Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 80) с пълзящи подземни издънки, с право, неразклонено стъбло, с последователни, ланцетни, двойно или тройно пересто нарязани листа. Приосновните листа са с дълга дръжка, стъблените — седящи. На върха на стъблото цветните кошнички са събрани в гъст щит. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10 жълтокафяви, тръбести. Обвивните листчета на кошничките са керемидоподобно наредени, по ръба си са люспести, червеникавокафяви, а в средата — зелени. Цъфти от юни до септември.

Разпространение. Расте по тревистите места, край пътищата, по ливадите, между храстите в цялата страна и над 1000 м надморска височина.

Употребяема част. За лечебна цел се използуват цветните кошнички (Flores Millefolii) и надземната част (Herba Millefolii), отрязана 15–20 см от върха.

Химичен състав. В надземната част се съдържа от 0,20 до 0,50% етерично масло, чиято главна съставка е хамазуленът (50%), образуващ се от горчивия сесквитерпенов лактон матрицин (0,05–0,10%) при дестилация на растението с водни пари. Освен хамазулен етеричното масло съдържа сесквитерпена а-ка-риофилен и други моно- и бициклични терпени: а- и в-пииен, цинеол, туйои, камфора, борнеол, сложни естери. Билката съдържа още горчивото вещество ахилени, дъбилни вещества, алкалоиди, флавоноида лутеолин-7-гликозид, органични киселини, витамин С и К, аспарагин, нитрати и др.

Действие. Кръвоспиращото действие на съдържащите се в дрогата вещества е доказало експериментално. Растението има известно болкоуспокояващо и ободряващо действие. То нормализира двигателната и секреторната функция на стомаха. Притежава противозъзпалително действие, свързано със съдържащия се в етеричното масло хамазулен.

Приложение. Цветните кошнички и надземната част на растението се прилагат много често като кръвоспиращо средство при кръ-вотечения от матката, венците, носа, стомаха, хемороидите и др. Те намират приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки (язва, гастрит), при колит, газове, бъбречни заболявания, сърцебиене, главоболие, виене на свят и др.

Начин на употреба. Приготвя се запарка, като 15 г оситнена билка се залива с 200 см³ вряща вода. След като изстине, запарката се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. С нея може да се прави гаргара при кървящи венци, възпаление на устната лигавица и др. Запарката трябва да се прилага в продължение на 1–2 седмици, за да се получи добро лечебно действие.

Коприва — Urtica dioica L.

Сем. Копривови — Urticaceae

Прилож. 88

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 88), високо до 150 см, с дълго, пълзящо коренище. Стъблото е четириръбесто, изправено, вдървенено в основата. Листата са срещуположни, продълговато сърцевидни, към върха заострени, с напилен ръб. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цветовете са еднополови, дребни, жълтозелени, групирани в увиснали съцветия — сложни реси. Растението е двудомно. Плодът е едносеменно орехче. Цъфти от май до септември. Да не се смесва с гръцката коприва (Urtica urens L.), чието стъбло е ниско, а листата са с дълбоко нарязан ръб и са по-дребни от тези на обикновената коприва. Имат малки прилистници.

Разпространение. Рудерално растение, широко разпространено из цялата страна.

Употребяема част. С лечебна цел се използуват листата (Folia Urticae) и коренищата (Rhizoma Urticae). Листата се събират от май до септември, а коренищата — от септември до ноември. Стъблата се окосяват и листата се обират, докато растението е още свежо. Коренищата се изкопават, изчистват се от пръст и тънки коренчета и се измиват веднага.

Химичен състав. Листата съдържат дъбилни вещества, витамин С, К, кароте-ноиди, пантотенова киселина, ситостерол, виолаксантин, хистамин и др., а корени-шятя — дъбилни вещества, нишесте и др.

Действие. Кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично.

Приложение. Пресният сок от растението и стритите пресни листа са използувани още от древната медицина като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от носа, червата, при маточни и други кръвотечения.

Билката се препоръчва при анемии, при храносмилателни смущения с диария, кръвотечение от носа, обилна менструация, хемороиди. Прилага се и при бъбречни заболявания като диуретично средство, при захарна болест, хроничен бронхит, ревматизъм и др. Употребява се и външно като улесняващо епителизирането на раните средство, при отоци, при натъртвания, косопад и др.

Експериментално не е потвърдена способността на копривата да ускорява съсирваемостта на кръвта, но е доказано съдосвиващото й действие и тонизиращото й действие върху матката. Този факт подкрепя целесъобразността на употребата на растението при маточни кръвотечения.

