Уилям Шекспир
Добрият край оправя всичко ^[0] (11)

Втора сцена

 

ГРАФИНЯТА

Всичко е станало, както го желаех, само дето той не си иде с нея.

 

ШУТЪТ

Човек да не съм, ако той не страда от тежка меланхолия!

 

ГРАФИНЯТА

Защо, какво си забелязал?

 

ШУТЪТ

Това че си гледа обувките и пее, оправя си яката и пее, разговаря и пее, чисти си зъбите и пее! Знам един такъв меланхолик, който пропиля цяло имение така, както си пееше.

 

ГРАФИНЯТА

Да видим какво ми пише и кога смята да си дойде.

 

ШУТЪТ

И на мене, след като бях в двора, вече не ми харесва моята Изабела. Изабелите и осолените паламуди тук не могат да се сравнят с дворцовите. Там всички Изабели са много по-бели и нетолкова дебели. На моя Купидон ума му се взе там и почвам да любя жените, както старец парите — без огън.

 

ГРАФИНЯТА

Какво е това?

 

ШУТЪТ

Каквото е онова!

 

ГРАФИНЯТА (чете)

„Изпращам ви една снаха. Тя излекува краля и погуби мен. Венчах се с нея, но не спах с нея и на това «не» дадох клетва за вечна вярност. Ще чуете, че съм избягал, затова по-добре да изпреваря мълвата. Ще пазя добро разстояние между вас и себе си, ако земята се окаже достатъчно широка. Със синовна почит, вашият нещастен

Бертрам.“

Не е добро, разюздани ми синко,

да бягаш от добрия ни владетел

и правия му гняв да си навличаш,

отхвърляйки една мома, която

за своите достойнства заслужава

ръка на император!

 

ШУТЪТ

О, госпожо, вън чака една лоша новина, водена от двама войници и от младата ни господарка.

 

ГРАФИНЯТА

Каква новина?

 

ШУТЪТ

Все пак има в нея и нещо утешително, има! Синът ви няма да загине тъй скоро, както си мислех.

 

ГРАФИНЯТА

Как ще загива?

 

ШУТЪТ

Това и аз казвам: че няма. Щом е избягал, значи се е спасил. „Който бяга, той не ляга“, а именно лягането погубва мъжете, макар че пак то поражда децата. Ей ги, те ще ви кажат повече. Аз чух само това — че син ви е духнал.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Поклон, мадам!

 

ЕЛЕНА

                Отиде си, о, майко!

Отиде си завинаги!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Недейте!

Не бива да говорите така!

 

ГРАФИНЯТА

Търпи, момичето ми! Господа,

изпитала съм толкоз много смени

на скръб и радост, че при първа среща

не се отпускам. Где е моят син?

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Замина за Флоренция. Случайно

го срещнахме, поел натам, отгдето

ний идехме и гдето ще се върнем,

приключили делата си във двора.

 

ЕЛЕНА

Четете туй, госпожо! О, какъв

билет на просякиня ми е дал!

        „Когато получиш от мене семейния ми пръстен, който не свалям никога от пръста си, и ми покажеш мое дете, родено от теб, тогаз ме наречи свой съпруг. Но това «когато» е за мене «никога»!“…

Такава е присъдата ми, майко!

 

ГРАФИНЯТА

По вас ли го е пратил той?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                        По нас

и се разкайваме — като го чухме —

за свойта услужливост!

 

ГРАФИНЯТА

                        Дъще моя,

не падай духом! Ако ти обсебиш

изцяло тази скръб, лишаваш мене

от моя дял. Той бе мой син, но аз

измивам го от свойта кръв и ти си

едничко мое чедо… Значи той е

при дука на Флоренция?

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                        При него.

 

ГРАФИНЯТА

За да се бие?

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                С таз висока цел

бе тръгнал той и — вярвайте ни — дукът

ще го обсипе с почести, тъй както

изискват го добрите правила.

 

ГРАФИНЯТА

А вий кога се връщате?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                        Веднага.

С най-бързите криле на скоростта.

 

ЕЛЕНА (чете)

        „Додето имам жена във Франция, в нея няма живот за мене…“

Горко ми!

 

ГРАФИНЯТА

        Тъй ли пише?

 

ЕЛЕНА

                        Да, госпожо!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Ръката му написала е грубост

против желанието на сърцето.

 

ГРАФИНЯТА

Във Франция жена додето имал,

във нея нямало живот за него!

А само тя във Франция могла би

да му даде живот и заслужава

съпруг, комуто двайсет като него

хлапаци груби трябва да прислужват

и час по час на нея със поклони

да викат: „Господарко“!… С кого беше?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

С един слуга и със един военен,

познат ни от Париж.

 

ГРАФИНЯТА

                Парол, нали?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Отгатнахте, госпожо.

 

ГРАФИНЯТА

                Негодяй,

натъпкан със пороци! Моят син

под негово влияние разваля

добрата си природа!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                Да, госпожо,

във него има нещо, със което

той кара лековерните да мислят,

че има в него нещо.

 

ГРАФИНЯТА

                Господа,

добре дошли! Бъдете тъй любезни

да кажете на моя син, когато

го видите, че с меч не ще си върне

загубената чест. По тоз въпрос

ще ви помоля да му отнесете

и още нещо писмено.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Госпожо,

в това и всичко друго ваши верни

служители!

 

ГРАФИНЯТА

                Не, само драги гости!

Ще заповядате ли?

 

ЕЛЕНА

        „Додето имам жена във Франция, в нея няма живот за мен“!

Живот за него няма, щом ме има!

Тогава ще ме няма, за да има

живот за теб във Франция, мой скъпи!

Да бъда аз безжалостната таз,

която от страната ти те пъди

и твойто младо, уязвимо тяло

излага на свирепата война?

Аз — таз, която грабва те от двора,

където ти обстрелван беше само

от хубави очи, за да направи

от тебе цел за огнени мушкети^[26]?

О, вий, слуги оловни на смъртта,

встрани прелитайте, ранили само

веднага заздравяващия, пеещ,

когато вий пронизвате го, въздух!

Ах, всеки, който цели се във него,

аз, аз съм го наела! Всеки, който

насочва острие срещу гръдта му,

аз, аз — убийца зла — съм го платила!

Самото действие ще свърши друг,

но в мен ще е вината. По-добре

да срещна гривест лъв, ревящ от глад,

самичка сред пустиня; по-добре

да ме нападнат всички, всички вкупом,

страдания природни! Не, мой графе,

върни се вкъщи си от там, където

честта по някой белег ви печели

а толкоз често ви загубва цели!

Отивам си! Стоенето ми тук

държи те там — как мога да остана?

Не, не, дори и въздухът на рая

да лъха в този дом, да служат в него

небесни серафими! Ще си ида,

така че милосърдната мълва

за бягството ми, стигнала до теб,

слуха ти да зарадва. Бедна крадла,

оттук ще се измъкна тайно аз.

Ден, бягай бързо! Идвай, нощен час!