Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов
Билките във всеки дом (37)

Бяла бреза — Betula pendusa Roth (В. alba L В. verrucosa Ehrh.)

Сем. Брезови — Betulaceae

Прилож. 89

Описание. Високо до 25 м дърво или храст до 2–3 м, с гладка, тънка, бяла кора, която се обелва на хоризонтални ивици (прил. 89). Младите клони са прави, по-старите са увиснали, осеяни със смолисти брадавички. Листата са ромбовидни или сърцевидни, заострени на върха, по ръба двойно назъбени, в основата си целокрайни; отгоре листата са тъмни и лъскави, докато отдолу са по-светлозелени. Мъжките съцветия са дълги, цилиндрични, увиснали реси, а женските — къси, изправени, цилиндрични, 2–4 см дьлги и 8–10 мм в диаметър. Цъфти през пролетта.

Разпространение. Расте из горите, сечищата и по скалистите места — в зоната на иглолистните и буковите гори навсякъде в страната. Отглежда се и като декоративно растение в паркове и градини.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват листата (Folia Betulae), листните пъпки (Gemmae Betulae) и кората (Cortex Betulae). Листата се събират през юни—септември, когато напълно са развити. Пъпките и кората — през април—май, по време на движение на соковете в растението и преди разпукването на пъпките.

Химичен състав. В листата се съдържат около 0,05% етерично масло, сапо-нини, дъбилни вещества до 10%, витамин С, никотинова киселина и флавоноид-ните съединения хиперозид, апигенин, кемпферол и др. Листните пъпки съдържат до 8% етерично масло с приятна миризма и смолисти вещества. Корите съдържат тритерпеновия алкохол бетуленол, гаултерин, до 15% дъбилни вещества, етерично масло и др.

Действие и приложение. Дрогата се използува широко при бъбречни, стомашно-чревни, сърдечни заболявания, при ревматизъм, кожни болести и др. В научната медицина се прилага от края на XIX в., когато беше потвърдено пикочогонното действие на листата от бяла бреза при отоци от сърдечен и бъбречен произход. Листата и пъпките от бреза влизат в състава на много диуретични чаеве. За разлика от някои други растения с диуретично действие (хвойна, хвощ и др.) те не оказват местно дразнещо действие и могат да се прилагат внимателно при стари хора и при остри възпаления на пикочните пътища.

Използува се запарка или отвара от листата при бъбречни заболявания, отоци, ревматизъм. При ревматизъм се правят и лапи на болното място със смачкани пресни листа. Брезовите пъпки се използуват при същите заболявания, като оказват по-силен ефект от листата. Запарката от листа се прилага и при кожни болести — екземи, лишеи, обриви и др., при спазми и болки в стомаха, при атеросклероза и др. Пресният сок от растението се използува като общоукрепващо средство при анемия, за лечение на циреи, трудно заздравяващи рани и др. Брезовият катран се използува при лечението на редица кожни болести.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 4 чаени лъжички сухи стрити листа на 1/2 л вряща вода, която се изпива за 1 ден. Може да се направи и отвара. Преди да се пият отварата и запарката, понеже са силно кисели, трябва леко да се алкализират, като им се прибави малко сода за хляб.

Полски хвощ — Eqiiisetum arvense L.

Сем. Хвощови — Equisetaceae

Прилож. 94

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 94) с дълго разклонено коренище и два вида надземни стъбла: пролетно и лятно. Пролетното стъбло е неразклонено, кафяво, безхлорофилно и на върха завършва със спороносно класче, съставено от щитовидни спорофили, по ръба на които се развиват спорангиите. След разсейване на спорите пролетното стъбло отмира и от коренището се раз-звива лятното стъбло, което е зелено, начленено и силно разклонено, до 40–50 см високо. Разклоненията на лятното стъбло са също начленени и разположени в прешлени. Листата са силно редуцирани и сраснали по 6–12 във влагалищни тръбици, разположени във възлите.

Разпространение. Расте по влажни места, насипи, из ливади и по нивите като плевел в цялата страна докъм 1500 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се лятното зелено стъбло (Herba Equiseti), отрязано на около 20 см от върха. Да не се смесва с другите разпространени у нас видове хвощ, някои от които са отровни! Смесва се най-често с блатния хвощ — Equisetum palustre L. който се образува два вида стъбла, а спороносните класчета се развиват на върха на зелени разклонени стъбла.

Химичен състав. Съдържа стероидния сапонин еквисетепин; флавонови и флавонолови гликозиди, производни на кверцетина, кемпферола, изорамнетина, лутеолина и апигенина; 6 — 10% силикати, по-голямата част от които са разтворими във вода. Установени са и алкалоиди, производни на пиридина, между които никотин и палустрин, а също и фенолни киселини.

Действие. Пикочогонно, кръвоспиращо, запичащо, противовъзпалително и реминерализиращо.

Приложение. Билката се използува най-често при хронични бъбречни заболявания (особено при пясък и камъни в бъбреците), при отоци от различно естество, високо артериално налягане, сърдечни заболявалия, чернодробни болести, катар на стомаха, чревни инфекции (с кървава диария), главоболие, ишиас, ревматизъм, рани, екземи и др. На билката се приписка способността да засилва защитните сили на организма.

Поради местното си дразнещо действе дрогата не трябва да се прилага при бъбречни възпаления, особено в остър стадии.

