Кристофър Паолини
Първородният (68)

Бурята се разразява

Първите слънчеви лъчи вече озаряваха земята, когато Триана проговори в ума на Ерагон: „Време е“. Той усети, че го изпълва енергия и сънливостта му се стопи на мига. Скочи на крака и извика същото на всички около него, докато слагаше седлото на Сапфира и вадеше новия си лък от колчана. Кул и джуджетата наобиколиха дракона и заедно се затичаха към укрепленията, минавайки през отвора, разчистен през нощта.

Тихи като смъртта, Варден ги последваха. Воините минаваха край Ерагон редица след редица, с броня и оръжия, овързани в парцали, за да не издрънчат издайнически. Появи се и Насуада. Изглеждаше величествена на пъстрия си боен кон, следвана от Аря и Триана. Петимата си кимнаха, без да продумат.

През нощта зловредните изпарения се бяха струпали ниско над земята и сега смътната сутрешна светлина озаряваше тежките облаци. В тяхната злокобна прегръдка Варден успяха да пресекат три четвърти от ничията земя, преди стражите на Империята да ги забележат. Когато проехтяха първите рогове, даващи сигнал за тревога, Насуада изкрещя:

— Сега, Ерагон! Кажи на Орин да удари. Към мен, мъже на Варден! Бийте се и спечелете свобода за домовете си. Бийте се, за да спасите жените и децата си! Бийте се, за да съборим Галбаторикс! Атакувайте и окъпете остриетата си в кръвта на нашите врагове! Напред!

Тя пришпори коня си и със свиреп рев мъжете я последваха, хвърляйки парцалите от оръжията си.

Ерагон предаде заповедта й на Барден, заклинателя, който яздеше с крал Орин. Миг по-късно сред тропот на копита кралят и неговата кавалерия пристигнаха в галоп от изток, следвани от Кул, които тичаха бързо като конете. Те атакуваха фланга на Империята и войниците й се озоваха в капан между тях и река Джийт. Изглеждаха вцепени от изненада и Варден успяха да прекосят останалото разстояние, без да срещнат съпротива.

Двете армии се сблъскаха с оглушителен грохот. Копия се удряха в копия, чукове в щитове, мечове в шлемове, а отгоре се стрелкаха гладните гарвани и грачеха хищно, полудели от миризмата на кръв.

Сърцето на Ерагон подскочи в гърдите му. „Сега трябва да убия или да бъда убит“. Почти веднага усети как преградите около Аря, Орик, Насуада и Сапфира извличат от силата му, докато отблъскват чужди атаки.

Сапфира се отдръпна от предната линия на полесражението, защото така бяха твърде уязвими срещу магьосниците на Галбаторикс. Ерагон се напрегна и започна да ги търси с ума си, без да престава да пуска стрела след стрела.

Жена от Ду Врангр Гата откри първия вражески заклинател. В мига в който научи, Ерагон се пресегна към нея и оттам към врага, с когото се бореше. Ездачът вложи цялата сила на волята си и унищожи съпротивата на магьосника. Пое контрол над ума му, правейки всичко възможно да не обръща внимание на ужаса на мъжа, и откри кои войски пази той. После го уби с една от дванадесетте думи на смъртта. Без да се спре дори за секунда, намери и съзнанията на незащитените войници, избивайки ги до крак. Варден нададоха радостни викове, когато мъжете започнаха да се свличат безжизнени.

Лекотата, с която ги изби, удиви Ерагон. Войниците нямаха никакъв шанс да избягат или отвърнат на удара. „Колко е различно от Фардън Дур“ — помисли си горчиво той. Въпреки че се възхищаваше на майсторството си, смъртта го отвращаваше. Но нямаше време да мисли за това.

Войските на Империята превъзмогнаха първоначалната изненада от внезапната атака на Варден и започнаха да се окопитват, насочвайки към враговете си бойни съоръжения: катапулти, които изстрелваха керамични снаряди, требушети, заредени с бъчви течен огън, и устройства, които заливаха нападателите с порой от двуметрови стрели. Снарядите и течният огън сееха смърт — ужасна смърт навсякъде, където паднеха. Една от бъчвите се взриви само на десет крачки от Сапфира. Ерагон се сви зад щита си, но остро парче керамика отхвърча към главата му и се спря във въздуха пред една от преградите му. Той примигна от внезапната загуба на енергия.

