Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Through Laughter and Tears, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
stontontina (2009)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)

Издание:

Мари Никол. Смях през сълзи

ИК „Арлекин България“, София, 2002

ISBN 954–11–0266–2

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Скръстила ръце на гърдите, Сам се бе облегнала на вратата на малката хотелска стая и оглеждаше критично мебелировката.

— Не си заслужаваше да напускам дома си заради това.

— Нямам никаква вина, че е станала грешка с резервацията ни — отвърна Джейк и остави куфарите на пода. — Нито, че навсякъде хотелите са претъпкани. Можем да обикаляме из града, ако предпочиташ…

— Краката ми са подути от ходене. Единственото ми желание е да легна — тя незабавно го стори — и да не ставам цяла седмица. — Косата й се разпиля на фона на избелялата покривка на леглото, а краката й докосваха излинелия килим. Бе изтощена от пътуването, продължило почти целия ден.

— Ако го направиш, ще пропуснеш участието си. — Джейк се бе надвесил над нея и се любуваше на съблазнителната й поза.

— Ще се обадя по телефона, че съм уморена. — Сам започна да се кикоти. Наистина не знаеше какво говори от умора. — И тогава всички тези скъпи рокли ще отидат на кино. Джейк, защо трябва да са толкова плътно прилепнали към тялото?

— Защото, скъпа, изграждаме твоя имидж. — Той сложи куфара си на бюрото и го отвори. — Тайната на успеха ти е в твоята женственост. — Защо Сам непрекъснато човъркаше около създадения от него сценичен образ? Това бе просто част от шоуто, витрината, на която показваха по-добрата й страна. Всяка жена на нейно място би била щастлива да покаже на всички колко е красива. Защо това толкова притесняваше Сам?

— А аз мислех, че тайната на моя успех е в умението ми да разсмивам хората — каза с ирония тя.

— Да, така е, но половината от зрителите ти са мъже. Да не говорим, че повечето от хората, които са в този бизнес и от които зависи бъдещето ти, също са мъже. А те харесват нежни и женствени дами. — Докато говореше това търсеше в куфара скъпоценния бележник с адресите на важните личности в града. Трябваше да им се обади, за да присъстват на изпълненията на Сам, ако искаше нейното изкачване към върха да продължи.

Сам се замисли над думите му. Дали и Джейк спадаше към тези мъже? Не създаваше ли той образ на жена, привличаща него самия? И беше ли го грижа за истинската Сам?

— Значи крехка и женствена, а? За да се чувствате силни и мъжествени на този фон ли? Ей, слушаш ли ме?

— Ако слушах всичко, което ми говориш, не бих имал нито минута, за да планирам следващата ни стъпка.

— Следващата НИ стъпка? Откога и аз вземам участие? — Тя се пресегна и го хвана за ръката.

— Какво искаш да кажеш? Ти винаги вземаш участие, скъпа…

— Знаеш ли как се казвам? — извика тя. Бе започнала да ненавижда това безлично обръщение.

— Ей, дотам ли си я докарала? — опита се да разведри атмосферата Джейк. — Да забравиш името си? Това пътуване наистина ти се отрази зле.

— Как се казвам? — повтори настойчиво тя.

— Сам — каза той, усетил, че стиска до болка пръстите му.

— Не го забравяй! Не искам да се изгубя сред множеството. Нещата се променят прекалено бързо и…

Беше го чувал и преди. Отначало всички мечтаеха да станат звезди, а после успехът ги главозамайваше.

— Не се безпокой. Ще бъда до теб и ще те преведа през тълпата — каза ласкаво Джейк и я целуна по слепоочието.

Беше я разбрал погрешно, помисли тъжно Сам. Ала миг по-късно бе завладяна от съвсем различни усещания. Устните му докоснаха нежно челото й, после очертаха профила и намериха нейните. Сам трепна в ръцете му и отвърна пламенно на целувката. Жадуваше да намери отговор на неизречените си въпроси в обятията му.

