Бертолт Брехт
Разпитът на Лукул

Действащи лица

ЛУКУЛ, римски пълководец

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

 

УЧИТЕЛ, КУРТИЗАНКА, ХЛЕБАР, РИБАРКА, СЕЛЯНИН — съдебни заседатели

 

ЦАР, ЦАРИЦА, ДВЕ ДЕВИЦИ, ДВАМА РОБИ, ДВАМА ЛЕГИОНЕРИ, ГОТВАЧЪТ НА ЛУКУЛ, МЪЖ С ЧЕРЕШОВО ДРЪВЧЕ — фигури от надгробен фриз

 

ГЛУХ ГЛАС

СТАРИЦА (Тертулия)

ТРОЕН ГЛАС

ДВЕ СЕНКИ

ГЛАШАТАЙ

ДВЕ МОМЧЕТА

ДВАМА ТЪРГОВЦИ

ДВЕ ЖЕНИ

ДВАМА ПЛЕБЕИ

КОЛАР

ХОР НА ВОЙНИЦИТЕ

ХОР НА РОБИТЕ

ДЕТСКИ ХОР

I
Траурното шествие

 

ГЛАШАТАЙ

Слушайте, великият Лукул е мъртъв!

Пълководецът ни, който Изтока завзе,

срази седмина бляскави царе

и напълни Рим с богатства!

Пред смъртния му одър,

понесен от войници,

крачат със забулени лица

най-знатните мъже в могъщия ни Рим, а отстрани

пристъпят неговият философ, адвокатът му, любимият кон.

 

ПЕСЕН НА ВОЙНИЦИТЕ, НОСЕЩИ СМЪРТНИЯ ОДЪР

Дръжте го здраво, дръжте го крепко на своите плещи,

да не се люшка пред толкова хиляди погледа!

Днес господарят в земите на Изтока

тръгва към сенките, тъй че внимавайте,

не се препъвайте! Човекът от плът и метал,

когото тук носите, света завладя.

 

ГЛАШАТАЙ

Зад него пък мъкнат огромния фриз,

който делата му изобразява и гроба му ще украси.

Още веднъж

целият римски народ възхвалява живота му дивен,

изпълнен с победи и завоевания,

и си припомня предишния негов триумф.

 

ГЛАСОВЕ

Мислете за непобедимия, мислете за всемогъщия!

Мислете за демона на двете Азии,

любимец на Рим и на боговете,

когато в колесница от злато

премина през вечния град и ви докара

чуждоземни царе и с тях чуждоземни животни:

слон и камила, а също пантера!

Препълнени бяха каретите с пленнички,

обозни каруци подрънкваха от сечива,

товари, картини, красиви съдини

от слонова кост, цял Коринт

бронзови статуи пореха ревящото море

на римския народ! Спомнете си зрелището!

Спомнете си монетите, хвърлени на вашите деца,

а също виното, надениците,

когато в златната си колесница

премина през града,

непобедимият, могъщият, демонът на двете Азии,

любимецът на Рим и на боговете!

 

ПЕСЕН НА РОБИТЕ, МЪКНЕЩИ ФРИЗА

Внимавайте, не се препъвайте!

Вие, които мъкнете фриза, изобразяващ триумфа,

макар и потта да се стича в очите ви,

не отпускайте длани от камъка! Та помислете,

падне ли той, ще стане на прах!

 

МОМИЧЕ

Виж оня там с червения шлем! Не, не, високия,

 

ДРУГО МОМИЧЕ

Как гледа под вежди!

 

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ

Тука са всички сенатори.

 

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

И всички шивачи.

 

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ

Е, стигна човекът до Индия чак.

 

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

Но песента си изпял бе отдавна.

За жалост тъй мисля.

 

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ

Бе по-велик от Помпей.

Рим бе загубен без него.

Само какви победи!

 

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

Най-често просто му вървеше.

 

ПЪРВА ЖЕНА

Моя свиден Рей,

дето в Азия загина,

няма да ми върнат с тоя панаир.

 

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ

Покрай него

не един натрупа състояние.

 

ВТОРА ЖЕНА

И моят братов син не се завърна.

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ

Всеки знае Рим какво спечели с него.

Да вземем само славата.

 

ПЪРВА ЖЕНА

Ако не лъжеха така,

никой нямаше да се лови на въдицата им.

 

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ

Героизмът

вече намаля, за жалост.