Начин на употреба. Прилага се под формата на запарка от 4 чаени лъжички билка с 1/2 л вряща вода. Запарката се изпива на глътки за 2 дни. Прилага се и външно за гаргара, компреси и про-мивки под формата на извлек от 1 супена лъжица билка, накисната за 30 мин в 250 см³ вода.

Гръмотрън — Ononis spinosa L. и Ononis arverisis L. (Ononis hircina Jucq.)

Сем. Бобови — Fabaceae (Leguminosae)

Прилож. 96

Описание. Многогодишни тревисти бодливи растения (прил. 96), развиващи тъмнокафяво коренище, което преминава във вдървенен дълъг, често усукан корен. Стъблото е високо до 70 см, с голям брой бодли. Долните и средните листа са триделни, а горните — прости, снабдени с прилистници. Дяловете са овални, по края остро назъбени. Цветовете са единични или по два в пазвите на листата и образуват гъсти класовидни съцветия. Венчето е розово, неправилно, два пъти подълго от чашката. Плодът е боб с 2 — 4 семена. Цъфти през юни — юли.

Разпространение. Расте из цялата страна по сухите тревисти и песъчливи места, по бреговете на реките, докъм 1500 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се корените (Radix Ononidis), събрани през есента след узряване на плодовете.

Химичен състав. Корените съдържат 0,20% етерично масло, нишесте, захари, смоли, дъбилни вещества и до 10% минерални соли. Смята се, че биологично активните вещества са изофлавоновите гликозиди ононин, който при хидролиза се разлага на агликона формононетин и глюкоза, и оноспин. Сладкият вкус се дължи на гликозида ононид.

Действие. Корените имат пикочогонно и противовъзпалително действие. Те влизат в състава на много диуретични чаеве. Прилагат се при отоци, камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, хронични възпаления на пикочните пътища, ревматизъм, подагра, кожни обриви и др.

Начин на употреба. Прави се запарка от корените (1 супена лъжица корени с 1/2 л лода). След като престои 15 мин, запарката се прецежда и се изпива за 1 ден на 3–4 пъти.

Багрилна жълтуга — Genista tinctoria L.

Сем. Бобови — Fabaceae (Leguminosae)

Прилож. 95

Описание. Силно разклонен храст или полухраст (прил. 95), достигащ на височина 30–60 см. Листата са последователни, 1–4 см дълги, ланцетни или елипсовидни, прости, целокрайни, отгоре голи, отдолу изцяло или най-малко по жилките влакнести, с ясно изпъкнали странични жилки. Цветовете са жълти, събрани в рехави гроздовидни съцветия, от 4 до 10 см дълги, най-често с 6 до 10 цвята. Чашката е петделна, двуустна. Плодът е 1–4 см дълъг, продълговато линеен, тъмнокафяв боб. Цъфти през юни—август.

Разпространение. Расте из храсталаци и просветлени гори в предпланините и планините докъм 1500 м надморска височина в цялата страна.

Употребяема част. Използуват се цъфтящите и облистени връхни части (Herba Genistae tinctoriae), отрязани на около 30 см от върха.

Химичен състав. Съдържа алкалоидите цитизин и спартеин, флавоноиди — лутеолин, генистеин и др., тритерпенови сапонини, дъбилни и слузни вещества.

Действие. Пикочогонно, слабително и капиляроукрепващо.

Приложение. При отоци от различно естество, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на жлъчните пътища, хемороиди и др.

Експериментално е установено противовъзпалителното, противоязвеното и капиляроукрепващото действие на тоталната флавоноидна смес от виреещата в нашата страна жълтуга (Genista rumеlica Vel.).

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка оситнена билка с 250 см³ вряща вода, която се изпива за 1 ден.

Магданоз (мерудия) — Petroscinum crispum (Mill.) A. W. Hill (Petroselinnm sativum Hoffm.)

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbeiliferae)

Описание. Двегодишно тревисто растение. През първата година развива само листна розетка, а през втората — до 80 см високо, право, разклонено, голо, набраздено стъбло. Приосновните и долните стъблови листа са с дълги дръжки и 2–3 пъти пересто наделена петура, а горните — триделни, с линейно ланцетни дялове. Цветовете са жълтозелени, събрани в сложни сенници с 8–20 главни лъча. Плодовете са широко яйцевидни, 2,5–3 мм дълги, при узряване се разпадат на две половинки. Цъфти юли—август.

Разпространение. Отглежда се в градините из цялата страна. Произхожда от Средиземноморската област.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват плодчетата (Fructus Petroseiini), листата (Folia Petroselini) и корените (Radix Petroselini)

Химичен състав. Плодовете съдържат 2–7% етерично масло, 20% тлъсто масло, флавона апигенин, фурокумарина бергаптен. Основни компоненти на етеричното масло са апиол и миристицин — токсично вещество с психотропно и халюциногенно действие. Листата в свежо състояние съдържат 356 мг% витамин С, 8,26 мг% каротен и др. Корените съдържат малко етерично масло с главна съставка апиол, флавоноиди — апигенин и негови гликозиди, фурокумарини и полиацетилеин.

Действие. Апетитовъзбуждащо, газогонно, пикочогонно и маточно.

Приложение. Още старите римляни са прилагали магданоза при възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур. С такава цел и сега се използуват плодчетата, стръковете и сокът от растението. При фармакологичното проучване на апиола е потвърдена способността му да тонизира гладката мускулатура, особено на матката и на пикочния мехур, и да предизвиква нахлуване на кръв в тези органи.