Внезапно леглото се разтресе и те се спогледаха изненадани.

— Ти ли потръпваш от нетърпение, или това легло е обладано от зъл дух? — надигна се Джейк. Явно бяха попаднали на едно от онези вибриращи легла, които срещу пускане на монета те приспиват. А това тук правеше и безплатни демонстрации! — О, мисля, че вече се успокои. — Странната вещ наистина бе застинала неподвижно. — Сигурно предишният наемател не го е използвал докрай и ние сега просто сме го задействали с теглото си.

Сам предпочиташе, когато е в обятията му, не леглото, а земята под нея да се разлюлява. Сякаш отгатнал мислите й, Джейк вече я галеше по гърба, като й предаваше неудържимото си желание. Чувството й за реалност постепенно изчезна. Миг по-късно осветлението премигна и изгасна.

— Джейк, на какво място си ме довел? — надигна глава тя.

— Сигурно не са си платили сметката за тока — промърмори между целувките той. Ръцете му се плъзнаха бавно по тялото й, сякаш се опитваше да запомни и най-малката му извивка с чувствителните си пръсти. Джейк бавно я разсъбличаше, овладявайки сетивата й така, както виртуозът — цигулката си.

Тя изпитваше желание да закрещи. Всеки миг бе наситен с агония и екстаз. Почувствала се освободена от блузата и джинсите, Сам впи страстно устни в неговите. Потърси езика му и усети как потъва в море от наслада. Джейк започна да смъква презрамките на сутиена от раменете й. Без да откъсва дори за миг устни от него, тя с готовност се зае да му помогне. Последно движение — и коприненият сутиен се озова на пода.

Гърдите й копнееха за милувките на Джейк и тя постави ръцете му върху тях. Колкото повече ги милваше той, толкова по-силно ставаше желанието й. Сам се изви като тетива и Джейк прие поканата й. Наведе се и захапа нежно втвърдилото се зърно.

— Време е да падне и последната преграда, скъпа…

Тя долови тържествуваща нотка в гласа му и усети как дланите му се спускат по бедрата й. Все по-надолу и по-надолу, отнасяйки тънкото дантелено препятствие. Дъхът му я изгаряше, докато пръстите му галеха вътрешната страна на бедрата й. Цялата трепереща от страст, Сам жадуваше да усети ласките му в най-интимното си кътче. В следващия миг пръстите му я докоснаха там и я накараха да застене…

Внезапно тя сграбчи с две ръце полуразкопчаната му риза и го притегли силно към себе си. Чувстваше необходимост да усети допира на мускулестите му гърди и да го накара да я пожелае така, както тя него. Искаше Джейк да я убеди в чувствата си, да прогони страховете й, които я преследваха дори през тези мигове на наслада. Сам дръпна отново и едно копче падна на пода, ала никой не му обърна внимание. Тя бе заета със свалянето на панталона, а Джейк бе изцяло отдаден на удоволствието да усеща пръстите й около слабините си.

Бавно, сантиметър по сантиметър, Сам започна да смъква слипа му. Първо от едната, а после от другата страна на стройните му хълбоци. А по средата, за нейно удовлетворение, все по-силно напираше неудържимото му желание.

— Ах ти, малка хитруша! — простена едва чуто той и зарови пръсти в косата й. — Всичко си запомнила…

Притегли я към пламналото си тяло. Обзе я опияняваща гордост от усещането, че е възпламенила такава страст у него. Страст, чието удовлетворение очакваше със затаен дъх…

Взриви я яростна атака от целувки. Последва силен тласък и преди да почувства как пространството се разпада на огнени късове, чу Джейк да шепне в екстаз името й…

 

 

На следващия ден напуснаха стаята с движещото се легло и Джейк ангажира апартамент в луксозен хотел, след което насочи изцяло вниманието си към изпълнението й и бизнеса. Не че Сам имаше нещо против, но съмненията взеха да я глождят отново. Струваше й се, че той виждаше в нея само създадения от себе си образ, а нея самата дори не забелязва. Това й напомняше историята с Пигмалион, който се влюбил в собственото си творение… Но не беше ли естествено Джейк да бъде погълнат от работата си? Та нали бе неин импресарио?

