Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
All’s well that Ends well, –1605 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2012)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 7

Трагикомедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Пета сцена

Графският замък в Русильон.

Влизат Графинята, Лафьо и Шутът.

 

ЛАФЬО

Не, не, синът ви е бил подучен от оня тафтен негодник с нацепените ръкави, който със шафрана от яките си[37] би могъл да боядиса в жълто човките на младежите в цяла страна! Да не беше той, вашата снаха щеше да бъде сега жива, а синът ви — вкъщи си и възвисен от краля много по-високо, отколкото би могъл да го издигне този търтей с червен мъх на опашката.

 

ГРАФИНЯТА

Да не бях го виждала! Тя беше най-добродетелната девица, която Природата е създавала. Ако беше плът от плътта ми и ми бе струвала родилни мъки, пак не бих хранила към нея по-дълбока обич!

 

ЛАФЬО

Добра жена беше, добра жена! Не се намира лесно сред тревите такава рядка билка!

 

ШУТЪТ

Точно така, уважаеми, тя беше истинска роза или теменужка!

 

ЛАФЬО

Това не са билки, глупако, а цветя за хубост и мирис.

 

ШУТЪТ

Е, аз нямам носа на Навуходоносор и не ги знам тези треволяци[38].

 

ЛАФЬО

А дали си глупак, или мошеник, това знаеш ли?

 

ШУТЪТ

На служба при мъжете съм мошеник, а при жените — глупак.

 

ЛАФЬО

Обясни!

 

ШУТЪТ

На мъжете услужвам, като ги мамя с жените им.

 

ЛАФЬО

Добре, при тях си наистина мошеник.

 

ШУТЪТ

А жените обслужвам с глупашката си дрънкулка.

 

ЛАФЬО

Подписвам, че си и двете — и глупак, и мошеник.

 

ШУТЪТ

На вашите услуги!

 

ЛАФЬО

Не, не, не!

 

ШУТЪТ

Добре, ако не мога да служа на вас, мога да служа на един принц, по-велик от ваша милост.

 

ЛАФЬО

Френски ли?

 

ШУТЪТ

Името му е английско, но има имена и в другите страни, а най-много го тачат във Франция.

 

ЛАФЬО

И кой е той?

 

ШУТЪТ

Черният принц[39], уважаеми, тоест Принцът на мрака, сиреч Дяволът.

 

ЛАФЬО

Дръж таз кесия! Но не ти я давам, за да те подмамя от господаря ти. Продължавай да му служиш!

 

ШУТЪТ

Аз съм родом от горски край и винаги съм обичал да се грея на голям огън, а при господаря, за когото говорим, огънят е вечен. Но понеже е принц, нека знатните се тълпят в двора му. Аз съм за къщата с малката вратичка, през която надутият разкош, смятам, трудничко се провира. Някой и друг благородник, ако се смири, може да успее, но повечето, каквито са изнежени и чувствителни, ще предпочетат цветния път към широката порта и големия огън.

 

ЛАФЬО

Тръгвай, започваш да ми досаждаш! Казвам ти го навреме, за да не се скараме. Върви! Да се погрижат за конете ми! И без шеги с тях!

 

ШУТЪТ

Защо? Тези шеги ще бъдат за конете ви законни шеги.

 

Излиза.

 

ЛАФЬО

Хапливи са му смешките на тоз мошеник.

 

ГРАФИНЯТА

Така е. Покойният ми съпруг се забавляваше много с него и по негова воля го държим, но той си е въобразил, че всяка дързост му е позволена. Съвсем се е разпасал и говори, каквото му скимне.

 

ЛАФЬО

Харесва ми все пак. Няма нищо лошо… Бях почнал да ви казвам: когато узнах, че добрата съпруга на сина ви е починала и че той се готви да се завърне у дома си, помолих краля да му намекне за моята дъщеря. Той — когато синът ви и тя бяха още невръстни — беше я набелязал за негова жена. Негово величество обеща да го стори… А този е най-добрият начин да бъде върнато разположението му към сина ви. Как гледа ваша милост на това?

 

ГРАФИНЯТА

Благосклонно, господине, и много бих желала да се сбъдне.

 

ЛАФЬО

Негово величество пристига от Марсилия, сменяйки впряг след впряг, здрав и бодър, сякаш е на трийсет. Утре ще бъде тук — зная го от човек, който рядко ме е осведомявал грешно.

 

ГРАФИНЯТА

Радвам се, че ще мога да го видя, преди да умра. Получих писмо, че синът ми си пристига тази вечер. Ще помоля ваша милост да остане в замъка до срещата му с краля.

 

ЛАФЬО

Тъкмо си мислех, госпожо, какво да направя, за да бъда допуснат до нея.

 

ГРАФИНЯТА

Трябва само да пуснете в ход своите права.

 

ЛАФЬО

Използвал съм ги доста често, госпожо, но, слава Богу, още не са се изхабили.

 

Влиза отново Шутът.

 

ШУТЪТ

Господарко, пристигнал е младият господин с кадифена лепенка на бузата. Какво има под нея — дали славна рана или нещо по-друго[40] — това кадифето знае, но лепенката е голяма във всеки случай. Тъй поне на лявата си буза, може да се каже, има мъх.

 

ЛАФЬО

Един белег от рана е белег за храброст. И този ще е такъв.

 

ШУТЪТ

Да, но като ти е накълцан фасонът!

 

ЛАФЬО

Да посрещнем сина ви, моля! Нетърпелив съм да поговоря с младия храбрец.

 

ШУТЪТ

Вън има цяла дузина от тях с едни шапки — шапка да им свалиш — и едни пера — с перо не можеш ги описа! Кланят се на всеки мъж и скланят учтивости пред всяка дама!…

 

Излизат.

Бележки

[37] „… със шафрана на яките си…“ — елегантните мъже от Шекспирово време боядисвали в жълто — с шафран — яките и маншетите си.

[38] „… нямам носа на Навуходоносор и не ги знам тези треволяци“ — според Библията пророк Даниил, тълкувайки един сън на асирийския цар Навуходоносор, му предрекъл, че седем години ще бъде отлъчен от хората, ще живее като полските животни и ще го хранят с трева като вол.

[39] „… Черният принц…“ — по всяка вероятност тук — освен явния намек за дявола — има и още един намек за сина на Едуард III (1327–1377) — Едуард Уудсток, наречен Черният принц; той водил победоносни войни във Франция и французите се плашели от него като от дявола.

[40] „… славна рана, или нещо по-друго…“ — намек за язва от френската болест, която е за Шекспир и за другите драматурзи от времето много честа тема за шеги.