Сходно действие има гръцката коприва (Urtica urens L.), която се прилага широко в нашата народна медицина като кръвоспиращо, маточно и диуретично средство.

Начин на употреба. Сухите листа от коприва се използуват под формата на запарка при дневна доза 4 чаени лъжички листа на 250 см³ вряща вода. Запарката се използува и външно. При косопад се приготвя отвара от 100 г листа, които се варят 30 мин в 1/2 л вода и 1/2 л оцет. С отварата се намокрят корените на космите или се измива косата вечер преди лягане.

Кръвен здравец (кървавочервен здравец) — Geranium sanguineum L.

Сем. Здравецови — Geraniaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата са 15–60 см високи, прави или възходящи. Листата са с дръжки, срещуположни, в очертание закръглени, 1–3,5 см дълги и 2–4 см широки, дълбоко, почти до основата разделени на 5–7 дяла. Цветовете са кървавочервени, единични, разположени на 5–15 см дълги, съчленени дръжки, излизащи от пазвите на листата. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките са 10. Плодът се разпада на 5 едносеменни дяла. Цъфти през май—август.

Разпространение. Расте по тревисти и каменливи места, из храсталаци и редки гори в равнините и планините от морското равнище докъм 1700 м надморска височина в цялата страна.

Употребяема част. Използува се коренището (Rhizoma Geranii sanguinei).

Химичен състав. Съдържа около 15% дъбилни вещества, главно от групата на катехините.

Действие. Капиляроукрепващо, адстрингентно, противовъзпалително.

Приложение. Дрогата се препоръчва при стомашно-чревни възпаления — гастрити, колити, диария.

Външно се използува при кръвотечение от носа, сърбежи, фистули, рани и други кожни възпаления.

Начин на употреба. Прилага се студен извлек от 2 чаени лъжици билка, накисната в 1/2 л вода за 8 часа, който се изпива в продължение па 1 ден. Същият извлек се използува и външно за компреси и лапи.

Водно пипериче — Persicaria hydropiper (L.), Opiz (Polygonum hydropiper L.)

Сем. Лападови — Polygonaceae

Прилож. 82

Описание. Едногодишно тревисто растение (прил. 82), което достига до 60 см височина, със зелено или червеникаво цилиндрично стъбло със слабо разширени възли. Листата са последователни, продълговато ланцетни, целокрайни, с ципести кафяви прилистници, които обхващат стъблото и образуват цилиндрично влагалище (охреа). Приосновните листа са с къси дръжки, горните — почти седящи. Цветовете са дребни, зеленикаворозови, събрани във връхни редкоцветни, увиснали, класовидни съцветия. Околоцветникът е прост с 4 (рядко 5) зелени дяла или бели ръбове и с кафеникави жлезисти точки (вместилища), забележими под лупа. Тичинките са 6–8. Плодът е яйцевидно, тъмнокафяво орехче. Вкусът е парлив, изчезващ при сушене. Цъфти през юли—август.

Възможни са примеси от други видове пипериче:

Средно пипериче — Persicaria mitis (Schrank) Opiz (Polygonum mite Schrank), което по класчетата твърде много прилича на водното пипериче, но при него липсват кафеникавите точици на околоцветника, а охреата е покрита с грапави власинки.

Дребно пипериче — Persicaria minor (Huds.) Opiz (Polygonum minus Huds.) Листата му са линейни или тясно ланцетни, често разширени при основата си. Липсват сивокафявите точки по околоцветника.

Прасковолистно пипериче — Persicaria maculata (Raf.) S. F. Gray (Polygonum persicaria L.). Неговите листа са с тъмни петна, понякога изчезващи при сушене. Класчетата са изправени, дебели, а цветчетата са розови, без точки (вместилища) на околоцветника.

Нито един от тези видове в свежо състояние не притежава парливо лютив вкус и при събирането лесно се отличават. В сушена дрога това е по-трудно.

Разпространение. Водното пипериче е разпространено навсякъде покрай реките, влажните и мочурливи места в страната.

Употребяема част. За лечебни цели се използува трева от водно пипериче (Herba Polygoni hydropiperis), състояща се от цветоносни и плодоносни облистени стъбла, дълги около 40 см, събрани през периода на цъфтеж.

Химичен състав. Съдържа флавоноиди (около 2,5%), между които преобладават рутин, изорамнетин, кверцитрин, хиперозид и кемпферол; дъбилни вещества (около 3,5%), кетоалдехидът тадеонал, витамин К, С и Е, гликозидът полигопиперин, който има тонизиращо действие върху матката.

Действие. Кръвоспиращо, капиляроукрепващо, тонизиращо маточната мускулатура.

