Бертолт Брехт
Разпитът на Лукул (7)

VI
Посрещането

 

ГЛУХ ГЛАС

Откак новодошлият е тук,

той стои неподвижно до входа с шлема под мишница —

същинска статуя на самия себе си.

Другите новопристигнали мъртви

на пейката сядат и чакат,

както преди много пъти са чакали

Щастието и Смъртта.

В кръчмата — догдето получат своето вино,

край извора — догдето любимата дойде,

в гората сред битката — догдето получат заповед.

Ала новодошлият,

изглежда, не се е научил да чака.

 

ЛУКУЛ

Кълна се в Юпитер, какво

означава това? Аз стоя тук и чакам!

Най-големият град на Земята още отеква

от скръбните вопли по мене, а тук

няма никого, който да ме посрещне.

Пред моята шатра

седмина царе са ме чакали.

Тук няма ли ред?

Къде се е дянал поне готвачът ми Лаз?

Човекът, който от нищо

умееше да ми приготви малка вечеря!

Ако например него ми бяха изпратили —

понеже и той вече тук пребивава, —

щях да се чувствам помежду свои. — О, Лаз!

Твоето агнешко с дафинов лист и копър!

Ами дивечът от Кападокия! Ах, омари от Понт!

Ах, фригийски сладкиши с горчиви глогини!

 

Нареждам да бъда отведен оттук!

 

Трябва ли тук да стоя сред този народ?

 

Ще се оплача! Двеста кораба,

тежковъоръжени, пет легиона

в атака се хвърляха, щом

само си мръднех малкия пръст.

Ще се оплача!

Никакъв отговор. Ала от пейката с чакащи

се обажда старица:

 

ГЛАС НА ЧАКАЩА СТАРИЦА

Седни, новодошлият!

Изглежда, многото метал, дето си помъкнал,

тежкият шлем, а и нагръдникът те уморяват.

 

Не се инати! Ще трябва тука доста да почакаш,

не може да останеш прав. А пък и аз съм преди тебе.

Колко трае вътре един разпит, не мога да ти кажа!

Но е ясно, че разследването правят най-подробно

за всекиго: дали да го осъдят

да иде в мрачния Хадес или

да обитава Елисейските поля. Понякога

разследването е съвсем за кратко:

на съдиите им стига и едничък поглед.

„Този — казват те —

е водил праведен живот и е успял

да бъде за хората полезен.“ Защото

на ползата, принесена на някого,

отдават тука най-голямото значение. „Хайде — казват му, —

иди да си починеш.“ Наистина при други често

трае разпитът по цели дни, особено за тези,

които пратили са някого тук долу, в Царството на сенките,

преди да е изтекъл срокът на живота му. Човекът,

дето ей сега е вътре,

едва ли ще остане дълго — скромен, незлобив хлебар.

Ако пък питаш мене,

малко съм угрижена, но се надявам,

че сред заседателите вътре, както чувам,

има скромни хорица, а те добре разбират

колко труден е за нас животът през военно време.

Съветвам те, новодошлия…

 

ТРОЕН ГЛАС

 

Тертулия!

 

СТАРИЦА

Викат ме.

Виж там, новодошлият, да се промъкнеш някак.

 

ГЛУХ ГЛАС

Новодошлият упорито бе застанал до вратата,

но тежестта на почетните му отличия,

собственото му крещене и доброжелателните думи на старицата

са го променили. Той се пооглежда,

за да види сам ли е наистина. И после

все пак към пейката пристъпва.

Ала преди да седне още,

ще го извикат. За старицата е стигнал

на съдиите един-едничък поглед.

 

ТРОЕН ГЛАС

Лакал!

 

ЛУКУЛ

Наричам се Лукул. Нима не знаете тук името ми?

Произлизам от прославен род

на държавници и пълководци. Само из предградията,

доковете и войнишките таверни, в мръсните муцуни

на простолюдието и на изметта

името ми е Лакал.

 

ТРОЕН ГЛАС

Лакал!

 

ГЛУХ ГЛАС

И тъй, многократно извикан

на презрения език от предградията,

Лукул, пълководецът, който Изтока завзе,

срази седмина бляскави царе

и напълни град Рим с богатства,

в този късен час, когато Рим над гробовете си вечеря,

застава пред съда върховен в Царството на сенките.