Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Патрулите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Дневной дозор, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 80 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2006)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Нощен патрул, ИК „ИнфоДАР“, София, 2006, ISBN 954-761-203-4

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Дневен патрул от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Дневен патрул
Дневной дозор
АвторСергей Лукяненко и Владимир Василев
Първо издание2004 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрфентъзи
Видроман
ПоредицаНощен патрул
ПредходнаНощен патрул
СледващаСумрачен патрул
ISBNISBN 954-761-203-4

„Дневен патрул“ (на руски: Дневной дозор) е фантастичен роман на руския писател Сергей Лукяненко (в съавторство с Владимир Василев). Това е втората книга от тетралогията след „Нощен патрул“ и преди „Сумрачен патрул“ и „Последен патрул“.

Необходимо е да се отбележи, че руският филм на Тимур Бекмамбетов, озаглавен „Дневной дозор“ („Дневен патрул“, но „Дневна стража“ в българския превод), няма нищо общо с този роман, а е по-скоро адаптация на части от първата книга „Нощен патрул“.

Както и в „Нощен патрул“, тази книга е разделена на 3 части:

  • Вход за външни лица – разрешен
  • Чужд за различните
  • Различна сила

Резюме

Вход за външни лица – разрешен

Из улиците на Москва се разхождат Различните, неразличими от останалото население. Притежаващи свръхестествени сили и способни да влизат в Сумрака, сенчест свят, който съществува паралелно на нашия, всеки се е заклел във вярност към Тъмните (Дневната стража) или Светлите (нощната стража).

В „Дневен патрул“, втората книга от тетралогията, Алиса – млада и красива тъмна Различна напуска къщата си с намерение да се срещне с другарите си в Нощната стража. Екипът е на мисия да задържи неиницииран Различен, практикувайки тъмно вещерство, който се е изплъзвал на бюрото, отговорно за намирането и инициализирането на нелицензирани различни, практикуващи магия. Изглежда като рутинна операция. Но когато пристигат, Нощната стража вече е извършила арест. Провежда се жестока битка, в която Алиса едва не умира. С източени сили, тя е пратена да се възстанови в младежки лагер край Черно море. Там тя среща Игор, химията между тях се проявява мигновено и е неустоима, и Алиса открива, че е влюбена. Но тогава идва разтърсващото откритие: Игор е Светъл маг. Алиса си спомня, че той е един от участвалите в битката, която я осакатява. Знаейки истината един за друг, идеята, че между тях може да има нещо става абсурдна. Сега за тях няма друга алтернатива, освен магически дуел – битка, която никой от тях не иска да спечели...

Чужд за различните

От европейското бюро на Инквизицията е откраднат „Нокътят на Фафнер“ – артефакт с огромна сила, който е в пиковия си тъмен период и ще достигне максимална мощност в Москва. Виновни са „Братството на Фафнер“ – секта тъмни магове, незачитащи Договора и чиято крайна цел е да ревъплатят Сумрачният Дракон – Фафнер – Тъмен Маг извън категорията.

Междувременно Виталий Рогоза се опомня насред влака – Не знае кой е той, нито защо куфарчето му е натъпкано с пари, нито защо отпъди върколака в парка с думите: „Да не искаш да се обадя на Нощния Патрул? Само това остана – различни да нападат различни.“ Кои са тези различни и защо каза това? От Украйна пристига в Москва тъмния маг Виталий Рогоза – слаб тъмен маг, който впоследствие се оказва огледало – рожба на Сумрака, чиято сила се изкачва в зависимост силата на противника, с когото се бие. Огледалото се появява, когато някой патрул рязко придобие надмощие над другия – В случая това става, когато Хесер прекалено бързо издига нивото на Светлана. Мисията на огледалото е да изравни силите, което означава да бъде елиминирана Светлана...