Скоро бойните машини спряха устрема на Варден и започнаха да покосяват мъжете с всеки изстрел — бързо, безчувствено, методично! „Трябва да ги унищожим, или сме свършени“ — осъзна Ерагон. Сапфира щеше лесно да се справи с катапултите, но той не смееше да литне сред войниците, защото се боеше от магическа атака.

Внезапно десетина мъже пробиха линията на Варден и нападнаха дракона с копия. Още преди Ерагон да успее да извади Зар’рок, джуджетата и Кул ги посякоха.

— Добра битка! — изрева Гарцвог.

— Добра битка! — съгласи се Орик с кръвожадна усмивка.

Ерагон не използваше магии срещу машините, тъй като знаеше, че те са защитени от всяко възможно заклинание. Освен ако…

Той концентрира енергията си като лъч и откри съзнанието на войника, който се грижеше за един от катапултите. Усети магическата съпротива, но въпреки това я проби и успя да завладее тялото му и да насочва движенията му. Той поведе мъжа към машината, която тъкмо поемаше нов товар, а после го накара да разсече въжетата й. Те бяха твърде дебели, за да ги среже, преди останалите да го изтласкат настрани, но поражението вече бе нанесено. Наполовина прерязаният възел се разкъса с могъщо изпукване и лостът на катапулта отхвърча назад, смазвайки неколцина войници.

Ерагон се усмихна мрачно, насочи се към следващото съоръжение и не след дълго всички останали машини бяха неутрализирани. Когато се върна в тялото си, осъзна, че дузини Варден около Сапфира се гърчат на земята — някой от Ду Врангр Гата бе надвит. Той изруга и се хвърли върху магическата диря, в търсене на мъжа, който бе направил смъртоносното заклинание.

Повече от час Ездача издирваше магьосниците на Галбаторикс. Не постигна особен успех. Бяха хитри и не го нападаха директно. Или имаше нещо друго, нещо, което разбра едва когато изкопчи от съзнанието на един заклинател — точно миг преди той да се самоубие — мисълта: „Заповядано ни е да не убиваме теб или дракона… да не убиваме теб или дракона…“

— Ето отговора на въпроса ми — каза той на Сапфира, — но защо Галбаторикс ни иска живи? Мисля, че достатъчно ясно показахме, че подкрепяме Варден.

Преди драконът да успее да отговори, пред тях изникна Насуада. Лицето й бе покрито с мръсотия, щитът й беше очукан, а по левия й крак течеше кръв от рана в хълбока.

— Ерагон — извика тя задъхано. — Имам нужда от вас двамата. Искам да се биете… да се покажете… да вдъхнете кураж на нашите мъже… и да изплашите войниците.

Ерагон скочи, притеснен:

— Нека първо те излекувам — извика той, изплашен, че тя може да припадне. „Трябваше да сложа повече защити около нея“.

— Не! Мога да почакам, ако не обърнеш хода на битката, сме загубени. — Очите й бяха стъклени, празни и хлътнали, като дупки в лицето й. — Имаме нужда от… Ездач.

Тя се олюля на седлото.

Ерагон я поздрави с високо вдигнат меч.

— Имаш един, господарке.

— Върви — каза Насуада. — И дано боговете бдят над теб.

На гърба на Сапфира бе твърде високо, за да се бие с войниците под тях. Така че Ерагон слезе и застана пред дясната й лапа.

— Пазете лявата й страна — нареди на Гарцвог и Орик. — И каквото и да правите, не заставайте на пътя ни.

— Ще ни надвият, Огнен меч.

— Не — отвърна с ледено спокойствие Ерагон. — Няма да ни надвият. Сега заемете позиция!

И щом го направиха, той положи длан върху крака на Сапфира и прониза с поглед дълбоките й сини очи.

— Ще потанцуваме ли, приятелко на сърцето ми?

— Ще потанцуваме, малки мой.

После двамата сляха съзнанията си по-дълбоко от когато и да е било преди, стопиха всички прегради помежду си и се превърнаха в едно същество. Изреваха, скочиха напред и започнаха да си пробиват път към фронтовата линия. Ерагон вече не можеше да определи чия уста бълва смъртоносната огнена струя, която поглъщаше десетки войници и ги сваряваше в бронята им, нито чия ръка върти Зар’рок, разцепвайки шлемове през средата.

