Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt (16.01.2007)
Издание:
БИЛКИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ
проф. д-р ДУШКА СТАНЕВА СТОЙЧЕВА, к. м. н., доц. ДИАНА ИВАНОВА ПАНОВА, к. ф. н., н. с I ст. д-р ЛИЛЯНА ЛОЗАНОВА РАЙНОВА, ИВАН АСЕНОВ ИВАНОВ, к. ф. н.
Рецензенти ст.н. с I ст. Бистра Аврамова, доц. д-р Цветан Бояджиев Редактор д-р Мая Бъчварова
95335 Нац. бълг., I издание. Лит. група Ш-3; Код 06 4506-277-82
Изд. № 8489
Художник на корицата Димко Димчев
Худжникна вътрешните илюстрации Невена Карамалакова,
Стефка Пенчева, Ружа Евстатиева
Художник редактор Динко Димчев
Технически редактор Свобода Николова
Коректор Вера Димулска
Дадена за набор на 26. IV. 1982 г. Подписана за печат на 3. IX. 1982 г. Излязла от печат на 30. XII. 1982 г.
Печатни коли 21 Издателски коли 27,25 УИК 32,44 Формат 70х100/16
Тираж за 109,110 броя — цена 4,05 лв. за 1000 броя — цена 4,69 лв.
Държавно издателство „Медицина и физкултура“, пл. Славейков 11 — София
Държавна печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив
История
- — Корекция
Трабузан (бабини зъби) — Tribulus terrestris L.
Сем. Зигофилови — Zygophyllaceae
Описание. Едногодишно тревисто растение с многобройни тънки, разклонени, пълзящи стъбла, дълги 10–60 см, покрити с власинки. Листата са чифтоперести, срещуположни, 3–5 см дълги и 1,5–2 см широки, елипсовидни, несиметрични в основата, покрити с белезникави власинки. Цветовете са дребни, единични, разположени в пазвите на листата, с петлистна чашка и венче. Венчелистчетата са обагрени лимоненожълто. Тичинките са 10. Яйчникът е петгнезден. Плодът се разпада след узряване на 5 покрити с остри шипове орехчета. Цъфти и образува плодове през юли—октомври.
Разпространение. Расте по песъчливи и каменливи места, като плевел из лозята и други окопни култури и край пътищата. Среща се навсякъде в по-топлите части на страната.
Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Tribulus terrestris), отрязана по време на цъфтене.
Химичен състав. Съдържа стероидни фуростанови и спиростанови сапонини, сапогенина диосгенин, гиогенин и хлорогенин, в-ситостерол, стигмастерол и кампестерол; флавоноидите кемпферол, астрагалин, трибулозид и рутин; алкалоиди от харманов тип; тлъсто масло.
Действие. Стимулиращо половата сфера, диуретично, лаксативно и противогъбично действие.
Приложение. При импотенция, стерилитет и хипертофия на простата, под формата на препарата трибестан (Tribestan). Дрогата има добро диуретично действие при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур. Повишава киселинността на стомашния сок.
Начин на употреба. Приготвя се течен екстрат (Extr. fiuidi), който се пие по 15 см³ 3 пъти дневно при бъбречни заболявания, импотенция и стерилитет.
Котенце (съсънка) — Pulsatilla pratensis (L.) Mill. (Anemone pratensis L.)
Сем. Лютикови — Ranunculaceae
Описание. Многогодишно тревисто копринесто влакнесто растение, с 10–50 см високо стъбло. Приосновните листа са с дръжки, тройно перести, с тесни линейни дялове. Стъбловите листа са приседнали. Цветовете са 3–4 см в диаметър, тъмнопурпурни, червени или бледовиолетови. Околоцветните листчета са извити навън. Цъфти март—май.
Разпространение. Расте по сухи каменисти места. В България се среща само из Витоша и Люлин до 800 м надморска височина. По-широко разпространено у нас е планинското котенце (Pulsatilla montana (Норре) Heichcrib.), на което околоцветните листчета не са извити навън.
Употребяема част. Използуват се надземните части (Ilcrba Pulsatillac).
Химичният състав не е изучен.
Действие и приложение. Съсънката е растение със спазмолитичен ефект, има успокояващо действие върху централната и вегетативната нервна система и местно дразнещо действие, предизвикващо нахлуване на кръв към раздразнените места.
