Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов
Билките във всеки дом (21)

Жълт смил — Helichrysum arcnarium (L.) Moench

Сем. Сложноцветни = Asteraceae (Compositae)

Прилож. 35

Описание. Многогодишно сивозелено до сребристосиво, влакнесто тревисто растение (прил. 35). Стъблата са прави или възходящи, високи до 30 см, разклонени само в зоната на съцветията. Листата са последователни, приседнали, линейно ланцетни, 2–6 см дълги, целокрайни, заострени. Цветните кошнички са кълбвидни, 5–6 мм в диаметър, с лимоненожълта до златистожълта обвивка от сухи, лъскави, керемидообразно наредени листчета. Всички цветове са тръбести, оранжеви. Цъфти юни—септември.

Разпространение. Разпространено е по песъчливи, каменисти и тревисти места по Черноморското крайбрежие — Варненско, Аврен-ското плато, край Камчия, между Бургас и Несебър; в Югоизточна България — Провадийско, Шуменско и др., а също и в Кюстендилско.

Употребяема част. Използуват се цветните кошнички (Inflores-centia Helichrysi arenarii, Flores Helichrysi arenarii. Flores Stoechados citrini).

Химичен състав. Съдържа флавоноиди от различен тип — флавоноли, флавони, флаванони и халкони. С най-голямо значение за лечебното действие са халконът изосалипурпозид; гликозидът на флаванона нарингенин, гликозидите на апигенина и кемпферола. С биологична активност са и установените в дрогата фталиди, кумарини, стероли, етерично масло, инозитол, каротеноиди и др.

Действие. Жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, пикочогонно.

Приложение. Цветовете на жълтия смил намират приложение при заболявания на черния дроб, жлъчните пътища и отделителната система. Предписват се предимно при възпаление на жлъчните пътища с жълтеница, камъни и пясък в жлъчния мехур, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, смущения в уринирането, отоци, ревматизъм, невралгия, импотентност, ишиас, ниско артериално налягане, някои кожни болести и др.

Доказана е способността на извлеците от цветовете на жълтия смил да стимулират секрецията на жлъчка, стомашен и панкреати-чен сок, да засилват тонуса на жлъчния мехур и да увеличават отделянето на урината. Едновременно с това при болните от жълтеница се наблюдава спиране на повръщането и гаденето, облекчаване на болките, изхвърляне на задържаните газове, намаляване на жълтото оцветяване на кожата и лигавиците.

Начин на употреба. Използуват се чаеве, отвари, запарки от цветовете на жълтия смил. Предписва се например запарка, приготвена от 1 супена лъжица билка, накисната за 1 час в 1/2 л вряща вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене. В някои страни има препарати, приготвени от действуващите вещества на растението. Те са слабо токсични, но при продължителна употреба могат да предизвикат жлъчен застой в черния дроб и да смутят храносмилането, като затруднят изпразването на стомаха и червата.

Глухарче — Taraxacum officinale Weber

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Composite)

Описание.Многогодишно тревисто растение (фиг. 36), високо до 30 см, чиято надземна част се състои от розетка от листа и цилиндрично, кухо събло, на върха на което се намира една цветна кошничка. Листат са с неправилно изрязана петура, с едри заострени дялове, насочени към дръжката. Цветната кошничка е съставена от жълти, езичести цветове. Обвивката на кошничката е с три реда зелени листчета, като най-чъншните са извити надолу. При лошо време и нощем кошничките се затварят. Плодът е елипсовиден, на върха с хвърчилка от дълги бели власинки. Растението развива късо коренище, което преминава в дебел месест корен, дълъг до 20 см. Цъфти от ранна пролет до есента.

Разпространение. Разпространено е из цялата страна по песъчливите места, из ливадите и пасищата, край пътищата, по зелените площи на паркове и градини.

Употребяема част. Използуват се корените (Radix Тагахае), събрани през есента, когато листната розетка започва да увяхва. Корените се изкопават, изчистват се от пръстта и от кореновата шийка и се измиват със студена вода. След отцеждане на водата корените се изсушават, докато при пречупване престанат да отделят млечен сок.