Металическата миризма на кръв изпълваше въздуха, а димните завеси се носеха над Пламтящите равнини, забулвайки мъжете, вкопчени в смъртоносна битка. Над тях мършоядите чакаха своя пир, а слънцето се издигаше в небето, наближавайки пладне.

Ерагон виждаше през очите, чуваше през ушите на враговете си и чувстваше ужаса в главите им. Всички виждаха първо Сапфира: огромно свирепо създание, с нокти и зъби, червени от кръв, което избиваше всичко по пътя си, с широки махове на лапите и опашката си и ужасяващите пламъци, които поглъщаха цели взводове. Ярките й люспи блестяха като звезди и почти ги заслепяваха с отразената си светлина. После виждаха и Ерагон, който тичаше до нея. Той се движеше по-бързо и от вятър — войниците не можеха да реагират — и със сила, многократно надвишаваща човешката, разцепваше щитове с един удар, разкъсваше брони и чупеше мечовете на онези, които посмееха да му се противопоставят. Стрелите, запратени по него, падаха на десет стъпки разстояние, повалени от невидими прегради.

Сърцето му кървеше, че трябва да избива собствената си раса. Бе много по-трудно, отколкото му бе срещу ургалите във Фардън Дур. Всеки път, когато видеше ужасено лице или погледнеше в ума на някой войник, си мислеше: „Това можех да съм аз“. Но двамата със Сапфира нямаха право на милост. Ако пред тях застанеше враг, той умираше.

На три пъти Ерагон и Сапфира атакуваха сами, поваляйки всички мъже от първите редици на Империята, и бързо се връщаха при основната сила на Варден, за да не ги обкръжат. На третия път Ерагон трябваше да отслаби и дори премахне някои прегради около Аря, Орик, Насуада, Сапфира и себе си, за да не изсмучат силите му прекалено бързо. Макар и мощта му да бе огромна, умората вече го дебнеше.

— Готова ли си? — обърна се той към Сапфира след кратка почивка. Тя изръмжа утвърдително.

В мига в който се гмурнаха обратно в битката, към Ерагон полетя облак от стрели. Избягна повечето със скоростта на елф — магията му вече не го пазеше от тях, — улови дванадесет с щита си, но не и всички. Една го перна в корема, друга — по рамото. И двете не успяха да пронижат бронята, но му изкараха въздуха, оставяйки огромни синини. „Не спирай! Справял си се с много по-голяма болка преди“ — каза си той.

Затича се към група от десетина войника, изблъска копията им встрани и ги посече като смъртоносна мълния със своя Зар’рок. Битката обаче бе притъпила рефлексите му. Един от мъжете успя да промъкне копието си през бронята му и да прониже ръката му.

Сапфира изрева и войниците потрепериха.

Ерагон се възползва от стъписването им и само за миг се укрепи с енергията, скрита в рубина на Зар’рок. После светкавично прониза тримата оцелели нападатели, докато с ужасяващ удар с опашка Сапфира премаза целия атакуващ гърба му отряд. В последвалото кратко затишие Ерагон успя да огледа пулсиращата рана на ръката си и изрече:

— Вайс хейл.

После призова енергията в рубина на меча и диамантите в колана на Белот Мъдрия и излекува и синините си.

Направи го, грабна меча и двамата отново се понесоха напред.

Ерагон и Сапфира осеяха Пламтящите равнини с планини от трупове, но Империята нито за миг не забави ход. На мястото на всеки, когото убиеха, изкачаха десет и пълчищата бавно изтласкваха Варден към собствения им лагер. Ерагон виждаше собственото си отчаяние, отразено в лицата на Насуада, Аря, крал Орин, дори Анджела и всички воини, които се защитаваха със сетни сили.

— При цялото ни обучение не можем да спрем Империята — негодуваше яростно той, сякаш съзнанието му отказваше да го приеме. — Просто са твърде много! Не можем да продължаваме до безкрай. И Зар’рок, и коланът са почти изчерпани.

— Но можеш да извличаш енергия от обкръжението си.

— Не, не мога. Освен ако не убия още някой от магьосниците на Галбаторикс, за да черпя от войниците му. Иначе ще нараня самите Варден. Наоколо няма нито растения, нито животни.

