Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (16.01.2007)

Издание:

БИЛКИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ

проф. д-р ДУШКА СТАНЕВА СТОЙЧЕВА, к. м. н., доц. ДИАНА ИВАНОВА ПАНОВА, к. ф. н., н. с I ст. д-р ЛИЛЯНА ЛОЗАНОВА РАЙНОВА, ИВАН АСЕНОВ ИВАНОВ, к. ф. н.

Рецензенти ст.н. с I ст. Бистра Аврамова, доц. д-р Цветан Бояджиев Редактор д-р Мая Бъчварова

95335 Нац. бълг., I издание. Лит. група Ш-3; Код 06 4506-277-82

Изд. № 8489

Художник на корицата Димко Димчев

Худжникна вътрешните илюстрации Невена Карамалакова,

Стефка Пенчева, Ружа Евстатиева

Художник редактор Динко Димчев

Технически редактор Свобода Николова

Коректор Вера Димулска

Дадена за набор на 26. IV. 1982 г. Подписана за печат на 3. IX. 1982 г. Излязла от печат на 30. XII. 1982 г.

Печатни коли 21 Издателски коли 27,25 УИК 32,44 Формат 70х100/16

Тираж за 109,110 броя — цена 4,05 лв. за 1000 броя — цена 4,69 лв.

Държавно издателство „Медицина и физкултура“, пл. Славейков 11 — София

Държавна печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив

История

  1. — Корекция

5.8.2. БИЛКИ СЪС СТИМУЛИРАЩО, ТОНИЗИРАЩО ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА ДЕЙСТВИЕ

Върбинка — Verbena officinalis L.

Сем. Върбинкови — Verbenaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 114) с високо до 1 м, разклонено, четириръбесто стъбло. Листата са срещуположни, долните с дръжки, лировидни или 1–2 пъти пересто нарязани; горните са приседнали, почти цели, назъбени или целокрайни. Цветовете са бледорозови или светловиолетови, събрани на върха на стъблото и разположени в класовидни съцветия. Чашката и венчето са петделни. Плодът е сух, разпада се на 4 орехчета. Цъфти май—септември.

 

Разпространение. Расте по тревисти места, из ливади и крайречни тераси, край пътища и огради, а също като плевел из окопните култури.

Употребяема част. Използуват се цъфтящите връхни части на стъблото (Herba Verbenae), които се отрязват на около 20 см от върха.

 

Химичен състав. Съдържа иридоидния гликозид вербеналин, етерично масло, танин и др.

 

Действие. Върбинката има общоукрепващо и температуропонижаващо действие.

Приложение. При нервна и физическа преумора, изтощение, отпадналост. В народната медицина намира приложение още при анемия, при чернодробни заболявания, при бъбречнокаменна болест, при нередовна менструация.

Външно под формата на запарка се използува за гаргара при възпалители процеси в устната кухина и гърлото, при лош дъх на устата.

Прилага се под формата на компреси или бани при кожни обриви, изгаряния, трудно зарастващи рани.

Начин на употреба. За вътрешна употреба се прави запарка от 1 супена лъжица ситно нарязана дрога и 250 см³ вряща вода. След изстудяване и прецеждане се пие по 1 винена чаша 2–3 пъти дневно.

Ранилист — Betonica officinalis L. (Stachys officinalis (L.) Trev.)

Сем. Устноцветни — Lаmiасеае (Labiatae)

 

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 110) с почти хоризонтално коренище. Стъблото е право, четириръбесто, неразклонено, 20–100 см високо. Листата са продълговати до яйцевидно продълговати, 3–12 см дълги и 2–5 см широки, в основата сърцевидни, тъпо назъбени; приосновните са с дълги дръжки, събрани в приземна розетка; стъбловите са приседнали, срещуположни. Цветовете са розовочервени, събрани в пазвите на горните листа и по върховете на стъблото в гъсти класовидни съцветия. Чашката е петделна. Венчето е двуустно с цяла горна устна. Тичинките са 4, Плодът при узряваме се разпада на 4 продълговати орехчета. Цъфти юни—август.

 

Разпространение. Расте по тревисти места и из храсталаците в цялата страна.

Употребяема част. Използуват се стръкове (Herba Betonicae) и коренището (Rhizoma Betonicae).

 

Химичен състав. Съдържа пиролидиновите алкалоиди бетоницин, стахидрин и турицин; дъбилни вещества, малко етерично масло, сапонини, смолисти вещества, органични киселини, минерални соли и др.

 

Действие. Ранилистът възбужда апетита и подобрява храносмилането.

Приложение. При колики на стомашно-чревния канал, при диарии, при възпаление на бъбреците, като общоукрепващо средство при нервно изтощение, главоболие, виене на свят. Намира приложение още при ревматични заболявания, подагра, заболявания на жлъчните пътища.

Начин на употреба. Прави се отвара от 1 супена лъжица смляна дрога, която се залива с 500 см³ вряща вода и се вари 5 минути. Отварата се пие по 1 винена чаша 2–3 пъти дневно.

Китайски чай — Camellia sinensis (L.) О. Kutze (Thea sinensis L.)

