Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Das Verhoer des Lukullus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Последни корекции
NomaD (2011 г.)
Източник
vkonstantinov.hit.bg

История

  1. — Добавяне

IX
Разпитът

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

И пълководецът пристъпва напред,

посочва към царя.

 

ЛУКУЛ

Това е човек, когото аз победих.

За дните между новолуние и пълнолуние

разбих войските му с всички бойни колесници

и тежковъоръжени конници.

За тези броени дни

царството му се разпадна като колиба, поразена от гръм.

Щом се появих на границата му, той удари на бяг

и за броените дни на войната едвам и двамата успяхме

да достигнем другата граница на неговото царство.

Тъй кратък бе походът, че свинският бут,

който моят готвач бе сложил да се опушва за мен,

още не беше готов, когато се върнах.

А от седмината, които разбих, този е само единият.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Вярно ли е туй, царю?

 

ЦАРЯТ

Вярно е.

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Вашите въпроси, съдебни заседатели?

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

И сянката на роба, който някога е бил учител,

мрачно се привежда и запитва:

 

УЧИТЕЛЯТ

Как стана всичко?

 

ЦАРЯТ

Както каза той — внезапно ни нападнаха.

Селянинът, който там товареше сеното си,

така си и остана с вилата в ръка,

когато, още ненапълнена,

колата му откараха.

Не бе опечен още хлябът на хлебаря,

когато чуждите ръце към него се протегнаха.

Всичко онова, което каза той за поразената

от гръм колиба, е вярно. Колибата

е разрушена. Тук пред вас

стои гърмът.

 

УЧИТЕЛЯТ

И от седмината ти си…

 

ЦАРЯТ

Едва единият.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Заседателите в подземния съд

ще имат предвид показанията на царя.

 

(Тишина.)

 

А сянката на бившата куртизанка запитва:

 

КУРТИЗАНКАТА

Ами ти, царице, как дотука стигна?

 

ЦАРИЦАТА

Веднъж отидох заранта

на Таврион да се изкъпя,

но от маслиновия лес

отряд мъже ме връхлетяха.

И там ме победиха.

 

Размахвах сюнгер вместо нож,

скривалище ми бе водата

и само бронята по тях

ме пазеше, но не задълго.

Бях бързо победена.

 

В страха си див сама сгреших —

завиках своите слугини.

Слугините в страха си див

завикаха от храсталака.

Тъй всички ни сразиха.

 

КУРТИЗАНКАТА

А защо и ти вървиш сред шествието?

 

ЦАРИЦАТА

Ах, да потвърдя победата.

 

КУРТИЗАНКАТА

Победата? Над тебе?

 

ЦАРИЦАТА

И над красивия ни Таврион.

 

КУРТИЗАНКАТА

Какво нарича той триумф?

 

ЦАРИЦАТА

Това, че царят, моят мъж,

не смогна с цялата войска

имота си да защити

от легионите на Рим.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Заседателите в подземния съд

ще имат предвид показанията на царицата.

 

(Тишина.)

 

А Съдникът на мъртвите запитва

пълководеца:

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Сянко, искаш ли да продължиш?

 

ЛУКУЛ

Да. Добре разбирам, че гласът

на победените е благ. Обаче

някога той беше по-суров. А този цар,

който състрадание у вас събужда, бе особено жесток

там горе. Данъци, налози той събираше

не по-зле от мене. Градовете,

които му изтръгнах, от това

нищо не загубиха, но Рим

чрез мен спечели петдесет и седем града.

 

ДВЕТЕ ДЕВИЦИ С ПЛОЧАТА

Ние бяхме градове с улици, хора и къщи.

Нашите храмове и водопроводи

личаха сред равнината, а днес

имената ни само личат връз тази плоча.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

А сянката съдебен заседател, бивш хлебар,

мрачно се привежда и запитва:

 

ХЛЕБАРЯТ

Защо тъй стана?

 

ДВЕТЕ ДЕВИЦИ

Веднъж по пладне там се вдигна глъч,

по пътя се изля река от хора

и потокът й отнесе

нашите богатства. Вечерта

само стълб от дим показвате, че тук

някога се е издигал град.

 

ХЛЕБАРЯТ

Какво със себе си

завлече този, който пратил бе реката

и сега твърди, че дал на римляните петдесет и седем града?

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

А робите, носещи златния бог,

се разтреперват и крещят:

 

РОБИТЕ

Завлече нас!

Щастливи някога, сега по-евтини от волове,

мъкнем тази плячка — самите ние плячка.

 

ДЕВИЦИТЕ

Това са някогашните строители

на тия петдесет и седем града, от които само

името и пушек е останало.

 

ЛУКУЛ

Да, отвлякох ги. Те бяха

двеста хиляди на брой.

Някогашни врагове, сега те повече не са ми врагове.

А с тях и този техен бог отвлякох,

та светът да гледа с по-голяма почит

нашите богове пред всички други.

 

РОБИТЕ

И богът бе приет радушно,

защото е от злато и тежи два центнера.

А също всеки тук от нас е оценен на късче злато

с големина на нокът.

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

А сянката съдебен заседател, бивш хлебар

в Марсилия, града крайморски,

благо се привежда и говори:

 

ХЛЕБАРЯТ

Значи, да запишем в твоя полза, сянко,

просто тъй: „Донесе злато в Рим.“

 

ВЕСТИТЕЛ В СЪДА НА МЪРТВИТЕ

Заседателите в подземния съд

ще имат предвид показанията на градовете.

 

(Тишина.)

 

СЪДНИКЪТ НА МЪРТВИТЕ

Подследственият ми изглежда уморен.

Давам почивка.