Да, но за нея той бе много повече! И в това се състоеше проблемът й — нейната слабост бе негово оръжие. Дали по този начин не я държеше в подчинение, за да я накара да играе по свирката му?

А тя? Какво би могла да го накара да направи за нея? Нищо.

„Ти си глупава и неблагодарна“, каза си Сам, докато го чакаше в хотела в Лас Вегас да се върне от поредната делова среща. „Той прави всичко за двама ни“, повтаряше си тя. Ала наистина ли бе така? Дали не го правеше само заради себе си? Петнайсет процента от нейните приходи сигурно бяха голяма сума, въпреки че не знаеше колко печели. Всеки път, когато задаваше този въпрос на Джейк, той й отвръщаше да не се безпокои и че деловите проблеми са негова грижа.

— Ти само ги разсмивай, за останалото не се безпокой — каза й последния път. „Като някаква самонавиваща се играчка!“, бе помислила Сам. Но чувстваше, че не е справедлива към него. Все пак нему дължеше успеха си, а той й бе необходим, както за да докаже себе си, така и заради Беки.

Мисълта за нея я разведри. Утре вечер си тръгваха. Беше изпратила два кашона с играчки и инструкция да не се отварят до пристигането й. За нищо на света не искаше да пропусне гледката на сияещото лице на Беки, надвесено над играчките!

Сам обикаляше апатично из луксозния апартамент, без да обръща внимание на купчината от вестници върху масичката за кафе, съдържащи ласкави отзиви за играта й. Не изпитваше никакво желание и да излезе навън в обедния пек или да се слее с множеството около игралните маси.

Измъчваше я чувство на несигурност. Единствено на сцената, под живителния дъжд от аплодисменти усещаше, че е истински жива! Вече бе професионалистка до мозъка на костите. Усещаше го. Дори Джейк, въпреки неизменните си записки, изглеждаше удовлетворен от играта й. Бе повече от добра. Беше динамит! Тя се усмихна. Така бе нарекъл спектакъла й един репортер.

Ала какво щеше да последва след взрива? Щеше ли кариерата й да приключи така бързо, както бе започнала? Нямаше ли Джейк да я остави, ако не оправдае очакванията му и не стане звезда от голяма величина?

Затвори очи. Тези мисли й причиняваха болка. Трябваше да се стегне! След два часа щеше да застане пред своята публика и не биваше да я разочарова.

„Правиш от мухата слон. Истината е, че никога не си напълно удовлетворена“, каза си тя. Отсреща, пристегнато в скъп пеньоар от розова коприна, я гледаше тъжното й отражение.

 

 

Съмненията като малки дяволчета я съпроводиха чак до завесата. Миг — и те се свиха в най-отдалечените ъгълчета на нейното съзнание. У елегантно облечената красива млада дама на сцената, сякаш изтъкана от движение, нямаше и помен от неувереност. Обляна от ярката светлина на прожектора, Сам играеше за всеки зрител в залата, като че ли го познаваше лично, и му доверяваше историята си. Бе великолепна, самоуверена и говореше за грозното патенце, което се бе превърнало във великолепен снежнобял лебед, и сега гледаше с презрение своите мъчители. Дълбоко в себе си Сам мечтаеше наистина да стане така…

— О, да, сестра ми. Детето, родено с короната на Мис Америка на главата… — Публиката се запиваше от смях и това бе най-голямата й награда.