 

ПЪРВИ ПЛЕБЕЙ

Кога ли

ще престанат с тоз брътвеж за слава!

 

ВТОРИ ПЛЕБЕЙ

Три легиона в Кападокия

изтребени до крак.

 

КОЛАР

Може ли

оттука да се мине?

 

ВТОРА ЖЕНА

Не, тук е преградено.

 

ПЪРВИ ПЛЕБЕЙ

Когато пълководците ни закопават,

волските каруци трябва

път да дават.

 

ВТОРА ЖЕНА

А моя Пулхер пък замъкнаха на съд.

За данъци.

 

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ

Може да се каже,

че без него днес не бихме властвали над Азия.

 

ПЪРВА ЖЕНА

Есетрата отново ли поскъпна?

 

ВТОРА ЖЕНА

И сиренето — също.

 

ГЛАШАТАЙ

Сега

шествието прекосява триумфалната арка,

която градът ни издигна в прослава на своя велик син.

Жените протягат към него децата си. Конници

задържат тълпата от зрители.

Улицата зад шествието осиротява.

За сетен път

великият Лукул е минал по нея.

II
Бърз завършек и поврат към всекидневието

ГЛАШАТАЙ

Отмина шествието, ето

улицата се изпълва пак с народ.

Откъм задръстените и пресечки

коларите подкарват волските каруци.

А тълпата

с глъч поема задълженията си.

Дейният Рим

се залавя отново за работа.

III
В христоматиите

ДЕТСКИ ХОР

В христоматиите

четем имената на велики пълководци.

Битките им знае наизуст,

чутовния им живот разучава,

който ревностно следва техния пример.

А да следваме ревностно техния пример,

над тълпата да се издигнем

е наша задача. Градът ни

жадува един ден да изпише и нашите имена

върху паметните плочи на всички безсмъртни.

Секст ще завземе Понт.

А ти, Флак, ще покориш трите Галий.

Ти пък, Квинтилиан, ще преминеш Алпите!

IV
Погребението

ГЛАШАТАЙ

Извън града, на Апиевия път,

се издига малка постройка, съградена преди десетина години

и предназначена да приюти след смъртта му

великия мъж.

Първо

тук влиза отредът роби,

който мъкне триумфалния фриз. След това

малката, обвита в чимшир ротонда

приема и него.

 

ГЛУХ ГЛАС

Спрете, войници!

 

ГЛАШАТАЙ

Чувате глас, който идва

отвъд стената.

Оттука нататък той ще повелява.

 

ГЛУХ ГЛАС

Оставете носилката! Зад тая стена

никой не може да бъде носен. Зад тая стена

всеки сам преминава.

 

ГЛАШАТАЙ

Войниците оставят носилката. Пълководецът

застава прав, малко неуверен.

Неговият философ понечва да го придружи,

на езика му пари мъдра сентенция. Но…

 

ГЛУХ ГЛАС

Стой, философе! Зад тая стена

никого не ще омаеш с приказки.

 

ГЛАШАТАЙ

Тъй казва гласът, който там повелява.

Тогава излиза напред адвокатът

да подаде възражение.

 

ГЛУХ ГЛАС

Отхвърля се!

 

ГЛАШАТАЙ

Тъй казва гласът, който там повелява.

После нарежда на пълководеца:

 

ГЛУХ ГЛАС

Сега мини през вратата!

 

ГЛАШАТАЙ

И пълководецът тръгва към малкия вход,

спира се и се озърта.

Гледа с тревожни очи към войниците,

гледа към робите, мъкнещи скулптурното изваяние,

гледа чимшира, последната зеленина. И се бави.

А гробницата е отворена и полъхва вятър отвън,

откъм пътя.

 

ГЛУХ ГЛАС

Шлема свали. Нашата порта е ниска.

 

ГЛАШАТАЙ

И пълководецът снема красивия шлем.

И влиза приведен. Отдъхват войниците,

с весела глъч изскачат от гробницата.

V
Раздяла с живите

ХОР НА БОЙНИЦИТЕ

Сервус, Лакал!

Чуй, стари козеле, ние сме квит.

Вън от таз костница вино ще леем.

За твоята слава не ни е жал,

нали трябва и да живеем!

Кой идва с нас?

До крайбрежния зид

има пивница.

Ти също беше къркач, ловя бас!

Аз тръгвам с вас.

А нямаш дори и наметка.

Кой ще плати?

Там дават по сметка.

Носът му вече блести!

