Мари Никол
Смях през сълзи (9)

Девета глава

Двете приятелки се спогледаха изненадано.

— Ти съгласна ли си, Сам? — попита Силвия.

— Да — отвърна колебливо тя. — Разбира се, ако нямаш нищо против. — Да предложиш на най-добрата си приятелка да й плащаш, за да стои при детето ти, бе доста деликатно. Изтръпна при мисълта, че Силвия би могла да й се обиди…

— Да имам нещо против?! — не скри радостта си тя. — Да имам нещо против да стоя с Беки цял ден, вместо да кисна в онзи скапан офис, с шеф, който те съсипва от работа и за награда се отнася с теб като с робиня!? Да не си полудяла? — Вече се смееше от цяло сърце. — Приемам! — Обърна се към Джейк: — Но няма да ви изляза евтино. Вземам по десет цента на час!

— Това са подробности — отвърна в същия дух той. — Сигурен съм, че ще се споразумеем по този въпрос.

Сам пое дъх с облекчение. Прекрасно беше, че Силвия ще бъде наоколо и ще се грижи за Беки. Не искаше, погълната от кариерата си, да изгуби връзка с нея. Имаше нужда от нейния здрав разум. Джейк се бе справил блестящо. Може би безкрайните й подозрения бяха неоснователни и той правеше всичко, воден от най-добри намерения, без да осъзнава, че по този начин я лишава от правата й…

— Хайде да празнуваме! — извика въодушевено Сам и настойчиво задърпа Джейк за ръката.

— Добре, но трябва да се върнем до шест — отвърна той.

— Защо? Какво ще правим в шест? — закова се на място Сам.

— Имаш уговорено интервю за „Рандеву мегазин“. Или си забравила? Защо да ти казвам всичко, след като така или иначе, ще го забравиш? — упрекна я нежно той.

Искаше й се да му отговори, че трябва да й позволи поне да си мисли, че и тя участва във вземането на решения. Все пак, касаеше се за нейния живот… Вместо това каза само:

— Но аз изобщо не съм се готвила, не зная какво ще говоря…

— Скъпа, ти винаги имаш какво да кажеш — насочи я нежно към вратата Джейк.

 

 

Стана точно както бе казал. Репортерът остана развеселен и доволен. Джейк присъстваше на интервюто. Нещо повече — насочваше отговорите й и прекъсваше интервюто там, където според него въпросите бяха неудобни. В един момент Сам се улови, че гледа към него всеки път, когато репортерът я пита нещо.

— Защо се държеше така? — попита тя, когато отидоха в офиса.

— Какво имаш предвид? — попита недоумяващо той.

— Дърпаше ми конците! — закрачи бясно из кабинета му Сам.

Джейк пое дълбоко дъх. Целият ден бяха на косъм от караницата. Не искаше да избухва точно сега.

— Скъпа, има неща, които не бива да се казват. Особено, когато това е твоето първо интервю.

— Значи признаваш, че дърпаше конците! — Очите й мятаха гневни мълнии.

— Говориш така, сякаш си марионетка като Пинокио. — После се замисли над думите си и добави: — Всъщност, вие наистина си приличате…

— О! Благодаря ти! — тръшна се ядосано в мекия фотьойл Сам.

Джейк приклекна до нея.

— Добрият стар Пинокио също не искаше да се вслушва в съветите на Щуреца и доста си изпати. Аз съм до теб именно затова — да те предпазвам от глупави постъпки, докато не се утвърдиш.

— Виж ти, никога не съм гледала на теб като на щурец. — В очите й заигра закачливо пламъче.

— Докато ми позволяваш да свиря на струните на сърцето ти, ще бъда щастлив да играя тази роля — целуна я по косата Джейк.

— Само с толкова ли мислиш да се отървеш? — Тя улови вратовръзката му, придърпа го към себе си и впи устни в неговите.

— Никога досега не съм се любил в кабинета си — каза той, когато Сам откъсна устни от неговите.

— Значи ще бъде още по-възбуждащо — подхвърли тя. Изпитваше нужда да се потопи в ласките му, но нямаше намерение да го увещава повече. Нима той не усещаше колко силно го желае?

Джейк се изкушаваше да я люби точно сега и точно тук. Сам беше прелестна… Ала нямаха никакво време. Той разтърси глава и погледна часовника си.

— Трябва да тръгваме, ще закъснеем за шоуто.

Сам пусна връзката му и въздъхна. Сигурно се любеше с нея само когато на него му се искаше… Това, че тя го желаеше, сега очевидно му беше безразлично, помисли с тъга. Саманта Мадисън не му влизаше в сметките, интересуваше го само звездата…

— Толкова съм изморена! — надигна се от фотьойла тя.

— Никога не позволявай публиката да го забележи — посъветва я Джейк, докато излизаха от кабинета.

