Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Братята Брансън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Gentleman Insists, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 69 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2011)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Джоан Хол. Най-желаният мъж

ИК „Арлекин България“ ЕООД, София, 1994

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954–11–0243–3

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Някъде след полунощ Лора откри, че харесва вкуса на студено пиле с топло бяло вино. Дотогава, разбира се, бе изпълнила успешно пълната програма от „упражнения“ на Ханк и бе страшно изгладняла.

— Остави това за сутринта и ела в леглото — обади се той, удобно излегнат с ръце над главата.

Лора прекоси стаята със заплитащ се в краката й халат и остави до вратата хартиените пликове, сега пълни с отпадъци.

— Щеше да ми отнеме само една минута да ги сваля до кухнята и да ги хвърля в кофата — намръщи се тя и се върна.

— И сутринта ще ти отнеме само една минута. Освен това си боса, а пък аз започвам да се чувствам самотен — потупа дюшека до себе си.

— Ти не започваш да се чувстваш самотен — възрази тя строго. — Започваш да ставаш ужа…

— Лора Сийтън! Ти си ужасна! — прекъсна я Ханк, придърпа я върху леглото и силно я прегърна. — Освен това си права — призна той и доказа веднага думите си, като я притисна с тялото си.

Лора започна да се бори с него — просто защото й беше много приятно. Усмихна се изкусително.

— Смили се над мен! — простена Ханк и хвана бедрата й, за да я укроти. — Имаш ли представа какво правиш?

Лора го измери с поглед и въздъхна измъчено.

— Предполагам, че искаш да го направя пак.

Той се усмихна дяволито и смъкна халата от раменете й.

— Не искам, а настоявам! — хвърли дрехата на пода.

В началото на любовната игра Лора се възкачи върху полуизправеното му тяло, но завършиха в по-традиционна поза. Извикаха почти едновременно на върха на екстаза и се притиснаха един към друг.

— Ти си повече от чудесна — прошепна Ханк. — Ти си повече, много повече, отколкото някога съм си представял в най-смелите си фантазии.

Тя стисна очи, за да спре внезапно бликналите сълзи, притисна се към него и потърка буза в гърдите му.

— А ти не си само чудесен — отговори с въздишка. — Ти си великолепен, божествен, съвършен!

— Ти пък си умопомрачителна — засмя се Ханк и я целуна. — Сладка и умопомрачителна. Сега спи.

Лора не искаше да спи. Не искаше да пропилее и секунда от времето си с Ханк в безчувствена безсъзнателност. Дълго след като той се бе предал на съня, тя слушаше дишането му, чувстваше топлата кожа, вдъхваше мъжкия аромат и се мъчеше да не заспи. Но борбата бе неравна и сънят я отнесе в царството си…

Събуди я тихият глас на Ханк:

— Събуди се. Спяща красавице — устните му, притиснати към нейните, окончателно я разбудиха. — Почти обед е.

Лора се протегна гъвкаво. Харесваше й усещането на голото му тяло. Не повярва на съобщението, което бавно стигна до съзнанието й.

— Обед?! — отвори широко очи. — Не може да бъде!

— Защо да не може? — засмя се той.

Лора се намръщи. Не разбираше ли Ханк, че тя не може да отговаря на такива сложни въпроси, когато току-що се е събудила?

— Защото аз никога не спя до обед.

— Значи сега ти е за пръв път. А ако седнеш, още нещо ще ти се случи за първи път.

Това я обърка напълно. Още нещо ли? Тя седна и придърпа червените завивки около себе си. Какво можеше да бъде? Но Ханк отговори, преди да е успяла да зададе въпроса си на глас.

— За първи път ще получиш кафе в леглото в тази къща — оповести той и поднесе димящата чашка към носа й. — И, ако не звучи самохвално, бих казал, че правя много хубаво кафе.

Ноздрите й трепнаха. Кафето ухаеше божествено. Тя вдигна очи и го погледна сериозно.

— Ще ми го дадеш ли, или ще се забавляваш, като само ме дразниш?

— Разбира се, че ще ти го дам — подаде й той чашата с най-дяволитата си усмивка. — А когато се забавлявам, няма да е като те дразня точно с кафе.

