Агата Кристи
Загадката на испанската ракла (3)

ІІІ

Адвокатите на майор Рич не приеха Поаро особено радушно. Но той не бе и очаквал друго от тях. Те ясно показаха, макар и без думи, че ще е в интерес на клиента им, ако мисис Клейтън не прави нищо в негова полза.

Посещението на Поаро при тях бе въпрос на куртоазия. Той имаше достатъчно връзки в Министерството на вътрешните работи и в Криминалния отдел, за да си уреди среща със задържания.

Инспектор Милър, който отговаряше за случая Клейтън, не обичаше особено Поаро. Но сега той не се държа враждебно, а просто презрително.

— Хич не ми се губи време с това изкуфяло старче — бе казал той на своя помощник, преди да доведат Поаро. — И все пак трябва да бъда учтив.

— В този случай, мосю Поаро, май само някой фокус може да ви помогне — весело отбеляза той. — Само Рич е могъл да убие това приятелче.

— Освен прислужника.

— Е, оставям ви прислужника като възможност. Но няма да се доберете до нищо. Никакви мотиви.

— Не може да сте напълно сигурен. Мотивите са странно нещо.

— Е, добре, той не е бил свързан по какъвто и да е начин с Клейтън. Миналото му е безупречно. И изглежда съвсем с ума си. Какво повече искате?

— Искам да докажа, че Рич не е извършил престъплението.

— За да угодите на дамата, а? — ухили се инспектор Милър. — Опитва се да ви влезе под кожата, предполагам. Бива си я, нали? В такива случаи — cherchez la femme. Би могла да го направи и тя, стига да имаше възможност.

— А, това — не!

— Не бъдете толкова сигурен. Познавах една такава жена. Разчисти си сметките с двама съпрузи, без да й мигнат невинните сини очи. И при това всеки път беше с разбито сърце! Съдебните заседатели биха я оправдали, само да имаше за какво да се хванат. Но нямаше — доказателствата бяха бетон.

— Добре, приятелю, да не спорим. Ще си позволя да поискам от вас някои надеждни сведения. Вестниците пишат новините, но невинаги истината.

— Трябват им сензации. Какво искате да знаете?

— Часът, когато е настъпила смъртта — колкото е възможно по-точно.

— Не е съвсем точно, защото огледът на трупа беше едва на следващата сутрин. Заключението е, че смъртта е настъпила от тринадесет до десет часа преди това, т.е., между седем и десет часа̀ вечерта. Прободена е вратната вена — смъртта трябва да е била въпрос на секунди.

— А оръжието?

— Нещо като италиански стилет, съвсем малък и остър като бръснач. Никой не го е виждал преди и не знае откъде се е взел. Но все някога ще разберем, въпрос на време и търпение.

— Възможно ли е да е избухнала кавга и той просто да е бил подръка?

— Не. Прислужникът твърди, че в апартамента никога не е имало подобен предмет.

— Интересува ме и телеграмата — каза Поаро. — Тази, с която са повикали Арнолд Клейтън в Шотландия. Истинска ли е?

— Не. В Шотландия не е имало никакви проблеми. Прехвърлянето на земята, или каквото е там, е вървяло гладко.

— Тогава кой с изпратил телеграмата? Приемам, че наистина е имало телеграма.

— Изглежда, е имало. Не че трябва непременно да вярваме на мисис Клейтън. Но Клейтън е казал на прислужника, че е бил повикан в Шотландия с телеграма. Същото е споменал и на капитан Макларън.

— По кое време се е видял с Макларън?

— Хапнали са заедно в клуба им — около седем и четвърт. После Клейтън е взел такси до апартамента на Рич и е пристигнал там малко преди осем часа. След това… — Милър разпери ръце.

— Някой да е забелязал нещо странно в поведението на Рич през онази вечер?

— О, знаете какви са хората. Веднъж случи ли се нещо, всеки се сеща, че е забелязал какво ли не. Например, мисис Спенс твърди, че бил разсеян цялата вечер. Невинаги отговарял уместно. Като че ли „нещо му тежало“. Как няма да му тежи — с този труп в раклата, дето да се чудиш как да се отървеш от него!

— Защо не се е отървал от него?

— Знам ли? Сигурно е изгубил самообладание. Но е било същинска лудост да го оставя там до следващия ден. Най-големият му шанс е бил през нощта. Няма нощен пазач. Можел е да докара колата си, да сложи трупа в багажника — има голям багажник — да излезе извън града и да го скрие някъде. Рискувал е да го видят, като пренася трупа, но апартаментите гледат към една малка уличка, а има и голям двор, откъдето може да мине кола. Около три часа през нощта е имал значителен шанс. А какво прави той? Ляга си в леглото и спи до късно следващата сутрин. А като се събужда, полицията е вече в дома му!

— Легнал си е и е спал, както би направил всеки невинен човек.

— Ако искате, приемете го така. Но наистина ли вярвате, че е невинен?

— Не мога да кажа, преди да съм го видял с очите си.

— Смятате, че можете да познаете невинния още щом го видите? Не е толкова лесно.

— Зная и не смея да твърдя, че мога. Единственото, в което искам да се уверя засега е дали този човек е толкова глупав, колкото изглежда.