Извлек от корените на магданоза се прилага при болезнена менструация (регулира кръвотечението и премахва болката). Дрогата не трябва да се прилага при бременни, понеже може да предизвика продължителен спазъм на матката и загиване на плода. Сокът от листата на магданоза се използува външно при петна и обриви по кожата, при ужилване от насекоми, за „разнасяне“ на млякото след прекъсване на кърменето и др.

Начин на употреба. Препоръчва се извлек от 1/2 чаена лъжичка плодчета да магданоз, накиснати за 8 часа в 250 см³ вода, който се изпива за 1 ден. Прилага се и запарка от 4 чаени лъжички корени на 1/2 л вряща вода, която се прецежда след 15 мин и се изпива за 2 дни. Добър ефект се получава и със сока от прясното растение в доза 100–150 г.

Пача трева — Polygonum avicuiare (L.) L.

Сем. Лападови — Polygonaceae

Прилож. 97

Описание. Едногодишно растение (прил. 97) с изправени, възходящи или по-легнали гъсто облистени стъбла, 20–60 см дълги. Листата са последователни, приседнали или с къси дръжки, елипсовидни или яйцевидно ланцетни до продълговато ланцетни, целокрайни, В основата на листата се намира ципесто влагалище — охреа. Цветовете са бели, розови или червени, разположени по един или по 2–5 в пазвите на листата. Околоцветникът е петделен. Тичинките са 8. Плодът е тъмнокафяво до почти черно, матово, с грапава повърхност тристенно орехче. Цъфти май—октомври.

Разпространение. Среща се предимно като рудерално растение по тревисти места, край пътища и огради, из дворове и градини, а също като плевел из посеви и окопни култури до 1200 м надморска височина в цяла България.

Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Polygoni avicuiaris).

Химичен състав. Съдържа силикати, от които малка част са разтворими във вода, флавоноиди (авикуларин, кверцетин и хиперозид), фенолни киселини (кафена, р-кумарова, хлорогенова и галова), дъбилни вещества, следи от антрахинонови гликозиди, производни на емодина, смолисти и слузни вещества, аскорбинова киселина, каротен, захари и др.

Действие. Запичащо, кръвоспиращо, пикочогоннно.

Приложение. При пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, Препоръчва се при кръвотечения от стомаха, червата, матката и др. (например при язва, кървава диария, изобилна менструация), По-рядко се употребява при хемороиди, бяло течение у жените, глисти, отоци, сърдечни заболявания и др.

Местно се използува като ускоряващо и подпомагащо заздравяването на рани средство.

Начин на употреба. Прави се запарка от 2–3 чаени лъжички трева (за предпочитане прясна) с 1/2 л вряща вода. Изпива се за 1 ден.

Забележка. Билката не трябва да се прилага при възпаление на бъбреците, тъй като съдържащите се в нея силикати имат силно дразнещо действие.

Селим — Levisticuin officinale Koch

Сем. Сенникоцветни — Aplaceae (UmbeSIilerae)

Описание. Многогодишно тревисто растение с жълтокафяв, месест, вретено-виден корен и голо, кухо, до 2 м високо стъбло. Листата са сложни, перести, с широко ромбични, дълбоко назъбени дялове. Цветовете см бледожълти, събрани в сложни сенници с 6–12 главни лъча и обвивка от много листчета. Плодовете са жълтокафяви, елипсоидни, с ципесто крилати ръбове, разпадащи се на две половинки. Цъфти през лятото.

Разпространение. Култивира се, из градините. Произхожда от Западна Азия.

Употребяема част. Използуват се корените (Radix Levistici).

Химичен състав. Съдържа до 1% етерично масло, основен компонент на което са фталиди (70%), между която n-бутилофталид. Освен това в дрогата са установени кумарините псорален и бергаптен, фенолни киселини — кафена, хлорогенова и др.

Действие и приложение. Корените имат пикочогонно действие и се използуват при отоци от бъбречен и сърдечен произход. Те засилват жлъчната секреция и намират приложение за възбуждане на апетита, за стимулиране секрецията на храносмилателни сокове и за успокояване на чревни колики и болки. Препоръчват се и при закъсняваща менструация, подагра, ревматизъм, кожни обриви и бавно заздравяващи рани. Корените и листата на растението се използуват като подправка.

Начин на употреба. Приготвя се запарка със 1 чаена лъжичка стрита кора от корените или цели корени на 250 см³ вряща вода, която се изпива за 1 денонощие. При кожни заболявания запарката се прибавя към водата за къпане.

Шипка — Rosa canina L.

Сем. Розоцветни — Rоsасеае

Описание. Храст с прави или извити стъбла, стигащи на дължина до 3 м и покрити с твърди, бодливи, сърповидно извити шипове. Цветоносните стъбла понякога са без шипове. Листата са нечифтоперести, с 5–7 яйцевидни, обратно яйцевидни или елипсовидни, 1,5–4 см дълги и 1–2 см широки, напилени листчета. Цветовете са розови или бели 4–6 см в диаметър, единични или събрани на групи по 3–5. Чашката и венчето са петлистни, а тичинките — многобройни. Плодчетата са едносеменни орехчета, затворени в месесто цветно легло, което се разраства и образува яркочервения яйцевиден до сферичен несъщински плод(шипка). Цъфти май-юли, а плодовете узряват през есента.

