Вяса
Махабхарата (66) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ЗА СЛОЖНОСТТА НА ЗАКОНИТЕ

Улупи каза:

Когато те съгледах, срази ме Камадева. Смили се, момко хубав, над влюбената дева.

Наричам се Улупи. Измъчвана от бога на любовта, заставам пред тебе в изнемога

и моля те, о сине на Кунти: обладай ме. Самотна съм. Утеха в страданието дай ми.

Арджуна каза:

Не знаеш, о русалко, о хубавице мила, че царствена повеля на мен е отредила

въздържане за цели дванадесет години. Закон е туй за мене, додето срокът мине.

Бих искал да изпълня молбата ти, русалко, но аз не съм излъгвал дори за нещо малко,

та камо ли закона да взема да престъпя. Кажи дали ще мога така да сторя, скъпа,

че тебе да зарадвам, но туй да не събаря ни даже да подронва законите на царя?

Улупи каза:

Потомъко на Панду, и аз, и всички люде отдавна знаем кой си и кой те тук прокуди.

Да бъдеш целомъдрен дванадесет години — с туй брат ти Юдищира наказа те, о сине

на Кунти, затова че си влязъл ненадейно при брат и при съпруга, когато те семейно

били уединени. А бяхте се заклели,

че който туй извърши, изгнаник ще е цели

дванадесет години. И с право те прогони мощта неумолима на клетви и закони.

Но няма да пострада от сливането наше законът, о пандава, това да те не плаши.

Защото към закона от памтивека спада дългът да се помага на оня, който страда.

За помощ аз те моля, самотната русалка, и ти според закона помагаш на страдалка.

А даже и донейде законът да пострада,

ще бъдеш пак достоен за прошка и награда,

защото ще възвърнеш живота ми, Арджуна: отхвърлена от тебе, смъртта си ще целуна.

Целувай, обладавай снагата, обладана

от твойта хубост, момко. Къде ли ще се дяна,

отблъснеш ли ме? — Мъртва простирам се тогава. А знаеш, че законът най-първо повелява

човекът да спасява живота на човека. Спаси ме, избави ме от явна гибел. Нека

законът да намери в ръцете ти на мъж закрилника си, както било е неведнъж.

Помагал си на скръбни, помагал си на бедни, на всеки, който само печално те погледне.

И аз сега прибягвам към твоята защита: закрилнико мъжествен, стори и мен честита.

Вейшампаян каза:

Аржуна беше трогнат от сълзите и стона. Изпълни й молбата, почитайки закона…

 

 

Книга първа (Адипарва), гл. 206