Уилям Шекспир
Добрият край оправя всичко ^[0] (2)

Първа сцена

 

ГРАФИНЯТА

Изпращайки те, сине мой, погребвам втори път мъжа си.

 

БЕРТРАМ

Пък аз, майко, заминавайки, оплаквам втори път смъртта на баща си. Но трябва да изпълня волята на краля, сега мой настойник^[1], до гроб мой суверен.

 

ЛАФЬО

В негово лице вие ще имате, госпожо, втори съпруг, вие, млади графе — втори баща. Той, който е бил винаги и към всекиго добър, несъмнено ще насочи добротата си и към вас; вашите достойнства биха намерили добрина дори у други, където тя е оскъдна, камо ли да я търсят напразно у него, където е в такова обилие.

 

ГРАФИНЯТА

Има ли надежда негово величество да се поправи?

 

ЛАФЬО

Уви, госпожо, бедният ни крал освободи всичките си лекари, тъй като те му загубиха толкоз време във все нови надежди, че той загуби всяка надежда с течение на времето.

 

ГРАФИНЯТА

Бащата на тази млада госпожица беше — о, колко е скръбно това „беше“! — казвам, беше почти толкоз учен в медицината, колкото благороден по душа. Ако го нямаше това „почти“, той би направил човешката природа безсмъртна и би оставил без работа скелета с косата. Какво щастие би било сега за негово величество да беше баща й още жив! Убедена съм, че това би означавало смърт за болестта му.

 

ЛАФЬО

Как се казваше той, госпожо?

 

ГРАФИНЯТА

Жерар Нарбонски, господине. Лекар знаменит и напълно достоен за своята знаменитост.

 

ЛАФЬО

Да, той беше наистина велик учен, госпожо. Кралят неотдавна горещо го похвали и оплака. Той беше достатъчно изкусен, за да бъде и днес жив, ако науката можеше да се бори с тленността ни.

 

БЕРТРАМ

А от какво е болен кралят, драги господине?

 

ЛАФЬО

От неизлечим гнойник, господине.

 

БЕРТРАМ

Не знаех за тази му болест.

 

ЛАФЬО

Уви, за нея знаят вече всички. Тази девойка, значи, е дъщеря на Жерар Нарбонски?

 

ГРАФИНЯТА

Единственото му чедо, господине, и поверено на моята опека. Тя ме изпълва с надежда, че възпитанието й ще украси нрава, който е унаследила; а това прави ценните заложби още по-ценни. Защото, когато един ум с добри качества е зле възпитан, похвалите към него имат вкус на съжаление: достойнствата му тогава са и предатели. А при нея те радват още повече, защото не са примесени с нищо. Изобщо наследила е много и много е придобила.

 

ЛАФЬО

Вашите думи, госпожо, изтръгват сълзи от очите и.

 

ГРАФИНЯТА

Сълзите са най-добрата подправка, с която една девойка може да вкусва похвалите към нея. А винаги, щом споменът за нейния баща докосне сърцето й, насилницата скръб грабва румянеца от нейните страни… Хайде, Елено! Стига толкоз! Може някой да помисли, че повече показваш скръб, отколкото…

 

ЕЛЕНА

Аз наистина показвам скръб, но съм скръбна и наистина.

 

ЛАФЬО

Умерената печал е дълг към мъртвия, а излишната — враг за живия.

 

ГРАФИНЯТА

И когато живият воюва с нея, тя умира от своите излишества.

 

БЕРТРАМ

Госпожо, благословете, моля ви, своя син!

 

ЛАФЬО

Как да разбираме това?

 

ГРАФИНЯТА

Бъди благословен, Бертраме мой,

и наследи баща си както в образ,

така и по душа! За първенство

да спорят в тебе качества и кръв;

да съответства твоето достойнство

на потеклото ти! Помни от мен:

любов към всички — вяра във малцина —

неправда спрямо никого! Внушавай

със силата си страх у своя враг,

но рядко я използвай! Във гръдта си

приятеля завинаги заключвай!

Да те упрекват, че си мълчалив,

но не и да те сочат за бъбривост!

И да ти прати Господ всичко друго,

което още би те украсило

и майка за сина си би могла

от него да изпроси!… Господине,

предавам ви един зелен придворен.

Съветвайте го!