Химичен състав. Корените съдържат горчивите вещества с гликозиден харак-тер — тараксацин и тараксацерин, които са с неизучен химичен състав; около 40% инулин, които през пролетта е само 2%, слузни вещества, каучук, органични киселини, смолисти вещества, тритерпенови съединения от в-амиринов и лунеолов тип, в-ситостерол и стигмастерол и около 18% захари.

Действие. Жлъчегонно, жлъчетворно, общотонизиращо, пикочогонно.

Приложение. В ранна пролет пресните листа на растението се използуват за приготвяне на богата на витамини салата, от корените се прави заместител на кафето. Те се използуват и при приготвяне на лекарствени форми. Всичко това показва, че растението не съдържа силно действуващи отровни вещества и може да бъде използувано в умерени дози за непродължително време без опасност от отравяне.

Прилагат се предимно корените на растението. Съдържащите се в тях горчиви вещества, органични киселини, гликозиди и др. обуславят благоприятното действие при стомашно-чревни и жлъчни забо-лявания. Използуват се за стимулиране секрецията и тонуса на храносмилателната система, особено за стимулиране на жлъчната секреция при чернодробни и жлъчни заболявания. Прилагат се за засилване на апетита, като слабителни, глистогонни и диуретични средства. Пресните листа и сокът от растението се препоръчват за лечение на анемия, авитаминоза С, атеросклероза, диабет и някои кожни болести.

Начин на употреба. Използува се извлек, като 2 чаени лъжички ситно нарязани корени се заливат с 250 см³ студена вода и се оставят да престоят 8 часа. Изпива се на глътки за 1 ден. Прилага се и пресен сок от билката, както и млади листа като салата. Корените влизат в състава на много билкови чаеве.

Пчелник — Marrubium vulgare L.

Сем . Устноцветни — Lamiaceae (Labiafae)

Прилож. 37

Описание. Многогодишно сивозелено тревисто растение (прил. 37). Стъблата са до 50 см високи, четириръбести, разклонени. Листата са срещуположни, с дръжки, кръгли до широко елипсовидни, назъбени, отдолу със силно изпъкнали жилки. Цветовете са бели, разположени п пазвите на горните листа. Чашката е с 10 еднакви, шиловидни и на върха кукесто завити зъбчета. Венчето е двуустно; горната устна е двуделна до средата, а долната е с къси странични и широк среден дял. Тичинките са 4, затворени в тръбицата на венчето. Плодът се разпада на 4 продълговати тристенни орехчета. Цъфти от юни до септември.

Разпространение. Разпространено е по тревисти и буренливи места, край пътища и огради из цялата страна.

Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Marru-bii), събрана по време на цъфтеж. Стръковете се отрязват па около 20 см от върха. Да не се смесва с другите три вида от род Marrubium, който се среща у нас! Те се различават по зъбците на чашката, които са само 5 или ако са 10, не са кукесто завити.

Химичен състав. Съдържа горчивите дитерпенови лактони марубнн и према-рубин, а също вулгарол и марубиол. Изолирани са алкалоидите бетоницн тури-цин и стахидрин; холин, в-ситостерол, галова и урзолова киселина и др.

Действие. Спазмолитично, жлъчегонно, противокашлично.

Приложение. Използува се при болести на черния дроб, при стомашно-чревни възпаления с колики, при възпаления на бъбреците и пикочния мехур, при диабет, при скрофули, ревматизъм, кожни обриви и др. Прилага се при ларингит, бронхит, магарешка кашлица, задух. Във ветеринарната медицина с надземната част на растението в прясно състояние се лекуват гнойни рани. Билката се препоръчва за лечение предимно на болестите на дихателните пътища и при жълтеница. Доказана е основателността на използуването й като жлъчогонно, спазмолитично и хипотензивно средство.

Начин на употреба. Приготвя се извлек от 2 чаени лъжички оситнена билка, накисната за 4 часа в 250 см³ студена вода. Изпива се за 1 ден. Може да се приеме и под формата на прах по 4 г 2–3 пъти дневно, подсладен със захар.

Кисел трън — Berberis vulgaris L.