Аз ще прескоча до оня говежди пазар.

Отиваш при малката негърка? С тебе сме, хей!

Ставаме трима, недей!

Веднъж тъй изядох шамар.

Тогава

ще идем да видим как кучета се състезават.

Не става,

туй струва пари. Ала не и щом те познават.

Хитрец, превъзходно!

Тръгваме с тебе. Свободно!

Напред, ходом марш!

VI
Посрещането

 

ГЛУХ ГЛАС

Откак новодошлият е тук,

той стои неподвижно до входа с шлема под мишница —

същинска статуя на самия себе си.

Другите новопристигнали мъртви

на пейката сядат и чакат,

както преди много пъти са чакали

Щастието и Смъртта.

В кръчмата — догдето получат своето вино,

край извора — догдето любимата дойде,

в гората сред битката — догдето получат заповед.

Ала новодошлият,

изглежда, не се е научил да чака.

 

ЛУКУЛ

Кълна се в Юпитер, какво

означава това? Аз стоя тук и чакам!

Най-големият град на Земята още отеква

от скръбните вопли по мене, а тук

няма никого, който да ме посрещне.

Пред моята шатра

седмина царе са ме чакали.

Тук няма ли ред?

Къде се е дянал поне готвачът ми Лаз?

Човекът, който от нищо

умееше да ми приготви малка вечеря!

Ако например него ми бяха изпратили —

понеже и той вече тук пребивава, —

щях да се чувствам помежду свои. — О, Лаз!

Твоето агнешко с дафинов лист и копър!

Ами дивечът от Кападокия! Ах, омари от Понт!

Ах, фригийски сладкиши с горчиви глогини!

 

Нареждам да бъда отведен оттук!

 

Трябва ли тук да стоя сред този народ?

 

Ще се оплача! Двеста кораба,

тежковъоръжени, пет легиона

в атака се хвърляха, щом

само си мръднех малкия пръст.

Ще се оплача!

Никакъв отговор. Ала от пейката с чакащи

се обажда старица:

 

ГЛАС НА ЧАКАЩА СТАРИЦА

Седни, новодошлият!

Изглежда, многото метал, дето си помъкнал,

тежкият шлем, а и нагръдникът те уморяват.

 

Не се инати! Ще трябва тука доста да почакаш,

не може да останеш прав. А пък и аз съм преди тебе.

Колко трае вътре един разпит, не мога да ти кажа!

Но е ясно, че разследването правят най-подробно

за всекиго: дали да го осъдят

да иде в мрачния Хадес или

да обитава Елисейските поля. Понякога

разследването е съвсем за кратко:

на съдиите им стига и едничък поглед.

„Този — казват те —

е водил праведен живот и е успял

да бъде за хората полезен.“ Защото

на ползата, принесена на някого,

отдават тука най-голямото значение. „Хайде — казват му, —

иди да си починеш.“ Наистина при други често

трае разпитът по цели дни, особено за тези,

които пратили са някого тук долу, в Царството на сенките,

преди да е изтекъл срокът на живота му. Човекът,

дето ей сега е вътре,

едва ли ще остане дълго — скромен, незлобив хлебар.

Ако пък питаш мене,

малко съм угрижена, но се надявам,

че сред заседателите вътре, както чувам,

има скромни хорица, а те добре разбират

колко труден е за нас животът през военно време.

Съветвам те, новодошлия…

 

ТРОЕН ГЛАС

 

Тертулия!

 

СТАРИЦА

Викат ме.

Виж там, новодошлият, да се промъкнеш някак.

 

ГЛУХ ГЛАС

Новодошлият упорито бе застанал до вратата,

но тежестта на почетните му отличия,

собственото му крещене и доброжелателните думи на старицата

са го променили. Той се пооглежда,

за да види сам ли е наистина. И после

все пак към пейката пристъпва.

Ала преди да седне още,

ще го извикат. За старицата е стигнал

на съдиите един-едничък поглед.

 

ТРОЕН ГЛАС

Лакал!

 

ЛУКУЛ

Наричам се Лукул. Нима не знаете тук името ми?

Произлизам от прославен род

на държавници и пълководци. Само из предградията,

доковете и войнишките таверни, в мръсните муцуни

на простолюдието и на изметта

името ми е Лакал.

 

ТРОЕН ГЛАС

Лакал!

