Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (16.01.2007)

Издание:

БИЛКИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ

проф. д-р ДУШКА СТАНЕВА СТОЙЧЕВА, к. м. н., доц. ДИАНА ИВАНОВА ПАНОВА, к. ф. н., н. с I ст. д-р ЛИЛЯНА ЛОЗАНОВА РАЙНОВА, ИВАН АСЕНОВ ИВАНОВ, к. ф. н.

Рецензенти ст.н. с I ст. Бистра Аврамова, доц. д-р Цветан Бояджиев Редактор д-р Мая Бъчварова

95335 Нац. бълг., I издание. Лит. група Ш-3; Код 06 4506-277-82

Изд. № 8489

Художник на корицата Димко Димчев

Худжникна вътрешните илюстрации Невена Карамалакова,

Стефка Пенчева, Ружа Евстатиева

Художник редактор Динко Димчев

Технически редактор Свобода Николова

Коректор Вера Димулска

Дадена за набор на 26. IV. 1982 г. Подписана за печат на 3. IX. 1982 г. Излязла от печат на 30. XII. 1982 г.

Печатни коли 21 Издателски коли 27,25 УИК 32,44 Формат 70х100/16

Тираж за 109,110 броя — цена 4,05 лв. за 1000 броя — цена 4,69 лв.

Държавно издателство „Медицина и физкултура“, пл. Славейков 11 — София

Държавна печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив

История

  1. — Корекция

5.1.6. БИЛКИ С АНТИДИАРИЧНО И АДСТРИНГЕНТНО ДЕЙСТВИЕ

Най-често използуваните билки с антидиарично и адстрингентно-действие съдържат танини. Различните видове танини имат общото свойство да се свързват с белтъците, да ги преципитират, да уплътняват тъканите, да подсушават мокрещи рани, да улесняват образуването на съсиреци и да спират кръвотечението. В големи дози те имат дразнещо, разрушаващо тъканите действие. Билките се използуват като противовъзпалителни и кръвоспиращи средства както външно, така и вътрешно най-често при диария — особено кървава (при точно поставена диагноза и под лекарски контрол).

Често наред с танини растенията съдържат етерични масла и пектини. При ферментативното разпадане на последните се получава пектинова киселина, която ускорява съсирването на кръвта.

Билките с антидиарично действие трябва да се прилагат внимателно при точно спазване на дозировката, в не много концентрирани разтвори, за да се избегне дразнещото им действие. При приготвяне па отвари билките да се варят само десетина минути, за да не се разруши активната им съставка.

Планински очиболец (горско прозорче) Potentilla erecta (L.) Rauschel (P. tormentilla Stokes)

Сем. Розоцветни — Rosaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 25) с почти хоризонтално-коренище, тъмнокафяво отвън и червенокафяво отвътре. Стъблата са приповдигащи се или изправени, 10–40 см високи, тънки, в горната част разклонени. Приоснов-ните листа са с дълга дръжки, с 3 или 5 листчета, а стъбловите са винаги тропни, приседнали с два едри прилистника. Цветовете са единични, жълти, около 10 мм в диаметър, с дълги дръжки. Чашката е двойна, с 4 листчета на подчашката и 4 чашелистчета. Венчето е с 4 обратно сърцевидни венчелистчета. Тичинките и плодниците са многобройни. Цъфти юни—август.

 

Разпространение. Разпространено е из мочурливи и влажни ливади в предпланините и планините от 500 до 2800 м надморска височина в цялата страна.

Употребяема част. Използува се коренището (Rhizoma Tormen-tillae).

 

Химичен състав. Съдържа 15–30% главно катехинови дъбилни вещества, но също галотанин и елаготанин. Изолирани са димерни и тримерни катехини. Освен това в дрогата се съдържа свободна елагова киселина, тритерпеновите торментилови киселини, а също и тритерпеновият гликозид торментозид.

 

Действие. Запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително, спазмолитично.

Приложение. Коренището се използува като запичащо и кръвоспиращо средство. Прилага се при кървене от носа, матката, при хемороиди и др. Употребата му при вътрешни кръвоизливи крие голяма опасност за болния — в такива случаи трябва да се потърси непременно лекарска помощ. Билката се препоръчва при възпаление на стомаха и червата, при язва, гастрит с намалена киселинност на стомашния сок, при диария (особено у старци); при чернодробни заболявания, възпаление на очите и др. Външно се използува при мокреща екзема, изгаряния, рани, натъртване с подкожни кръвоизливи, хемороиди, бяло течение у жените, невралгии, неврити и др. Пресният сок от корените се пие при чернодробни заболявания.

