Мари Никол
Смях през сълзи (7)

Седма глава

Сам се загледа в картината, изобразяваща спокоен морски пейзаж. На телевизионния екран вляво предаваха шоуто на живо. Опитваше се да не мисли за предстоящото излизане на сцена. Пръстите й бяха вкочанени. Ръцете й… Погледна уплашено към Джейк.

— Какво става с ръцете ми? — попита шепнешком. Не искаше никой в зеления салон да заподозре паниката й.

От усмивката му лъхаше обич и спокойствие.

— Просто се опитай да направиш същото, което направи и снощи.

Тези думи възвърнаха самообладанието й. Внезапно организаторката на шоуто надникна и Сам изтръпна. Сигурно бяха променили предварителния сценарий и бяха решили да я хвърлят на лъвовете сега! Слава Богу! Гледаше точно зад нея.

— Господин Елиът — каза с усмивка тя, — ваш ред е.

След него беше Сам. Тя се изправи на изтръпналите си крака и разкърши рамене. Джейк й се усмихна за кураж. Ако можеше да бъде до нея на сцената! Достатъчно бе да държи ръката й. Колко важно място заемаше вече в живота й!

Минути по-късно вече бе на сцената. Камерата следваше пътя й. Като насън чу Дейвид Керингтън да съобщава името й… Беше в ефир! Още след първите реплики от монолога си усети, че шоуто ще е страхотно! Смехът в залата прогони страховете й. Сякаш топлият прием на публиката даваше живот на друго същество в нея. Колкото по-възторжени ставаха аплодисментите, толкова по-уверено играеше Сам.

— Родителите ми бяха много разсеяни. Непрекъснато забравяха бебешката ми количка на най-невероятни места. А веднъж, докато бях на училище, се преместиха да живеят другаде и пропуснаха да ми го кажат. Когато ги открих, с възторг ме нарекоха „хрътка“…

Смехът им я стопляше — за разлика от събитията, които бяха залегнали в основата на монолога й. Дори се осмели с крайчето на окото си да погледне към Дейвид Керингтън. Той също се смееше! Значи усилията й не бяха отишли напразно! Идваше й да полети от щастие!

След нейното изпълнение оставаха само няколко минути до края на шоуто. Дейвид Керингтън я повика и й зададе няколко въпроса в своя непринуден маниер. Бе заявил, че е изключително впечатлен от изпълнението й. Пред всички! Пред милионите зрители, които гледаха шоуто по телевизията!

След това ги покани с Джейк в ресторанта и й предложи да участва отново в телевизионното му шоу срещу астрономически хонорар. Неведнъж, а шест пъти през следващата година!

— Звездата ви, млада госпожице, сега изгрява. — Той вдигна чашата с мартини за наздравица. — И аз искам да ви ангажирам, преди вашият импресарио да е вдигнал цената. Мога ли да разчитам? — обърна се той към Джейк.

Участието в „Шоуто на Керингтън“ бе мечта за всеки изпълнител. Джейк не се поколеба нито за миг и двамата си стиснаха ръцете. Почти без да поглеждат към нея. Сам отпи мълчаливо от чашата си. Безспорният й успех я изпълваше с гордост, ала редом с него чувстваше и някаква празнота…

 

 

На сутринта я очакваха още приятни новини. Тъкмо бе завела Беки на училище и приготвяше дрехите си за последната вечер в клуба на Брайън, когато на вратата се почука.

— Кой е? — отиде до вратата и попита Сам.

— Дядо Коледа! — обади се отвън Джейк.

Тя отвори и се озова в прегръдките му. Той я завъртя няколко пъти във въздуха, преди да я пусне да стъпи на земята.

— Какво искаше да кажеш с това „Дядо Коледа“? — попита през смях Сам. — Да не би да виждаш някаква прилика между онова, което се случи помежду ни, и Коледа?

Джейк спря за миг, като си придаде замислено изражение.

— Хм, не съм разглеждал нещата от този ъгъл. Всъщност ти имаш право. Мисля, че няма да е нужно да ти купувам подарък тази година. Просто ще ти предоставя себе си, опакован като коледен подарък, тъй като си царица на разопаковането!

— Охо, значи излиза, че си ме удостоил с благоволението си, така ли? — Заудря с престорено възмущение по гръдния му кош.

Той се усмихна и я целуна обезоръжаващо.

