Мари Никол
Смях през сълзи (5)

Пета глава

Високата и слаба възрастна собственичка на модната къща се взираше с подчертана гордост във върволицата от манекенки, които представяха моделите й пред Сам и Джейк.

Саманта хвърли поглед към него. Дали усмивката му бе вдъхновена от облеклата, или от манекенките? Момичетата до едно имаха изискан светски вид. Сигурно на техния фон тя изглеждаше направо недодялана. Смути се от странната смесица на ревност и тъга. Защо толкова я интересуваха реакциите на Джейк? Отговорът й бе повече от ясен — защото въпреки отчаяната си съпротива, чувстваше непреодолимо влечение към него!

Внезапно погледът й бе прикован от плътно прилепнала по тялото жълта рокля. Беше великолепна, ала подобна дръзко разголена дреха едва ли бе подходящо облекло за комедийна изпълнителка, а по-скоро за някоя сексапилна диско певица.

— Ще вземем тази — каза Джейк.

— Но аз не мисля… — понечи да възрази Сам.

— Не е и нужно — прекъсна я той. — Нали затова си ме наела и ми плащаш?

— Но тази рокля струва цяло състояние! — прехапа устни тя. — Не мога да си я позволя… — Отново не успя да довърши, защото Джейк я прекъсна:

— Костюмите ти плащам аз. Така е по договор. — Сложи ръка върху нейната. Жестът му бе изпълнен с топлина и загриженост. Но Сам не бе свикнала на подобно отношение. То предизвикваше у нея страх от непредвидими последици.

Следващата атракция представляваше дълга, прилепнала по тялото, сребристосиня рокля без гръб. Ако не беше цепката отпред, започваща от средата на бедрото, гъвкавата манекенка не би могла да направи и крачка. Джейк отново кимна одобрително.

Сам седеше в луксозния, но неудобен стол, като наблюдаваше минаващите край тях манекенки. Едната, която изглеждаше ужасно слаба, се завъртя пред Джейк и му се усмихна предизвикателно. „Това едва ли й влиза в задълженията!“, помисли с раздразнение Сам.

— Как е възможно човек да е толкова кльощав и да продължава да стои на краката си? — отбеляза на достатъчно висок глас тя. Момичето се намуси и забърза към стаята за преобличане. — Тези жени не се ли хранят?

— Ти изглежда не се притесняваш за фигурата си — подхвърли Джейк.

— Да не би да искаш да кажеш, че съм дебела?! — изуми се Сам.

— Само си мисля, че би могла да свалиш два-три килограма — каза кротко той и кимна към собственичката. Тя веднага направи знак и всички момичета изчезнаха.

— На теб шоу изпълнителка ли ти трябва, или върлина? — Бе засегната от забележката му.

— Необходима ми е шоу изпълнителка, която още като се появи, на публиката да й секне дъхът! — Гледаше я право в очите.

— И за какъв дявол? — Изгледа го предизвикателно.

— За да доставяш наслада не само на слуха, а и на очите — отвърна лаконично Джейк. После се обърна към възрастната дама: — Мисля, че тази рокля е точно онова, което ни трябва.

— Нямам намерение да правя стриптийз на сцената! — Нима трябваше да се яви полугола пред погледите на толкова непознати мъже? С усилие си наложи да не се бърка в неговата работа. Той искаше да й подсигури успех, нали? Тя пък се нуждаеше от успеха заради Беки.

— Не се безпокой — обеща й с тържествен глас Джейк, — няма да те карам ти да го правиш. Поне не на сцената!

— Не изнасям частни представления — сопна се тя. Връхчетата на пръстите й обаче изтръпнаха само като си представи, че би могъл да свали дрехите й…

— Ще видим. — После се загледа в един модел.

Саманта помисли, че би трябвало да го постави на място. Ала вместо някоя злъчна духовитост, думите му породиха у нея тръпнещо очакване…

Накрая Джейк купи шест рокли и докато пишеше чека, Сам упорито демонстрираше равнодушие към изисканата атмосфера на скъпия моден салон. Погледна към Джейк в момента, в който подаваше чека на сияещата собственичка и едва не хлъцна — цифрата бе четирицифрена! За нищо на света не би дала толкова пари за дрехи!