 

ГЛУХ ГЛАС

И тъй, многократно извикан

на презрения език от предградията,

Лукул, пълководецът, който Изтока завзе,

срази седмина бляскави царе

и напълни град Рим с богатства,

в този късен час, когато Рим над гробовете си вечеря,

застава пред съда върховен в Царството на сенките.

VII
Избиране на застъпник

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Пред върховния съд в това Царство на сенките

се явява пълководецът Лакал, нарекъл се Лукул.

Председател тук е Съдникът на мъртвите,

а следствието водят пет съдебни заседатели:

бивш селянин,

бивш роб, който някога е бил учител,

бивша рибарка,

бивш хлебар,

бивша куртизанка.

Седят те на издигнатия подиум,

нямат ръце, за да взимат, нямат усти, за да ядат.

Равнодушни към блясък са техните отдавна угаснали погледи.

Неподкупни са те, предците на бъдещите поколения.

Съдникът на мъртвите започва разпита.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Сянко, ти трябва да бъдеш разпитана.

Трябва отчет да дадеш за живота си помежду хората:

полезна ли си била за тях или вредна,

дали желаят да видят лика ти

в Елисейските поля.

Имаш нужда от застъпник.

Ще си намериш ли застъпник в Елисейските поля?

 

ЛУКУЛ

Моля призован да бъде великият Александър Македонски,

за да говори пред вас като вещо лице

по дела като моите.

 

ТРОЕН ГЛАС

 

Александър Македонски!

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Призованият не се явява.

 

ТРОЕН ГЛАС

В Елисейските поля

няма Александър Македонски.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Сянко, твоето вещо лице е непознато в селенията на блажените.

 

ЛУКУЛ

Как? Онзи, който завоюва цяла Азия до Инд,

незабравимият,

който с мощ положи отпечатъка на своята обувка

върху земното кълбо! Могъщият Александър…

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Тук е непознат.

 

Нещастнико! Имената на великите

тук долу вече не внушават страх.

Тук

те не могат вече никого да застрашат. Словата им

се смятат за лъжи. Делата им

не се записват. А славата им

за нас е като дим, издаващ,

че е вилнял пожар.

Сянко, твоето държание показва,

че големи начинания

се свързват с името ти.

Ала тези начинания тук са неизвестни.

 

ЛУКУЛ

Тогава моля

да бъде внесен фризът към надгробния ми паметник,

където е изобразено триумфалното ми шествие.

Но как

ще бъде внесен? Домъкнаха го роби. Сигурно

на живите е забранено

да пристъпват тук.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Не и на робите. Тъй малко

тях ги отличава от умрелите,

та може да се каже —

те едвам живеят. Пътят от света там горе

дотука в Царството на сенките

за тях е твърде кратък.

Да бъде внесен фризът!

VIII
Донасяне на фриза

ГЛУХ ГЛАС

Все още робите му чакат

в гробницата и не знаят

къде да сложат фриза. Догдето един глас

внезапно проговаря през стената.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Елате!

 

ГЛУХ ГЛАС

И ето че сега,

превърнати от таз едничка дума

в сенки, те товара си понасят

през обраслата с чимшир стена.

 

ХОР НА РОБИТЕ

От живота към смъртта

товара мъкнем без упорство.

Отдавна времето не ни принадлежи,

не знаем накъде извежда пътят ни.

И затова на този нов глас пак се подчиняваме,

както и на стария. Защо да питаме?

Нищо не оставяме зад себе си и нищо не очакваме.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Така те преминават през стената,

че когото нищо не задържа,

не ще възпре и този зид.

А след това товара си полагат

пред съда върховен в Царството на сенките —

ето фриза с триумфалното шествие.

Съдебни заседатели, разгледайте го:

виждате пленен цар с тъжен поглед,

ваклоока царица с кръшни бедра,

мъж с черешова фиданка как яде череша,

двама роби носят златен бог, ужасно тлъст,

две девици стискат плоча с имената на петдесет и седем града,

умиращ легионер поздравява своя пълководец,

готвач протяга риба.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Това ли са свидетелите, сянко?

 

ЛУКУЛ

Да, това са. Ала как

ще проговорят? Те са каменни и са безмълвни.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Не и за нас. Те ще говорят.

Желаете ли, каменни сенки,

да дадете сега показания?

 

ХОР НА ФИГУРИТЕ ОТ ФРИЗА

Родени от камъка, ние сме тук

за спомен на много безименни жертви —

тук сме, за да говорим и да мълчим.