Преди него Лора никога не бе познавала вълнуващата интимност на еротичната игра на думи. Със съпруга си бе прекалено млада и неопитна. Всъщност и двамата бяха отчайващо наивни. А с малкото мъже, с които бе имала отношения след неговата смърт, бе прекалено предпазлива и напрегната.

Ханк бе разкрил пред нея един цял нов свят — свят, в който жената можеше да бъде самата себе си, да изразява себе си, да се наслаждава на себе си. Бе като навършване на пълнолетие, като освобождаване. Харесваше й.

Успя да запази сериозното си изражение и бавно го огледа. Ханк бе гол до кръста. Обедното слънце, струящо през прозорците, позлатяваше загорялата му кожа. Панталоните му без колан се бяха смъкнали на хълбоците и не оставяха никакво съмнение, че не носи бельо. Лора не се съмняваше и относно състоянието му на възбуда.

— Ти си ненаситен! — обвини го тя, без да отмества невъзмутимия си поглед.

— И лаком — призна Ханк предизвикателно.

Лора не успя да сдържи усмивката си.

— Предполагам, че искаш да побързам с кафето?

— Направи си удоволствието. Аз мога да почакам.

— Наистина ли? — Тя изпи последната глътка от съживяващата течност, смъкна се в леглото, остави чашата на пода, отметна червения чаршаф и протегна подканващо ръце: — Но аз не мога, така че няма ли да махнеш тези панталони и да дойдеш?

За миг Ханк изглеждаше потресен. След това панталоните се свлякоха на пода и той със смях се хвърли до нея. Този път все по-богатият опит на Лора в любовта доби нови измерения. Само преди седмица не би повярвала, че е възможно да се люби и в същото време да се държи като хлапачка. Но Ханк я запозна с безкрайните възможности на невъздържания секс. Двамата се смееха, закачаха, гъделичкаха и търкаляха по огромното легло. Чак когато страстта им прерасна в нетърпимо напрежение, смехът отстъпи място на сподавени стонове.

За Лора пропадането от самия връх на удоволствието бе смекчено от ласкавите ръце и шепота на Ханк:

— С теб съм ненаситен — леко разтворените му устни докоснаха бузата й. — За първи път и душата, и тялото ми са спокойни и удовлетворени — пръстите му се плъзнаха по гърдите й. — Не разбирам. Винаги съм обичал секса, но не мога да си спомня някога да е било така, дори когато бях момче — довери й той. — С теб изпитах най-пълното удовлетворение, което мога да си представя. И въпреки това не ми е достатъчно.

Смутена и поласкана, Лора вдигна глава от гърдите му и го погледна.

— Зная, защото и аз се чувствам по същия начин — отвърна тя на откровеността с откровеност. — Никога не съм била такава… Толкова освободена от скрупули… Дори със съпруга ми. Когато съм с теб, сякаш съм друг човек.

— А този друг човек харесва ли ти?

— Да, много — отсече тя без колебание.

— И на мен — усмихна се Ханк.

— Радвам се — сгуши се по-близо до топлото му тяло. От устните й се откъсна въздишка на удоволствие. — Толкова ми е хубаво да съм с теб! Не ми се иска дори да помръдна — притисна устни към топлата кожа на гърдите му. — Но трябва да се размърдам, и то скоро. Трябва да тръгвам. Имам работа, а довечера ми предстои среща.

— Среща ли? — Ханк се отдръпна и присви очи: — С кого?

Лора почувства как тялото му се напряга. Усмихна се помирително.

— Със семейството ми. Веднъж месечно двете с Меган вечеряме с Брук и Дон, а след това играем бридж.

— А, така ли… — напрежението му изчезна. Той стана от леглото и тръгна из стаята да събира дрехите си, без изобщо да се притеснява от своята голота. — Ами… Меган разпитва ли те къде ще прекараш нощта? — попита прекалено небрежно.

— Не съвсем. Попита само дали става дума за някой нов клиент.

— И ти, разбира се, спокойно й отговори „да“.

Лора го гледаше уморено. Изведнъж й се стори, че той я води някъде, където няма да й хареса.

— Да.

— „Да!“ А какво ще й кажеш следващия път? А последващия?