— Ще трябва да разшириш хоризонта си, скъпа — прошепна й той. После подаде визитната си картичка на възрастната жена. — Искаме да доставите покупките на този адрес. — А когато излязоха навън, отбеляза: — За толкова пари би ги занесла лично и до Тибет.

Ярката слънчева светлина отвън за миг я заслепи и тя несъзнателно се хвана за ръката на Джейк, а пръстите му леко я стиснаха. Стана й приятно.

— А сега да се заемем с лицето ти — промърмори той. Сам спря толкова рязко, че жената, вървяща зад тях, за малко не връхлетя върху нея.

— Какво не му харесваш на лицето ми? — процеди злъчно тя. Защо ли изобщо се захвана с нея, след като смяташе, че й липсват толкова неща?

Джейк я погледна в очите.

— Лицето ти е чудесно! — увери я той и я поведе към колата.

Сам седеше до него на кожената седалка зад шофьора и го гледаше недоверчиво.

— Знаеш коя е следващата спирка, Фред — каза на шофьора си Джейк и вдигна стъклената преграда, която ги отделяше от него. После се наведе към Сам. Сърцето й заби лудо. Сякаш освен тях двамата не съществуваше нищо друго…

— Ти каза: „А сега да се заемем с лицето ти“! — вкопчи се в думите му тя, само и само да каже нещо.

Джейк взе лицето й между дланите си и като се взря в очите й, я целуна. Саманта стоеше като парализирана, а в гърдите й бушуваха неподозирани страсти. Заби пръсти в кожената тапицерия. „Проклета да съм, ако позволя да бъда прелъстена на задната седалка на кола в центъра на Лос Анжелис!“, помисли тя. Не и посред бял ден! Но когато Джейк откъсна устни от нейните. Сам изпита съжаление.

Дали не си играеше с нея, за да я държи в подчинение? Този път нямаше начин да не е усетил готовността й!

— Лицето ти е красиво. — Стана й особено приятно от оценката му. — Но гримът…

Тя се отдръпна рязко. Толкова се беше старала!

— Мислех, че е приличен. — Опита се да скрие, че е засегната. Как можеше да я целуне така, а после да заяви, че гримът й не струва!

— Наистина е добър за дневен грим — съгласи се Джейк. — Но не и за сцената. Ще те заведа при Андре. Той знае какво да прави.

 

 

Явно Андре бе още един от професионалистите, на които се крепеше вълшебният свят на Джейк. Беше мил и сърдечен и повече би му подхождало да пее в някой кънтри клуб, отколкото да полага грим върху деликатни лица. Когато влязоха, той бе зает с една особа, чието лице Сам бе видяла на корицата на последния брой от любимото списание на Силвия. Само едно „Здравей, Андре“, изречено от Джейк, бе достатъчно, за да повери дамата на грижите на помощника си.

Изтри крема от пръстите си, небрежно преметна хавлията на един от свободните столове и се усмихна приятелски. Хвана двете ръце на Сам и като се отдръпна леко, каза, без да откъсва поглед от лицето й:

— Ето я и нея, точно както обеща.

Сам се чувстваше притеснена, сякаш й предстоеше операция.

— Няма ли да отидем в другата гримьорна? — попита Джейк.

— Разбира се. Знаеш, че когато творя, обичам покоя. — И той ги поведе към вратата в дъното на салона.

— И какво ще сътворите? — обади се плахо Сам.

— Вашето по-красиво „Аз“ — обеща Андре и й намигна.

Значи все пак имаше нещо красиво, от което да започне!

Два часа Андре мисли, смесва гримове и въздиша. Сам никога не бе отделяла повече от десет минути за гримиране. През цялото време Джейк седеше отстрани и внимателно наблюдаваше. Цветове и нюанси, които Сам дори не бе подозирала, че съществуват, се сменяха около очите и скулите й. Когато Андре свърши, Саманта се погледна в огледалото. Отсреща я гледаше непозната екзотична красавица.

— Не, не е точно както трябва… — отрони замислено Джейк.

Андре я оглеждаше от всички ъгли. Няколко минути двамата продължиха да я обсъждат, докато търпението й се изчерпа.

— Ей, вие двамата! Не искате ли да чуете и моето мнение?

— Остави това на нас с Андре — каза Джейк. — Тези неща са сериозни, а ти нямаш представа от тях.