Родени от камъка, ние представяме

всички сразени, безгласни, забравени.

Тук сме по заповед на пълководеца,

пред вас ще мълчим и пред вас ще говорим.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Сянко, свидетелите на твоето величие

желаят да разказват.

IX
Разпитът

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

И пълководецът пристъпва напред,

посочва към царя.

 

ЛУКУЛ

Това е човек, когото аз победих.

За дните между новолуние и пълнолуние

разбих войските му с всички бойни колесници

и тежковъоръжени конници.

За тези броени дни

царството му се разпадна като колиба, поразена от гръм.

Щом се появих на границата му, той удари на бяг

и за броените дни на войната едвам и двамата успяхме

да достигнем другата граница на неговото царство.

Тъй кратък бе походът, че свинският бут,

който моят готвач бе сложил да се опушва за мен,

още не беше готов, когато се върнах.

А от седмината, които разбих, този е само единият.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Вярно ли е туй, царю?

 

ЦАРЯТ

Вярно е.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Вашите въпроси, съдебни заседатели?

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

И сянката на роба, който някога е бил учител,

мрачно се привежда и запитва:

 

УЧИТЕЛЯТ

Как стана всичко?

 

ЦАРЯТ

Както каза той — внезапно ни нападнаха.

Селянинът, който там товареше сеното си,

така си и остана с вилата в ръка,

когато, още ненапълнена,

колата му откараха.

Не бе опечен още хлябът на хлебаря,

когато чуждите ръце към него се протегнаха.

Всичко онова, което каза той за поразената

от гръм колиба, е вярно. Колибата

е разрушена. Тук пред вас

стои гърмът.

 

УЧИТЕЛЯТ

И от седмината ти си…

 

ЦАРЯТ

Едва единият.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Заседателите в подземния съд

ще имат предвид показанията на царя.

 

А сянката на бившата куртизанка запитва:

 

КУРТИЗАНКАТА

Ами ти, царице, как дотука стигна?

 

ЦАРИЦАТА

Веднъж отидох заранта

на Таврион да се изкъпя,

но от маслиновия лес

отряд мъже ме връхлетяха.

И там ме победиха.

 

Размахвах сюнгер вместо нож,

скривалище ми бе водата

и само бронята по тях

ме пазеше, но не задълго.

Бях бързо победена.

 

В страха си див сама сгреших —

завиках своите слугини.

Слугините в страха си див

завикаха от храсталака.

Тъй всички ни сразиха.

 

КУРТИЗАНКАТА

А защо и ти вървиш сред шествието?

 

ЦАРИЦАТА

Ах, да потвърдя победата.

 

КУРТИЗАНКАТА

Победата? Над тебе?

 

ЦАРИЦАТА

И над красивия ни Таврион.

 

КУРТИЗАНКАТА

Какво нарича той триумф?

 

ЦАРИЦАТА

Това, че царят, моят мъж,

не смогна с цялата войска

имота си да защити

от легионите на Рим.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Заседателите в подземния съд

ще имат предвид показанията на царицата.

 

А Съдникът на мъртвите запитва

пълководеца:

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Сянко, искаш ли да продължиш?

 

ЛУКУЛ

Да. Добре разбирам, че гласът

на победените е благ. Обаче

някога той беше по-суров. А този цар,

който състрадание у вас събужда, бе особено жесток

там горе. Данъци, налози той събираше

не по-зле от мене. Градовете,

които му изтръгнах, от това

нищо не загубиха, но Рим

чрез мен спечели петдесет и седем града.

 

ДВЕТЕ ДЕВИЦИ С ПЛОЧАТА

Ние бяхме градове с улици, хора и къщи.

Нашите храмове и водопроводи

личаха сред равнината, а днес

имената ни само личат връз тази плоча.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

А сянката съдебен заседател, бивш хлебар,

мрачно се привежда и запитва:

 

ХЛЕБАРЯТ

Защо тъй стана?

 

ДВЕТЕ ДЕВИЦИ

Веднъж по пладне там се вдигна глъч,

по пътя се изля река от хора

и потокът й отнесе

нашите богатства. Вечерта

само стълб от дим показвате, че тук

някога се е издигал град.

 

ХЛЕБАРЯТ

Какво със себе си

завлече този, който пратил бе реката

и сега твърди, че дал на римляните петдесет и седем града?

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

А робите, носещи златния бог,

се разтреперват и крещят:

 

РОБИТЕ

Завлече нас!