Приложение. Клиничната му употреба има нужда от по-подробно проучване. Билката се препоръчва при вътрешни и външни кръвотечения — чревни, маточни (при обилна менструация), кървящи хемороиди. Препоръчва се също при гастрит, язва, диария, бъбречнокаменна болест. При възпаление на бъбреците и пикочния мехур не трябва да се прилага.

Начин на употреба. Приготвя се чай от 3 чаени лъжички нарязани стръкове с 1/2 л вода. След като ври 15 мин, се прецежда и се изпива на 3 пъти за 1 ден. Прясното растение може да се приложи и за лапи при лечение на гнойни рани.

Кървавиче — Bistorta major S. F. Gray (Polygonum bistorta L.)

Сем. Лападови — Polygonaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение с високо до 1 м, право, нераз-клонено стъбло. Развива дебело, змиевидно извито коренище (като буквата S). Приземните листа са големи, с дълги дръжки, а стъблените са малки, обхващащи стъблото, приседнали. И едните, и другите са продълговато ланцетни, заострени и целокрайни. Цветовете са дребни, розови, петлистни, със сраснал в основата си околоцветник. Цветовете са групирани в класовидно съцветие. Тичинките са 8. Плодът е тристенно орехче. Цъфти от май до август.

Разпространение. Расте по влажни и мочурливи ливади предимно в планинския пояс на почти всички наши планини до 2200 м надморска височина.

Употребяема част. Коренищата (Rhizoma Bistortae), събрани след узряване на семената или рано през пролетта.

Химичен състав. В коренищата се съдържат 15–25% дъбилни вещества., предимно галотанини, галова и свободна елагова киселина, окислени танинн (флобафени)и много нишесте (над 25%).

Действие. Кръвоспиращо, затягащо и противовъзпалително.

Дрогата може да замени вносната билка Radix Ratanhiae.

Приложение. Коренището се използува при вътрешни и външни кръвотечения особено от стомаха и червата, при обилна менструация и кървава диария. Препоръчва се при възпаление на стомаха и червата, диария, дизентерия. обилна менструация, както и при възпаление на устната кухина и сливиците, при гнойни, бавно заздравяващи рани и при бяло течение у жените.

Начин на употреба. Запарка от 2 чаени лъжички билка с 250 см³ зряща вода, след като престои 20 мин, се изпива за 1 ден от възрастни и за 2 дни от деца. Може да се използува и външно.

Лечебна динка — Sanguisorba officinalis L.

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Прилож. 81

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 81) с дебело, хоризонтално, тъмнокафяво коренище. Стъблата са 20–100 см високи, прави, ръбести, кухи, в горната част разклонени. Приосновните и долните стъблови листа са 20 до 40 см дълги, сложни, нечифтоперести, с 4 до 12 двойки продълговато яйцевидни или елипсовидни, напилено назъбени листчета. Цветовете са дребни, събрани във връхни, 1–3 см дълги, елипсовидни до почти кълбовидни кафявочервени класо-видни съцветия. Чашелистчетата са 4, червени до тъмночервени. Венче липсва. Тичинките са 4, с червени дръжки и тъмночервени прашници. Плодът е орехче. Цъфти юни—септември.

Разпространение. Расте из влажни планински ливади и пасища в Средна и Западна Стара планина, Средните и Западните Родопи, Рила, Витоша и западните гранични планини от 800 до 2200 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се коренището и корените (Rhizoma de Radix Sanguisorbae).

Химичен състав. Съдържа 12–20% дъбилни вещества, предимно галотанини, а също свободна галова и елагова киселина. Освен това са установени тритерпеновите сапонини сангвисорбин и потерин, стероли и до 30% нишесте.

Действие. Кръвоспирщо, адстрингентно, противовъзпалително и болкоуспокояващо.

Приложение. Билката се използува при кръвотечения, кървава диария, дизентерия, възпаление на венците, флебит и някои кожни заболявания.

Начин на употреба. Прилага се извлек, получен от 1/2 чаена лъжичка коренище, накиснато в 300 см³ вода за 8 часа. Пие се по 2–3 супени лъжици на ден след ядене.

Влиза в състава на готови билкови чаеве.

Царевица — Zea mays L.

Сем. Житни — Poaceae (Gramineae)

Описание. Едногодишно културно растение с право, неразклонено, до 3–4 м високо стъбло. Листата са линейни, с успоредно жилкуване. Цветовете са едно-полови; мъжките са събрани във връхни метличести съцветия, а женските — в кочани, разположени ио стъблото. Цъфти през лятото.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват дългите нишковидни близалца на женските цветове (Stigmata Maydis) — т. нар. царевична коса или свила.