— Напротив, имам! Това е моето лице и аз искам да изглеждам като личност, а не с порочната хубост на момичетата, които са на разположение срещу двеста долара на нощ!

— Тя е права — съгласи се Джейк. — Направи я да изглежда поне за петстотин долара на нощ. Ей! Само се пошегувах! — едва успя я задържи на стола той. — Само искам ти и всички останали да се убедят колко си хубава.

Андре се залови отново за работа. Този път улучи идеалната комбинация от светска изисканост и невинност, която и Джейк, и Сам харесаха. Накрая като истински алхимик Андре взе по щипка от множество бурканчета и кутийки и приготви два комплекта грим — един за сцената и друг за през деня.

Накрая се приближи до нея с купа настъргано авокадо в ръце.

— О, не! — извика тя. — Никой не е размазвал плодова салата върху лицето ми!

— Това ще стегне порите ти. — Андре притискаше зелената каша върху лицето й.

— Те са стегнати дори повече, отколкото е необходимо! — Сам решително свали розовата кърпа от врата си.

— Джейк? — Андре явно мислеше, че неговата дума е решаваща.

— Добре, добре — кимна му той. — Да преминем към подстригването.

— Аз се харесвам с дълга коса! — наежи се отново тя.

— Слушай, искам да я подстрижеш така — продължи Джейк, — че колкото и да тръска глава във всички посоки, да изглежда чудесно. Мисля, че този кичур тук…

— Джейк! — извика Сам и скри глава между ръцете си.

Без да бъде груб, но по нетърпящ възражение начин, той свали ръцете й. Не беше свикнал да му се налагат. Погледна я в очите. Дали да не се откаже от нея? Имаше и други кандидатки, готови на всичко, за да бъдат превърнати в кумири за публиката. Ала в това момиче имаше нещо повече от остроумието и таланта й… „Всичко ще се оправи, само е малко нервна“, каза си Джейк.

— Сам — прошепна, — повярвай ми, зная какво правя.

Тя стисна зъби и остави Андре да върши работата си. Наоколо се разхвърчаха кичури коса, а той през цялото време й говореше каква страхотна прическа ще й направи.

Резултатът наистина надмина очакванията й, а Андре изглеждаше ужасно горд.

Сам погледна към Джейк и срещна одобрителния му поглед. Безпокоеше я само мисълта, че първото нещо, което направи, бе да я промени. Заради публиката или заради него самия?

— А сега, шефе, накъде? — попита закачливо тя.

— Остава ни да отидем на още едно място. — Преведе я през розово-белия салон на красотата. Зад тях Андре вече се посвещаваше на следващата знаменитост.

— Промени лицето, прическата, гардероба ми. Стига толкова! — извика пребледняла Сам. — Няма да ти позволя обаче да промениш и монолога ми!

— Той остава същият — отвори й вратата на лимузината Джейк. — Искам само да го посмекчиш на места. Прекалено яростен е.

— Няма да стане — възрази тя и седна. Джейк не каза нищо, ала по всичко личеше, че е на друго мнение.

След няколко минути спряха пред най-скъпия фитнес център в града. Тук срещу баснословна сума доказваха в колко ужасна форма си. Сам погледна мускулестото тяло на Джейк.

— А сега какво?

— Сега, скъпа — слезе от колата, като я държеше здраво за ръката той, — започват заниманията ти по аеробика.

— Какво?! — Бе твърдо решена да не направи и крачка, докато не й даде някакво обяснение.

— Искам да бъдеш гъвкава и пъргава — поясни той, като я дърпаше за ръка към масивния вход.

— Защо? Да не би да очакваш, че публиката ще се втурне да ме преследва?

Джейк се разсмя от сърце.

— Защо поне веднъж не се съгласиш с нещо? През цялото време си подозрителна. Повярвай ми, зная какво правя. Не си първата жена, чиято външност променям.

Стана й неприятно, че я приравнява към останалите си клиентки. Искаше да заема по-особено място в живота му…

— Мисля, че съм повече от жив пластилин — отвърна кратко тя.

— Абсолютно вярно. — Очите му топло й се усмихваха.

Администраторката в приемната говореше по телефона, но като видя Джейк, набързо приключи разговора и засия насреща му. За фигура като нейната много жени биха извършили и убийство. А ако се съдеше по звуците, долитащи откъм гимнастическата зала, бяха готови и на самоизтезания.