— Когато съм с теб, всеки ден прилича на Коледа. Или най-малкото на празника на Вси Светии!

— О, ще ми платиш за това! — опита да го хване Сам, но той се изплъзна и влезе в спалнята.

— Не, аз ще ти платя, ето, заповядай! — Извади от джоба си цял сноп розови хартийки и ги разпръсна по леглото й.

— Какво е това? — Сам взе едно листче и видя написано името си и някакъв непознат телефонен номер.

— Тези бележки, скъпа моя, са за теб. Цяла сутрин телефонът в офиса не е спирал да звъни.

— И какво искат? — Тя взе нова бележка.

— Теб.

— Мен ли? — отвори широко очи Сам. — Всички тези хора?! — Бележките бяха най-малко двайсет!

— Да, всички — увери я той и целуна дланите й. — Нали ти казах още в началото, че ще станеш звезда?

— И без друго си го знаех — пошегува се тя.

— Сериозно? — притегли я към себе си Джейк. — Скъпа, ти си олицетворение на комплекса за малоценност.

— Не съм! — извика Сам, като опитваше не особено настойчиво да се отскубне от ръцете му.

— Ш-ш-т! Никога не влизай в спор със своя импресарио. Той винаги знае кое е най-доброто за теб.

— Така ли? — попита с насмешка Сам. — И какво е то?

— Аз. — Устните му очертаха диря от целувки по шията й до най-горното копче на блузата. После започна да я разкопчава, като целуваше всеки новопоявил се сантиметър. Сам почувства как във вените й се надига опияняваща страст.

— Никога няма да споря с импресариото си — обеща тя задъхано.

— Умно момиче — прошепна Джейк. Бе свалил блузата й и в момента смъкваше със зъби презрамките на сутиена от раменете й. Сам потръпна, когато целуна едно след друго зърната й през дантелата. Очевидно това му харесваше.

— Май никак не бързаш… — Оплакването й бе съпроводено от стон на удоволствие.

— Бавно, но сигурно — отвърна Джейк, като се мъчеше безуспешно да открие закопчалката на сутиена. Погледна озадачено към Сам. Въпреки привидно спокойния тон, очите му бяха потъмнели от желание.

— Да не би да са го зашили върху теб?

— Разкопчава се отпред… — с готовност му се притече на помощ тя. Наслаждаваше се на начина, по който ръцете му се плъзнаха от гърба към гърдите й.

— … където са разположени всички прелестни неща! — допълни той. — Опитваш се да ме объркаш, а?

— О, просто пазя своята добродетелност… — В очите й танцуваха дяволити пламъчета.

— Това няма да ти помогне — предупреди я той.

Сам обви ръце около врата му, а зърната й се отриха в косъмчетата на мускулестите му гърди.

— Помощ, помощ! Похитител! — прошепна сладостно тя.

— Мадам — провлече Джейк, като гледаше лакомо устните й, — струва ми се, че в момента нямате никаква нужда от помощ…

 

 

Тя го наблюдаваше изпитателно иззад ръба на чашата с кафе. „Би трябвало да съм във възторг“, мислеше Сам. И наистина беше, но само донякъде. По-скоро бе изплашена.

— Не зная… — Гласът й заглъхна. Тя отпи от кафето.

— Няма за какво да се тревожиш, скъпа. Това е част от работата. — Бе изненадан от упорството й. За кой ли път си спомни как бяха постъпили с него предишните му две клиентки. Ала за Сам бе още твърде рано да пожелае да поеме изцяло нещата в свои ръце. Защо жените непрекъснато му създаваха спънки в работата? Саманта не бе като останалите, ала не биваше да допуска да бъде изигран за трети път… Още повече, че сега щеше наистина да страда. — Заради Беки е, нали?

Тя вдигна глава и го погледна.

— Не искам да живеем разделени. — За първи път се сблъскваше с този проблем. Досега не си бе давала сметка за последиците от невероятния й успех. Щеше да страда, защото нямаше да вижда Беки в продължение на дни.

Джейк стана, отиде зад нея и сложи ръце на раменете й. Пръстите му излъчваха топлина и сила. Сам неволно наклони глава към дланите му. Дали той се досещаше колко силно го обича?

— Не е за препоръчване да водиш дете със себе си по турнета.

Беше прав. Както винаги, дявол до го вземе!