Разпространение. Расте из храсталаци и редки гори, край реките, по тревисти склонове и синури, в равнините и планините от морското равнище докъм 2000 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се шипките (Fructus Rosae, Fructus Cynosbati).

Химичен състав. Съдържат витамин С, който се натрупва в най-голямо количество при започване на узряването, след което съдържанието му бързо намалява. Освен витамин С съдържат каротен, витамин B2, К1 и Р, захари, пектинови вещества, органични киселини (лимонена и ябълчна). В семената се съдържа тлъсто масло, богато на витамин Е.

Действие. С богатото си съдържание на витамин С шипките подобряват окислително-редукционните процеси в клетките, уплътняват капилярите, действуват диуретично.

Приложение. Шипките се използуват при авитаминоза (скорбут) и хиповитаминоза (пролетна умора, състояние след тежко боледуване и др.) и при много други болестни състояния, тъй като засилват защитните сили на организма, повишават жизнения тонус и работоспособността и активират обмяната на веществата. Прилагат се при трескави състояния, кървене на венците, диария, жълтеница, хепатит и други чернодробни заболявания, обилни маточни кръвотечения и много други болести. Препоръчват се и като диуретично и про-тивовъзпалително средство при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания.

Начин на употреба. Използуват се плодчетата в прясно състоя-ние и изсушени, очистени от семената под формата на „люспи“, които запазват витаминното си съдържание през цялата зима. Най-добре е да се консумират без преработка, за да не се намалява съдържанието на витамин С в тях. Може да се използува и отвара от 1 супена лъжица шипки с 250 см³ вода, която се пие като чай. Употребява се и т. нар. „шипково вино“ (1/2 кг шипки с 4–5 л вода и 1/2 кг захар се държат до печката при често разклащане. След една седмица се прецежда и се пие вместо вода).

Лазаркиня — Asperula odorata L.

Сем. Брошови — Rubiaceae

Прилож. 90

Описание. Тревисто многогодишно растение (прил. 90) с изправено, гладко, четиририрбесто, неразклонено стъбло, високо до 50 см. Листата са елипсовидни ланцетни със заострен връх, разположени прешленовидно по 8 в горната част на стъблото и по 6 в долната. Цветовете са дребни, бели, фуниевидни, събрани на върха на стъблото в щитовидни съцветия; чашката е неразвита, венчето е четирилистно и тичинките са 4. Плодът е сух, покрит с твърди кукести четинки. Цъфти през април—май.

Разпространение. Среща се в сенчестите гори в предпланинските и планинските райони на страната.

Употребяема част. За лечебна цел се използува надземната част (Herba Asperulae).

Химичен състав. Растението съдържа кумаринови гликозиди, които след изсушаване отделят кумарин; гликозида асперулозид, танини, горчиви вещества.

Действие и приложение. Билката има пикочогонно и леко про-тивовъзпалително действие, което определя приложението и при за-болявания на пикочните пътища. Използува се и като спазмолитично и успокояващо средство при колики и болки от различен произход. Подходящо е прилагането и при безсъние у деца и старци, причревни колики, гадене и световъртеж, при жлъчни колики, при болезнена менструация и др. Външно се прилага при конюктивити, кожни обриви и рани.

Начин на употреба. Използува се извлек при запарка от стръковете при гореизброените заболявания и при други болезнени състояния, където не е подходящо даването на морфин. Прясното растение има по-силно действие от изсушената билка.

Горска ягода — Fragrаria vesca L.

Действие и приложение. Листата на ягодата се препоръчват при бъбречни болести — пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при подагра, кожни обриви и други заболявания (вж. раздел „Билки, използувани при хипертония“).

Начин на употреба. Приготвя се отвара, като 1 супена лъжица нарязани листа се заливат с 250 см³ вода и се варят 15–20 мин. Отварата се изпива на 3–4 пъти за един ден. Листата на градинската ягода действуват по-слабо.

Пирей — Agropyron repens (L.) P. Beauv.

Сем. Житни — Poaceae (Gramineae)

Описание. Многогодишно тревисто растение със силно развито, пълзящо, шнуровидно, начленено коренище. Стъблата са цилиндрични, гладки, голи, кухи, до 1,5 м високи, начленени. Листата са линейни, плоски, 4–8 мм широки. Цветовете са събрани в 10–15 см дълъг сложен двуреден клас. Цъфти юни—август.

Разпространение. Расте по тревисти песъчливи места, из ливади и пасища, край огради и пътища и като опасен плевел из нивите и лозята в цялата страна до 1600 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се коренищата (Rhizonia Graminis).

Химичен състав. Съдържа фруктаневия полизахирид тритицин (3–18%), D-фруктоза, манитол, инозитол и др. С вероятно терапевтично значение освен това е етеричното масло, което съдържа полицетиленовото съединение капилен (агропирен), окисляващо се лесно до капилон — вещество със силно фунгистатично и бактериостатично действие, Дрогата съдържа и до 10% слузни вещества, гуми, органични киселини, сапонини и минерални соли.

Действие и приложение. Коренището се използува като противовъзпалително и пикочогонно средство. Прилагано е при бъбречни и жлъчни камъни още от древните гърци и римляни. През XVIII в. растението има славата на най-добро средство, разпадащо камъните при тези заболявания.