— Пристигате точно навреме, господин Бенедикт. Клиентката ви може да се преоблече в съблекалнята оттатък. — Дори не си направи труда да погледне Сам, която го прие съвсем спокойно. Особено след като забеляза, че Джейк отвръща доста сдържано на ослепителните й усмивки.

— Да се преоблека ли? С какво? — попита тя.

— Джейн ти е купила нещо подходящо за случая — отвърна той.

— О, милата, предвидлива Джейн — промърмори Сам, когато й подадоха екипа.

— Все пак е по-добре, отколкото да играеш аеробика гола — изпрати я до съблекалнята Джейк.

След четиридесет и пет минути Сам се свлече на седалката в колата. Чувстваше се изцедена като лимон. Дори набързо взетия душ не й беше помогнал.

— Аз ли съм причината, за да дишаш така? — попита я Джейк.

— Просто се мъча да дойда на себе си, но едва ли някога ще успея. — Всичко я болеше от изтощение.

— Ще успееш, и още как — увери я с леко потупване по бедрото Джейк. Както бе уморена и отпусната, Сам усети как от допира му цялото й тяло потръпна. И това се случваше всеки път, когато я докоснеше. Вече не вярваше, че става дума за обикновено физическо привличане. — Две-три седмици упражнения и ще се чувстваш доста по-добре — додаде той.

— Ако все още съм жива. — С върховно усилие държеше гърба си изправен. — Защо се опитваш да ме убиеш?

— Не те убивам, а се старая да влезеш в добра форма, за да те представя на шоу пазара. Ще атакуваме в пълно бойно снаряжение: лице, тяло и всичко останало, а не само с монолога ти. Животът тук е суров. — В очите му се четеше готовност да я закриля от него. Ала би ли могла да му се довери? И какво разбираше той под „закрила“?

— Вече го изпитах на гърба си. — Облегна се с въздишка назад и затвори очи от страх пред неизвестността. — Какво следва сега? — попита с отпаднал глас. — Да не би някой от роднините ти да се е казвал маркиз дьо Сад?

— Не — усмихна й се широко Джейк и погледна часовника си. — Време е да хапнем набързо и да тръгваме към клуба.

Сам се оживи, защото бе прегладняла, но когато в ресторанта видя какво й е поръчал Джейк, съвсем се умърлуши.

— Дори осъдените на смърт получават повече храна — оплака се тя, втренчила поглед в огромния лист от маруля и миниатюрната купчинка извара, която се мъдреше отгоре му. Няколко резенчета праскова допълваха печалния натюрморт.

— Осъдените на смърт нямат бъдеще, а ти имаш. Сега се храни — нареди той и се зае с пържолата си.

— Джейк Бенедикт, ти си безсърдечен! — погледна жално в чинията му Сам. — Как можеш да ядеш това пред мен?

— Трябва да се грижа за себе си, иначе как ще имам сили да се справя с лудетина като теб?

Тя ненавиждаше изварата, ала бе гладна като вълк. Не след дълго в чинията й не остана нищо…

 

 

И останалите дни от седмицата отминаха бързо като този. Джейк бе до нея през цялото време. Учеше я на тънкостите в занаята, даваше й ценни професионални съвети. С една дума — бе обсебил и последната й минута. Въпреки че не приемаше с покорство строгия стил и заповедите му. Сам с нетърпение очакваше да го види. Това напълно я объркваше. Отгоре на всичко, все по-рядко виждаше Беки. Липсваше й всекидневното общуване с нея. Поне се утешаваше с мисълта, че детето й е в сигурни ръце. Ако не беше Силвия, която с такава всеотдайност се грижеше за него, нямаше представа как би се справила.

Всеки ден Джейк я вземаше от фитнес центъра след заниманията й по аеробика, после отиваше с нея в клуба и сядаше на най-близката до сцената масичка. И постепенно започна да си проправя път към сърцето й. Което съвсем не означаваше, че Сам се държеше по-кротко и послушно. Напротив, сякаш бе станала още по-своенравна. Той продължаваше с неизменните си записки по време на изпълнението й, което бе довело до няколко ценни съвета. Вече бе променила интонацията на някои места и бе смекчила отделни моменти. И въпреки че се съпротивляваше упорито на всяко предложение за промяна, трябваше да признае, че импресариото й винаги се оказваше прав. Той наистина разбираше от работата си!