Щастливи някога, сега по-евтини от волове,

мъкнем тази плячка — самите ние плячка.

 

ДЕВИЦИТЕ

Това са някогашните строители

на тия петдесет и седем града, от които само

името и пушек е останало.

 

ЛУКУЛ

Да, отвлякох ги. Те бяха

двеста хиляди на брой.

Някогашни врагове, сега те повече не са ми врагове.

А с тях и този техен бог отвлякох,

та светът да гледа с по-голяма почит

нашите богове пред всички други.

 

РОБИТЕ

И богът бе приет радушно,

защото е от злато и тежи два центнера.

А също всеки тук от нас е оценен на късче злато

с големина на нокът.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

А сянката съдебен заседател, бивш хлебар

в Марсилия, града крайморски,

благо се привежда и говори:

 

ХЛЕБАРЯТ

Значи, да запишем в твоя полза, сянко,

просто тъй: „Донесе злато в Рим.“

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Заседателите в подземния съд

ще имат предвид показанията на градовете.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Подследственият ми изглежда уморен.

Давам почивка.

X
Още веднъж Рим

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Съдът се оттегля.

Подследственият сяда.

Отметнал е глава назад и се опира

в ъгъла до входа. Изтощен е, но дочува

разговора зад вратата,

където чакат нови сенки.

 

ЕДНА СЯНКА

Прегази ме волска каруца.

 

ЛУКУЛ

 

Волска каруца…

 

СЯНКАТА

Караше повторно пясък за един строеж.

 

ЛУКУЛ

 

Строеж… Пясък…

 

ДРУГА СЯНКА

Не е ли време май за ядене?

 

ЛУКУЛ

 

Ядене…

 

ПЪРВАТА СЯНКА

 

Изкарвах си за хляб и лук.

Но стаята ми взеха.

Безброят роби, дето мъкнат тук

от всички земни краища,

съсипа обущарския ми занаят.

 

ВТОРАТА СЯНКА

И аз бях роб. Е, може да се каже, че

покрай несретниците, и щастливците си патят.

 

ЛУКУЛ

 

Ей, вие, горе духа ли все още вятър?

 

ВТОРАТА СЯНКА

 

Чуй, някой пита нещо.

 

ПЪРВАТА СЯНКА

 

Дали подухва горе вятър? Може би.

Навярно сред градините.

Из тесните задушни улички

той не се усеща.

XI
Разпитът продължава

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Съдебните заседатели заемат местата си.

Разпитът започва отново.

А сянката на бившата рибарка казва:

 

РИБАРКАТА

Споменахте тук за злато.

И аз живеех в Рим.

Но късче злато не видях в дома си.

Бих искала да знам къде ли е отишло?

 

ЛУКУЛ

Какъв въпрос!

Нима потеглях с легионите си,

за да плячкосам за една рибарка

ново столче?

 

РИБАРКАТА

Макар и нищо да не носеше за рибния пазар,

все пак ти нещо взимаше оттам:

синовете ни.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

И съдебната заседателка

се обръща към бойците от фриза.

 

РИБАРКАТА

Кажете, той какво направи с вас там, в двете Азии?

 

ПЪРВИ ЛЕГИОНЕР

Аз се измъкнах.

 

ВТОРИ ЛЕГИОНЕР

Аз бях ранен.

 

ПЪРВИ ЛЕГИОНЕР

Завлачих го със себе си.

 

ВТОРИ ЛЕГИОНЕР

Така и той загина.

 

РИБАРКАТА

А ти защо остави Рим?

 

ПЪРВИ ЛЕГИОНЕР

Гладувах.

 

РИБАРКАТА

И какво получи там?

 

ВТОРИ ЛЕГИОНЕР

Аз нищо не получих.

 

РИБАРКАТА

Ръка протягаш.

Нима да поздравиш своя пълководец?

 

ВТОРИ ЛЕГИОНЕР

Да му покажа,

че все тъй е празна.

 

ЛУКУЛ

Протестирам!

След всеки поход

легионерите възнаграждавах.

 

РИБАРКАТА

Но не и мъртвите.

 

ЛУКУЛ

Протестирам!

Могат ли да съдят за войната хора,

които от нея не разбират?

 

РИБАРКАТА

Аз разбирам! Синът ми

падна във войната.

Продавах риба на пазара там, при Форума.