Сега, без да му се приписват такива качества, пиреят влиза в състава на диуретичните чаеве. Слузните вещества, етеричното масло и захарите, които се съдържат в коренището, могат да окажат противовъзпалително и слабо пикочогонно действие. Билката се прилага и при ревматизъм, подагра, отоци и някои кожни болести.

Начин на употреба. Използува се като 3% запарка. В нашата народна медицина се приготвя и студен извлек от 4 чаени лъжички, коренище, накиснато за 12 часа в 400 см³ студена вода. След като се прецеди, коренището отново се залива, този път с вряла вода, вари се 10 мин, прецежда се и двата извлека се смесват. Чаят се изпива за 1 ден.

Решетка — Саrlinа acanihifolia All.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

Описание. Многогодишно безстьблено, монокарпично, тревисто растение, с дебел, сочен, до 1 м дълъг, жълтокафяв корен. Листата са 10–30 см дълги, около 2 пъти по-дълги, отколкото широки, дълбоко пересто нарязани, бодливо назъбени, разположени в приземна розетка, в средата на която се развива едра кошничка, 3–7 см в диаметър. Външните обвивни листчета на кошничката са листовидни, средните са гребеновидно наредени, а вътрешните са разперени. Всички цветове са тръбести, отначало бледожълти, по-късно червеникави до виолетови. Плодовете са продълговати, с хвърчилка от перести власинки. Цъфти от юни до септември.

Разпространение. Расте по сухи тревисти и каменливи места, из горски поляни в цялата страна, предимно в планините.

Употребяема част. Използуват се корените (Radix Carlinae).

Химичен състав. Съдържат 1–2% етерично масло, дъбилни и смолисти вещества, до 20% инулин и едно полиацетиленово съединение с антибиотично действие.

Действие и приложение. Коренът на решетката се прилага като пикочогонно, противовъзпалително, стимулиращо секрециите, улесняващо храносмилането, отхрачващо и глистогонно средство. Използува се и външно при хемороиди, рами, обриви и други кожни заболявания. По-рядко се предписва при отпадналост, преумора, нервно изтощение и др.

Начин на употреба. Прилага се 3% запарка по 1 чаена чаша дневно или спиртен извлек (1:10) по 15–20 капки 2–3 пъти дневно.

Леска — Corylus avellana L.

Сем. Брезови — Betulaceae

Описание. Едър храст, а понякога и малко дърво, достигащо до 5 м висо-чина. Стъблото е с червеникава или пепелявосива гладка кора, покрита с множество лещанки. Листата са последователни, обратно яйцевидни, закръглени или закръглено яйцевидни до 13 см дълги и 6–10 см широки, към върха изведнъж стеснени и заострени, в основата сърцевидни, по ръба неправилно остро двойно напилени. Цзетовете са еднополови. Мъжките цветове са разположени в дълги до 8 см узиснали реси, събрани на групи по 2–4. Женските цветове са разположени по 2 в малки пъпковидни образувания, от които по време на цъфтежа се подават само червеникави близалца. Плодът е сух, неразпуклив лешник. Цъфти февруари—април.

Разпространение. Расте из храсталаците и в широколистните гори като подлес, особено в окрайнините на гори, горски поляни и сечища в цялата страна до 1800 м надморска височина.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват плодовете (Fructus Coryli avcllanae), кората (Cortex Coryli avellanac) и листата (Folia Coryli avellanac).

Химичен състав. Плодовете съдържат 62% тлъсто масло, 17% белтъчини, 7% въглехидрати и 2% минерални вещества, витамини (В, В2, С, Е и D). Мазнините, получени от лешниковите ядки, съдържат липотропни вещества (метионин, холин, лецитин) и ненаситени мастни киселини с благотворен ефект при лечение на атеросклерозата. Кората съдържа етерично масло, до 10% дъбилни вещества и др. Листата съдържат етерично масло и гликозида мирицитрозид.

Действие и приложение. Листата и кората ма леската се използуват при възпаление на пикочните пътища, за засилване тонуса на венозните кръвоносни съдове и капилярите и за намаляване пропускливостта на капилярните стени. В народната медицина намират приложение при капилярни кръвоизливи, разширени вени, варикозни язви и др. Листата се прилагат при възпаление и кървене на венците, при язвена болест, при хипертрофия на простатата жлеза. Експериментално е установено благоприятното действие на леската при язвена болест.

Начин на приложение. Прилага се запарка от листата и отвара от кората на леската. Дневната доза е 1 супена лъжица билка на 150 см³ вода.

Камилски бодил — Onopordum асаnthium L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compcsitae)

Описание. Двегодишно силно бодливо тревисто растение. Стъблото е 1 до 2 м високо, право, в горната част разклонено, крилато, с многобройни, жълти, игловидни бодли. Листата са последователни, приседнали, низбягващи, продълго-вато яйцевидни, елипсовидни до ланцетни, с широко триъгълни назъбени дялове, по края с 5–6 мм дълги бодли. Цветните кошнички са кълбовидни, 3–5 см ши-роки, единични или по 2–3 на върха на стъблото и разклоненията. Обвивните листчета на кошничката на върха са шиловидно стеснени и завършват с остри жълтеникави бодли. Всички цветове са тръбести, двуполови, с дълбоко петделно пурпурночервено до розово венче. Плодовете са обратно яйцевидни, слабо четири-ръбести плодосемки, на върха с хвърчилка от многобройни власинки. Цъфти от юни до септември.