— Опазил ме Господ!

 

 

Сам отдавна мечтаеше да има собствен дом. Но не искаше място, където да живее по нечие благоволение. Беше си представяла как ще избира пердетата, ще заспива с мисълта как да боядиса стаите и какви мебели да избере…

А се наложи всичко това да направи Силвия, която поне успяваше да й покаже нещата за окончателно одобрение. Естествено, да гледа проспекти и мостри далеч не бе същото, като да обикаля лично по магазините или да докарва до лудост бояджиите, докато улучат точния нюанс на цвета…

— Джейк, аз ще живея цял живот в тази къща и искам всичко в нея да бъде по мой вкус. И ако не ми хареса, ще я пребоядисам отново — заяви Сам, докато се гримираше преди шоуто.

— Добре, стига това да те направи щастлива — отвърна философски той.

— Онова, което би ме направило щастлива, е да забавим това адско темпо. — Погледна го, любопитна да види реакцията му.

— Още малко остава до върха, скъпа — обеща Джейк. — Точно сега се изкачваме нагоре и не искам да спираме, докато не направя от нас… Искам да кажа, от теб, най-голямата звезда в комедийното шоу.

— Поне да спрем с тези досадни обеди — въздъхна Сам.

— Само се съсредоточавай над чинията си с извара…

— Защо ти не опиташ да го направиш? Мисля, че я е измислил някой човекомразец. — Направи зловеща гримаса и рече с комичен тон: — Ей сега ще ви науча! Ще изобретя изварата!

— Запази го за шоуто си — засмя се Джейк.

Макар Сам да си затананика весела песничка, през цялото време не я напусна мисълта дали Джейк не искаше да я направи звезда, за да натрие носа на предишните си клиентки. Беше споделил с нея доста неща за тях и некоректния начин, по който са го напуснали. Не беше ли тя, образно казано, оръдието на отмъщението му? Въпроси, въпроси…

— Ей, по-леко със сенките около очите — хвана ръката й той. Беше се поувлякла, унесена в мислите си. — Да не искаш да заприличаш на вампир?

В отговор Сам издаде напред долната си устна, изкриви застрашително пръсти към него и произнесе с гробовен глас а ла граф Дракула:

— Само ако ми позволиш да посмуча кръв от шията ти…

— След шоуто. Бъди добра и ще ти позволя да правиш каквото пожелаеш с мен.

— Две минути, госпожице Мадисън — напомниха й откъм вратата.

— Готова е — каза Джейк.

— Както винаги — каза тихо тя и се запъти към сцената. Усещаше, че още малко, и сърцето й ще изскочи от гърдите. — Кога най-после ще престане това сърцебиене, преди да изляза на сцената, Джейк? — попита го, когато минаваше покрай него.

— Когато сърцето ти престане да бие, скъпа.

— Хубаво успокоение, няма що — промърмори Сам.

 

 

— Чудесна е! — плесна с ръце Сам и докосна дантелената драперия, завързана за четирите колони на огромното легло.

— Мисля, че й харесва — обърна се Джейк към Силвия. С този балдахин то наистина изглеждаше като излязло от будоара на някоя графиня от седемнайсети век.

— Слава Богу — пое дъх с облекчение тя.

— Силви, говориш така, като че ли те бия, ако купиш нещо, което не одобрявам — засмя се Сам и скочи в средата на леглото. Излегна се щастлива и кръстоса ръце под тила си. — Възнамерявам да прекарам следващите шест месеца тук.

— Ужасно мързелива особа — поклати глава Джейк. — Трябва да я дебна всяка секунда.

— Бъди мил с мен, днес имам почивен ден. Горките ми краченца са изтощени от непрестанното препускане. — Сам вдигна краката си, за да му даде възможност да ги огледа.

Джейк хвана босото й стъпало, и като се преструваше, че го разглежда внимателно, плъзна ръката по него и започна да я гъделичка.

— Спри, Джейк! Спри! — повтаряше Сам, като се извиваше и кикотеше. Ала той явно имаше по-сериозни намерения. Силвия тактично излезе и затвори вратата зад себе си. — Джейк, пусни ми крака, моля те!

— А ти какво ще ми дадеш в замяна? — поиска да узнае той.

— Ето това! — Запрати по него една възглавница и Джейк я пусна. После Сам застана на колене и започна да го замерва със заобикалящите я възглавнички. В един миг обаче той я издебна и се хвърли отгоре й.

— Краката ми, краката ми — извика, като се смееше тя.

— Ще стигна и до тях, но сега имам други грижи. — И като каза това, той притисна устни към нейните. Дланите му се плъзнаха по познатите извивки на тръпнещото й тяло, а с всяко докосване на езика му желанието й се разпалваше все по-силно. Той бързо провря ръце под дрехите й, като жадуваше да усети допира до нежната й кожа.

