Вяса
Махабхарата (52) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ШЕСТНАЙСЕТА
Цар Бима изпраща брамини да търсят изгнаниците.
Браминът Судева открива Дамаянти.

Брихадашва каза:

Щом Нал и Дамаянти пропаднаха в горите, цар Бима се научи и прати най-добрите

брамини да ги дирят. Той царска дума даде, че няма да се свиди, раздавайки награди.

Тоз, който ги намери и читави и здрави ги доведе, ще вземе освен хиляда крави

за свой имот и село, което по размери

на град е равно. Който не може ги намери,

а вест научи, взема и той хиляда крави. И всеки към различна посока се отправи.

Из градове и царства брамините сновяха, от Нал и Дамаянти и помен не видяха.

Един от тях, Судева, сполука го доведе да види Дамаянти в красивия град Чеди.

Гореше жертвен огън. Зад пушека съгледа сияйната принцеса, макар и тъжно бледа.

Помисли: тя е. Друга така не би могла да свети като слънце през димната мъгла.

Окъсана, но няма следа от друга грубост — с Лакшми дори под дрипи равнява се по хубост.

Гърди големи, кожа съвсем тъмнокафява, с лице като богиня земята озарява.

Очите й приличат на лотоси — не дева

от смъртен род, а сякаш жена на Камадева.

Нозете й са кални, защото тя е лотос, комуто стъбълцето изтръгнаха с жестокост,

от езерото родно. Лицето й е плахо, каквато е луната, открадната от Раху.

По мъж тъжи и сълзи пролива, от които прилича на рекичка с пресъхнало корито.

На езеро прилича, прегазено от слон, огласяно от стона на птици без подслон.

Напъпила, цъфтяла в градините на царя,

сега от чуждо слънце във чужди край прегаря.

Без накит, а достойна с елмази да се кити, прилича на луната, закрита от тъмите.

Далеч от дом и близки, сред мъки безутешни крепи се от надежда с мъжа си да се срещне.

Че на жена без накит мъжът е най-добрата украса — щом я има, сияе тя самата.

Без мъж е Дамаянти и затова не свети. И затова на Нал са големи греховете.

Достойната за радост царица белоръка погледна ли, въздъхвам и аз самин от мъка.

Кога ли при мъжа си най-сетне ще замине, тъй както при луната звездицата Рохини?

Щом тя при Нал се върне, ще върне радостта му — престола и земите на царството голямо.

Еднакви са по възраст, по род, по дух, по нрави и всичко туй достойни един за друг ги прави.

Жена е тя на царя достоен. Ще сгреша, ако се бавя още да я не утеша.

Ще бързам, че по-рано тегло не е видяла, а страда толкоз време след тяхната раздяла.

Судева убеди се, че пълно сходство има нещастната слугиня със щерката на Бима.

Отиде и промълви: — Царице на Нишад, Судева се наричам, другар на твоя брат.

Баща ти Бима здрав е. Брамините отправи за вас навред да питат. Децата ти са здрави.

По теб от ум лишени са твоите роднини и скитат съкрушени хилядата брамини.

Познала Дамаянти брамина видарбийски, понечи да разпита за всичките си близки.

Но тоя край внезапен на нейната беда задави я от сълзи и тя се разрида.

Сунанда забеляза, че нейната слугиня ридае безутешно, беседвайки с брамина,

и майка си повика: — Иди узнай каква е слугинята ми нова и що така ридае.

Отиде при брамина родилката на царя и кимна му, че с него сама ще разговаря.

Попита, щом Судева се дръпна настрана: — Кому е щерка тази? И на кого жена?

Какво е причинило такава хубавица, певецо, да остане при жив съпруг вдовица?

Разказвай. Твоят разказ, премъдри ми брамине, не бива и най-малка подробност да отмине.

Помолен тъй, Судева удобно поприседна и случките разказа от първа до последна.