Начин на употреба. За вътрешно приемане се приготвя отвара от 5–10 г коренище в 1/2 л вода. След като ври 20 мин, се прецежда и се приема по 6–8 супени лъжици дневно. За външна употреба се прави по-концентрирана отвара с 30 г билка на 1/2 л вода.

В народната медицина освен планински очиболец за същите заболявания се използува и пълзящият очиболец (Potentilla reptaiis L.).

Трънка — Primus spinosa L.

Сем. Розоцветни — Rosaceae

 

Описание. Силно разклонен бодлив храст, висок 1–3 м, с тъмносива кора (прил. 26). Листата са елипсовидни до обратно яйцевидни, 2–4 см дълги, назъбени. Цветовете са бели, най-често единични, 1,5–2 см в диаметър, с 5–6 мм дълги дръжки. Чашката и венчето са петлистни, а тичинките са многобройни. Плодът е костилков, кълбовиден до елипсовиден, тъмносин със синкав восъчен налеп и стипчивокисел вкус. Цъфти преди разлистването през март—април.

 

Разпространение. Разпространено е из храсталаци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите гори в низините и планините на цялата страна докъм 1200 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се цветовете (Flores Prun spinosae) и плодовете (Fructus Pruni spinosae).

 

Химичен състав. Цветовете съдържат флавоноиди, главно кемпферол, кемп-ферол-3,7-дирамнозид и кверцетин; малко цианогенни гликозиди, захари и др. Плодовете съдържат захари (глюкоза и захароза), пектинови и дъбилни вещества, антоцианови багрила, витамин С, органични киселини и др.

 

Действие. Запичащо, противовъзпалително.

Приложение. Плодовете на трънката със стипчивия си вкус са привлекли вниманието на народните лечители. Те се прилагат като запичащо средство при стомашно-чревни разстройства. Цветовете се използуват като успокояващо, пикочогонно, потогонно и очистително средство. Прилагат се при възпаления на бъбреците и пикочния мехур, при болезнени състояния (невралгии, болки в стомаха, ревматизъм, колики на жлъчния мехур и др.).

Начин на употреба. 6–8 изсушени плода се заливат с 250 см³ вода и се варят, докато водата намалее с 1/3. Чаят се прецежда и се изпива на 2–3 пъти за 1 ден. Цветовете се прилагат в 2% запарка (2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см³ вряща вода и киснат 8 часа). Запарката се изпива за 1 ден.

Градско омайниче (зайча стъпка) — Geum urbanum L.

Сем. Розоцветни — Rosaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение с късо хоризонтално коренище. Стъблото е 30–70 см високо, леко влакнесто. Приосновните листа са прекъснато пересто лировидни, сближени в розетка. Стъбловите листа са тройни, с къси дръжки или най-горните са триделни. Цветовете са светложълти, 10–15 мм в диаметър. Плодниците са многобройни и при узряване образуват сферична главичка. Плодчетата са 3–6 мм дълги, влакнести, с дълго членесто стълбче. Цъфти от май до август.

 

Разпространение. Разпространено е из храсталаци и сенчести гори, горски поляни, край горски пътеки, из селищата край огради, по дворове и пустеещи места от низините до 1500 м надморска височина из цялата страна.

Употребяема част. Използуват се коренищата (Rhizoma Gei tirbanae, Rhizoma Caryophyllatac) и надземната част (Herba Gei urbanac).

 

Химичен състав. Коренището съдържа етерично масло, в състава на което влиза евгенол, на който се дължи приятната му карамфилова миризма. Освен това се съдържат 20–30% дъбилни вещества, скорбяла, захари и др. В надземните части също има дъбилни вещества и флавоноиди.

 

Действие. Препоръчва се от народната медицина като противо-възпалително, кръвоспиращо, затягащо и тонизиращо средство.

Приложение. Използуват се при кървящи венци, хемороиди и др. Намират приложение и при други храносмилателни заболявания — колики, метеоризъм, повръщане, възпаление на стомаха, червата, черния дроб. Използуват се за ускоряване заздравяването на рани. Препоръчват се като нервнотонизиращо средство.

Начин на употреба. Корените с коренището се прилагат в отвара — 2 чаени лъжички на 250 см³ вряща вода, която се изпива за 1 ден.

Червено подъбиче — Teticrium chamaedrys L.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание. Дребно полухрастче (прил. 28) с едногодишни, приповдигащи се до изправени цветоносни стъбла, високи 10 до 30 см. Листата са срещуположни, с къси дръжки, продълговати или продълговато яйцевидни, в основата клиновидни, по-края напилени или назъбени с тъпи зъбчета. Цветовете са разположени в пазвите на горните листа и образуват класовидно съцветие. Венчето е розово до червеникаво, с привидно липсваща горна устна, тъй като е разцепена дълбоко на две половини, които са отместени към долната устна. Тичинките са 4 и стърчат навън от венечната тръбици. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти от май до август.