Остана крайно изненадан, когато Сам внезапно се отдръпна.

— Господине, сигурно имате някаква грешка, та ние току-що се запознахме… — провлече с южняшки акцент тя.

С лукаво изражение на лицето, Джейк се пресегна и с веща ръка заразкопчава едно след друго копчетата на блузата й, без дори за миг да откъсва поглед от зелените й очи. Дрехата се разтвори и отдолу се показаха гърдите й — този път Сам не бе сложила сутиен. Джейк отмести поглед към тях и леко ги докосна, докато сваляше блузата от раменете й.

— Познах ги! — рече той. — Няма никаква грешка, точни вие сте жената, която ми трябва. — Гласът му бе дрезгав от страст, която се предаде и на нея.

— Сигурен ли сте? Не желаете ли да удължите още малко процеса на опознаване? — Усещаше как отмалява. — Бих искала да изключим всяка възможност за евентуална грешка — прошепна изкусително, като се изви към него.

— Никога не споря с дама — отвърна тържествено Джейк и помилва гърдите й. Тя притвори очи и тихо застена от удоволствие, усетила как пръстите му си играят със зърната й. — Няма никакво съмнение, че са великолепни, но за по-сигурно ще ги опитам и на вкус. — И преди да се е опомнила, той се наведе и езикът му заигра еротичен танц по втвърденото й зърно. Сам се притисна до него и зарови пръсти в гъстата коса на тила му. — Тази идентификация се оказа доста сериозно нещо — леко се отдръпна Джейк. — Има още доста непроверени места. Искам да съм сигурен, защото клиентката ми е много ревнива. — Той свали ципа на полата и бавно я смъкна надолу по ханша й.

Устните му се плъзнаха надолу по тялото й и се спряха върху мястото, скрито от бикините й. Сам се задъха от възбуда. Езикът му очерта огнена диря до пъпа й. После Джейк започна да смъква бикините й със зъби, а през това време Сам стенеше и се извиваше.

— Хайде, помогни си с ръце… — Думите се отрониха от устата й неволно.

— С удоволствие. — Той плъзна пръсти под все още покритата с прозрачна материя зона и започна леко да я гали.

— О, не! Нямах предвид това — простена Сам.

— Какво има? Да не би да се оплакваш? — пошегува се той.

— Подлудяваш ме — промълви тя, неспособна да издържа повече.

— Щастлив съм да го чуя. — Вече не се шегуваше.

С треперещи пръсти Сам смъкна бикините си до средата на бедрата и спря, като погледна Джейк. С едно движение той помете упоритото парче дантела.

— Хайде, ела тук — изрече с пресипнал глас и я притегли в обятията си. — Повече не мога да стоя така…

— Но ти не стоиш, а си легнал — пошегува се с пресъхнали устни Сам.

— Толкова по-добре… — Обхвана лицето й с длани и впи устни в нейните.

Потопена в целувката му, тя полагаше неистови усилия да го държи на известно разстояние. Ако се разтапяше всеки път, когато я пожелаеше, скоро щеше да му омръзне. Сам опря длани в гърдите му и за негово изумление се отблъсна от него.

— Да не си решил да си тръгваш?

— Не, защо? — В гласа му се долавяше искрено недоумение.

— Защото не си подходящо облечен… Или по-скоро — съблечен.

— Май наистина не съм — погледна към дрехите си той.

— Свали ги — нареди тя.

— Ти наистина добре си служиш с думите — каза с пресъхнало гърло Джейк и измъкна ризата от панталона си.

— Да, макар че предпочитам делата пред думите — отвърна тя.

— Какво имаш предвид?

— Че никога няма да станеш изпълнител, който се преоблича в паузата за секунди — умело прикри нетърпението си тя.

— Изразът „за секунди“ няма място тук. — Той бавно свали ризата, а после започна да разкопчава колана си.

Сам стоеше и го наблюдаваше безмълвно. Усещаше как кръвта пулсира в слепоочията й. Джейк я приближи като на сън. Дъхът му опари шията й, когато я притегли към себе си. Насладата от внезапния допир на телата им накара дъхът й да секне. Устните му сътворяваха вълшебства. Джейк я галеше, а пръстите му сякаш я зареждаха с електричество. Колкото повече я докосваше, толкова по-силен ставаше този заряд. Докато накрая тя почувства, че всяка нейна клетка е изпълнена с желание.

