Вяса
Махабхарата (9) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН СЕДМА
Боговете се подготвят за битка с Гаруда.

Сута каза:

Тогава на небето сред божите чертози явиха се поличби, вещаещи угрози.

На жезъла на Индра — прославения, дето светкавиците пали, помръкна острието.

За страх и за почуда се случваше по пладне звезда на небосвода да лумне и да падне.

Не беше рядка гледка сред общата тревога оръжие за битка да вдига бог на бога.

Такова нещо — своите да удряш като вражи, не стана през войната със демоните даже.

Бог Индра към земята не прати дъжд, а кръв. Небето грее синьо, а трясва гръм такъв,

какъвто не издава дори и буря лете. Слана попари всички венци на боговете.

Вихрушка извъртя се, отвред праха подгони и почна да го сипе по божите корони.

С короните помръкна, с венците им повяхна осанката и даже самата слава тяхна.

Попита Индра своя наставник Брихаспати:

— Защо и кой в небето нещастие допрати?

Не виждам вража сила да иде, а пък гледам, че бедствия обсипват чертозите ни вредом.

— Ти сам ги предизвика, когато подигра се, безгрижно лекомислен, с пигмеите-монаси.

Задава се бедата, от миг на миг по-близка: орлицата Гаруда, способна както иска

вида си да променя, пристига да ни вземе амритата и ние не можем да я спреме.

Смутен тогава Индра намери боговете, оставени на стража, и каза им: — Пазете

Гаруда да не вземе напитката насила. А неговата сила да знаете, че смила

каквото се изпречи. — И всеки воин с ловка ръка започна мигом за битка подготовка.

Облякоха се в брони от злато изковани. Метален кръг се сключи — напитката да брани,

начело с Индра. Всеки нарамил беше пика или пък меч размахал, от който огън блика.

Просветваха секири, стърчаха боздугани, по силата и ръста на воина подбрани.

Войска такава нийде не може да се срещне: съставена изцяло от воини безгрешни.

Решителни стояха, за битката готови. Лицата им пламтяха, подобно на огньове.

И цялото им войнство, от слънцето огряно, блестеше, сякаш беше от общ метал изляно.