Вероятно на тези ефекти се основава прилагането на билката при полова слабост — премахва свръхнапрежението и болезнената възбуда, от една страна, и предизвиква полово влечение, от друга.
Дрогата се прилага в народната медицина и при други смущения — оскъдна и нередовна менструация, хронично възпаление на половите органи у мъжа и жената, невралгия, мигрена, спазми на жлъчните пътища, на стомаха и червата, бронхит, коклюш и др.
Билката не трябва да се прилага при стомашно-чревни възпаления и възпаления на бъбреците, тъй като силното дразнещо действие може да изостри заболяването и да влоши протичането му.
Начин на употреба. Прилага се като извлек, получен от 2 чаени лъжички билка, която се накисва в 250 см³ студена вода за 1 ден. Изпива се на глътки за 1–2 дни.
Овчарска торбичка — Capsella bursa-pastoris (L.) Medic.
Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae (Cruciferae)
Описание. Едногодишно или двегодишно тревисто растение (прил. 79). Стъблата са единични, 5–60 см високи, прости или разклонени. Приосновните розеткови листа са продълговато обратно ланцетни, с дръжки, цели или врязани до пересто наделени. Стъбловите листа са последователни, продълговати, приседнали, цели или нарязани, в основата стреловидни, често стъблообхващащи, а най-горните са ланцетни или линейни. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия, които при плодовете силно се удължават. Чашката и венчето са четирилистни, а тичинките са 6. Плодовете са триъгълно клиновидни шушулчици с много семена. Цъфти април—август.
Разпространение. Расте като плевел и бурен по тревисти места, край пътища и сгради, по пасища и ливади из цялата страна до 2000м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се стръковете (Herba Bursac-pastoris). Събират се по време на цъфтеж заедно с първите зелени плодчета, като стъблата се отрязват на около 25 см от върха и към тях се прибавят здравите розеткови листа.
Химичен състав. Съдържа биогенни амини (холин, ацетилхолин, тирамин и хистамин); флавоноиди — главно диосмин; танини, органични киселини и витамин С.
Действие. Кръвоспиращо, тонизиращо матката. Приложение. Стръковете се прилагат като кръвоспиращо и тонизиращо матката средство при маточни кръвотечения по всяко време освен при бременност и преди раждане. Фармакологичното проучване установи слабо тонизиращо действие върху маточната мускулатура и върху мускулатурата на периферните кръвоносни съдове. Дрогата показва и понижаващо артериалното налягане действие. Изсушената билка не ускорява съсирваемостта на кръвта. Само прясната билка леко скъсява времето на кървене. Може би затова в народната медицина растението се използува предимно в прясно състояние. Необходими са допълнителни проучвания, за да се прецени точно полезността на билката. Засега няма убедителни данни за нейната ефикасност и не трябва да се разчита безрезервно на действието й, което може да стане причина за тежък кръвоизлив.
Начин на употреба. Приготвя се извлек от 4 чаени лъжички билка с 1 л вода. След 8 часа извлекът се прецежда и се изпива за 1 ден. Използува се и като спиртен извлек.
Бяла мъртва коприва — Lamium album L.
Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 87) с пълзящо хоризонтално коренище. Стъблата са 30 до 60 см високи, приповдигащи се или изправени, четириръбести, кухи, прости, по-рядко разклонени. Листата са срещуположни, сърцевидно яйцевидни, 3–8 см дълги, на върха заостргни, по края назъбени. Цветовете са бели, разположени в прешлени в пазвите на горните листа. Чашката е звънчевидна, с 5 жилки и 5 почти еднакви зъбчета. Венчето е дьуустно, 2–2,5 см дълго. Тичинките са 4, разположени под горната устна. Плодът се разпада на 4 орехчета. Цъфти април—юли.
Разпространение. Расте по буренливи места, край пътища и огради сравнително рядко, предимно в Югозападна България.
Употребяема част. Използуват се цветовете (Flores Lamii aibi sine calycibus). Събира се само венчето без чашката.
Химичен състав. Съдържа флавоноиди (кверцимеритрин, ламиозид и изо-кверцитрин), слузни и дъбилни вещества, сапонини и етерично масло. Установен е също иридоидът ламиолид и биогенни амини (холин, тирамин и хистамин).