Сем. Киселтрънови — Berberidaceae

Прилож. 39

Описание. Бодлив, силно разклонен храст, висок до 3 м (прил. 39). Клонките са покрити с триделни, по-рядко петделни или прости, здрави бодли, дълги до 2см. Листата са елипсовидни, обратно яйцевидни или продълговато обратно яйце-видни, на върха тъпи, при основата стеснени в къса дръжка, по края слабо на-пилени, събрани в кичури по няколко заедно в пазвите на шиповете. Цветовете са жълти, разположени по 15–25 в увиснали гроздовидни съцветия, дръжките на които излизат от пазвите на листата. Околоцветникът е двоен с шестлистна чашка и шестлистно венче. Тичинките са 6. Плодовете са продълговати, оранжевочер-вени, сочни, 2–3-семенни ягоди. Листата и плодовете имат кисел вкус. Цъфти през май—юни, а плодовете узряват през септември.

Разпространение. Разпространено е из храсталаците, по сухи и каменливи места, в окрайнини на гори, обикновено на варовит терен, Употребяема част. Използуват се корените (Radix Berberidis), корите на корените (Cortex Berberidis radicis), листата (Folia Berberidis) и плодовете (Fructus Berberidis). Корените се изваждат през пролетта, а плодовете се берат при пълното им узряване.

Химичен състав. Корените съдържат главно алкалоиди от протоберберинов тип. Основен от тази група е алкалоидът берберин — съдържанието му в кората на корена достига до 7%. Освен берберин со съдържа ятроризин, колумбамин и пламатин. Наред с протобербериновите алкалоиди в корените са установени оксиакантин и бербамин, които са бисбензилизохинолинови производни. Плодовете съдържат ябълчна, винена и лимонена киселина, витамин С, пектин и каротеноиди.

Действие. Жлъчегонно, жлъчетворно, апетитовъзбуждащо, съдоразширяващо, спазмолитично.

Приложение. Плодчетата могат да се консумират като храна под формата па сладка, компоти, ликьори и други с леко жлъчегонно и подобряващо храносмилането действие. Корените съдържат силно активни алкалоиди, които в големи дози са отровни, затова трябва да се прилагат внимателно. Всички използувани части на растението премахват спазмите на жлъчния мехур и действуват болкоуспокояващо при жлъчнокаменна болест и дискинезии на жлъчните пътища. Същевременно се стимулира отделянето на жлъчка. Корените и изолираните от тях алкалоиди се използуват като тонизиращо и кръво-спиращо средство при маточни кръвотечения, за засилване на сърдечната дейност или за понижаване на артериалното налягане. В народната медицина се прилагат и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при спазми на стомаха, диария, дизентерия, при ревматизъм, шипове, отоци, скрофули и др. Външно се употребяват при перде на очите и при възпаление на венците.

Начин на употреба. От корите на корените се прави отвара, като 1 супена лъжица билка се вари 10 мин в 1/2 л вода. Изпива се по 1 винена чашка от отварата преди ядене. От алкалоида берберин е получен препарат, който се прилага като тонизиращо матката и стимулиращо жлъчната секреция средство.

Синя жлъчка (цикория) — Cichoriimi intybus L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

Прилож. 40

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 40) с месест вретеновиден корен. Стъблата са ръбести, изправени, 30–120 см високи. Приосновните листа са събрани в розетка и са неправилно вълновидно пересто изрязани на триъгълни дялове, а стъбловите са ланцетни, полустъблообхващащи. Цветните кошнички са единични или по няколко заедно, с къси дръжки или почти приседнали в пазвите на сгъбловиге листа. Обвивката на цветните кошнпчки е от два кръга листчета. Всички цветове са езичести, светлосини, рядко бели или розови. Плодът е с 5 неясни ребра и коронка от 1–2 реда къси люспици. Всички части на растението са с млечен сок. Цъфти от юни до октомври.

Разпространение. Расте по сухи тревисти места, край пътища и изкопи, като плевел из окопните култури и стърнищата и като бурен по рудерализирани места из цялата страна.

Употребяема част. Използуват се корените (Radix Cicliorii), извадени през есента, и стърковете (Herda Cichorii).

Химичен състав.В корените се съдържат 40-50% инулин, гликозидът интибин и др. В млечния сок се съдържат горчивите сесквитерпенови лактони лактуцин и лакукопикрин, а също и тараксастерол. В цветовете се съдържа кумариновият гликозид циконирин, който при хидролиза се разцепва на ескулегин и глюкоза.