Разпространение. Расте по сухи буренливи места, край сгради и пътища, a понякога и като плевел в посевите, предимно в низините и предпланините из цялата страна.

Употребяема част. За лечебни цели се използват цветните кошнички (Flores Onopordi) и листата (Folia Onopordi).

Химичен състав. В листата е установен сесквитерпеновият лактон аркциопик-рин и незначително количество алкалоиди. Семената съдържат до 35% тлъсто масло.

Действие и приложение. Камилският бодил има кардиотонично, диуретично, кръвоспиращо и бактерицидно действие. Освен това повишава тонуса на гладката мускулатура, в малки дози възбужда, а в по-големи действува угнетяващо върху централната нервна система.

Мечо грозде — Arctostaphylos uva-ursi (L.) Spreng.

Сем. Пиренови — Ericaceae

Прилож. 98

Описание. Вечнозелено пълзящо храстче (прил. 98) с приповдигатщи се крайни разклонения. Стъблата са до 150 см дълги, гъсто облистени. Листата са последователни, с къси дръжки, обратно яйцевидни до обратно ланцетни, с клиновидна ос-нова, кожести, целокрайни, с меки къдрави власинки по ръба, отгоре тъмнозелени, а отдолу по-светлозелени, с ясно изпъкнало мрежесто жилкуване. Цветовете са бели или розови, разположени на върха на стъблото в увиснали гроздовидни съцветия. Чашката и венчето са петделнн. Тичинките са 10. Плодът е яркочервен, кълбовиден, сухомесест, с 5–7 костилчици. Цъфти юни—юли.

Разпространение. Расте по сухи каменливи и скални поляни в пояса па иглолистните гори в почти всички наши по-високи планини. Употребяема част. Използуват се листата (Folia Uvae-ursi).

Химичен състав. Съдържат фенолните гликозиди арбутин и металарбутин (около 10%), 20% дъбилни вещества (галотанини), галова и елагова киселина, флавонолови гликозиди (хиперин, изокверцитрин) и гликоозид на мирицетина, тритерпеновата урзолова киселина, която за първи път е била изолирана от листата на мечото грозде, откъдето идва названието и.

Действие и приложение. Листата на мечото грозде се прилагат отдавна при бъбречни заболявания. Опитно е потвърдено благоприятното действие на билката при тези заболявания — получава се успокояване на болката и изхвърляне на песъчинките от пикочните пътища. Използува се много често за дезинфекция на пикочните пътища предимно при хроничен цистит, пиелит и бъбречни камъни. Билката е основна съставка на диуретичните чаеве.

Начин на употреба. Използува се отвара от билката, която се вари 5 мин. Ако се вари по-дълго, се извличат много танини, които дразнят лигавицата на храносмилателната система. Обикновено чаят се приготвя от 1 супена лъжица билка, накисната за 1 нощ в 1/2 л студена вода. Сутринта извлекът се кипва за 5 мин, прецежда се и се приема по 1–2 супени лъжици 3–4 пъти дневно след ядене. Тъй като действието е по-силно при алкална урина, препоръчва се към отварата да се прибави 1 лъжичка сода бикарбонат.

Изсипливче — Herniaria glabra L. и Herniaria hirsuta L.

Сем. Карамфилови — Caryophyllaceae

Прилож. 99

Описание. Едногодишни, двегодишни или многогодишни тревисти растения, с полегнало, силно разклонено стъбло, дълго 10–20 см (прил. 99). Листата са срещуположни, приседнали, елипсовидни, целокрайни, с ципести прилистници. Цветовете са дребни, жълтозелени, разположени в групички по 5–12 в апазвите на листата. Стъблата и листата на Herniaria glabra L. са голи, светлозелени, а на Herniaria hirsuta L. са влакнести и сивозелени. Околоцветникът е прост, съставен от 5 свободни листчета. Плодът е разпуклива кутийка с едно семе. Цъфти от април до август.

Разпространение. Расте по сухите, каменисти и тревисти хълмове на цялата страна.

Употребяема част. Използуват се надземните части. (Herba herniariae glabrae и Herba Herniariae hirsutae) Двата вида се берат, сушат и опаковат поотделно.

Химичен състав. Съдържа около 3 % тритерпенови сапонини, кумарините скополетин, умбелиферон и метилумбелиферон, наречен още херниарин; дъбилни вещества, флавоноидите рутин, кверцетин, изорамнетин и етерично масло.

Действие и приложение. Пикочогонно и успокояващо спазмите на гладката мускулатура средство. Най-често се използува при възпаление и пясък или камъни в бъбреците и пикочния мехур и порядко при отоци.

Начин на употреба. Прилага се запарка от 3 чаени лъжички ситно нарязани стръкове в 1/2 л вряща вода. След 15 мин запарката се прецежда и се изпива на порции за 1 ден.

Червена боровинка — Vaccinium vitis-idaea L.

Сем. Пиренови — Ericaceae

Прилож. 100

Описание. Вечнозелен малук полухраст (прил. 100), висок до 40 см, с изпра-вено стъбло. Листата са елипсовидни, целокрайни, кожести, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени с тъмни точици. Цветовете са звънчевидни, белдорозови и са събрани в групи. Плодовете след узряване са червени сочни ягоди. Цъфти през първата половина на лятото.

Разпространение. Расте по каменливи поляни и из иглолистните гори на Централна и Западна Стара планина, Родопите, Рила и Витоша.