 

 

— Световноизвестната звезда се завръща в своя скромен дом! — Сам се появи с гръм и трясък на вратата. В следващата секунда Беки увисна на врата й и я засипа с канонада от целувки. — Липсвах ли ти, мъничето ми? Ей, ей, по-полека, ще удушиш знаменитата си майка! — смееше се тя. В този миг съзря Силвия, която стоеше встрани и чакаше скромно реда си. — Здравей! — Сам успя да откопчи ръката си и й направи знак да дойде при тях. После, без да изпуска Беки, се друсна върху дивана. — Е, как беше? — попита тя.

— Чудесно — увери я Силвия и внесе забравените пред вратата куфари. Седна до Сам и я погледна в очакване. — Хайде, разказвай!

— Беше една нескончаема поредица от хотелски стаи, тъмни сцени и ярки прожектори — въздъхна тя.

— Не е толкова очарователно, колкото си представяш.

— О, само от три месеца си в този бранш и вече си изгубила интерес! — пошегува се приятелката й.

— Не съм изгубила интерес — възрази Сам. — Само съм много, много изморена. — Обърна се към Беки и я целуна по косата. — А тази кукличка ми липсваше ужасно!

— Мамо, ще мога ли вече да видя подаръците си? — попита детето и нетърпеливо скочи от скута й.

— Разбира се, действай! Не очаквах, че ще издържиш до идването ми.

Детето се втурна в стаята си и дотътри първия кашон.

— Силвия — обърна се към нея Сам, — не зная как да ти се отблагодаря!

— Вие двете — махна с ръка тя — сте единствените ми близки и за мен е въпрос на чест, че можеш да разчиташ на мен. Освен това Беки изобщо не ме затруднява. Просто я вземам от училище и прекарвам щастливо вечерите си.

Сам й се усмихна с благодарност, а после отново впери поглед към дъщеря си, която се мъчеше да отвори една кутия с подарък.

— Чакай да ти помогна — притече й се на помощ тя.

— Къде е Джейк? — попита Силвия, докато събираше нападалите по пода парченца стиропор.

— Урежда някакъв проблем, възникнал в последния момент… Както обикновено. — Забележката бе подхвърлена през рамо.

Силвия помълча малко, усетила промяната в гласа й.

— Какво има, Сам?

Саманта потръпна — както винаги, когато Джейк я целуваше… Вече всичко в живота й зависеше от него. Бореше се отчаяно с чувствата си, ала беше безсилна да ги овладее.

— Какво би могло да има? — отвърна, докато помагаше на Беки да извадят една кукла-принцеса. — На върха на успеха съм, Джейк прави всичко възможно, за да ме накара да се чувствам истинска жена, публиката ме обожава. Какво би могло да има?

— Не зная. Аз бих била на седмото небе от щастие, но ти очевидно не си.

— Така е — изрече тихо Сам. — Не съм. Понякога си мисля, че май съм откачила. — Подви крака под себе си.

— Подписвам с две ръце, че наистина е така — пошегува се Силвия и седна до нея на пода. Прегърна крехките й рамене и попита: — Е, кажи какво те измъчва?

— Толкова е объркано. Джейк… — Гласът й заглъхна.

— О! — кимна разбиращо Силвия.

— Какво „О!“? — изгледа я Сам. — Казах няколко думи.

— Но те са достатъчно красноречиви. Ти си влюбена в него, нали? — Бе по-скоро констатация, отколкото въпрос.

— Може би… — сведе поглед тя и се зае да помогне на Беки при отварянето на втората кутия.

— Да ти имам проблемите — завъртя очи шеговито Силвия. — Просто изчакай, времето ще покаже.

— Вече не издържам — промърмори Сам. Взе ръката на Силвия, която бе седнала на дивана, и я сложи на рамото си. Какво ли не би дала да можеше да приема нещата спокойно като нея! Ала бе твърде различна от приятелката си — чувствителна, подозрителна и дяволски неуверена в себе си. Кога най-после щеше да се промени? Или цял живот щеше да страда така? Мислите й бяха прекъснати от чукане на вратата.

