Вяса
Махабхарата (10) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ОСМА
Грехът на Индра към отшелниците-пигмеи.

Шонак каза:

Какво е сбъркал Индра? Каква му е вината, та тръпне пред Гаруда, родена от Вината?

Защо такава силна уплаха го обхвана? Кажи ми, щом го има разказано в Пурана.

Сута каза:

Описва се в Пурана простъпката на бога. Сега ще ти я кажа накратко, както мога.

Жадуваше Кашапа за рожба. Затова запали жертвен огън и тръгна за дърва.

Помагаха му всички край огъня да шета: пустинниците святи, монасите-джуджета,

и даже Индра вдигна на своите рамена вързоп дърва с размери на цяла планина.

Не му тежеше никак, вървеше с лека стъпка, та дребните монаси без малко с крак не стъпка.

Големи като палец, те бяха и постали — на пост и на молитва живота си отдали.

Към огъня понесли единствено листо, с голямата си тежест измъчваше ги то,

защото бяха влезли във кален отпечатък от кравешко копито, не можейки оттатък

да минат. Индра прихна и почна да се смее, прекрачвайки отгоре над жалките пигмеи.

Но тая гордост — рожба на сляпата му сила — дотолкова дълбоко ги беше разгневила,

че нещо предприеха, което разтревожи всесилния властител и повелител божи.

Над жертвения огън възливайки масла, в молитвите си всяко джудженце възжела:

— За мъст над бога Индра съдбата тъй да стори, че по-могъщ от него да дойде Индра втори.

Да има страшен образ, да може да го сменя. Да може да се движи по цялата вселена

по-бързо и от мисъл. И още тоя ден

чрез наште святи химни да бъде той роден.

Уплашеният Индра помоли за защита Кашапа и светецът пигмеите попита

дали са произнесли такваз благословия.

— Да бъде както кажеш — отвърнаха ония.

Кашапа им задума: — Най-мъдри на земята, бог Индра е създаден да властва в трите свята

по заповед на Брама. Недейте иска втори, че значи туй на Брама властта да се оспори.

Но тъй като сте святи самите и не бива изречената дума от вас да е лъжлива,

ще има втори Индра, и с по-голяма сила, но той да бъде птица-орлица огнекрила.

Смилете се над Индра, о праведници святи, самият той да моля за милост ме изпрати.

Отвърнаха: — Молитви за втори властелин отправяхме, а ти пък се молеше за син.

И нека да се сбъднат чрез твоя син и двете молитви — той да бъде дори от боговете

по-силен. — И тогава, изкъпана, жената на мъдрия Кашапа — богинята Вината,

до него приближи се в най-подходящо време, когато у жените пониква плод от семе.

И каза й Кашапа: — Ще бъдеш ти честита. Ще имаш двама сина. Светът ще ги почита.

Внимателно носи ги: единият от наште потомци ще се слави сред тварите летящи

тъй както богът Индра в селенията божи. И птичия си образ да сменя той ще може.

На Индра каза: — Моите потомци ще изпратя при тебе да ти бъдат помощници и братя.

Не ще изтръгне никой на твойта власт юздите. А ти недей обижда с надменност мъдреците,

защото притежават оръжието слово,

а словото наказва от всичко най-сурово.

Замина богът Индра спокоен към небето, че първото му място остава неотнето.

Вината с двама сина сдоби се, от които единият остана със тяло неразвито —

на слънцето предвестник, в зори се появява А другият — Гаруда. За неговата слава

сега ще ти разкажа, потомъко на Бригу Изслушай ме, а после на други разкажи го.