Употребяема част. За лечебна цел се събират листата(Folia Vitis-idaea), които след изсушаване са овално елипсовидни, с подвит надолу) ръб и с тъмни точици (жлези) по долната повърхност. Събират се преди или по време на цъфтенето, като се отрязва с нож или сърп облистената надземна част, суши се, след което се отделят листата чрез изчукване. Да не се събират почервенели или почернели листа. При бране да не се смесва с мечото грозде, което има клиновидно стеснени към основата листа, без точици от долната страна.

Химичен състав. Съдържат около 6% арбутин, следи от хидрохинон, около 8% катехинови танини, флавоноидните вещества кверцитрин, хиперозид, изокверцитрин и др., урзолова, хлорогенова и кафена киселина, витамин С. Поради наличие на дъбилни вещества от катехинов тип листата на червената боровинка се понасят по-добре от тези на мечото грозде, но са с по-ниско съдържание на арбутин.

Действие и приложение. Листата на червената боровинка се използуват при възпаление и камъни в пикочните пътища като пикочогонно и протизовъзпалително средство.

Начин на употреба. Прилага се отвара от 3–4 чаени лъжички нарязани листа в 250 см³ вода, които се варят 15 мин. Изпива се на порции за 1 ден.

Жълт енчец (златна пръчица) — Solidago virgaurea L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

Описание. Многогодишно тревисто растение с 20–60 см високо стъбло, раз-клонено само в горната част. Листата са последователни, приосновните са с дълги дръжки, елипсовидни, назъбени, а горните — ланцетни, с къси дръжки или приседнали. Цветните кошнички са групирани на върха на стъблото в сложно метличесто съцветие. Цветовете са жълти, перифериите са езичести, а средните — тръбести. Плодовете са с хвърчилка от много реснички. Цъфти юли—септември.

Разпространение. Расте из храсталаци и редки гори, по тревисти и скалисти места в равнините и планините из цялата страна до 2200 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се горните стъблови части с листата и кошничките (Herba Solidaginis virgaureae), събрани по време на цъфтеж.

Химичен състав. Съдържа етерично масло, сапонини, дъбилни вещества, фла-воноиди, смоли, слузни вещества, витамин С и др.

Действие и приложение. Надземната част от растението се използува при заболявания на отделителната система — възпаления, пясък и камъни в бъбреците и мехура с албумин в урината. Прилага се и при отоци от различен произход, подагра, ревматизъм, ентероколити и др. Разчита се на болкоуспокояващото, противовъзпалителното и пикочогонното действие на билката. Растението намира приложение и външно при гнойни рани, циреи и други кожни възпаления.

Начин на употреба. Прилага се извлек от надземната част, който се приготвя от 6 чаени лъжички билка, извлечена на студено с 1/2 л вода за 8 часа. Извлекът се изпива на глътки за 1 ден. Външно се прилага под формата на лапи от стрити пресни или сухи листа като кашичка с вода или мляко.

Вишна — Primus cerasus L. (Cerasus vulgaris Mill.)

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Описание. Високо до 8 м дърво с широка корона. Леторастите отначало са светлозелени, по-късно червенокафяви. Листата са последователни, продълговато елипсовидни до продълговато яйцевидни, 5–10 см дълги и 3–5 см широки, в основата клиновидни, на върха заострени, просто или двойно назъбени, отгоре голи, лъскави, отдолу матовозелени. Листните дръжки са без жлези или с 1–2 жлезички. Цветовете са бели. 2–3 см в диаметър, сьбрани по 2–4 в секниковидни съцветия в основата с дребни листа. Чашката и венчето са петлистни. Плодовете са сферични, червени, костилковн. Цъфти април—май.

Разпространение. Отглежда се из лозята, градините и дворовете в цялата страна до 1500 м надморска височина.

Упогребяема част. За лечебни цели се използуват дръжките на зрелите плодове (Stipites Cerasorum).

Химичен състав. Съдържат танини, флавоноиди, кумарини, органични киселини, захари и др.

Действие и приложение. Плодът и плодните дръжки се използуват като аперитивно, сърдечно укрепващо, пикочогонно, противовъзпалително и улесняващо изхвърлянето на песъчинки от пикочните пътища средство.

Начин на употреба. В народната медицина се използуват предимно плодните дръжки. От тях се приготвя запарка. Съществуват различни начини за получаване на запарката. Много приятен и с добро диуретично действие е извлекът, който се получава от 30 г вишневи дръжки, които се кипват в 1 л вода. С горещия извлек се заливат 1/2 кг вишни или нарязани ябълки (според сезона); 20 мин по-къско плодовете се пасират през марля. Напитката се изпива за 1 денонощие. Приготвят се и водно-спиртни извлеци и сиропи от плодовите дръжки и от плодовете на вишната, които също оказват пикочогонно действие.

Брош — Rubla tinctorum L.

Сем. Брошови — Rubiaceae

Прилож. 101

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 101) с дълго, хоризонтално и цилиндрично коренище, което е червенокафяво отвън и червено отвътре. Стъблото е четириръбесто, с извити назад шипчета, полегнало, изправено или катерливо, дълго 30–125 см. Листата и прилистниците са еднакво развити, почти без дръжки, по форма са елипсовидни, на върха заострени, разположени по 4–6 в прешлени. Цветовете са дребни, жълтозелени, групирани по няколко в метловидни полусенници. Чашка почти липсва. Венчето е 4–5-делно, с плоски, разперени дялове. Плодовете са ягодовидни, отначало червени, след това черни, съставени от две кълбовидни части с по едно семе. Цъфти от юли до септември.

