Бертолт Брехт
Разпитът на Лукул (9)

VIII
Донасяне на фриза

ГЛУХ ГЛАС

Все още робите му чакат

в гробницата и не знаят

къде да сложат фриза. Догдето един глас

внезапно проговаря през стената.

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Елате!

ГЛУХ ГЛАС

И ето че сега,

превърнати от таз едничка дума

в сенки, те товара си понасят

през обраслата с чимшир стена.

ХОР НА РОБИТЕ

От живота към смъртта

товара мъкнем без упорство.

Отдавна времето не ни принадлежи,

не знаем накъде извежда пътят ни.

И затова на този нов глас пак се подчиняваме,

както и на стария. Защо да питаме?

Нищо не оставяме зад себе си и нищо не очакваме.

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Така те преминават през стената,

че когото нищо не задържа,

не ще възпре и този зид.

А след това товара си полагат

пред съда върховен в Царството на сенките —

ето фриза с триумфалното шествие.

Съдебни заседатели, разгледайте го:

виждате пленен цар с тъжен поглед,

ваклоока царица с кръшни бедра,

мъж с черешова фиданка как яде череша,

двама роби носят златен бог, ужасно тлъст,

две девици стискат плоча с имената на петдесет и седем града,

умиращ легионер поздравява своя пълководец,

готвач протяга риба.

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Това ли са свидетелите, сянко?

ЛУКУЛ

Да, това са. Ала как

ще проговорят? Те са каменни и са безмълвни.

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Не и за нас. Те ще говорят.

Желаете ли, каменни сенки,

да дадете сега показания?

ХОР НА ФИГУРИТЕ ОТ ФРИЗА

Родени от камъка, ние сме тук

за спомен на много безименни жертви —

тук сме, за да говорим и да мълчим.

Родени от камъка, ние представяме

всички сразени, безгласни, забравени.

Тук сме по заповед на пълководеца,

пред вас ще мълчим и пред вас ще говорим.

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Сянко, свидетелите на твоето величие

желаят да разказват.