 

Разпространение. Разпространено е из храсталаците и горските поляни в цялата страна.

Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Teuc-rii cliornaedrys), събрана по време на цъфтеж без приосновните вдър-венели части на стъблото.

 

Химичен състав. Съдържа жълтозелено етерично масло, дъбилни вещества, витамин С, флавоноиди. иридоидното съединение харпагин а др.

 

Действие. Запичащо, кръвоспиращо.

Приложение. Билката се препоръчва при запек и кървене. Използува се за подобряване на храносмилането и апетита, при болки в стомаха и червата, при пясък в жлъчния мехур. Външно се прилага за промивки при бяло течение у жените, при хемороиди, за компреси и промивки при младежки пъпки, екземи, рани и други, както и при възпаления на конюнктивите.

Начин на употреба. Запарка от 4 чаени лъжички стръкове на 250 см³ вряща вода се изпива за едно денонощие. Запарката се използува и външно.

Черна боровинка — Vacdnium myrtillus L.

Сем. Пиренови — Ericaceae

 

Описание. Полухраст, висок 10–40 си, със силно разклонени тънки ръбести стъбла (прил. 27). Листата са с къси дръжки, последователни, светлозелени, яйцевидни, стеснени към върха, по рьба ситно назъбени; опадат през есента. Цветовете са разположени единично в пазвите на по-горните листа. Венечните листа са розовозелени, 4–5-делни; тичинките са 8–10. Плодът е многосеменна, сферична, синкавочерна ягода, с приятно кисело-сладък и леко стипчив вкус. Цъфти от май до юли.

 

Разпространение. Разпространено е по високите планини на страната над 1000 м надморска височина, из иглолистните и широколистните гори и пасища заедно с червената и синята боровинка.

Често черните боровинки могат да се заменят с плодчетата на синята боровинка — Vaccinium uliginosum L., които се разпознават лесно по сивосиния цвят и по удължената си форма. Черните боровинки могат много рядко да бъдат примесени с „плодчета“ на хвойната — Juniperus communis L., които са по-големи, с гладка лъскава повърхност, а вътрешността им е светлозелена и с три семена. Има случаи на смесване с плодчетата на бъза — Sambucus nigra L. които са много no-дребни и имат по 3–4 семена.

Употребяема част. За лечебна цел се събират листата (Folia Муr-tilli) и плодовете (Fructus Myrtilli), като листата се събират през юли—август, и плодовете след тяхното узряване — от юли до септември.

Отрязва се цялата надземна част на растението, след което се берат листата или се обират след изсушаване на целите клонки. Плодовете се събират, когато са узрели, но не презрели, ръчно или с помощта на специални гребени. Събраните боровинки се поставят в щайги или плитки кошници.

 

Химичен състав. Листата съдържат флавоноидите изокверцетин, авикуларин до 20% дъбилни вещества, 2% арбутин, гликозидите миртилин и неомиртилин, урзо-лова киселина, церилов алкохол, свободен хидрохинон (следи), аскорбинова ки-селина (около 250 мг%). Плодовете след изсушаване съдържат до 12% катехи-нови дъбилни вещества, 30% захари, пектин, около 7% свободни органични кисе-лини, антоциановия гликозид миртилин, който представлява смес от гликозидите делфинидин и малвидин витамин C, витамин В и каротен.

 

Действие. Затягащо, антисептично, противовъзпалително. Приложение. Богато на витамини, дъбилни вещества и флавоно-иди, растението притежава много полезни свойства и се прилага в медицинската практика като затягащо средство при диарии у децата (заедно с противомикробното средство, предписано от лекаря) и при гастрити, ентерити и колити у възрастни. Затягащото и противовъзпалителното действие на плодовете се дължи предимно на дъбилните вещества. Пресните плодове нормализират перисталтиката на червата и подобряват храносмилането. При екзема се поставят лапи от кипнали няколко минути пресни плодчета. В народната медицина се препоръчва и при болезнени пристъпи при бъбречни камъни, подагра, ревматизъм. Голямото съдържание на каротен оправдава прилагането на плодовете при кокоша слепота. Експериментално е установено и известно понижаващо нивото на кръвната захар действие на неомирти-лина, който се съдържа в листата на боровинките. При хемороиди се правят клизми със запарка от листата.