Действие. Кръвоспиращо (скъсява времето на кръвосъсирване).
Приложение. Цветовете на бялата мъртва коприва се прилагат като кръвоспиращо и адстрингентно средство при кръвотечения (от матката, белия дроб, хемороидите, носа и др.) и при възпаления (на бъбреците, бронхите, кожата и др.). Използуват се и при бяло течение у жената, при трудно уриниране у старци, при спазми на бронхите и на пикочните пътища, при безсъние, кожни обриви, циреи, диария и др.
Начин на употреба. Запарка от 4 чаени лъжици сухи листа на 250 см³ вряща вода се изпива за 1 ден.
Младите листа се използуват за салата.
Шапиче (цариче) — Alchemllla vulgaris L.
Сем. Розоцветни — Rosaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 91) с високо до 50 см стъбло и тъмнокафяво коренище. Листата са последователни, долните са с дълги дръжки, а горните — приседнали, плитко или дълбоко длановидно нарязани на 7–9 дяла. Цветовете са дребни, жълтозелени, събрани на върха на стъблото в щитовидно метличести съцветия. Чашката е двойна — по 4 листчета в два кръга. Венче липсва. Тичинките са 4. Плодът е яйцевиден, на върха заострен, затворен в хрущялно цветно легло. Цъфти юни—август.
Разпространение. Расте по тревисти места, из влажни ливади, край планински потоци обикновено над 1000 м надморска височина в почти всички наши планини.
Употребяема част. Използуват се листата (Folia Alcheniillae) или цялото растение (llebra Aichemillae), а понякога заедно и с коренището.
Химичен състав. Съдържа 6–8% галотанини от елагов тип, горчиви и слузни вещества, витамин С и др.
Действие. Кръвоспиращо, антидиарично, противовъзпалително.
Приложение. Шапичето се препоръчва от народната медицина при обилна менструация, при бяло течение, болки в органите на малкия таз, сърбеж на вулвата. Растението намира приложение и при кръвотеченне от носа, за лечение на рани и циреи, конюнктивити, жлъчни и чревни колики, диарии и др.
Особено се препоръчва при сърбеж на вулвата.
Начин на употреба. Запарка от 2 чаени лъжички листа с 250 см³ вода се прилага вътрешно или за промивка.
Блатия (върболист) — Lythrum salicaria L.
Сем. Блатиеви — Lythraceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с 60 до 150 см високо, изправено, 4–6-ръбесто стъбло. Листата са последователни, срещуположни или по три в прешлени, приседнали, в основата закръглени или сърцевидно врязани, на върха заострени, най-долните са яйцевидни, средните — ланцетни или продълговато елипсовидни, горните — тясно ланцетни. Цветовете са червени, розови или бели, събрани по 2–4 в дихазии, които формират класовидни или класовидно метличести съцветия. Чашката и венчето са шестлистни, а тичинките са 12. Плодът е продълговато яйцевидна, двугнездна, разпукваща се на два дяла кутийка. Цъфти юни—август.
Разпространение. Расте по влажни ливади край реки и потоци из цялата страна, от морското равнище, до 1700 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се цъфтящите връхни части на стъблата (Herba Salicariae).
Химичен състав. Съдържа 5–10% дъбилни вещества, пектин, слузни вещества, флавоноиди, етерично масло, каротен и др.
Действие. Запичащо, кръвоспиращо, антисептично. улесняващо заздравяването на рани.
Приложение. Растението се изполузва от дълбока древност в балканската медицина. Още Диоскорид го предписва при кръвохрачене, кръвоизлив от носа, дизентерия, маточни кръвотечения и др.
Българската народна медицина го препоръчва предимно при стомашно-чревни колики, диария, хемороиди. Използува го и като противовъзпалително и кръвоспиращо средство при стомашно-чревни възпаления и маточни и белодробни кръвотечения. Прилага се и външно при кървящи рани.
Начин на употреба. Вътрешно се използува запарка от 2–3 супени лъжици стръкове от блатия в 1/2 л вряща вода. Запарката се изпива за 2 дни. При кървящи рани се прилага външно размачкано прясно растение под формата на лапа.