Сем. Чаеви — Тhеасеае

 

Действие. Чаят е една от най-широко употребяваните напитки в света. Влиянието му върху организма е свързано със съдържащия се в него кофеин. Кофеинът възбужда мозъчната кора, подобрява ре-флексната дейност, възбужда дихателния и сърдечно-съдовия център, разширява кръвоносните съдове, особено тези на мозъка, сърцето, бъбреците, усилва сърдечната дейност, повишава артериалното налягане. Теоброминът, който се съдържа в чая, упражнява диуретичен ефект. Намиращите се в листата на чая катехини намаляват чупливостта на капилярите и подобряват усвояването на аскорбиновата киселина (вит. С).

Приложение. Тези разнообразни ефекти на чая оправдават не-говата употреба при обща слабост, ниско артериално налягане, психическа и физическа умора, при остри инфекциозни заболявания, при подтиснато дишане, при мигрена, при отравяне с алкохол, сънотворни и други подтискащи нервната система средства. Поради богатото съдържание на дъбилни вещества силният чай действува благоприятно при остри диарии и други нарушения на храносмилателната система.

При лица с повишена възбудимост на нервната система употребата на силен най може да предизвика свръхвъзбуда, безсъние, сърцебиене.

Обикновено една чаша чай съдържа 20 до 100 милиграма кофеин (съобразно вида и концентрацията на чая).

Челядник — Echinops ritro L.

Сем. Сложноцветни — Asteraсеае (Compositae)

 

Описание. Многогодишно тревисто растение с 30–80 см високо, беловлакнесто стъбло. Листата са последователни, двойно пересто наделени, по края бодливо папилени, отгоре — тъмнозелени, голи, отдолу — беловлакнести. Съцветията са кълбовидни, многоцветни главички, 2–5 см в диаметър, разположени единично. Цветовете са сини, около 2 см дълги, с тръбесто, по-дълбоко от средата нарязано венче. Плодът е продълговата плодосемка, снабдена с хвърчилка от власинки. Цъфти юли—август.

 

Разпространение. Расте по сухи каменливи места из цялата страна.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват плодовете (Fruc-tus Echinopsi).

 

Химичен състав. Съдържа алкалоиди, от които основни са а-ехинопсин и в-ехинопсин. В плодовете се съдържа около 25% тлъсто масло.

 

Действие. Стимулиращо, общотонизиращо. Повишава умствената и физическата работоспособност, тонизира скелетната мускулатура, засилва сърдечната дейност и повишава артериалното налягане.

Приложение и употреба. Билката се изполузва след тежко боледуване и изтощение, при мускулна слабост, неврити, парези и парализи, отслабване на зрителната острота, полова слабост и др.

Най-често се прилага чистият алкалоид ехинопсин, който се получава синтетично и се отпуска по лекарско назначение.

Жен-шен — Panax ginseng С. А. Меу

Сем. Аралиеви — Аrаliасеае

 

Описание. Многогодишно тревисто растение, 30–70 см високо, достигащо до 50-годишна възраст. Коренът е до 20 см дълъг и около 2 см дебел, с 2–6 едри разклонения, по форма понякога напомня човешка фигура. Стъблото най-често е единично, с връхна розетка от 2–5 листа. Листата са с дръжки, сложно длановидни, съставени от 5 елипсовидни листчета, на върха заострени, по края напилени, в основата клиновидно стеснени. Цветоносно стъбло се развива едва на третата година. Съцветието е сенник, съставен най-често от 5–20 дребни цветчета. Венчето е бяло или зеленикаво. Плодът е с бъбрековидна форма, яркочервен, месест, с 2–3 костилки. Цъфти през юли.

 

Разпространение. Среща се нарядко в далекоизточните райони на СССР, в Североизточен Китай и Корея, където се и отглежда. Култивира се още в Кавказ, Украйна и други райони на Съветския съюз.

Употребяема част. Изполузват се корените (Radix Ginseng).

 

Химичен състав. Съдържат тритерпенови сапонини, наречени панаксозиди; етерично масло, в състава на което влизат сесквитерпени, тлъсто масло, алкалоиди с неизучен състав, витамин В, и В2, аскорбинова киселина, захари, фитостероли, слузни вещества, смоли и др.

 

Действие. Корените на жен-шена се ползуват с широка популярност като тонизиращо средство в народната медицина на Китай, Япония и други далекоизточни страни. С методите на научната медицина са доказани своеобразните свойства на жен-шена да уравновесява нервните процеси, да стимулира мускулната издръжливост.

Приложение. Като тонизиращо средство при изтощение, бърза уморяемост, психична и мускулна слабост, анемия, при полова слабост, атеросклероза и др.

Начин на употреба. От корените на жен-шена се приготвят препарати (спиртен извлек, течен екстракт, таблетки), които се продават в аптеките. В домашни условия може да се приготви запарка, като 1/2 чаена лъжичка ситно стрити корени се заливат с 250 или 500 см³ вряща вода. Тази доза се употребява за 1 ден.

Към растенията със стимулиращо и укрепващо нервната система действие се отнасят голям брой невиреещи у нас растения като ка-фееният храст (Cofea arabica L.), китайският лимонник (Schisandra chinensis (Turcz.) Baill.), далекоизточното растение елеутерокок и др.