Начин на употреба. При диария се приемат 50 до 100 г пресни боровинки на ден. Сухите плодчета се киснат 8 часа в студена вода или се запарват с вряща вода, при дневна доза 2 чаени лъжички плодове на 250 см³ вода. За външно приложение се препоръчва по-гъста отвара (100 г плодове в 1/2 л вода се варят, докато водата изври наполовина). Компресите е отварата се сменят на 5 часа.

Розмарин — Rosmarinus officinalis L.

Сем. Устноцветни — Lamiacea (Labiatae)

 

Описание. Вечнозелен силно разклонен храст (прил. 29), достигащ до 2 м ви-сочина, с изправени или приповдигащи се клонки, Листата са срещуположни, 1,5 до 4 см дълги и 1–3 мм широки, линейни, кожести, със завит надолу ръб, отгоре тъмнозелени и лъскави, отдолу бяловлакнести, със силно изпъкнала главна жилка. Цветовете са виолетови, бледосини или бели, събрани в къси гроздовидни съцветия. Тичинките са само 2. Плодът при узряване се разпада на 4 кафяви орехчета. Цъфти от май до юли.

 

Разпространение. У нас се отглежда като декоративно растение, главно по Черноморското крайбрежие. Родината на розмарина е Средиземноморската област.

Употребяема част. Изолзуват се листата [Folia Rosmarini) и младите облистени клонки (Herba Rosmarini), събрани по време на цъфтеж.

 

Химичен състав. Съдържа 1–2% етерично масло, (Oleum rosmarini) с главна съставка цинеол (около 30%). В състава на етеричното масло влизат още борнеол, камфора, а-пипен, камфен и др. терпени. В листата ее съдържат тритерпеновите киселини — урзолова и олеанолова, полифенолната розмаринова киселина, флавоноиди и др.

 

Действие. Антндиарично, обезболяващо, противовъзпалително, жлъчегонно.

Приложение. Листата и младите стръкове на растението се използуват широко в народната медицина на средиземноморските страни. Те се прилагат при стомашно-чревни разстройства (особено кървави диарии), при отпадналост и преумора, при възпаление и застой в жлъчните пътища, при косопад и др. Особено се цени етеричното масло, което под формата на мази се изполузва за лечение на натъртване, изкълчване, на рани и др. Може да бъде приложено и при ревматизъм, Растението има и инсектицидно действие, особено срещу молци.

Начин на употреба. От листата и младите стръкове се приготвя запарка, като 2 чаени лъжички дрога се залива с 250 см³ вряща вода. След като изстине, запарката се прецежда и се изпива за 1 ден. Може да бъде използувана за гаргара, компреси и др. Прилага се и спиртен извлек за мазане на болните стави при ревматизъм.

Къпина — Rubus L.

Сем. Розоцветни — Rosaceae

 

Описание. Къпината се описва като сборен вид, неправилно наречен Rubus fruticosuc L., с много видове, подвидове, вариетети и форми. У нас са раз-пространени 44 вида, между които: сива къпина — R. canescens DC, полска къпина — R. caesius L. влакнеста къпина — R. hirtus W. К., кърва-вочервена къпина — R. sanguineus Friv. и др. Те са бодливи, храстовидни растения с дълги полегати или катерливи одървенели стъбла и добре развити коренища. Листата са нечифтеперести с по 3–7 листчета с дръжки. Листчетата са яйцевидни, заострени към върха, назъбени, отгоре зелени, отдолу белезникави поради наличието на власинки; по долната страна на главната жилка се намират дребни шипчета и по-едри — върху листната дръжка и клоните. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е петделна. Венчелистчетата са 5, свободни, малко по-дълги от листчетата на чашката. Плодът е сборен, състои се от голям брой (20–30) месести костилкови плодчета. Отначало той е зелен, после се зачервява и при пълно узряване става черен, лъскав. Вкусът му е възкисел и с приятна миризма. Цъфти от май до август.

 

Разпространение. Къпината расте из горите, храсталаците, поляните, покрай пътищата, по предпланинските и планинските склонове на цялата страна.

Употребяема част. С лечебна цел се използуват листата (Folia Rubi fruticosi) и корените (Radiax Rubi fruticosi). Листата се събират през лятото, а корените — от септември до ноември.

 

Химичен състав. Листата съдържат около 10% дъбилни вещества, флаво-ноиди, органични киселини, витамин С и др. Корените — дъбилни вещества, инозит и др.

 

Действие. Запичащо, кръвоспиращо, лротивовъзлалително, фитонцидно.