— Не искам да я оставям. Ужасно е да се чувстваш изоставен… — Спомените от нейното детство бяха прекалено болезнени. Сякаш вчера притискаше лице към стъклото на прозореца, сподиряйки с поглед майка си. Тя се качваше в колата и се смееше с някакъв мъж. А нея оставяше при разни лели и братовчедки. Винаги я изоставяха… Тръсна глава, за да спре напиращите сълзи. — Би могъл да стоиш при Беки, докато съм на сцената, а после…

Джейк заобиколи, взе стол и седна до нея.

— Ами училището? — погледна я в очите той.

— Какво толкова сложно има? Аз ще я уча, нали има учебници.

— Не си проигравай шанса — изрече видимо раздразнен Джейк. — Няма да продължи вечно. След две седмици ще я видиш. Или би желала да останеш в клуба на Брайън до края на живота си’?

— Може би… — отвърна тя. После додаде тихо: — Не.

— Тогава ще трябва да направиш това, което изисква кариерата ти, за да продължиш да вървиш напред. Такъв късмет не се случва всеки ден. Скъпа, ще видиш, че всичко ще бъде наред. — Той взе нежно ръката й в своята. — Беки е на училище до обед, после е на занималия до пет. Силвия ще може да я прибира, винаги е казвала, ще е повече от щастлива, когато се грижи за Беки. Двете се разбират чудесно.

— Никога не съм се отделяла от детето си — въздъхна с болка.

Подобна привързаност бе малко странна за Джейк, но и самата Сам бе по-различна от останалите му познати. Зад понякога хапливите й думи се криеше деликатна и чувствителна жена, която изискваше по-специално отношение. Понякога се чудеше дали бе способен да й го даде…

— Слава Богу, навсякъде има телефони и винаги можеш да я чуеш — опита се да я ободри той.

— Не е същото — поклати глава тя.

— Скъпа, ти не я изоставяш. Беки е умно дете и ще го разбере. Нима не искаш да й осигуриш всички неща, които ти самата никога не си имала — дрехи, играчки, нейна лична сметка в банката? — Сам кимна, но не каза нищо. Опитите на Джейк да я разведри непрекъснато удряха на камък, макар че се стараеше да разбере чувствата, които я измъчваха. — Повечето хора нямат твоя шанс. Те се борят със зъби и нокти, за да се доберат до него. Не го проигравай! Подобна възможност може би никога повече няма да ти се удаде.

 

 

— Мамо, ще мога ли да си лягам по-късно, докато те няма? — извика Беки, когато научи новината.

— Това далеч не са потоците от сълзи, които очаквах. — Сам размаха шеговито пръст към Силвия и най-после си пое дъх. Бе обсъдила предварително проблема с приятелката си и тя бе изразила същото мнение като Джейк. Ала на предложението да й плаща, бе заявила, че приятелите са за това, да си помагат.

— Ще се грижа чудесно за Беки — обеща Силвия.

— Не бъди прекалено добра — предупреди я Сам. — Искам да й липсвам поне малко.

— Знаеш, че ще й липсваш, и то много — засмя се тя. — Тя те обожава. Както и аз.

Сам я погледна с обич и възхищение. Чудеше се, ако беше на нейно място, дали би могла да се държи като нея…

 

 

Тази вечер Джейк не беше с нея. В последния момент се наложи да отиде на някаква делова среща. Докара я до клуба и помоли Брайън да я изпрати. Може би, защото това бе заключителната й вечер Сам се чувстваше донякъде изоставена…

„Ставаш прекалено зависима от него“, каза си тя. Когато беше с Джейк, за нея сякаш не съществуваше нищо друго. Дали бе забелязал колко много означаваше вече за нея? А какво бе за него тя? Само клиентка или нещо повече? Той се държеше чудесно и с Беки, но дали не го правеше в интерес на съвместната работа с майка й?

Не можеше да избяга от непрестанно глождещите я съмнения. Единственото сигурно нещо бе, че Джейк бе обсебил независимостта й под най-благовиден претекст — успеха й. Сам се зае да изчисти грима от лицето си. В мислите й продължаваше да бъде Джейк — човекът, който искаше да я направи звезда, от което и двамата щяха да спечелят. А тя бе седнала да витае из облаците с мечтите си за любов и брак! Откога бе станала толкова старомодна? Погледна се в огледалото и на лицето й се прокрадна усмивка. Винаги си е била такава. Просто не го беше показвала от страх, че ще й се присмеят. Ето и сега се боеше, че ако види истинската Саманта Мадисън, а не своето бляскаво творение, Джейк ще се отвърне от нея. Той искаше звезда, с която да се появява в светските кръгове. Жена, от която да бликат смях и веселие. Затова тя се страхуваше да му покаже сълзите си…

На вратата се почука и тя каза „да“ с надеждата да го види. В гримьорната обаче влезе Брайън. Сам опита да скрие разочарованието си, като се зае усърдно с лицето си.

