Джон Кехоу
Успехът и парите (24)

22. Да накарате хората да се чувстват важни

Всеки човек, който срещам, ме превъзхожда в някакъв смисъл.

И по този начин се уча от него и го уважавам.

Емерсън

Джон Дюи, един от най-задълбочените философи в Америка, казва, че желанието да бъдем значими е един от най-важните стремежи, присъщи на човешката натура. Уилям Джеймс изказва подобно твърдение, като казва: „Основният принцип, дълбоко заложен в човешката натура, е непреодолимата нужда да бъдем оценени.“ Огледайте се наоколо и се убедете, че е точно така. Всички имаме нужда да бъдем оценени и признати, за да сме сигурни, че приносът ни, колкото е малък да е, е важен. Нуждаем се от това така, както от въздуха и водата. Този, който разбере това и позволява на хората да се чувстват значими и важни, не само ще бъде заобиколен от приятели и признателни колеги, но буквално ще има пропуск за всички врати, на които ще почука. А това не е маловажно.

За първи път осъзнах верността на този принцип едно лято, работейки между училищните семестри. Станах куриер към една фармацевтична компания и имах около 50 постоянни клиенти. Един ден отпечатах листовка, която гласеше: „Вие сте прекрасен и забележителен човек.“ Текстът започваше така: „Ти си специален, ти си уникален, ти можеш да направиш всичко.“ И в подобен стил до края. Целта на краткото, вдъхновяващо послание беше проста — да накара хората да изпитат сами към себе си добри чувства. Отпечатах листовката за моя сметка и я разпространих сред всичките си клиенти. В този момент не осъзнавах ефекта, който текста щеше да предизвика.

Посланието бе вдъхновило всички, които го бяха прочели. Беше ги накарало да се усмихват и много от клиентите ми веднага го бяха закачили на стените си, за да могат да го виждат, както те самите, така и техните клиенти. Но това не бе всичко. Два дни по-късно бях повикан в отдел „Личен състав“. Шефът на отдела беше широко усмихнат. „Какво направихте? — ме попита той. — Непрестанно ни се обаждат да ни благодарят за брошурата.“ Той поиска да я види и поклати глава от учудване как един куриер може да поеме риска да направи нещо такова.

Една седмица по-късно бях заведен при президента на компанията и представен като „човекът, който написа брошурата“. Президентът стана, стисна ми ръката и пред очите на преките ми началници ме обсипа с похвали. Държеше се така все едно бях открил инсулина. Попита ме дали може да я разпечата и разпрати на останалите клиенти. С удоволствие се съгласих. Изведнъж станах „звездата“ в компанията. Всички се спираха да ми кажат по някоя топла дума и да ми стиснат ръката. Агенти, които даже не познавах, ме срещаха с думите: „Приятно е да видиш човека, написал брошурата, нали?“ и всеки споделяше по някоя история за това какво въздействие е оказала върху един или няколко от клиентите му. Несъзнателно бях напипал златна жилка и когато напуснах тази работа, ми организираха прощално парти, на което всички присъстваха — дори и президента. И всичко това се случи на един куриер само за три месеца, за едно лято, при това на половин работен ден. Това ме научи на един ценен урок, който никога не забравих: „Накарай хората да се почувстват важни и всички врати ще бъдат отворени за теб“.

„Ценностите и достойнството на отделния човек са много важни за развитието на нашата фирма.“ — казва Бил Хюлет, съучредител на компанията Hewlett Packard. Важни само за развитието на HP? Точно тази ориентирана към човека философия направи от Hewlett Packard една от най-успешните компании в Америка. „Убеден съм, че мъжете и жените се стремят да работят добре, — продължава Хюлет — да работят творчески и те ще го правят, ако им се предоставят подходящите условия, които да ги подпомагат в този им стремеж. Ние се отнасяме към всеки работник, без оглед на длъжността му, с уважение и признаваме личните постижения навсякъде, където ги открием.“ И те действително се опитват да ги открият.

Техните корпоративни цели, изписани в бюлетина за корпоративната философия на фирмата, започват със следните думи: „Постиженията на организацията са резултат от обединените усилия на всички нейни членове.“

В интелигентните компании знаят и разбират това, че е добре да накараш хората да се чувстват значими. Служителите са „членове на групата“ в McDonald’s, „домакини“ в телевизионните студия на Disney Productions и „партньори“ във веригата универсални магазини J.C.Penney. Това позволява на работещите в подобни компании да се чувстват важни, като незаменима част от едно общо цяло, а не просто безсмислени винтчета в гигантски механизъм. Всички ние трябва да разберем това.