Приложение. Къпината се използува като лекарство отдавна. Още старите гърци са употребявали листата за заякчаване на венците. Римляните са ги изполузвали против диария, а Гален прилагал корените против бъбречни камъни. Арабите са използували листата като средство за полово възбуждане. В нашата народна медицина листата и корените се използуват при диария, гастрит, обилна менструация. Плодовете се използуват при простуда. Външно листата се прилагат при възпаление на лигавицата на устата, против кървене на венците и при хемороиди.

Начин на употреба. Използува се запарка или отвара от листата или плодовете, която се приготвя от 6–10 г листа или 15–20 г плод на 500 см³ вряща вода. Предпочита се отварата от листата. Тя може да бъде използувана и за гаргара.

Миши уши (рунянка) — Hieracum pilosella L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

 

Описание. Многогодишно тревисто растение с дълги, тънки, пълзящи издънки. Стъблата са безлистни, 5–30 см високи, завършващи на върха с по една цветна кошнпчка. Листата са 2–10 см дълги, 5–20 мм широки, продълговато елипсовидни до обратно ланцетни, събрани в приосновна розетка, отгоре зелени, с редки, дълги, четинести власинки, а отдолу бяловълнести. Обвивните листчета на цветните кошнички са линейно ланцетни, остри. Всички цветове са езичести, жълти, с червени ивици от външната страна. Цъфти юни—август.

Разпространение. Разпространено е из гористи и планински места в цялата страна.

Употребяема част. Използува се цялата надземна част (Herba Hieracii pilosellae), събрана в началото на цъфтежа.

Химичен състав. Съдържа дъбилни вещества, кумарина умбелиферон, флаво-ноиди — лутеолин-7-глюкозид, кафена и хлорогенова киселина, захари, горчиви и слюзни вещества, смоли и др.

 

Действие. Противовъзпалително, кръвоспиращо, запичащо, диуретично.

Приложение. Надземната част от растението се използува при стомашно-чревни разстройства, при бъбречни камъни, при слабо кърпене от различно естестзо (маточно, чревно и др.). По-рядко се прилага при белодробни възпаления, при циреи, при кокоша слепота (вътрешно). Мас от суха или прясна трева се използува за улесняване заздравяването на гнойни рани. Билката съдържа отровни вещества и не трябва да се прилага дълго и в големи количества.

Начин на употреба. Запарка от 3–4 чаени лъжички ситно нарязана билка с 250 см³ вряща вода се изпива за 1 ден при назначение и наблюдение от лекар.

Дрян — Cornus mas L.

Сем. Дрянови — Cornaceae

 

Описание. Храст или разклонено дързо, високо до 8 м, с жълтеникавосива напукана кора на стъблото. Листата са срещуположни, прости, с елипсовидна форма, целокрайни. Цветовете са дребни, жълти, приседнали в пазвите на листата. Плодът е червен, продълговато елипсовиден, месест, с една костилка. Цъфти през февруари—март, преди развитието на листата. Плодовете узряват през август—октомври.

 

Разпространение. Разпространено е из горите и храсталаците, в предпланинския и планинския пояс на цялата страна докъм 1300 м надморска височина.

Употребяема част. Изполузват се плодовете (Fructiis Corni).

 

Химичен състав. Плодовете съдържат до 0,50% дъбилни вещества, флавонола рутин, витамин С, органични киселини до 3%, захароза, пектин и др.

 

Действие. Запичащо, противовъзпалително, кръвоспиращо. Приложение. Използуват се плодовете (пресни, кулинарно преработени и изсушени) при стомашно-чревни разстройства (гастрити, колити, диарии) с кървене. Кората и младите пъпки имат жлъчегонно и диуретично действие.

Начин на употреба. Най-често се употребява запарка от 5–10 г сухи плодове на 250 см³ вряща вода, която се изпива на 1–2 пъти. Може да се използува и за гаргара при кървящи венци.

Мушмула (Mespiltis germanica L.). Растението има адстрингентно, кръвоспиращо, противовъзпалително действие. Плодовете, особено недозрелите, и семената се използуват при стомашно-чревни заболявания — особено при диария. Прилагат се и при бъбречни колики. При ангина се прави гаргара с чай от листата. От листата се приготвя отвара — 1 супена лъжица листа на 250 см³ вряща вода. Отвара може да се направи и от плодовете.

Ориз (Oryza sativa L). Високата хранителност и усвояемост правят ориза подходящ за диетично хранене и за хранене на децата, когато е необходимо да се повиши калоричността на храната. Използува се под формата на отвара или каша срещу стомашно-чревни разстройства. Оризовите трици се прилагат срещу болестта бери-бери.

Като антидиарични средства се използуват и много други растения — дъб, орех, различни видове метличина и др.