Кристофър Паолини
Бризингър ^[0] (1)

Какво се случи в „Ерагон“ и „Първородният“

Петнадесетгодишното момче Ерагон открива лъскав син камък в планините, наричани Гръбнака, и го отнася във фермата, близо до малкото селце Карвахол, където живее с чичо си Гароу и братовчед си Роран. Гароу и починалата му съпруга Мариан са отгледали Ерагон. За баща му не се знае нищо, а майка му Селена (сестра на Гароу) е изчезнала скоро след раждането на сина си.

Не след дълго от камъка (оказал се драконово яйце) се излюпва малък женски дракон. Когато Ерагон го докосва, на дланта му се появява сребърен знак и между съзнанията им се изгражда неотменима връзка, която го превръща в един от легендарните Драконови ездачи. Той кръщава дракончето Сапфира, на името на дракон, споменат от селския разказвач Бром.

Драконовите ездачи били сформирани преди хиляди години, скоро след великата война между елфите и драконите, като гаранция, че между двете раси никога повече няма да има вражди. Ездачите се превърнали в пазители на мира, учители, лечители, философи и най-великите заклинатели, тъй като връзката с дракон давала магически сили. Под тяхното водачество и защита разцъфтяла златна ера.

Когато се появили в Алагезия, хората също били допуснати в този елитен орден. След дълги години на мир, чудовищните воини ургали убили дракона на млад човешки Ездач на име Галбаторикс. Докаран до лудост от загубата и от отказа на старейшините да му дадат друг дракон, той решил да унищожи Ездачите.

Галбаторикс откраднал дракон, когото нарекъл Шруйкан, и го принудил да му се подчинява чрез черна магия. След това събрал около себе си група от тринадесет предатели — Клетвопрестъпниците. С помощта на тези зли последователи, Галбаторикс свалил от власт ордена на Ездачите, убил техния водач Враел и се самообявил за крал на Алагезия. Действията му принудили елфите да се оттеглят в дълбините на боровата си гора, а джуджетата — да се скрият в тунелите и пещерите си, и никоя от двете раси вече не напускала тайните си обиталища. Това безизходно положение между Галбаторикс и другите раси продължило повече от сто години, през което време всички Клетвопрестъпници умрели по един или друг начин. И Ерагон внезапно попада в тази напрегната политическа ситуация.

Няколко месеца след излюпването на Сапфира, двама зловещи, подобни на бръмбари, странници, наречени Ра’зак, пристигат в Карвахол, за да търсят камъка, оказал се нейното яйце. Ерагон и драконът успяват да им избягат, но те унищожават дома на момчето и убиват Гароу.

Ерагон се заклева да открие и убие двамата Ра’зак. Когато напуска Карвахол, към него се присъединява разказвачът Бром, който знае за съществуването на Сапфира и иска да ги последва поради свои причини. Той му подарява червения меч Зар’рок — принадлежал някога на Драконов ездач, макар и да отказва да каже как се е сдобил с него.

По време на пътуването им Ерагон научава много от Бром, включително как да се бие с меч и да използва магия. Когато изгубват следата на Ра’зак, отиват в град Теирм при стария приятел на Бром Джеод, защото разказвачът смята, че той ще им помогне да открият леговището им. Там научават, че Ра’зак живеят някъде близо до град Драс-Леона. Ерагон също така среща билкарката Анджела, която предсказва бъдещето му, а нейният спътник, котколакът Солембум, му дава два странни съвета.

По пътя за Драс-Леона Бром разкрива, че е агент на Варден — бунтовническа група, посветила се на борбата да свали от трона Галбаторикс — и че се е криел в Карвахол, чакайки появата на нов Драконов ездач. Преди двадесет години Бром е участвал в открадването на яйцето на Сапфира от Галбаторикс, по време на което е убил Морзан — първи и последен от Клетвопрестъпниците. В момента съществуват само още две драконови яйца, но и двете са притежание на Галбаторикс.

Близо до Драс-Леона Ра’зак устройват засада на Ерагон и спътниците му и Бром е смъртно ранен, докато защитава момчето. Двамата врагове обаче са прогонени от мистериозен млад мъж на име Муртаг. Преди да издъхне, Бром признава, че някога е бил Ездач и убитият му дракон също се наричал Сапфира.

Останали сами, Ерагон и Сапфира решават да се присъединят към Варден, ала момчето е пленено в град Гил’еад и отведено при Сянката Дурза — зъл и могъщ служител на Галбаторикс. С помощта на Муртаг, Ерагон успява да избяга от затвора, отвеждайки със себе си елфката Аря — пленница на Дурза и посланик на Варден. Аря е била отровена и се нуждае от лечителската помощ на бунтовниците.