На компанията „Боинг“ — най-известният производител на самолети в света, безспорен лидер на пазара, с обем на продажби за 1997 г. надвишаващи 34 милиарда долара — е известна мъдростта на тази философия. Всеки път, когато фирмата произведе нов самолет, се организира голямо празненство с участието на всички. Самолетът се изкарва на пистата и там се събират буквално всички — администратори, секретари, хора по поддръжката, инженери, чистачи, вицепрезиденти. Има сандвичи и награди и по този начин всички усещат, че са допринесли за съществуването на самолета. И това наистина е така. Но по-важното е, че от „Боинг“ отделят време и средства, за да затвърдят това чувство. Компанията иска служителите да се чувстват значими, необходими и ценени. Затова намират начините да го постигнат.

Изпробвайте сами подобен подход. Като експеримент, посветете една седмица на това да позволите на всеки, с когото се срещате, да се почувства важен и значим. Вашите клиенти, доставчици, колеги, жени или мъже, шофьори на такси — търсете възможности да накарате хората да се почувстват специални, необходими и важни. От начало може да се чувствате неловко, но постепенно ще свикнете да правите това и ще започнете да му се наслаждавате. Наблюдавайте как реагират хората. Поддържайте този режим в течение на една пълна седмица и вижте какво ще се случи както с вас, така и с тези, които са около вас. Това ще бъде удивително откритие. То навярно завинаги ще промени начина ви на общуване с хората.

Когато карате хората да се чувстват важни, често те разкриват свои таланти, за които дори не са подозирали. Прекрасен пример за това е Стив Морис. Той бил затворено, вглъбено в себе си момче, което нямало никаква увереност, фактът, че бил сляп, допълнително усложнявал нещата. Стив преодолял физическият си недостатък, благодарение на един случай, който завинаги променил живота му.

Веднъж в училище учителка го помолила да се справи с един проблем. В класната стая имало мишка, която не успявали да открият, независимо, че направил много опити за това. Осъзнавайки, че за сметка на зрението, Стив е развил забележителен слух, тя го помолила за помощ. В началото момчето се притеснявало, но скоро се съгласило и с негова помощ бързо хванали мишката. Това бил първия случай, когато Стив разбрал, че увреденото му зрение може да бъде предимство. Всички съученици го поздравявали и хвалили. За първи път в живота си Стив се почувствал важен.

Сега, години след това, той казва, че този акт на признание и висока оценка, му послужил като начало за нов живот. От този момент Стив взел решение да разбие това свое умение и да го използва. И без съмнение успял да го направи. Станал един от най-великите поети и композитори за своето време. Името му е Стиви Уондър.

Оценявайте високо хората. Поощрявайте ги. Признавайте техните достойнства. Възхищавайте им се за качествата и талантите, които притежават. Дали в това има смисъл и дава ли ни нещо в живота? И още как!

Нищо не притежава такава мощ, както положителната човешка подкрепа. Никога не съм виждал хора, независимо какво положение заемат в обществото, които да не работят много по-добре и да не влагат много повече усилия, когато усещат атмосферата на одобрение наоколо.

Как да накараме хората да се почувстват значими и важни? Започнете с това просто да ги считате за важни. Научете се да ги разглеждате като част от жизненоважна система. Всеки е важен — от водещия ви специалист по продажбите чак до офис администраторите. Дайте им възможност да разберат това. С няколко думи, действия, подаръци, картички — съществуват хиляди начини, даващи възможност на хората да разберат, че са оценени, че имат важна роля.

В това отношение Дон Кинг има свой собствен опит. Често разпознаваме по стърчащата, сякаш наелектризирана коса, този ползващ се със скандална слава импресарио, занимаващ се с организиране битките на Майк Тайсън и много други водещи в тежката категория за последните 20 години. Той знае как да накара хората да се чувстват важни. Всеки, който го е срещал и е имал допир с него в обществото, го е изпитал върху себе си.

„Никой не може да ви накара да се чувствате толкова дълго очакван, като Дон Кинг“ — споменава писателя Норман Мейлър, спомняйки си за първата им среща в Заир. — Бях слушал за неговата репутация, знаех за него всякакви истории, но когато той те приветства, се изпълваш с радост. Той предизвиква в теб прекрасно усещане. Дали това не е само актьорска игра от страна на Дон Кинг? „Не мисля — казва Мейлър — Той наистина харесва хората. Това е една от най-харизматичните личности, които някога съм срещал.“

Никога не изпускайте шанса да вдъхновите хората. Извлечените от това ползи ще са за голям период от време, а достигнатият ефект може да продължи с години, дори и цял живот. За всичко това са необходими съвсем малко усилия — просто трябва да разберете, че усещането за собствената ни значимост е жизнено необходимо на всеки от нас, необходимост, която до голяма степен остава неудовлетворена. Задоволете тази необходимост и не само ще се чувствате добре, но ще извлечете от това поведение и полза, защото където и да отидете, вас ще ви посрещат с разтворени обятия.