Разпространение. Среща се нарядко из цялата страна, предимно в Южна и Източна България — между храсти, край пътища и градини.

Употребяема част. Използува се коренището (Rhizoma Rubiae tinctorum), събрано през есента, след узряване на семената, или през ранна пролет.

Химичен състав. Съдържа до 6% свободни и гликозидно свързани антрахи-нони. Най-голямо е количеството на ализарина и неговите производни. Освен това се съдържат флавоноиди, хлорогенова киселина, както и лимонена, ябълчна и вн-нена, до 15% захари, пектинови вещества и др.

Действие и приложение. Съдържащите се в коренището антрахинони и други съставки имат диуретично, жлъчегонно, слабително и подобряващо храносмилането действие. Най-често намира приложение при камъни (окислатни) в бъбреците и в пикочния мехур, при възпаление на пикочните пътища. Предписва се и при рахит, нередовна (закъсняваща) менструация и др.

Начин на употреба. Препоръчва се под формата на извлек, приготвен от 1 чаена лъжичка корени, накиснати за 8 часа в 250 см³ студена вода. След като се отстрани извлекът (с прецеждане), билката се залива с 250 см³ вряща вода. След 15 мин и вторият извлек се прецежда. Двата извлека се смесват и се изпиват за 1 ден на 4–5 пъти.

Острият и неприятен вкус ограничава употребата на билката.

Пореч (лопох) — Borago officinalis L.

Сем. Грапаволистни — Boraginaceae

Описание. Едногодишно четинесто влакнесто растение с право, високо 30–60 см разклонено стъбло. Листата са последователни, целокрайни, сочни, с вкус на краставица. Долните са 5–20 см дълги, яйцевидни до ланцетни, стеснени в листна дръжка, а горните са продълговато елипсовидни, приседнали, стъблообхващащи. Тичинките са 5. Плодът се разпада на 4 орехчета. Цъфти май-август.

Разпространение. Отглежда се нарядко в градините като салатно растение.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват цъфтящите надземни части (Herba Boraginis) и цветовете (Flores Boraginis)

Химичен състав. Съдържа до 30% слузно вещество, танини, сапонини, пентози, аланоин, следи от етерично масло, смоли, минерални соли и др.

Действие и приложение. Пикочогонното действие на билката се използува при оточни състояния от бъбречен и сърдечен произход. Прилага се при бъбречни възпаления, ревматизъм, жлъчни и чернодробни заболявания, трескави състояния, кожни обриви, камъни в жлъчния мехур и бъбреците и др.

Начин на употреба. Използува се запарка от 1 чаена лъжичка цветове, които се заливат с 250 см³ вряща вода и се оставят в затворен съд за 5 часа. Присема се подсладена на глътки в продължение на 3 дни.

Калуна — Calluna vulgaris (L.) Hull

Сем. Пиренови — Ericaceae

Описание. Вечнозелено храстче със силни разклонено, до 1 м високо стъбло. Листата са дребни, линейно ланцетни, шиловидни, керемидообразно наредени и прилегнали към младите клонки. Цветовете са дребни, розови или бели, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката и венчето са четириделни. Тичинките са 8. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфти от юни до октомври.

Разпространение. Расте по сухи и каменливи склонове и край дъбови гори. У нас се среща само в Странджа планина и в Родопите.

Употребяема част. Използуват се цъфтящите клонки (Herba Callunac).

Химичен състав. Съдържат флавоноловите гликозиди мирицитрин, изокверцитрин и хиперин; хидрохинон, катехинови танини, фумарова, хлорогенова и неохло-рогенова киселина, сапонини, слузни, вещества, минерални соли и др.

Действие и приложение. Билката има способността да увеличава отделянето на урина и да предизвиква изпотяване. Оказва и противовъзпалителен ефект. Клоните с листата и цветовете се използуват при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Прилагат се и при възпаление на пикочните пътища, при диарии, ревматизъм, подгра и др. Начин на употреба. Приготвя се запарка от 3 чаени лъжички оситнена билка на 1/2 л вряща вода, която се изпива за 1 ден.

Освен изброените растения като диуретични средства в народната медицина се изполузват и царевичната свила (Stigmata Maydis), зайчата сянка (Asparagus officinalis L.), миши трън (Ruscus aculeatus L.), целина (Apium graveolens L.), анасон (Pimpinelia anisum L.), кромид лук (Allium сера L), касис (Ribes nigrum L.) и др. Особено силно е диуретичното действие на кромидния лук и на бобовите шушулки (Phaseolus vulgaris L.), които могат да увеличат с 1/2 до 1 л количеството на отделяната денонощна урина. При употребата на бобови шушулки, ако последните се изполузват като пикочогонно средство при болни от диабет, трябва да се следи редовно захарта в урината, тъй като понижават нивото на кръвната захар.

От бобовите шушулки се приготвя отвара, като се варят 15–20 г шушулки с 1 л вода в продължение на 3–4 часа. Отварата се изпива на глътки в продължение на 2–3 дни.

При комбиниране на растенията често се засилва пикочогонният им ефект — напр. при комбиниране на растения, съдържащи флавоноиди, и растения, богати на слузни вещества или сапонини. В готовите диуретични чаеве се търсят най-благоприятните комбинации.