 

ЛАФЬО

                Той ще има всичко,

с което бих могъл да му помогна.

 

ГРАФИНЯТА

На добър път, Бертраме! Бог със теб!

 

БЕРТРАМ

Да бъдат ваши слуги, майко, всички радости, които бихте си пожелали! (Към Елена.) Утешете моята майка и ваша господарка; и грижете се за нея!

 

ЛАФЬО

Сбогом, драга госпожице! Вие трябва да поддържате доброто име на баща си.

 

ЕЛЕНА

Да беше само туй! Не, тези сълзи,

които те отдават на баща ми,

по-щедри са от другите, с които

изпратих го. Какъв бе той? Не помня.

Въображението ми е пълно

единствено с Бертрамовия образ.

Злочеста аз! Живот за мене няма

без него, ах! А да го пожелая

за свой съпруг, е все едно да искам

една звезда в небето — тъй високо

е той над мен! В един страничен лъч

от неговия диамантен блясък

аз трябва да живея, вън, далеч от

сияйната му сфера^[2]! И как болно

във мене дръзновената любов

терзае себе си! Така си пати

кошутата, обикнала лъва.

Макар и мъка, сладко бе да бъда

до него всеки ден и да записвам

челото му, извитите му вежди,

соколовия взор, блестящ под тях,

в тетрадката на своето сърце,

разгърната за всякоя чертица

на милия му лик! Но той замина

и на душата ми остава само

да освещава скъдните реликви,

останали от него!… Кой ли иде?

Един, когото — бедна аз! — обикнах,

защото тръгва с него; а го зная

като велик лъжец, глупак и пъзлю,

но тез пороци явни тъй стоят му,

че все намират топъл дом, когато

отвън стоманената доблест зъзне

със вледенени кокали; но впрочем

не пръв път виждаме мъдрец да бъде

на служба у богатия тъпак!

 

ПАРОЛ

Да ви пази Бог, кралице!

 

ЕЛЕНА

Вас също, императоре!

 

ПАРОЛ

Аз? Не съм такъв!

 

ЕЛЕНА

И аз не съм такава!

 

ПАРОЛ

Върху девствеността ли размишлявате?

 

ЕЛЕНА

Да. Вие сте малко нещо войник — позволете да ви задам един въпрос: мъжът е противник на девствеността ни. Как да браним крепостта си от него?

 

ПАРОЛ

Като не го пускате вътре.

 

ЕЛЕНА

Но той ни атакува. А девствеността ни, колкото и храбро да се сражава, е слаба. Препоръчайте ни някакъв нов способ за отбрана!

 

ПАРОЛ

Няма такъв. Мъжът ще ви обсади, ще ви подкопае, минира и пробивът ви е сигурен.

 

ЕЛЕНА

Да пази Бог бедната ни девственост от тези майстори на подкопи и пробиви! Няма ли някаква военна хитрост, с която девствениците да могат да надделеят над мъжете?

 

ПАРОЛ

Те могат да надделяват над тях само като падат под тях. И обратно, ако отблъскват всичките им пристъпи, търпят поражение. Защото стратегията на природата не иска да се опазва девствеността, а да се загубва. Колкото повече жени губят девствеността си, толкоз по-голям става броят на девствениците. Нито една девственица не се е появявала на тоя свят, без преди това друга да е загубила своята девственост. Това, от което вие сте направена, е материал за произвеждане на нови девственици. Девствеността, ако се загуби веднъж, може да се възпроизведе десет пъти, а ако се опазва всеки път, се загубва безвъзвратно. Студена спътница е тя — прогонете я, дорде е време!

 

ЕЛЕНА

Ще си я пазя още малко, дори с риск да ми остане завинаги.

 

ПАРОЛ

И ще сглупите. Това е против природния закон. Който говори в защита на девствеността, напада майка си и, значи, извършва най-страшна проява на непокорство към родител. Жените, които се опазват девствени, са също като тези, дето се обесват, и трябва, като тях, за тежко престъпление срещу природата да бъдат погребвани край пътищата, далеч от осветената пръст. Девствеността като сиренето поражда червеите си, самоизяжда се докрай и умира от собствената си гордост. Освен това девствеността е заядлива, надута, ленива и пълна със себелюбие, което е най-тежкият грях според Писанието. Стига сте я пазили — от това ще имате само загуба! За година тя се удвоява — не е лошо нарастване на основния ви капитал, който при това ще пострада съвсем малко! Махайте я, ви казвам!

