Серия
Приключенията на Незнайко (2)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Незнайка в Солнечном городе, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 15 гласа)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)
Сканиране
Диан Жон (2011 г.)

Илюстрациите са дело на А. Ляптев — взети от руския оригинал.

[Настоящото електронно издание на „Незнайко в Слънчевия град“ е уникално по отношение на илюстрациите: събрани са илюстрациите както от българското издание, така и от руско електронно издание. Във всяко от двете издания има илюстрации, които ги няма в другото. Всяка илюстрация е съобразена да е на такова място между абзаците, че да има сюжетно съответствие с текста (което не е напълно спазено в българското хартиено издание).]

 

 

Издание:

Николай Носов. Незнайко в Слънчевия град.

Роман-приказка

Превод от руски — Искра Панова

Редактор: Надя Кехлибарева

Художествен редактор: Здравка Тасева

Технически редактор: Георги Русафов

Коректор: Емилия Димитрова

Дадена за печат на 3. III. 1960 година

Излязла от печат на 30. V. 1960 година

Поръчка № 75. Тираж 15 000. Формат 1/16 65/92

Печатни коли 19/25 и 1 портрет

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

София, 1960

 

Новинки детской литературы № 84

Н. Носов. Незнайка в Солнечном городе. Роман-сказка

Государственное Издательство Детской Литературы

Министерства Просвещения РСФСР

Москва, 1958


Към българския читател

Мило другарче българче,

Ти държиш тази книга в ръцете си: знай, че я е написал за тебе русин, следователно твой брат. Когато бях на твоите години и ходех на училище, аз научих, че на света има една прекрасна страна — България, и че отдавнашна, многовековна дружба свързва тази страна с моята родина; научих, че в България има една чудна река — тихият бял Дунав, че там има хубави села и забележителни градове, а най-големият град е София; научих, че в тази страна живеят българи и че те са славяни като нас, с други думи, наши кръвни братя.

Оттогава изминаха много години. Аз израснах. Станах писател. Първата ми книжка с детски разкази излезе в Москва, тя се казваше „Чук-чук-чук!“. Година или година и половина след това един мой познат посети България и ми донесе оттам същата книжка, издадена на български език в София. Скоро получих и писмо от България, в което редакторът на издателството ми съобщаваше, че българските деца са обикнали моята книга и я четат с удоволствие.

По-късно и други мои книги бяха преведени на български език и получих много писма от българчета, които споделяха с мене своите впечатления от прочетеното. Видях, че българските деца харесват в книгите същото, което харесват и руските деца, че те мислят, чувствуват и мечтаят досущ като нашите деца. Зарадвах се, като узнах това. Щастлив бях, че лично съм завързал дружба с народа, с който моят народ дружи от толкова векове.

Убеден съм, че писателят трябва да мисли не само за ония, които описва, но и за ония, за които пише. Затова, когато пиша, обичам да си представям бъдещите свои читатели. Сякаш виждам пред очите си техните умни, изразителни лица и се мъча да отгатна дали ще харесат онова, което съм написал. Струва ми се, че между тях виждам и твоето лице, мое близко далечно другарче! Бъди щастливо!

 

Москва, 4 ноември, 1959 г.

neznaiko-a01.png