— Сигурно са тълпите мои почитатели — смигна шеговито тя и скочи да отвори. Беше Джейк. Сам му се усмихна, а после се обърна към Силвия с престорено разочарование: — О, това бил Джейк!

Той не пропусна да я целуне.

— Какво искаше да кажеш с тези пренебрежителни думи? Очаквам да възкликнеш: „Слава Богу, Джейк е!“, защото може и да не получиш подаръка си — закани й се той. Здрависа се със Силвия, а после отиде и седна на пода до Беки. — Здрасти, фъстъче! Май си доста заета? Ей, майка ти е изкупила всички играчки в Сан Франциско!

— За какъв подарък спомена? — полюбопитства Сам.

— Е, как се справихте? — погледна към слабичката Силвия Джейк.

За първи път Сам го виждаше облечен с обикновени дрехи. Изглеждаше страхотно в спортната риза, която подчертаваше мускулестото му тяло. Наистина, много жени биха й завидели за него!

— Какъв подарък? — попита отново тя.

— Колко е алчна, нали? — изрази пред Силвия престореното си възмущение Джейк. После извади от джоба си връзка ключове и ги подхвърли към Сам. — Заповядай.

— О, нов ключодържател ли ми подаряваш? Много мило от твоя страна. Винаги съм мечтала да имам такъв.

Джейк се изправи и изчисти сивия си панталон от полепналите стиропорени парченца, с които бяха уплътнени играчките.

— Досетлива си, както винаги — рече шеговито той. — Тези ключове тук, скъпа, вървят комплект с ключалката на новата ти къща.

— Каква нова къща? — попита със сподавен глас тя.

— Тази, в която ще се преместиш — отвърна Джейк и се запъти към кухнята. — Ще се намери ли малко кафе за мен?

Сам го настигна, като държеше ключовете с два пръста, сякаш бяха нещо мръсно и извика почти в лицето му:

— Не съм купувала никаква къща!

— Спомняш ли си, когато веднъж се разхождахме и ти много хареса една къща? Тогава каза, че би искала да живееш в нея.

— Имах предвид някой ден… — отвърна тя.

— Е, този ден е дошъл. Къщата е твоя.

Сам стисна зъби.

— Не я искам! — С крайчеца на окото си видя как Силвия извежда Беки.

— Разбира се, че я искаш — рече Джейк и затърси кутията с кафе. — Защо никога няма друго кафе, освен нес? Знаеш ли колко химикали съдържа?

— Тук ми е добре, Джейк. — Опитваше да овладее гнева си, докато наблюдаваше как той налива вода в чайника.

— Трябва да се преместиш — настоя леко разколебан. — Имам нещо наум, без да броя опасенията си, че някой може да те нападне.

— Не искаш да развалям имиджа, който си ми създал, нали? — Думите й бяха пропити със сарказъм.

— Какво става с теб? — хвана я за раменете Джейк. — Мислех, че ще бъдеш във възторг. Къщата е фантастична, ти самата го каза. Най-после Беки ще има истинска детска стая, а ние с теб ще можем да се любим, без да ни е страх, че ще бъдем чути през тези панелни стени.

Вместо да я успокоят, думите му я нервираха още повече. Той отново бе взел решение вместо нея!

— Бих била във възторг, ако бяхме отишли да я купим заедно. Имам право да участвам в избора на моя дом. Още повече, че е купен с мои пари.

Лицето му почервеня от гняв и Сам усети, че този път наистина е попрекалила. Със свито сърце очакваше той да се обърне и да й затръшне вратата. И дълбоко в себе си бе готова да го оправдае.

Най-после Джейк си даде сметка, че е забил болезнено пръсти в раменете й и я пусна. Когато заговори, гласът му бе равен и спокоен, сякаш обясняваше на дете:

— Имаш един час, за да решиш какво да правиш. Към къщата проявяват интерес и други купувачи и затова трябва да бързаме. Това е най-подходящото жилище за теб, повярвай ми. Тук съм, за да се грижа за теб. — И той я прегърна.