Химичен състав. Съдържа витамин К, аскорбинова и пантотенова киселина, каротеноиди, стероли (ситостерол и стигмастерол), сапонини, смолисти и горчиви вещества, тлъсто масло, етерично масло, инозит и др.

Действие. Диуретично, кръвоспиращо, жлъчегонно, успокояващо.

Приложение. Царевичната коса се употребява като кръвоспиращо средство. Действието се свързва със съдържащите се в нея вещества, подобни на витамин К3 Много често билката се използува и като пикочогонно средство, при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, при хронично възпаление на бъбреците и при отоци. Намира приложение и при застой на жлъчка, и при други чернодробни и жлъчни заболявания. Предписва се при диабет и като подтискащо апетита средство за отслабване. Много често се прилага като успокояващо средство.

Начин на употреба. Прилага се запарка от 10 г билка с 1/2 л вряща вода, която се изпива за 1 или 2 дни.

Калина — Viburnum opulus L.

Сем. Бъзови — Caprifoliaceae

Прилож. 83

Описание. Разклонен храст или дърво (прил. 83), високо 1,5–4 м. Кората на старите стъбла и клони е напукана, а на младите е гладка, сивокафява с червеникав оттенък. Листата са срещуположни, длановидно нарязани, три до петделни, отдолу влакнести. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия на върха на клоните. Плодовете са овални, лъскави, червени, сочни, със силно горчив вкус. Цъфти през май-юни.

Разпространение. Расте из храсталаците и горите, край потоците в предпланински и планинския пояс на страната.

Употребяема част. Използува се кората (Cortex Viburni opili) на стъблата и клоните, събрана през ранна пролет. При брането се правят пръстеновидни нарези върху кората на разстояние 25–30 см, след което се съединяват с два надлъжни нареза и кората се отделя лесно.

При брането да не се смесва с черната калина — Viburnum lantana L., чиито листа са цели, елипсовидни, набръчкани, а плодовете първоначално са червеникави, а впоследствие — черни.

Химичен състав. Съдържа дъбилни вещества, гликозида вибурнин (вибурно-зид), смолисти вещества, фитостероли. Качествената кора трябва да съдържа не по-малко от 4% дъбилни вещества.

Действие. Кръвоспиращо, успокояващо, хипотензивно.

Приложение. С добър резултат се прилага при различни кръво-течения. Фармакологичното проучване потвърждава кръвоспиращото действие на билката. Гликозидът вибурнин скъсява времето на кървене, понижава артериалното налягане, действува успокояващо. Дрогата се прилага и при белодробни възпаления с кашлица, при болки и спазми на стомаха и червата, при сърдечни и бъбречни заболявания като цротивооточно средство.

Начин на употреба. Запарка от 1 чаена лъжичка надробена кора на 250 см³ вряща вода се изпива за 1 ден.

Момкова сълза — Polygonatum odoratum (Mill.), Druce (Polygonatum officinale All.)

Сем. Лилиецветни — Liliaceae

Прилож. 93

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 93) с дебело, месесто, хоризонтално коренище. Стъблото е ръбесто, извито, високо 30–70 см, с последователни, елипсовидни листа с успоредно жилкуване. Цветовете са единични, рядко събрани по два. Околоцветникът е цилиндричен, бял, с 6 зъбчета и зелен ръб. Тичинките са 6. Плодът е черна ягода. Цъфти през май-юни.

Разпространение. Разпространено е из горите и храсталаците на цялата страна.

Употребяема част. Използува се коренището (Rhizoma Polygonati) в пресен или изсушен вид.

Химичен състав. Съдържа недостатъчно проучени гликозиди, дъбилни вещества и сапонини.

Действие. Ранозаздравяващо, кръвоспиращо, болкоуспокояващо.

Приложение. При ревматизъм, подагра и диабет. Употребява се и при маточни кръвотечения. Външно се прилага при подкожни кръвоизливи след контузии.

Начин на употреба. Приготвя се отвара от 50 г смляно коренище с 1/2 л вода, с която след изстиване се правят компреси при контузии и подкожни кръвоизливи.

Като кръвоспиращи средства се използуват и много други билки, особено съдържащите танин растения, описани в раздела „Билки с антидиарично и адстрингентно действие“.

Към следващата част или към съдържанието

Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов Билките във всеки дом (34)

Метаданни

Данни

Билките във всеки дом

Информация

История

Сваляне / Връзки

Бял равнец — Achillea millefolium L.