Действие. Тонизиращо храносмилателната система, апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, слабително. Има известно диуретично действие.

Приложение. Дрогата се използува както другите съдържащи горчиви съставки растения за стимулиране па храносмилането — засилване на секрецията на жлъчка, стомашен и чревен сок от активиране перисталтиката на червата. Билката у нас най-често се прилага като жлъчегонно средство при жълтеница, камъни в жлъчния мехур, лошо храносмилане, атоничен запек, хронични бъбречни възпаления и камъни в бъбреците, за стимулиране обмяната на веще-ствата и др. Употребява се и външно при кожни пъпки, цирей и др. От корените на цикорията се приготвя заместител на кафето.

Начин на употреба. От стръковете се приготвя запарка, като 2 чаени лъжички стрита билка се залива с 250 см³ вряща вода. Запарката се изпива за 1 ден (стимулира жлъчната секреция). От корените също може да се направи запарка, която има очистително действие.

Росопас — Fumaria officinalis L.

Сем. Макови — Papaveraceae

Прилож. 38

Описание. Едногодишно растение (прил. 38) с полулежащи или възходящи, силно разклонени стъбла, високи 10 — 40 см. Листата са сложно пересто нарязани с тясно линейни, линейно ланцетни или елипсовидни, 1– 4 мм широки крайни дялове. Съцветията са гроздовидни, многоцветни, 2 — 6 см дълги. Прицветниците са 2 — 3 пъти по-къси от цветните дръжки, заострени. Цветовете са 6 — 9 мм дълги, неправилни, розововиолетови до пурпурночервени. Чашелистчетата са яйцевидни, 2,5 — 3,5 мм дълги, едро назъбени. Тичинките са 2, триразделни. Плодът е кълбовидно, на върха вдлъбнато орехче, 2,5 — 3 мм в диаметър. Цъфти от април до юни.

Разпространение. Расте по тревисти места, из посевите като пле-вел и по рудерализирани площи край пътища и огради из цялата страна до 1000 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Fumariae), събрана по време на цъфтеж. Да не се смесва с отаналите 7 вида от рода F’umaria, разпространени у нас, които се отличават с не по-дълги от 1 мм чашелистчета (F. parviflora, F. vaillantii, F. schleicheri и F. schrammii), с разперени и завити надолу плодни дръжки (F. thuretii и F. kralikii) и със заострени или заоблени, но не вдлъбнати на върха орехчета.

Химичен състав. Съдържа алкалоидите протопин, криптопин, синактин, кори-далин, булбокапнин и др.; фумарова киселина, слузни вещества, смоли и др.

Действие. Спазмолитично, болкоуспокоявашо, жлъчегонно.

Приложение. Билката се използува предимно като отстраняващо спазмите и болкоуспокояващо средство при дискинезии на жлъчните пътища, жлъчни камъни. Прилага се и като апетитовъзбуждащо средство и тонизиращо червата при атоничен запек, при хемороиди, скрофули, като средство за отслабване и др. Външно се използува при пъпки и лишеи и при краста. Растението е отровно. Уврежда централната нервна система, сърдечно-съдовата и храносмилателната система. Затова не трябва да се прилага самостоятелно за самолечение, а при лекарско назначение и под наблюдение от лекаря. Експериментално е установено, че извлеци от надземната част понижават силно и продължително артериалното налягане.

Начин на употреба. Прилага се като извлек, приготвен на студено от 2 чаени лъжички ситно нарязана билка с 1/2 л студена вода. След като кисне 8 часа, се изпива за 1 ден. Съществуват и препарати с жлъчегонно и жлъчетворно действие, приготвени от дрогата.

Камшик — Agrimonia eupatoria L.

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Прилож. 41

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 41), с изправено стъбло, високо до 1 м, покрито с твърди власинки. Облистено е само в долната си част, като листата са нечифтоперести. Отделните листчета са продълговато ланцетни, назъбени, отгоре са тъмнозелени, отдолу сивовлакнести. На върха на стъблото се намират златистожълтите цветове, събрани в гроздовидни съцветия. Венчелистчетата са 5, тичинките са от 5 до 20. Плодът е с неправилна сферична форма, покрит с кукести израстъци по повърхността. Цъфти през лятото — от юни до август.