 

ЕЛЕНА

Но как трябва да постъпи една жена, за да я даде на мъж по свой избор?

 

ПАРОЛ

Да видим. Моят съвет е — не чакайте оня, който никога няма да ви я поиска! Девствеността е стока, която губи от залежаване: колкото повече стои на склад, толкоз повече й пада цената. Отървете се от нея, додето я търсят! Не изпускайте момента! Остарее ли, става като стара аристократка, която, макар да се докарва много, не може да си докара нито един обожател: заприличва на тези скъпоценни брошки и зъбочистки, които отдавна са излезли от мода. Слушайте мене: от състаряването стават по-хубави вината, но не и женските бузки. Презрялата девственост прилича на сушена круша — грозна на вид, суха на вкус. Ей Богу, точ в точ, сушена круша! Някога е била сочна, а сега посочете ми за какво може да послужи!

 

ЕЛЕНА

Не, още не! Но, Боже мой, във двора

ще има господарят ви тъй много

„кралици“, „повелителки“, „звезди“,

„богини“, „феникси“^[3], „кумири“, „перли“,

„предателки“, „слънца“ и още разни

„светици зли“, „съзвучия нестройни“,

„чаровни гибели“ — какви ли не,

названи все със прозвищата луди,

които този кръстник Купидон

измисля слепешката! Там той трябва…

Какво ли трябва, аз сама не зная.

О, Господи! Училище е дворът,

пък аз на него…

 

ПАРОЛ

                Вий какво „на него“?

 

ЕЛЕНА

Желая му доброто. Но уви…

 

ПАРОЛ

Уви какво?

 

ЕЛЕНА

Уви, желанията са безплътни

и ние, низките по род, чиято

съдба е да живеем само с тях,

не можем да ги пращаме след тези,

които са ни драги, тъй че те

по тяхното въздействие да чувстват

какво желаем им, ах, без надежда

дори за благодарност!

 

ПАЖЪТ

Господин Парол, младият господар ви вика.

 

ПАРОЛ

Сбогом, миличка! В двора често ще си мисля за вас, ако не ви забравя веднага.

 

ЕЛЕНА

Вие явно сте роден под милостива звезда, господин Парол!

 

ПАРОЛ

Да, под Марс.

 

ЕЛЕНА

„Под“ него, именно!

 

ПАРОЛ

Защо?

 

ЕЛЕНА

Защото като войник сте май под всички други — как ще бъдете наравно със самия Марс?

 

ПАРОЛ

Аз, госпожице, съм роден при напредващ Марс!

 

ЕЛЕНА

А според моята астрология — при отстъпващ.

 

ПАРОЛ

Защо?

 

ЕЛЕНА

Защото казват, че сте правели същото в боя.

 

ПАРОЛ

За да спечеля предимство!

 

ЕЛЕНА

Бягството го печели най-добре, когато страхът ни е командир. Съюзът във вас между храбростта и страха изглежда ви окриля добре.

 

ПАРОЛ

Зает съм много и нямам време за остроумни отговори. Когато се завърна съвършен кавалер, ще ви преподам някой и друг урок, за да схващате размишленията на един изтънчен ум и издържате на пробивната му сила. Защото инак невежеството ще ви погуби и тъй ще си умрете в неблагодарност. Сбогом! Ако имате време, молете се Богу, ако не — спомняйте си своите приятели! А най-добре е да си намерите мъж, за да получите от него същото, което той ще получи от вас! И тъй, сбогом!

 

ЕЛЕНА

Нерядко помощта, която ние

очакваме от Господа, се крие

в самите нас. Небето горе дава

на нас, тук долу, свобода такава,

че спъва само оногова, който

не знае дръзко да поиска свойто.

Коя е силата, която тласка

сърцето ми да търси нежна ласка

в така издигнати за него сфери,

че отклик да не може да намери?

Природата. Тя прави свои, близки

тез, дето на високи и на низки

Фортуна разделила е. И само

за оня, който счита преголямо

усилието си, е толкоз сложно

да стори невъзможното възможно.

Кога любов упорна и гореща

не е намирала любов отсреща?

Таз кралска болест… Може да сгреша,

но аз решила съм, а щом реша!…