Бертолт Брехт
Разпитът на Лукул (12)

XI
Разпитът продължава

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Съдебните заседатели заемат местата си.

Разпитът започва отново.

А сянката на бившата рибарка казва:

 

РИБАРКАТА

Споменахте тук за злато.

И аз живеех в Рим.

Но късче злато не видях в дома си.

Бих искала да знам къде ли е отишло?

 

ЛУКУЛ

Какъв въпрос!

Нима потеглях с легионите си,

за да плячкосам за една рибарка

ново столче?

 

РИБАРКАТА

Макар и нищо да не носеше за рибния пазар,

все пак ти нещо взимаше оттам:

синовете ни.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

И съдебната заседателка

се обръща към бойците от фриза.

 

РИБАРКАТА

Кажете, той какво направи с вас там, в двете Азии?

 

ПЪРВИ ЛЕГИОНЕР

Аз се измъкнах.

 

ВТОРИ ЛЕГИОНЕР

Аз бях ранен.

 

ПЪРВИ ЛЕГИОНЕР

Завлачих го със себе си.

 

ВТОРИ ЛЕГИОНЕР

Така и той загина.

 

РИБАРКАТА

А ти защо остави Рим?

 

ПЪРВИ ЛЕГИОНЕР

Гладувах.

 

РИБАРКАТА

И какво получи там?

 

ВТОРИ ЛЕГИОНЕР

Аз нищо не получих.

 

РИБАРКАТА

Ръка протягаш.

Нима да поздравиш своя пълководец?

 

ВТОРИ ЛЕГИОНЕР

Да му покажа,

че все тъй е празна.

 

ЛУКУЛ

Протестирам!

След всеки поход

легионерите възнаграждавах.

 

РИБАРКАТА

Но не и мъртвите.

 

ЛУКУЛ

Протестирам!

Могат ли да съдят за войната хора,

които от нея не разбират?

 

РИБАРКАТА

Аз разбирам! Синът ми

падна във войната.

Продавах риба на пазара там, при Форума.

Един ден плъзна слух, че корабите

на завърналите се от Азиатската война

пристигнали. Оставих стоката и хукнах,

дълги часове стоях край Тибър,

където с лодки ги докарваха, а вечерта

корабите бяха вече празни, ала моят син

по талпите не мина на брега.

И понеже беше ветровито на пристанището,

през нощта ме втресе и в треската си дирех

своя син, но колкото по-пламенно го търсех,

толкова по-силно мръзнех. Сетне, вече мъртва,

слязох тука, в Царството на сенките и пак го търсех.

„Фабер — виках аз, защото тъй бе името му, —

Фабер, синко Фабер,

аз те носих под сърцето си и те отгледах,

синко Фабер!“

Тичах непрестанно между сенките

и виках Фабер, докато един пазач при входа

в лагера на падналите във войната

ме хвана за ръкава и ми рече:

„Старо, тука има много Фаберовци. Синове

на много майки, чакащи ги жадно.

Ала всички имената си забравиха,

служиха им само, за да ги подреждат във войската

и тук не са ни нужни вече. А и не искат

повече да срещнат своите майки,

откакто те ги предоставиха на тази кървава война.“

„Фабер, синко Фабер,

аз те носих под сърцето си и те отгледах,

синко Фабер!“

Стоях, уловена за ръкава,

и викът застина в гърлото ми.

Мълчаливо се извърнах, защото вече не желаех

да съзра лицето на сина си.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

И Съдникът на мъртвите се взира в очите

на заседателите и оповестява:

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Съдът признава: майката на падналия

разбира от война.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Заседателите в подземния съд

ще имат предвид показанията на бойците.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Но заседателката е разстроена.

В несигурната й ръка везните

може да потрепнат. Тя има нужда

от почивка.