Разпространение. Расте навсякъде из храсталаците, ливадите, край сградите.

Употребяема част. За лечебна цел се прилагат облистените надземни части (Herba Agrinioniae), събрани в период на цъфтеж. Надземната част на растението се отрязва на разстояние до 25 см от върха надолу, като се отстраняват дебелите стъбла. Прецъфтели стръкове не трябва да се събират.

Химичен състав. Растението съдържа около 5% катехинови танини, флаво-ноидни вещества, следи от никотинова киселина, витамин К, етерично масло.

Действие. Адстрингентно, запичащо, жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, диуретично.

Приложение. Надземната част на растението се използува ши-роко като жлъчегонно средство при чернодробни заболявания, ка-мъни в жлъчния мехур и др., като запичащо средство (при диарии), като пикочогонно и потогонно средство (при простуда, отоци, бъбречни заболявания и др.). По-рядко се прилага при възпаление на кожата (дерматит, циреи и др.), атония на пикочния мехур със затруднено уриниране, нощно напикаване, ревматизъм. Билката се използува и при хемороиди, кървящи венци, за промивка на варикозни язви и др. Особено се препоръчва за гаргара при възпаление на гърлото и при ларингит. Понася се добре. Билката не е отровна.

Начин на употреба. Приготвя се чай от оситнени стръкове, като 3 — 4 супени лъжици билка се залива с 1/2 л вряща вода. След изстиване чаят се прецежда и се изипива за 1–2 дни. При ларингит се препоръчва следната рецепта за гаргара: 100 г сухи листа се варят в 1 л вода, докато обемът намалее с 1/3. Прецежда се и се добавя мед.

Петнист бял трън — Silybtini niarianum (L.) Gaertn.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

Прилож. 43

Описание. Едногодишно или двегодишно бодливо растение (прил. 43). Стъблото е 20 — 150 см високо, право, неразклонено или слабо разклонено, почти голо. Приосновните листа са с дръжки, пересто наделени 25 — 50 см дълги и 12 — 25 см широки, голи. Стъбловите листа са по-дребни и по-слабо наделени, приседнали, стъблообхващащи; листните дялове завършват с жълтеникавобели, твърди, до 8 мм дълги бодли. Цветните кошнички са единични, 2,5 — 4 см в диаметър с обвивка от бодливи листчета. Всички цветове са тръбести, пурпурночервени. Плодосемките са продълговато яйцевидни, 6 — 8 мм дълги, лъскави, с хвърчилка от бели власинки. Цъфти юни — август.

Разпространение. Расте край пътища и огради като рудерално растение предимно в южните части на страната, но сравнително рядко.

Употребяема част. Използуват се плодосемките (Fructus Silybi).

Химичен състав. Съдържат флавоноиди (флаванолигнани), слузни вещества, тлъсто масло, смоли и др.

Действие. Жлъчегонно, слабително, тонизиращо.

Приложение. Плодосемките се прилагат при чернодробни заболявания и камъни в жлъчния мехур. Особено ценно е хепатопротективното им (предпазващо черния дроб) действие. По-рядко се назначават при хроничен бронхит. Понякога се използуват и листата освен при изброените заболявания и при хемороиди, високо артериално налягане, запек и др. Младите листа на растението се използуват като витаминозна пролетна салата. От плодосемките са получени препарати (силимарин и легалон) с хепатопротективно действие.

Начин на употреба. Плодосемките се дават по 1–2 г дневно в естествен вид или във воден или спиртен извлек. Листата са прилагат по 2–5 г дневно под формата на запарка.

Артишок — Cynara scolymns L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

Описание. Многогодишно тревисто растение с 1,5 до 2 м високо стъбло. Листата са дълбоко пересто нарязани, отдолу сивовлакнести, приосновните са до 80 см дълги. Цветните кошнички са единични, едри, 6–7 см в диаметър. Обвивните листчета са керемидообразно наредени, голи, външните са с остър триъгълен придатък на върха. Плодовете са 6–8 мм дълги, с 25 — 40 мм дълга хвърчилка. Цъфти юли-август.

Разпространение. Расте в Югозападна Европа. У нас се отглежда много рядко като декоративно растение.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват цветните кошнички (Anthodium Cinarае) и листата (Folia Cynarae).