Един ден плъзна слух, че корабите

на завърналите се от Азиатската война

пристигнали. Оставих стоката и хукнах,

дълги часове стоях край Тибър,

където с лодки ги докарваха, а вечерта

корабите бяха вече празни, ала моят син

по талпите не мина на брега.

И понеже беше ветровито на пристанището,

през нощта ме втресе и в треската си дирех

своя син, но колкото по-пламенно го търсех,

толкова по-силно мръзнех. Сетне, вече мъртва,

слязох тука, в Царството на сенките и пак го търсех.

„Фабер — виках аз, защото тъй бе името му, —

Фабер, синко Фабер,

аз те носих под сърцето си и те отгледах,

синко Фабер!“

Тичах непрестанно между сенките

и виках Фабер, докато един пазач при входа

в лагера на падналите във войната

ме хвана за ръкава и ми рече:

„Старо, тука има много Фаберовци. Синове

на много майки, чакащи ги жадно.

Ала всички имената си забравиха,

служиха им само, за да ги подреждат във войската

и тук не са ни нужни вече. А и не искат

повече да срещнат своите майки,

откакто те ги предоставиха на тази кървава война.“

„Фабер, синко Фабер,

аз те носих под сърцето си и те отгледах,

синко Фабер!“

Стоях, уловена за ръкава,

и викът застина в гърлото ми.

Мълчаливо се извърнах, защото вече не желаех

да съзра лицето на сина си.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

И Съдникът на мъртвите се взира в очите

на заседателите и оповестява:

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Съдът признава: майката на падналия

разбира от война.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Заседателите в подземния съд

ще имат предвид показанията на бойците.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Но заседателката е разстроена.

В несигурната й ръка везните

може да потрепнат. Тя има нужда

от почивка.

XII
За последен път Рим

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

И отново

подследственият сяда и се вслушва

в оня разговор на сенките там, зад вратата.

Още веднъж

от другия, по-горен свят

долита полъх.

 

ВТОРАТА СЯНКА

И закъде се бе разбързал?

 

ПЪРВАТА СЯНКА

Исках да се уверя.

Бе плъзнал слух, че в кръчмите край Тибър

набират легионери за новата война на Запад —

сега той трябвало да бъде завладян.

Страната се нарича Галия.

 

ВТОРАТА СЯНКА

За нея никога не съм и чувал.

 

ПЪРВАТА СЯНКА

Тези страни ги знаят само големците.

XIII
Разпитът продължава

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Съдията се усмихва на последната съдебна заседателка,

повиква подсъдимия и тъжно го разглежда.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Времето лети. А ти не го използваш.

По-добре не ни ядосвай вече с твоите триумфи.

Нямаш ли свидетели

на някоя от слабостите ти, човече?

Нещата ти вървят на зле. Твоите добродетели

не ни изглеждат толкова полезни, може би

пък слабостите ти да са оставили пролуки

в поредицата от насилия?

Съветвам те, спомни си

слабостите, сянко!

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

А съдебният заседател, бивш хлебар,

запитва:

 

ХЛЕБАРЯТ

Виждам тук един готвач протяга риба.

Той изглежда весел. Я, готвачо,

разкажи ни как и ти попадна в триумфалното му шествие?

 

ГОТВАЧЪТ

Само за да засвидетелствам,

че догдето водеше война, той пак намираше и време

да измисли някоя рецепта за рибно ястие.

Аз бях готвачът му. И често още

си спомням хубавите мръвки,

птиците и тъмното месо от дивеч,

които той ми даваше да готвя.

И при това не само сядаше на масата,

а казваше ми и похвална дума

или заставаше до мене край тигана

и сам забъркваше си гозба.

„Агнешко а ла Лукул“

прослави нашата кухня.

От Сирия до Понт говореха

за готвача на Лукул.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Взима думата съдебният заседател, бивш учител.

 

УЧИТЕЛЯТ

Какво ни влиза в работата, че обичал да яде?

 

ГОТВАЧЪТ

Но той ми даваше да готвя, каквото пожелаех.

Затова съм му признателен.

 

ХЛЕБАРЯТ

Разбирам го, защото бях хлебар.

И неведнъж тестото съм забърквал с трици,

че клиентите ми бяха бедни. А пък тоз човек

е можел да се прояви като артист.

 

ГОТВАЧЪТ

Благодарение на него!

В триумфа си

той ме сложи зад царете

и тъй оказа уважение на моето изкуство.

Затова го смятам за човечен.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Заседателите в подземния съд

ще имат предвид показанията на готвача.