Различна сила

Тъмният маг Едгар е изпратен в Прага, където е преместено Европейското бюро на Инквизицията, за да защитава маговете от Братството на Регин, които са хванати от Хесер, когато пристигат в Москва с откраднатия от тях могъщ артефакт „Нокътя на Фафнер“. Те трябва да бъдат изправени пред трибунала на Инквизицията и се очаква, че ще бъдат развъплътени. Там ще бъде разгледано и делото, заведено от Нощния патрул, по повод убийството на вещицата Алиса от светлия маг Игор и загиналия в същия инцидент не-различен Макар. Нощният патрул обвинява Дневния патрул, че смъртта на Алиса е провокация измислена от Завулон и изпращат Антон Городецки като обвинител и защитник на Игор. Докато е в Прага, Едгар посещава библиотека по некромантия и разбира, че събитията отпреди няколко месеца – убийството на Алиса, събирането на четирима Тъмни сектанти с различен цвят на кожата (четирите конника на Апокалипсиса), поръчаните от Завулон две картини и неговото собствено присъствие в Прага са внимателно замислени от шефа на московския Дневен патрул и имат една цел – ре-въплътяването от Сумрака на Фафнер – Сумрачния Дракон. И Различният, който е подходящ за „разменна монета“ е именно той – Едгар. Той уведомява Инквизицията за плановете на Завулон и от страх става техен член.

Герои

Светли

  • Антон Городецки – главният герой и разказвач – светъл маг от второ равнище, който вече е оперативен работник. С напредването на сюжета той разкрива циничността на светлината и мрака и тяхната относителност.
  • Борис Игнатиевич (Хесер) – ръководител на московския Нощен патрул, маг извън категорията. Той държи на своите подчинени, но не се притеснява да ги излага на опасност, за да осъществят целите на светлината
  • Светлана – висша вълшебница, която ще роди Мисията на светлите – най-силната различна. Тя се разделя за кратко с Антон, но го обича много и е много се грижи и притеснява за него.
  • Олга – висша светла вълшебница, приятелка и любовница на Хесер, възстановена като висша и освободена от наказанието си.
  • Семьон – светъл маг от второ равнище. Циничен, с огромен опит, който му позволява да чете мислите на хората без да ползва магия.
  • Тигърче – Тясно специализиран Боен маг, трансформиращ се в Тигър. Добър оперативен работник, но позволява на емоциите и да вземат връх и бива убита от Огледалото при самозащита.
  • Мечок – тясно специализиран боен маг, трансформиращ се в Мечка. Приятел на Тигърчето, не говорещ почти с никого.
  • Игнат – Плейбоят на нощния патрул – много красив, способен да вкара в леглото си всяка жена.
  • Гарик – срамежлив светъл маг
  • Игор – светъл маг от средно ниво. Идеалист. Единственият способен да обучи мисията на хората – дъщерята на Светлана.

Тъмни

  • Завулон – ръководител на Дневния Патрул на Москва, тъмен маг извън категорията. Не се стеснява да жертва подчинени в името на интересите на тъмнината.
  • Алиса – вещица средно ниво, влюбена в Завулон и използвана от него за отстраняването на Игор. Убита е от Игор след като и двамата разбират в кого са се влюбили.
  • Едгар – тъмен маг трето равнище, заместник на Завулон като ръководител на Дневния Патрул. Силен маг, на когото му писват интригите в дневния патрул, последната от които заплашва неговия живот и решава да се присъедини към инквизицията.

Неприсъединени

  • Максим – инквизитор.
  • Виталий – огледалото, чиято цел е да възстанови Баланса на силите.
  • Витезслав Грубин – инквизитор, висш Вампир и най-силният „жив“ (доколкото един вампир може да бъде жив) вампир.
Предишна: Поредица:
Следваща:
Нощен патрул Нощен патрул Сумрачен патрул

ЧАСТ ВТОРА
ЧУЖД ЗА РАЗЛИЧНИТЕ

ПРОЛОГ

Отпред вече мъждукаха светлините на гарата, но покрайнините на мрачния занемарен парк до завод „Заря“ бяха скрити под гъстата студена тъмнина. Заледената снежна кора, която до утре на обед вероятно щеше да се разтопи, хрущеше под краката. Далечното свирене на локомотивите, неразбираемите обяви по радиоуредбата на гарата и хрущенето под краката — това беше всичко, което можеше да чуе случаен минувач, решил да поскита в такова време из парка.