— За да се грижиш за мен или за да ме укротяваш? — промърмори, притисната до мускулестите му гърди.

— За да те задуша в обятията си, ако продължаваш тази игра на нерви — отговори й нежно Джейк.

Тя въздъхна. Къщата наистина беше чудесна.

— И кога се преместваме, о, Велики вожде?

— Това вече е нещо друго — усмихна се той. — След седмица.

— След седмица? — ококори се Сам. — Няма да имам време да…

— Аз ще имам грижата за това — успокои я с вдигнати длани Джейк. — Ще наредя на Джейн да наеме носачи, а за другите неща съм сигурен, че Силвия ще помогне.

Прекрасно, помисли язвително Сам, бързо се разпореди кой какво да прави.

— Освен дрехи, нямам друго за пренасяне. Този апартамент е нает с обзавеждането. Но аз нямам мебели за къщата! — сети се изведнъж тя.

— Не се безпокой, аз… — понечи да я увери той.

— О, не! Недей! — Вдигна умоляващо ръце. — Никой не може да избира вместо мен леглото, в което ще спя. — Искаше да мебелира дома си по свой вкус. Иначе щеше да се наложи да понася цял живот нечий чужд избор. Дори когато се ожениха с Алан, бяха отишли в жилището на родителите му…

— Е, все пак някой е избрал сегашното ти легло — припомни й Джейк.

— Така е — смотолеви тя.

— Освен това няма да имаш време. — Водата за кафето завря. — Ще трябва да подготвиш новото си шоу, забрави ли?

— Но аз… — Знаеше, че е безполезно да възразява. Имаше потискащото чувство, че трябва да се съгласи за трети път.

Чайникът свистеше. Сам го премести върху плота.

— Имаш късмет, че съм луд по теб! — взе я в прегръдките си Джейк. — Иначе не бих те изтърпял.

Дали наистина бе така, чудеше се тя, или го задържаше жаждата за слава и пари. Подобни преценки я затрудняваха…

— Хей, защо се натъжи?

— Мисля си за прибирането на багажа — излъга Сам.

— Аз ще го направя вместо теб.

Леко притеснена, влезе Силвия.

— Хей, вие, изгладихте ли недоразуменията си? Оттатък е прекалено тясно за нас с Беки и новите играчки.

— Всичко е наред — увери я Джейк.

Може би за него наистина беше така. Саманта докосна страната му с опакото на ръката си. Ех, ако можеше да потисне терзанията и съмненията си! Ала как би могла да повярва, че някой я иска, след като дори родителите й не я бяха искали? Беше го чула със собствените си уши. Вече не помнеше у кои роднини живееше тогава. Останали бяха само думите…

— Мисля да му позволя да промени адреса ми — изрече Сам и додаде, сякаш говореше за нещо съвсем обикновено: — Какво ще кажеш за Бевърли Хилс?

Силвия подсвирна.

— Ще се наложи да си купя нов тоалет, за да ти дойда на гости. Разбира се, ако ме поканиш — полушеговито каза тя, ала в тона й се прокрадваше и съмнение.

Нима Силвия се съмняваше, че парите и славата могат да променят приятелката й?

— Да те кани? Шегуваш ли се, та ти имаш своя стая там — отвърна Джейк и приближи до двете изумени жени. — Надявам се, че поне ще спреш да ме черпиш с нес кафе — допълни той. — Мисля, че Сам няма да е истински щастлива, ако не е спокойна, че Беки е в сигурни ръце. А малката се чувства толкова добре с теб, Силвия, че това би било идеалното разрешение на въпроса.

— Не зная — поклати глава Силвия. — Ще трябва да пътувам доста всяка сутрин… Ще си помисля.

— Помисли си, но само докато преброя до пет — каза той.

— Какво?! — Сам бе напълно объркана.

— Силвия, би ли искала да работиш за Сам? — директно я попита Джейк.