— Съжалявам, че не съм онзи, когото очакваше — седна на стола до нея той. Гледаше я как разресва косата си.

— Откъде ти хрумна, че очаквам някого? — Не искаше да го засегне. Той бе сред малкото свестни хора, които познаваше.

— Изписано е на лицето ти — каза приятелски Брайън.

— Така ти се струва от слабото осветление. Наистина трябва да сложиш по-силни лампи — смени темата на разговора тя.

— Ще го имам предвид — престори се, че й е повярвал той. — Джейк ми съобщи щастливата новина. Моите поздравления!

— Каква щастлива новина? — попита предпазливо Сам. За ангажимента й в първокласния клуб или че тя и Джейк…

— За турнето — доизясни се Брайън. — Ти наистина си добра, но този път той надмина себе си. Повечето изпълнители започват кариерата си по разни отдалечени курорти, а ти ще играеш в едни от най-добрите нощни клубове!

— Клубове?! — повтори изненадано тя. — В множествено число?

— Да. — Бе озадачен от реакцията й. — Не знаеше ли?

— Оказва се, че не. На мен ми спомена само за двуседмичен ангажимент — с нарастващо раздразнение каза Сам.

— Две седмици? Истински късмет ще бъде, ако продължи по-малко от два месеца — отвърна той.

Бе като втрещена. Два месеца?! Защо не й го беше казал?

Не се стърпя и изрази гласно гнева си.

— В този бранш понякога събитията се развиват изненадващо бързо — помъчи се да я успокои Брайън. — Джейк е толкова погълнат от работата си, че се случва и да пропусне да каже нещо на клиентите си.

— Значи просто малък пропуск, така ли? — захвърли гребена Сам. — Е, ще се наложи от сега нататък да ми казва всичко навреме или ще продължи без мен!

— Ей! — Хвана ръката й. — Не позволявай яростта да те заслепи. Джейк не е имал нищо лошо предвид. — Гледаше я с меките си кафяви очи. — Пред теб има прекрасно бъдеще и той ще ти помогне да го постигнеш. Ако не одобряваш неговите методи, кажи му го. Не натрупвай озлобление към него. То е язва, а ти си твърде хубава за това.

Сам го погледна. За втори път в живота си срещаше толкова добър и великодушен човек.

— Язвата е болест на богатите и известните, а аз имам твърдото намерение да стана такава — засмя се тя, като свенливо пропусна комплимента покрай ушите си. Наистина не знаеше как да реагира в подобни случаи. Брайън явно не беше безразличен към нея. Жалко, че не можеше да отвърне с взаимност на чувствата му. Той би й обезпечил сигурен и спокоен живот. Ала вече бе срещнала Джейк…

— Ще станеш и известна, и богата — увери я Брайън. — Готов съм да заложа…

— Шт-т! Не знаеш ли, че хазартът е разрешен само в щата Невада! Ако те хванат, ще изгубиш клуба си.

— Няма да позволя това да се случи. Ако го изгубя, не бих могъл да ти предложа друго място, където да се върнеш. — Говореше напълно сериозно. За миг настъпи неловка тишина.

— Да се върна ли? — изрече тя.

— Ако някой ден почувстваш необходимост отново да бъдеш самата ти, вратата ми е винаги отворена за теб. Винаги — подчерта недвусмислено той.

— Благодаря — стисна ръката му Сам. После преметна през рамо роклята. Вече не трепереше да не я изцапа. — Е, да тръгваме.

 

 

— Защо не си ми казал? — Въпросът бе отправен към Джейк по телефона по-късно същата вечер.

Тъкмо се беше отпуснал в леглото. Бе изтощен както от уреждането на последните подробности около турнето на Сам, така и да прехвърли ангажиментите по останалите си клиенти на свои колеги. Искаше да се посвети изцяло на нея. Телефонният звън го извади от полусъненото му състояние.

