от всички му се видях най-хубава и само към мене обръщаше окото си. Това ви дразни, защото показва, че аз съм по-хубава и достойна за любов, докато вас ви пренебрегват.

ДОРИДА

Като си се видяла хубава на един овчар, и то с недостатъчно зрение, смяташ, че вече заслужаваш завистта ни? Че какво друго можеше да похвали той у тебе, освен белотата ти? И то, защото, мисля, е свикнал със сирене и мляко. Всичко подобно на тях той смята за хубаво. Впрочем, ако поискаш да разбереш каква си на лице, наведи се при безветрие от някоя скала над водата и се огледай — нищо друго, освен една бяла кожа! А пък белотата не заслужава похвала, ако не се вижда и малко руменина.

ГАЛАТЕЯ

И все пак, аз, която съм чисто бяла, имам любовник, па, макар и такъв, докато на вас не ви се възхищава нито овчар, нито моряк, нито лодкар. А Полифем, покрай всичко друго, е и музикант.

ДОРИДА

Мълчи, Галатея! Чухме го да пее, когато завчера дойде да ти прави серенада. Мила Афродито! Все едно, че ревеше магаре! А лирата му каква е! Един гол еленов череп! Рогата служат за рамене, свързал ги и нагласил върху тях струните, без да ги опъне с ключове. Свиреше нещо немузикално и безвкусно — сам той ревеше едно, а лирата му пригласяше друго, та не можехме да сдържим смеха си при тази любовна песен. Ехо, макар че е тъй бъбрива, дори не искаше да отговаря на рева му, срамуваше се да подражава на такава груба и смешна песен. Този изгорник носеше в пазвата си подарък една играчка — малко мече, космато също като него. Е, че кой няма да ти завиди, Галатея, за такъв любовник?

ГАЛАТЕЯ

Тогава ти, Доридо, ни покажи твоя, който сигурно е по-хубав, по-сладкогласен и по-добър свирач на лира.

ДОРИДА

Аз нямам любовник и не се хваля, че съм любима. А циклопът, такъв, какъвто е — той мирише на пръчовина като козел, поглъща, както казват, сурово месо и яде чужденците, които идват тук, — нека ти бъде любовник, и ти си го люби!