Химичен състав. Съдържа цинарин — вещество с жлъчегонно действие и понижаващо нивото на холестерола и липидите в кръвта. Изолирани са и сесквитерпенови лактони. Съдържат се също флавоноиди и полифенолни киселини.

Действие. Засилва жлъчната секреция и диурезата, стимулира метаболизма на холестерола, има и антидиабетно действие.

Приложение. Използува се като жлъчегонно и жлъчетворно, апе-титовъзбуждащо, слабително и диуретично средство, при черно-дробна, сърдечна и бъбречна недостатъчност, при хроничен и остър нефрит. Наблюдавано е намаляване на холестерола и уреята в кръвта при лекувани с билката болни.

Начин на употреба. Използува се 1% запарка от листат с вода по 1 супена лъжица или 1/2 кафена чашка преди ядене. Прилага се и водно-спиртен извлек от билката по 0,10 г преди ядене.

Черна ряпа — Raphanus sativus L. var. niger (Mill.) Per

Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae (Cruciferae)

Описание. Двегодишно зеленчуково растение, развиващо през първата година листна розетка и кореноплод, а през втората — цветоносно стъбло. Кореноплодът е от 5 до 20 см в диаметър с разнообразна форма и багра. Вътрешната част на кореноплода е бяла, жълтеникава или червеникава, с остър парлив вкус и характерна миризма. Цветоносното стъбло е до 1 м високо. Приосновните листа са събрани в розетка. Цветовете са бели, розови или виолетови с по-тъмни жилки. Цъфти през юни—юли.

Разпространение. Отглежда се като зеленчуково растение в цялата страна.

Употребяема част. За лечебни цели се използува кореноплодът (Radix Raphani sativi).

Химичен състав. Съдържа етерично масло с фитонцидни свойства, витамини (А, В2, С, Р, К). минерални вещества (калиеви, калциеви, серни, магнезиеви и фосфорни соли), микроелементи, ферменти, пектинови вещества и др.

Действие. Жлъчегонно, апетптовъзбуждащо, пикочогонно.

Приложение. Черната ряпа се използува като храна и като лекарство. Съдържащите се в ряпата вещества (киселини, етерични масла, лизоцим и др.) й придават специфичен вкус, аромат и лечебни свойства. Използува се като апетитовъзбуждащо и жлъчегонно средство и при камъни в бъбреците. Опитно е установено стимулиращо действие върху секрецията на храносмилателните сокове. Захарен извлек от ряпата се използува против кашлица, при ишиас, против глисти и др. Настърганата ряпа, нанесена като лапа, има действие, близко до това на синапа. Очуканите семена от ряпата се препоръчват от народната медицина като антимикробно и противогъбично средство за външно приложение.

Начин на употреба. Използуват се кореноплодът, захарен извлек от него (кореноплодът се издълбава, поставя се захар и се изчаква една седмица, след което се използува захарният извлек), настъргани корени, счукани семена под формата на чай и настойка за външно приложение.

Като жлъчегонни и жлъчетворни средства се използуват много други растения, съдържащи горчиви съставки, свободни киселини, етерични масла, смоли, алкалоиди и други вещества, способни да тонизират жлъчния мехур и да стимулират жлъчната секреция.

Царевична коса (Stigmata Maydis). Използува се широко при чернодробни, жлъчни и други заболявания. Опитно е установено, че различни извлеци от билката увеличават жлъчната секреция, намаляват съдържанието на билирубина, ускоряват кръвосъсирването. Действието на билката се свързва с царевичното масло, което има подобно на яйчния жълтък влияние върху жлъчната секреция и обмяната на веществата. За разлика от яйчния жълтък царевичното масло изпразва по-добре и за по-дълго време жлъчния мехур, като забавя напълването му с прясна жлъчка. Използува се запарка от царевичната коса.

Вратига (Tanacetum vulgare L.). Растението има добре изразено и потвърдено от опита жлъчегонно действие: секрецият на жлъчка се засилва, като се намалява съдържанието на слузни вещества в нея.

Жлъчегонен ефект имат и ментата, хрянът, копривата, невенът чесънът, кромидният лук и други етерични растения. Много подправки имат жлъчегонно действие.