Преследвани от отряд ургали, четиримата бягат към щабквартирата на Варден в огромните планини Беор, които се извисяват на височина над хиляда и шестстотин метра. Обстоятелствата принуждават Муртаг, който не иска да ходи при Варден, да признае на Ерагон, че е син на Морзан. Муртаг обаче се е отрекъл от делата на баща си и е избягал от двора на Галбаторикс, за да търси собствената си съдба. Той също така му разкрива, че мечът Зар’рок някога е принадлежал на баща му.

Точно преди ургалите да ги надвият, Ерагон и приятелите му са спасени от Варден, които живеят във Фардън Дур — куха планина, която подслонява и столицата на джуджетата — Тронхайм. Когато влизат вътре, Ерагон е отведен при предводителя на Варден Аджихад, а Муртаг е хвърлен в тъмницата заради връзката си с Морзан.

Ерагон се среща с краля на джуджетата Хротгар и дъщерята на Аджихад — Насуада. След това е подложен на изпитания от Близнаците — двама доста злобни магьосници, подчинени на предводителя на бунтовниците. Докато лечителите на Варден лекуват Аря от отравянето, той и Сапфира благославят едно малко сираче.

Престоят на Ерагон е помрачен от новината, че през тунелите на джуджетата напредва армия от ургали. В последвалата битка момчето е разделено от Сапфира и принудено да се бие само срещу Дурза. Много по-могъщ от всеки човек, Сянката лесно го побеждава, нанасяйки му дълбока рана на гърба, дълга от рамото до бедрото. В този момент Сапфира и Аря разбиват тавана на залата — осемнадесетметров звезден сапфир. Това отклонява вниманието на Дурза и Ерагон го пронизва в сърцето. Освободени от магията на Сянката, която ги командва, ургалите са отблъснати в тунелите.

Докато момчето лежи в безсъзнание след битката, с него по телепатичен път се свързва създание, наричащо себе си Тогира Иконока — Сакатия, който е цял. Той обещава да отговори на всички въпроси на Ерагон, ако го потърси в столицата на елфите Елесмера.

Когато се събужда, младежът открива, че на гърба му е останал голям белег. Ужасен, той си дава сметка, че е убил Дурза единствено благодарение на късмета си и че отчаяно се нуждае от още обучение.

В края на първата книга Ерагон решава да открие Тогира Иконока и да се учи от него.

„Първородният“ започва три дни след като Ерагон убива Дурза. Варден се възстановяват от битката за Фардън Дур, а Аджихад, Муртаг и Близнаците преследват ургалите, избягали след края й в тунелите под планината. Когато една група от съществата ги сварва неподготвени, Аджихад е убит, а Муртаг и Близнаците изчезват в хаоса на сражението. Съветът на старейшините на Варден решава, че Насуада ще наследи баща си като новия предводител на Варден, а Ерагон й се заклева във вярност като неин васал.

Двамата със Сапфира решават, че трябва да потеглят към Елесмера, за да започнат обучението си при Сакатия, който е цял. Преди да тръгнат, кралят на джуджетата Хротгар предлага да осинови Ерагон, правейки го член на своя клан, Дургримст Ингетум, и той приема, което му дава всички права на джудже и му позволява да участва в техните съвети.

Аря и Орик — осиновеният син на Хротгар — съпровождат Ерагон и Сапфира в пътешествието им към земите на елфите. По пътя си спират в джуджешкия град Тарнаг. Някои от джуджетата са дружелюбни, но младежът и Сапфира не са добре посрещнати от клана Аз Свелдн рак Ануин, които мразят Ездачите и драконите, защото Клетвопрестъпниците са избили мнозина от тях.

Най-накрая групата пристига в гората на елфите Ду Велденварден. В Елесмера Ерагон и Сапфира срещат Исланзади, кралицата на елфите, за която научават, че е майка на Аря. Също така срещат Сакатия, който е цял: древен елф на име Оромис. Той също е Ездач. Оромис и неговият дракон Глаедр са се крили от Галбаторикс през последните сто години, докато са търсели начин да отхвърлят игото на краля.

И старият Ездач, и драконът му страдат от стари рани, които им пречат да се бият — Глаедр е изгубил единия си крак, а Оромис, който е бил пленен и прекършен от Клетвопрестъпниците, не е способен да контролира големи количества магия и получава припадъци.

Ерагон и Сапфира започват обучението си както заедно, така и поотделно. Момчето научава още за историята на расите в Алагезия, както и за майсторството на меча и древния език, който всички магьосници използват. Докато изучава древния език, то открива, че е направило огромна грешка, когато двамата със Сапфира са благословили сирачето във Фардън Дур: искал е да каже „Нека бъдеш защитен от беди“, но всъщност е казал „Нека бъдеш щит за беди“. Прокълнал е бебето да заслонява други от всякаква болка и страдание.

Сапфира бързо напредва, учейки се от Глаедр, но белегът, който Ерагон носи в резултат от битката си с Дурза, забавя неговото обучение и не само го загрозява, но и в неочаквани моменти го обезсилва, причинявайки му силна болка. Той не знае как ще подобри уменията си като магьосник и воин, ако тези спазми продължават.