— Какво да съм ти казал? — върна се към реалността Джейк. Погледна дрехите си, които вече бяха леко омачкани. Чак сега си даде сметка, че дори не се беше съблякъл.

— За турнето.

— Казах ти — Джейк погледна часовника си. Показваше един след полунощ. Той седна в леглото.

— Каза ми „две седмици“ и аз мислех, че ще играя само в един клуб. Според Брайън е по-вероятно то да продължи два месеца в дявол знае колко клуба! Кога стана това? — попита Сам.

— Тази вечер. Имах два уточняващи телефонни разговора. Опитах да се свържа с теб, но ти беше на сцената. Затова казах на Брайън. Защо си толкова ядосана? — не можеше да схване той.

— Никога нищо не ми казваш — вече по-меко каза Сам. Фактът, че я беше търсил притъпи донякъде остротата на думите й.

— Започваш да говориш като съпруга — изрече Джейк.

Пренебрежителният му тон отприщи гнева й.

— Ако се държа така, то е, защото ти постъпваш по-скоро като небрежен съпруг, отколкото като импресарио! Ние правим съвместен бизнес, не помниш ли?

— Като този преди обед ли? — Гласът му стана дълбок и изкусителен. Не биваше да се оставя го въвлече в кавга.

— Тази сутрин беше друго… — Враждебният й тон се стопи.

— Да, но изгубихме ценно време. И затова се наложи да уреждам нещата буквално в последната минута.

Сам седна по турски на дивана. Гласът на Джейк предизвика еротични представи в съзнанието й.

— И в колко клуба ще играя? — опита да разговаря делово тя.

— В пет. Три в Сан Франциско и два във Вегас.

— В Лас Вегас?! — едва не изпусна слушалката Сам.

— А нима има и друг Вегас? — попита шеговито той. — Е, не са от най-известните клубове. Но макар и по-скромни, те са първокласни и ще ти бъдат изключително полезни, както бе участието ти в шоуто на Керингтън.

Скромни или не, тя бе изумена. Ала си спомни думите на Брайън да не оставя неуредени отношенията си с Джейк.

— Все пак трябваше да се посъветваш с мен — каза Сам.

— Ще го имам предвид следващия път. — Бе убеден, че дотогава вече ще й е омръзнала тази борба за надмощие. — Просто, благодарение на моите способности, събитията се развиха невероятно бързо и надминаха очакванията ми.

— Май се опиваш от усещането за собственото си величие, а? — засмя се Сам.

Ето такава я харесваше!

— Предпочитам да се опивах от целувките ти — отвърна той.

— Наистина ли?

Може би тя кокетничеше, но внезапно Джейк изпита нужда да я увери в твърдението си.

— Наистина, скъпа.

— Името ми е Сам. — „Скъпа“ й звучеше като пресилено нарицателно.

— Така ли? — пошегува се той. — Аз пък мислех, че флиртувам по телефона с Фелисия Адамс.

Сам се замисли неволно дали между тях двамата е имало нещо. Но дори и да беше така, не би го упрекнала. Освен че е била клиентка на Джейк преди Сам, Фелисия Адамс бе ослепително красива. И тя като Елейн бе сред галениците на съдбата, докато за жени като Сам бе отредена ролята на грозното патенце. И независимо от чудото, което Андре и гримът му бяха сътворили, вътрешно Сам продължаваше да се чувства комплексирана. Грозното патенце в нея искаше да бъде обичано, независимо дали е с красивите лебедови пера, или с грозната перушина.

— Джейк? — прошепна в слушалката тя.

— Да?

— Ела при мен.

— Сега ли? — Бе изненадан от молбата й.

— Сега. — Опита да вложи в думата цялата си жажда за обич. Джейк не би могъл да устои на този зов!

— Ами Беки? — попита той, докато завързваше обувката си. — Не се ли притесняваш какво ще си помисли? — Намекна за първата им нощ у тях.

— Ще й кажа, че си се отбил късно, за да планираме стратегията ни, а после си бил толкова уморен, че си заспал.

— Сигурно наистина ще заспя, след като приложа на дело нашата стратегия — засмя се той, вече напълно готов. — Е, аз тръгвам. След половин час ще бъда при теб.

Тя остави слушалката и като си тананикаше, се запъти към спалнята, за да облече нещо по-секси…