Тя седна и уви чаршафа около себе си. Чувстваше се несигурна.

— Не зная — призна.

— Хм — замислено почеса брадичката си. После я погледна право в очите. — Тя ще разбере за нас, нали знаеш?

— Доколкото зависи от мен, няма да разбере — присви очи Лора и добави твърдо: — Няма да допусна Меган да страда.

— И аз не го искам. Но, по дяволите, тя рано или късно ще разбере! Тогава ще страда от измамата още повече — пое дълбоко въздух. — Мисля, че трябва да й кажеш.

Той беше прав, разбира се. Но как можеше една майка да каже на дъщеря си, че спи с мъжа, в когото дъщерята мисли, че е влюбена?

— Не мога! — извика тя. — Не! Това е жестоко!

— Не е жестоко, а е честно — възрази той. — Сто пъти по-честно, отколкото да се срещаме тайно, сякаш вършим нещо срамно и нередно — гласът му стана груб от нетърпение. — Може да си забравила, но Меган е детето, а ти си възрастният. Освен това не вярвам, че тя е влюбена в мен. Та тя почти не ме познава! Лора, някой от нас трябва да й каже, преди да го е чула от друг.

С чувството, че е принудена да избира между дъщеря си и любовта, Лора премина в атака:

— Има друг изход — заяви тя, без да мисли. — Мога да спра да се срещам с теб. Тогава няма да има нищо за казване.

Ханк замръзна. Само очите му горяха.

— Да спреш да се срещаш с мен… — повтори тихо и пристъпи към нея. — По дяволите! — изръмжа той и се хвърли върху нея, като я притисна с тежестта си.

Лора се съпротивляваше, но накрая се предаде. Да се бори срещу Ханк означаваше да се бори срещу себе си. Устните му бяха горещи, ръцете — неуморни, а намеренията — пределно ясни. Само след минути възбудата му се предаде и на нея. Тя обви крака около бедрата му и извиха на глас, когато той проникна дълбоко в нея. Бързо достигнаха върха. Ханк не я щадеше, а и тя не искаше това от него. Натежал върху нея, задъхан, той се взря в потъмнелите й от страст очи.

— Кажи ми сега, че можеш да спреш да се срещаш с мен.

— Не мога… — Лора притвори клепачи.

Внезапното отпускане на стегнатото му тяло издаде облекчение. Той наведе глава и нежно я целуна.

— Разбирам как се чувстваш — прошепна в устните й. — Но за да сме честни към Меган и към нас самите, трябва да й кажеш.

— Ще й кажа… — тя не обръщаше внимание на напиращите в очите й сълзи. — Но, моля те, Ханк, не ме карай да бързам. Нека го направя както аз мога и в подходящия момент — докосна с пръсти устните му, за да спре възраженията. — Моля те! Не мога да го изтърся ей така. Трябва да избера времето и мястото.

— А дотогава, ако искаме да сме заедно, ще трябва да пазим тайна — заключи Ханк уморено.

Лора прехапа устни, но не отстъпи.

— Да.

— Добре, няма да те пришпорвам — въздъхна той. — Но се надявам, че това ще стане скоро, защото не ми харесва да се чувствам като измамник и лъжец.

 

 

— Майко! Твой ред е!

Лора погледна объркано към Брук:

— Какво?

По-голямата й дъщеря хвърли красноречив поглед към съпруга си и Меган.

— Спиш ли? Казах, че е твой ред.

— О, да — избягвайки смеещите се очи на другите, тя се съсредоточи върху картите в ръката си. — Дайте ми малко време.

— Може би е заспала — отбеляза Меган. — Знаете ли, че тази нощ не се прибра? — съобщи тя. — Каза ми, че има среща с клиент, но може срещата да е била с някой наистина страхотен образ, който цяла нощ не я е оставил да спи.

— Меган! — възкликна Лора ужасена, защото това шеговито предположение бе чиста истината.

— Я вижте как се изчерви! — засмя се Брук. — Признай си! Има ли в живота ти някой нов мъж?

Лора се чувстваше виновна. Сякаш бе хваната в капан. Напрегна се да измисли някакъв отговор, но зет й се притече на помощ:

— Я оставете майка си на мира! Дали има мъж в живота на Лора не е ваша работа.