Ерагон осъзнава, че изпитва чувства към Аря. Признава й ги, но тя го отблъсква и не след дълго напуска Елесмера, за да се върне при Варден.

Скоро след това елфите изпълняват ритуал, наречен Агаети Бльодрен, или Тържеството на кръвната клетва, по време на който момчето преминава през магическа трансформация: превръща се в хибрид между елф и човек — нито изцяло едното, нито изцяло другото. В резултат от това белегът му е излекуван и сега то има същата свръхчовешка сила, която притежават и елфите. Чертите му също се изменят и наподобяват елфическите.

Тогава Ерагон научава, че на Варден им предстои битка с Империята и имат огромна нужда от него и Сапфира. Докато той е отсъствал, Насуада е преместила бунтовниците от Фардън Дур в Сурда — държава, намираща се на юг от Империята, която все още е запазила независимостта си от Галбаторикс.

Ерагон и Сапфира напускат Елесмера заедно с Орик, след като обещават на Оромис и Глаедр, че ще се върнат възможно най-скоро, за да завършат обучението си.

Междувременно братовчедът на Ерагон, Роран, има свои собствени премеждия. Галбаторикс изпраща в Карвахол Ра’зак и легион от императорската армия, за да го заловят и да го използват срещу Ерагон. Роран успява да избяга в близките планини, където заедно с други селяни се опитват да отблъснат войниците. Мнозина от другарите му загиват. Когато селският касапин Слоун, който мрази Роран и не приема годежа му с дъщеря му Катрина, предава младежа на Ра’зак, бръмбароподобните създания нападат Роран посред нощ в спалнята му. Той успява да избяга, ала Ра’зак залавят Катрина.

Роран убеждава хората от Карвахол да напуснат селото и да търсят убежище при Варден в Сурда. Те поемат на запад към крайбрежието с надеждата, че оттам ще могат да отплават до южната страна. Роран се доказва като водач и успява да ги приведе през Гръбнака. В пристанищния град Теирм те срещат Джеод, който казва на Роран, че Ерагон е Ездач, и обяснява какво са търсили Ра’зак в Карвахол първия път — Сапфира. Джеод предлага да помогне на Роран и селяните да стигнат до Сурда, изтъквайки, че когато са в безопасност при Варден, Роран може да използва помощта на братовчед си, за да спаси Катрина. Заедно с новия си приятел, селяните отвличат кораб и потеглят към Сурда.

Ерагон и Сапфира достигат Варден, които се готвят за битка. Младежът научава какво е станало с бебето, което е прокълнал със зле изговорената си благословия: името й е Елва и въпреки че би трябвало да е още пеленаче, тя изглежда като четиригодишно дете и има гласа и поведението на възрастен, преживял много и изморен от живота. Магията на Ерагон я принуждава да изпитва болката на всички, които вижда, и я подтиква да ги защитава; ако се възпротиви на този порив, тя самата страда.

Ерагон, Сапфира и Варден посрещат войските на Империята в Пламтящите равнини — огромна местност, която дими заради подземни огньове. Те са удивени, когато в небето се появява друг Ездач, яхнал червен дракон. Той убива краля на джуджетата Хротгар, а после започва да се бие с Ерагон и Сапфира. Когато младежът успява да свали шлема му, с ужас вижда, че това е Муртаг.

Приятелят му не е умрял при ургалската засада при Фардън Дур. Всичко е било организирано от Близнаците; те са предатели, планирали засадата, за да бъде убит Аджихад, а те да заловят Муртаг и да го отведат при Галбаторикс. Кралят го е принудил да му се закълне във вярност на древния език. Сега Муртаг и новоизлюпеният му дракон Торн са роби на краля и Муртаг казва, че клетвата му никога няма да му позволи да пристъпи заповед на Галбаторикс, въпреки че Ерагон го моли да го изостави и да се върне при Варден.

Муртаг успява да надвие Ерагон и Сапфира с необяснима сила. Той обаче решава да ги пощади заради някогашното им приятелство. Преди да си тръгне обаче, взима Зар’рок от Ерагон, казвайки, че той му принадлежи, защото е наследство на по-големия син на Морзан. После разкрива, че не е единственият син на Клетвопрестъпника — другият е Ерагон. И двамата са синове на Селена, съпругата на Морзан. Близнаците са открили истината, когато са проникнали в съзнанието на Ерагон в деня на пристигането му във Фардън Дур.

Вцепенен от разкритието на Муртаг за родителите им, Ерагон се оттегля със Сапфира и най-накрая се събира отново с Роран и селяните от Карвахол, които са пристигнали в Пламтящите равнини точно навреме, за да помогнат на Варден в битката. Роран се сражава смело и успява да убие Близнаците.

Двамата се помиряват относно вината на Ерагон за смъртта на Гароу и Ездача се заклева да помогне на Роран да спаси Катрина от Ра’зак.