Идваше й да закрещи: „Сега! Искам те сега!“, ала думите не излизаха от гърлото й. Дори в този миг на безумна страст, Сам не можеше да се отърси от опасенията си, че ако сега, когато бе слаба и уязвима, започнеше да го моли, щеше да се превърне в играчка в ръцете му и той би могъл да прави с нея каквото пожелае… И накрая — да я захвърли. А ако той я изоставеше, тя щеше да умре от мъка…

Впи пръсти в гърба му и се притисна към него така, че да почувства желанието й. Правеше всичко, което бе по силите й, за да му го покаже, но не смееше да го помоли да я люби…

— Слава Богу, че нямаш дълъг маникюр — чу гласа му. Дали и той се вълнуваше като нея, или просто се отдаваше на порива на плътта си? — Иначе гърбът ми щеше да кърви…

„Кажи го, дявол да те вземе! Кажи, че ме обичаш!“, молеше се тя наум. Ала Джейк не каза нищо, а я покри цялата със страстни целувки. Сам започна да се мята, а дъхът излизаше на пресекулки от гърдите й. Пръстите му достигнаха лоното на нейната женственост, а устните не се отделяха от нейните.

— След третия сигнал си аут — намери сили да се пошегува тя.

— Напротив, едва сега влизам в играта — изрече той и проникна с тласък в нея…

Сам забрави да диша, забрави всичко, остана единствено усещането за огромна наслада, която я погълна…

А по-късно, когато се понесоха отвъд границите на екстаза, вкопчени един в друг, от гърдите на Джейк се отрони тиха въздишка…

— О, Сам, направо ме разби.

Тя чертаеше с пръст някакви фигури по силните му гърди.

— Това е, за да съм сигурна, че няма да ходиш при други жени — отвърна шеговито тя.

— Да ходя при други?! — Джейк се разсмя. — Цяло щастие ще бъде, ако съм в състояние да се държа на краката си.

— О! — повдигна се на лакът Сам и го заоглежда. — Да не би да съм изтощила породистия жребец?

— Какъв породист жребец? — заозърта се наоколо той. — Тук съм само аз.

— А ти не си такъв, така ли? — подхвърли насмешливо тя.

— Чист и непорочен съм като току-що навалял сняг — сложи ръка на сърцето си Джейк.

— В Ню Йорк снегът става на кал веднага, щом навали.

— И какво съм виновен аз? Освен това, ние сме в Южна Калифорния.

— Където изобщо не вали сняг — допълни тържествуващо тя.

Той хвана ръката й и я пъхна под завивката.

— Значи се оказва, че не съм толкова непорочен. — Явно бе насочил ръката й в правилна посока, защото очите му се притвориха от удоволствие.

— Абсолютно си прав.

— Любов моя, не ми говори с този самодоволен тон. — Целуна първо единия, а после другия й клепач. — Ти цялата си моя.

— Сигурен ли си? — Искаше й се да направи нещо, за да намали неговата самоувереност, без да го отблъсне от себе си.

— Дотолкова, доколкото изобщо някой би могъл да бъде сигурен в каквото и да е, свързано с теб. — Той се обърна на една страна и нежно я сложи да легне във вдлъбнатината, образувана от тялото му. Захапа нежно долната й устна и докосна месестата част на ухото й. — Кажи, моя ли си?

Гореща тръпка премина през тялото й.

— Не говори с пълна уста — смъмри го Сам и обви ръце около талията му, отдавайки се повторно на удоволствието, в което я потапяше…

 

 

Въпреки сладостната отмала, която усещаше, Сам не можа да заспи. Седна и се облегна назад в красивото си легло. Наблюдаваше спящия до себе си Джейк…

Тя отметна нежно един непослушен кичур от лицето му. Макар че в изражението му имаше нещо хлапашко, той беше най-истинският мъж, когото познаваше. Единствен Джейк бе успял да премине бодливата тел, с която се бе обградила. Но това ставаше само в миговете на пълно отдаване. След това Сам бързо я възстановяваше, за да не може той дори да заподозре пробива си…

Нямаше никакво съмнение — бе влюбена в него. И ужасно потисната. Докато се любеха, Джейк я нарече „клиентката ми“. Така ли я възприемаше наистина? Като капризна клиентка, която трябва да бъде задоволена? Така ли се бе държал и с другите две клиентки, които го бяха оставили? Толкова пламенно ли беше поддържал тонуса им?

„Не се задълбочавай толкова, Сам“, каза си тя. „Не разрушавай малкото, което имаш. Порадвай се на щастливите мигове, с които те дарява.“

Ако можеше да му се довери, да се довери на собствената си интуиция, която й казваше, че е добър, мил и грижовен…

Да, но той я наричаше „скъпа“, а не „Сам“. Позволяваше си да обсебва правата й, сякаш му принадлежеше.

Погледът й отново се спря върху спящия Джейк и в прилив на нежност погали силното му рамо.

— Обичам те — прошепна едва чуто в нощната тишина Сам.

Сякаш чул думите й, той леко се размърда. Обзе я паника, тя отдръпна бързо ръката си и се обърна на другата страна, като се направи на спяща…