За тези шест дни Джейк вече я познаваше по-добре от всеки друг. Може би само с изключение на Силвия, която бе с нея от години. Дали бе разбрал за нейните чувства към него? И как щеше да реагира? Дали щеше да го приеме като нещо съвсем обичайно, което му се полага? Сам се страхуваше от отговора…

— Е, как бях тази вечер, неуморни съветнико? — Сам се настани до него. Въобразяваше ли си, или от два-три дни наистина посетителите в клуба доста се бяха увеличили?

— По-добре — отвърна й, без да откъсва поглед от записките.

— Сега вече удовлетворен ли си? — попита обезсърчено. Току-що аплодисментите бяха заглъхнали, но те не й бяха достатъчни. Имаше нужда от неговото одобрение и този факт сериозно я безпокоеше. В края на краищата, кой беше Джейк? Един хубав мъж, постигнал успех в света на шоу бизнеса. Защо ли толкова държеше да я хареса сега?

— Почти — промърмори Джейк.

Тя въздъхна и си сипа газирана вода. Това бе последната й вечер в клуба. Къде ли щяха да отидат после? Сякаш отгатнал мислите й, се появи Брайън и сложи ръце на раменете й.

— Публиката те обича — каза той, а думите му изпълниха с радост душата й. Защо и Джейк не й каже нещо подобно? Брайън заобиколи и седна до нея. — Имаш ли нещо против да продължим договора за още три седмици? Този път името ти ще бъде написано с големи букви.

Сам отвори уста да изрази възторга си, ала Джейк го попари:

— Ще приеме — изрече с обичаен тон, — но първо трябва да видя условията и освен това, ще бъде само за две седмици.

Тя седеше с отворена уста като последната глупачка. Защо не й позволяваше да отговаря сама? Та нали това бе нейният живот?

— Защо само две седмици? — попита Сам.

— Защото точно след две седмици си ангажирана в Оук Рум в хотел Чандлър. — Изрече го небрежно, сякаш поръчваше една от ужасните й диетични порции.

— Но кога? Кой? — стараеше се да не заеква тя. Някой бе проявил интерес към нея! Никак не я биваше да се сдържа.

— Албърт Савой те нае миналата вечер по моя препоръка — отвърна Джейк. Явно името не й говореше нищо.

— Управителят на Оук Рум — поясни Брайън.

— О? Защо нищо не си ми казал? — обърна се към Джейк.

— Исках да те изненадам — докосна леко бузата й той.

Идваше й да го разцелува! Да разцелува целия свят!

— Изненада ме, и още как! — възкликна Сам. — Две предложения за една вечер! Мисля, че не мога да понеса такова щастие! — Притисна ръце към устните си, за да спре напиращия отвътре радостен възглас.

— Ще го понесеш — увери я Джейк, като се усмихваше.

— Мисля, че случаят заслужава да го полеем! — каза Брайън и поръча шампанско.

Сам не помнеше откога не се беше чувствала толкова щастлива.

 

 

След като тримата се бяха справили с бутилката, Сам не си спомняше какво яде и дали изобщо хапна нещо. Чувстваше се прекрасно! Животът беше чудесен! Джейк също! Сега седеше на задната седалка в лимузината му на път за дома си. В розовото си настроение стигна дотам, че се сгуши до него.

— Фред никога ли не си ходи вкъщи? — попита тя.

— Той живее при мен — отвърна Джейк. — Като малък го откупих от едни цигани. — Шегата беше доста плоска, но Сам за малко да падне под седалката от смях. — Ако наистина съм толкова добър, трябва да се заема и със собствената си реклама — каза нежно той.

— Заеми се — промълви подканящо тя и едва забележимо издаде устните си напред.

Джейк прокара пръсти по шията й и като наклони леко назад главата й, впи устни в нейните. Без да се колебае нито миг, тя отвърна на порива му. Не можеше да се познае. Бе обзета от внезапно възпламенило се чувство, което я погълна, и тя осъзна, че копнее Джейк да продължи да я целува цяла нощ… Триумфът от тази вечер и очертаващите се бъдещи планове отстъпиха място на целувката, която я обгърна с воала на магията си…