Но тук отдавна вече не се шляеха нощем, нито пък вечер. Дори и онези, които разхождаха грамадни озъбени кучета.

Защото кучетата не ги спасяваха от онова, което можеха да срещнат нощем в тъмнината, сред израсналите за четири десетилетия дъбове.

Самотният пътник с обемист сак през рамо явно бързаше за влака и затова беше решил да скъси пътя. Да мине през парка. По хрущящата от леда и на места от ситен чакъл пътека. Звездите гледаха смаяно този смелчага. През изпочупените голи клони надничаше дискът на луната, жълт като локвичка ликьор „Адвокат“. Странните очертания на лунните морета изглеждаха като сенки на хорските страхове.

Когато до последните дървета оставаха трийсет метра, пътникът забеляза отблясъка на чифт очи. Гледаха го от храстите, които се простираха покрай пътеката и които по това време на годината приличаха на скелети. Нещо тъмно се виждаше там, в гъсталака; даже не нещо, а някой, защото това струпване от мрак беше живо. Или най-малкото — подвижно.

Приглушено ръмжене, не рев, а просто тих крясък — това беше всичко, което съпровождаше мълниеносната атака. Под лунната светлина блеснаха зъбите — пълен комплект.

Луната вече се бе подготвила за нова кръв. За нова жертва.

Но нападателят неочаквано застина за миг, сякаш се беше натъкнал на невидима преграда, а после се стовари върху пътеката, надавайки смешен писък.

Пътникът спря.

— Какво правиш, глупако? — прошепна той на нападателя. — Да извикам ли Нощния патрул?

Струпването от мрак под краката на пътника изръмжа обидено.

— Имаш късмет, че закъснявам… — Пътникът намести сака на рамото си. — Мамка му, доживяхме Различните да нападат Различни…

Той прекоси бързо последните метри на парка и без да се обръща, ускори крачка към гарата.

Нападателят изпълзя от пътеката под дърветата и едва там извърши трансформацията, превърна се в голо, съвсем голо тяло на двайсетгодишен младеж. Висок и широкоплещест. Ледът възмутено заскърца под босите му крака. Младежът, изглежда, не усещаше студа.

— Проклятие! — прошепна той с въздишка и едва тогава настръхна зиморничаво. — Кой ли беше този?

Той си оставаше гладен и зъл, но странната, неосъществена жертва премахна у него всякакво желание за лов. Беше уплашен, макар само допреди няколко минути да беше убеден, че той е този, от когото трябва да се страхуват — от него, върколака, излязъл на лов. На опияняващ и упояващ лов на хора. Лов без лиценз — от това усещането за риска и за собствената му смелост ставаше още по-остро.

Две неща охладиха напълно ентусиазма на ловеца. Първо, думите „Нощен патрул“ — той все пак нямаше лиценз. И второ — фактът, че не бе успял да разпознае в несъстоялата се жертва Различен. Такъв като самия него.

До съвсем неотдавна както върколакът, така и всеки от познатите му Различни биха заявили, че това е чисто и просто невъзможно.

Както си беше в облика на гол човек, той забърза през храсталака към мястото, където беше оставил дрехите си. Сега щеше да му се наложи да се крие много, много дни, вместо да се скита нощем из парка в търсене на случайна жертва — да седи заключен и да чака наказание от Нощния патрул. А може би и от своите.

Единствената му надежда беше, че самотният пътник, дръзнал да прекоси парка през нощта, независимо дали беше Различен или се правеше на такъв, наистина закъсняваше за влака. И че щеше да го хване и да напусне града. И следователно нямаше да се обърне към Нощния патрул.

Различните също умеят да се надяват.