— Извинявайте, господин Тобиас… — започна Брук възмутено.

— Прави разлика, ако обичаш — включи се и Меган. — Тя е наша майка, не твоя.

— Ние имаме право… — продължи Брук.

— Глупости! — прекъсна ги Дон грубо. — Вие имате право да си гледате работата. Лора не ви дължи обяснение… За нищо!

Толкова приличаше на Ханк, че бе почти смешно. Но на нея не й беше смешно. Чувстваше се уморена. Без да обръща внимание на протестите на дъщерите си, тя остави картите на масата и стана.

— Отивам си.

— Какво?

— Играта не е свършила!

— Казах, че си отивам — усмихна се Лора. — Мога да го направя. И вашето мнение не ме интересува.

— Майко! — извикаха едновременно Брук и Меган.

— Вече тръгвам! — обади се тя от външната врата.

Последното, което чу, бе смехът на зет си. Усмихваше се през целия път до колата. Но как щеше Меган да се прибере? Въздъхна, извади ключа от таблото и тръгна да вземе момичето. Внезапно чу гласа на Дон:

— Не се безпокой за Меган. Аз ще я закарам.

— Благодаря — откликна тя тихо, седна в колата и потегли.

Целия път до вкъщи пропътува, отдадена на мислите си. Трябваше да каже на Меган за Ханк. Като виждаше какви съмнения предизвиква отсъствието й от дома само за една нощ, лесно можеше да си представи догадките на Брук и Меган, ако продължи да прекарва времето си с Ханк. А тя трябваше да бъде с него! Той й го бе доказал по неоспорим начин…

Но да каже на Меган?! Лора потрепери. Не знаеше как. Момичето вярваше, че е влюбено. И тя се страхуваше, че то ще бъде съсипано.

„Как се забърках в тази каша?“, запита се Лора и механично зави към къщата си. „Само поканих началника на дъщеря си на Великден. Кой би допуснал, че след по-малко от седмица ще страдам от любовни мъки?“ Стисна волана. Виеше й се свят.

Любов ли? Кой спомена за любов? Никой не бе казал и дума. Не можеше да е влюбена. Разбира се, че не! Човек не може да се влюби за по-малко от една седмица! Освен това не искаше да се влюбва. Нямаше време!

Любов? Това бе илюзия, а не любов. Илюзия, замъглена от късното разбуждане на задрямала чувственост и сладострастие. Тя не беше влюбена в Ханк. Любовта бе за младите като Меган, Брук и Дон, а не за трийсет и девет годишни вдовици, които правят кариера…

Любов? Лора се засмя. След това смехът й премина в ридание. Господи! Ако Ханк започнеше дори да подозира за това, тя нямаше да има нужда да казва на Меган. Той веднага щеше да си отиде.

— Не искам да съм влюбена! — гласът й проехтя в колата.

Но ти си влюбена, проеча още по-силно в ума й. По дяволите! За майките бе не по-малко трудно да пораснат, отколкото за техните деца.

 

 

— Прати я по дяволите! — извика Люк. Ханк отпи голяма глътка бира от запотената чаша. Опитваше да уталожи надигащия се в него гняв. — В ада — допълни безпощадно мъжът, седнал срещу Ханк край кухненската маса. — Пия за всички жени по света! — той вдигна чаша. — Дано се провалят в…

— Люк! — прекъсна го остро брат му. — Забрави ли, че и дъщеря ти е жена?

— Да — намръщи се Люк Бренсън, — но аз не я приемам като жена. Просто ми е дъщеря — лицето му се изкриви от болка. Той стовари с трясък чашата на масата. — По дяволите, Ханк! Загубих я! Загубих детето си!

Страданието на по-малкия му брат прониза Ханк в сърцето. Не можеше да си представи болката от загубата на дете. Но виждаше агонията, изписана на лицето на Люк, чуваше болката в гласа му, когато той разказваше за безуспешната борба да отнеме родителските права върху дъщеря си от бившата си съпруга. Поради липса на думи да изрази съчувствието си, Ханк стана, обиколи масата и прегърна по-малкия си брат.