 

А съдебният заседател, бивш селянин,

запитва:

 

СЕЛЯНИНЪТ

Там виждам едного да носи някаква овошка.

 

МЪЖЪТ С ЧЕРЕШОВОТО ДРЪВЧЕ

Това е черешова фиданка.

Донесохме я чак от Азия. И включихме я

в триумфалното му шествие. След това я засадихме

на Апенините по склоновете.

 

СЕЛЯНИНЪТ

Ах, значи, ти, Лакал, си я донесъл?

Аз също някога си посадих череша, но не знаех,

че я дължа на тебе.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

И усмихнат приветливо,

съдебният заседател, бивш селянин,

разговаря със сянката,

бивш пълководец,

за тази овошка.

 

СЕЛЯНИНЪТ

Вирее на всякаква почва.

 

ЛУКУЛ

Но ветрове не понася.

 

СЕЛЯНИНЪТ

Червените череши са по-месести.

 

ЛУКУЛ

А черните пък по са сладки.

 

СЕЛЯНИНЪТ

Приятели, това е според мен най-хубавото

между всичко завладяно в тази кървава,

ненавистна война. Защото туй стъбло живее.

Нещо ново, приветливо се нарежда

до лозата и до буйния малинов храст.

Като расте с подрастващите поколения,

то ще им дава плод. Привет на тебе,

който ни го подари! Когато цялата победна плячка

от двете Азии отдавна вече е изтляла,

този най-чудесен твой трофей

отново и отново всяка пролет

живите ще радва с белоцветни клонки,

полюшвани от вятъра по склоновете.

XIV
Присъдата

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

От мястото си скача съдебната заседателка,

бивша рибарка от пазара.

 

РИБАРКАТА

Значи, все пак

открихте в кървавата длан

петак? Нима и тоз разбойник

ще подкупи с плячката съда?

 

УЧИТЕЛЯТ

Една черешова фиданка! Да я завладее

можеше дори с един човек! А той изпрати

тук долу осемдесет хиляди!

 

ХЛЕБАРЯТ

А и колко

трябва те да плащат горе

за чаша вино и за хлебче?

 

КУРТИЗАНКАТА

А трябва ли, за да преспят с жена,

вечно да рискуват кожата си? Да върви в пръждомата!

 

РИБАРКАТА

Ах, да върви в пръждомата!

 

УЧИТЕЛЯТ

Ах, да върви в пръждомата!

 

ХЛЕБАРЯТ

Ах, да върви в пръждомата!

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

И те поглеждат селянина, възхвалил

черешовото дръвче.

Е, селянино, ти какво ще кажеш?

 

СЕЛЯНИНЪТ

Осемдесет хиляди човека за едно черешово дръвче!

Ах, да върви в пръждомата!

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Ах, да върви в пръждомата! Защото

винаги с всяко насилие и завоевание

нараства само едно царство —

Царството на сенките.

 

СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ

А е пълно вече

нашето безрадостно селение

с недоизживени съществувания. Тук обаче

няма плугове за жилестите ни ръце,

нито гладни уста, каквито вие горе

имате тъй много! Та какво ли освен пепел

можем да натрупаме над тези

осемдесет хиляди, посечени в сраженията!

А вие горе се нуждаете от къщи! Докога ли

ще ви срещаме по пътищата си, които

не извеждат никъде и пак ще слушаме

пламенните ви и ужасяващи въпроси: как

изглежда лятото на човешкия живот, и есента,

и зимата?

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

А легионерите върху надгробния фриз

се раздвижват и крещят:

 

ЛЕГИОНЕРИТЕ

Ах, да върви в пръждомата! Коя провинция

ще може да ни заменят неизживените,

пълни с упования години?

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

А робите, домъкнали тук фриза, се раздвижват и крещят:

 

РОБИТЕ

Ах, да върви в пръждомата! Но докога

той и подобните нему злодеи

ще потискат човека, ще махват

лениво с ръка и ще хвърлят народите

в кървави битки един срещу друг?

Но докога

ние и подобните нам ще ги търпим?

 

ВСИЧКИ

Ах, да върви в пръждомата! И да вървят

в пръждомата всички, подобни на него!

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

И от своя издигнат подиум се възправят

застъпниците на бъдните поколения —

на потомците с много ръце, за да взимат,

на потомците с много усти, за да ядат,

на тези усърдно натрупващи,

охотно живеещи наши потомци.