Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Das Verhoer des Lukullus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Последни корекции
NomaD (2011 г.)
Източник
vkonstantinov.hit.bg

История

  1. — Добавяне

X
Още веднъж Рим

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Съдът се оттегля.

Подследственият сяда.

Отметнал е глава назад и се опира

в ъгъла до входа. Изтощен е, но дочува

разговора зад вратата,

където чакат нови сенки.

 

ЕДНА СЯНКА

Прегази ме волска каруца.

 

ЛУКУЛ

 

(тихо)

 

Волска каруца…

 

СЯНКАТА

Караше повторно пясък за един строеж.

 

ЛУКУЛ

 

(тихо)

 

Строеж… Пясък…

 

ДРУГА СЯНКА

Не е ли време май за ядене?

 

ЛУКУЛ

 

(тихо)

 

Ядене…

 

ПЪРВАТА СЯНКА

 

Изкарвах си за хляб и лук.

Но стаята ми взеха.

Безброят роби, дето мъкнат тук

от всички земни краища,

съсипа обущарския ми занаят.

 

ВТОРАТА СЯНКА

И аз бях роб. Е, може да се каже, че

покрай несретниците, и щастливците си патят.

 

ЛУКУЛ

 

(малко по-високо)

 

Ей, вие, горе духа ли все още вятър?

 

ВТОРАТА СЯНКА

 

Чуй, някой пита нещо.

 

ПЪРВАТА СЯНКА

 

(високо)

 

Дали подухва горе вятър? Може би.

Навярно сред градините.

Из тесните задушни улички

той не се усеща.