По стиснатите му устни пробяга горчива усмивка. „Малкото му братче“ вече отдавна беше пораснало. Люк бе на трийсет и три, само с три години по-млад от него и с цели осем сантиметра по-висок. Но в момента Люк все пак бе малкото му братче, защото не се отдръпна, нито пък го прегърна като възрастен, а се вкопчи в Ханк като загубено дете. И се разплака.

Горещи сълзи напираха и в очите на Ханк. Той прегръщаше брат си и чувстваше как в тялото и душата му се надига негодувание срещу жените. Една жена бе докарала Люк до тази омраза и отчаяние — жена, полакомила се за материалните блага, които можеше да й даде друг, по-богат мъж. И тази жена — жената, която Люк бе обичал повече от всички други, не само му бе изменила с тялото си, но му бе отнела и детето…

Той притискаше брат си в успокояващите си обятия. Изпълваше го гняв — не само към невярната жена, която бе срещнала късмета си в лицето на богат англичанин и бе избягала с него в Англия, където везните на Темида се бяха наклонили в полза на един от своите. Гневът на Ханк включваше и жената, която избяга с най-добрия му приятел… И изобщо — всички жени.

Лора! Той трепна от болка. Беше ли тя способна на предателство, каквото двамата братя бяха изстрадали от две представителки на нейния пол? Не! Не и Лора! Тя бе прекалено искрена, пряма и честна…

Искрена… Пряма… Честна… И въпреки това Ханк бе този, който трябваше да настоява Лора да сложи край на тайната за тяхната връзка, като каже на дъщеря си за отношенията им. Не му хареса тази посока на мисли и изпита облекчение, когато Люк се освободи от прегръдката му.

— Извинявай, Ханк — той изтри сълзите си с ръка. — Благодаря ти за подкрепата. Това вече няма да се повтори — усмихна се горчиво. — Никоя жена няма да може отново да ме разкъса с лакираните си нокти! Ако в бъдеще някой се окаже използван, това със сигурност няма да съм аз!

Ханк му вярваше. Нямаше как да не му повярва.

Безмилостна решителност се бе отпечатала върху лицето на брат му, а погледът бе придобил стоманена твърдост. Изведнъж му стана жал, за която и да е жена — добра, лоша или безразлична, която можеше да има нещастието да се окаже близо до Люк. Защото, честно казано, брат му бе красив като бог. А отсега нататък щеше да бъде по-опасен и от самия дявол.

В този момент Ханк разбра, че не иска Люк да се срещне с Лора. Не искаше той да се приближава дори на хвърлей разстояние от нея. Тя бе прекалено женствена и чувствителна. И като се има предвид клетвата, която брат му току-що бе произнесъл, той щеше да я унищожи.

„А после аз ще трябва да го унищожа“, помисли Ханк и спонтанната мисъл го потресе. Откъде се взе? Та Люк бе негов брат! А Лора бе неговата любов… Неговата любов? Лора? Не! Беше му приятно с нея. Двамата се забавляваха и любеха… Но, по дяволите, не я обичаше! Беше му се случвало да е влюбен. И не се смяташе за човек, който повтаря грешките си. Любовта правеше мъжа слаб. Един мъж можеше да остане силен, само ако не е влюбен. Не бяха ли двамата с Люк идеален пример? Да, бяха, но…

— Какво ще кажеш за една пица? — прекъсна душевната му борба Люк. — От толкова много емоции огладнях. Искаш ли да излезем и да си купим нещо за ядене?

Нещо за ядене… Ханк си спомни за студеното пиле й топлото вино. Тогава те му се бяха сторили почти като амброзия. Любов ли? Сви рамене.

— Разбира се, защо не? — отговори той и тръгна към вратата.

Любов… Любовта бе за гимназисти и наивници!

Нали? Този въпрос измъчваше уморения му ум дълго след като двамата с Люк се върнаха в апартамента и си пожелаха лека нощ. Ханк имаше основателни причини, за да се страхува от емоционално обвързване с жена. Но Лора не бе коя да е… Лора беше… Сега тя бе част от самия него. Част от тялото му, част от разума, част от душата.

Но, по дяволите, той не искаше да обича никоя жена!