Часовете на битката нямаха край. Ерагон се изморяваше все повече и повече и загубил много от магическата си защита, получи дузини дребни рани. Лявата му ръка беше станала безчувствена от безбройните удари по осакатения му щит. Смесената с пот гореща кръв, която капеше от драскотина на челото му, не спираше да го заслепява. Подозираше, че единият му пръст е счупен.

И Сапфира не изглеждаше по-добре. Бронята на войниците бе разранила муцуната й, дузини мечове и стрели поразиха незащитените й криле, а едно копие бе пробило собствената й броня, забивайки се в рамото й. Ерагон видя нападателя и се опита да отклони удара, но беше твърде бавен. При всяко движение на Сапфира по земята капеха стотици малки капчици кръв.

До тях трима от воините на Орик паднаха мъртви, както и двама Кул.

А слънцето започна да клони към хоризонта.

Със сетен дъх Ерагон и Сапфира се подготвяха за последната си седма атака, когато на изток прозвуча сигнална тръба и крал Орин изкрещя:

— Джуджетата са тук! Джуджетата са тук!

„Джуджета?“ Ерагон примигна и се огледа наоколо напълно объркан. Виждаше само войници. После осъзна какво има предвид кралят и усети в гърдите си прилив на сили и радостна възбуда. „Джуджетата!“ Той се качи на гърба на Сапфира и тя се стрелна във въздуха, където за миг увисна на разкъсаните си криле, за да огледат бойното поле.

И наистина от изток към Пламтящите равнини идваше огромна армия. Начело яздеше крал Хротгар, облечен в златна броня и с украсения си със скъпоценни камъни шлем на главата. В желязната си десница стискаше древния си боен чук. Джуджешкият крал вдигна Волунд, за да приветства Ерагон и Сапфира.

Ездачът изрева с цяло гърло и върна жеста, като размаха Зар’рок във въздуха. Усети как енергията му се възвръща и забрави раните си. Отново се чувстваше силен и решен да победи. Сапфира прибави гласа си към неговия и Варден погледнаха с надежда, докато войниците на Империята се стъписаха — объркани и уплашени.

— Какво видя? — попита Орик, когато драконът се върна на земята. — Хротгар ли е? Колко воини е довел?

Възторжен от неочакваната помощ, Ерагон се изправи на седлото и извика:

— Не губете смелост, крал Хротгар е тук! И, изглежда, е довел всички джуджета със себе си! Ще смажем Империята! — Когато мъжете спряха да крещят радостно, добави: — Сега вдигнете мечовете си и покажете на тези въшливи страхливци защо трябва да се боят от нас. Атака!

Точно когато Сапфира скочи към врага, Ерагон чу втори вик, този път от запад:

— Кораб! По река Джийт се приближава кораб!

— Мътните го взели — изръмжа той. „Не можем да им позволим да акостират и да доведат подкрепления на Империята“. Той се свърза с Триана и каза:

— Предай на Насуада, че двамата със Сапфира ще се погрижим за това. Ще потопим кораба, ако го е пратил Галбаторикс.

— Както желаеш, Аргетлам — отвърна магьосницата.

Сапфира полетя без колебание и закръжи високо над отъпканото и покрито с дим и кръв бойно поле. Докато неспирната шумотевица на битката заглъхваше в ушите му, Ерагон си пое дълбоко дъх и усети как умът му се прочиства. Изненада се, като видя колко разпокъсани са станали двете армии. Империята и Варден се бяха разпилели на малки групички, вкопчени смъртоносно едни в други по цялата територия на Пламтящите равнини. Именно в това безнадеждно меле се бяха намесили джуджетата, удряйки странично, точно както и Орин по-рано с кавалерията си.

Сапфира се насочи наляво и Ерагон изгуби битката от поглед. Понесоха се през облаците към река Джийт. Внезапен порив на вятъра издуха дима от пътя им и разкри огромен тримачтов кораб, който плаваше по оранжевата вода, тласкан срещу течението от два реда гребла. Съдът беше очевидно повреден и не разкриваше принадлежността си дори с едно знаме. При все това Ерагон се приготви да го унищожи. Когато драконът се спусна стремително надолу, той вдигна Зар’рок над главата си и нададе свиреп боен вик.