Вяса
Махабхарата (3) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ПЪРВА
Раждането на змиите и на техния изтребител — птицата Гаруда.

Сута каза:

В доброто златно време — века на Деваюга живяха две красиви сестри, една от друга

по-прелестни и с форми божествени. Едната наричаше се Кадру, а другата Вината.

На мъдрия Кашапа съпруги бяха двете — светец и врач, по сила другар на боговете.

Веднъж аскетът нещо зарадван бе и весел и каза на жените, че дар им би поднесъл,

какъвто пожелаят. От радост рипна всяка, че вече ще получи това, което чака.

Зарадваната Кадру поиска да добие деца, по сила равни — хиляда сина змии.

Вината пожела си двоица само рожби, но те да превъзхождат по сила и заложби

родените от Кадру. Мъдрецът рече: „Бива.“ И всяка поклони се, покорна и щастлива.

— Вардете се, та здрави потомци да родите — настави ги аскетът и върна се в горите.

Със две яйца Вината и Кадру със хиляда сдобиха се след време — от своя мъж награда,

Положиха ги в делви усърдните слугини. И мътиха се дълго. След петстотин години

изскочиха отвътре на Кадру синовете. Яйцата на Вината белееха и двете

без признаци, че нещо от тях ще се излюпи. Засрамена, Вината от яд едното счупи.

Разбра, че още трябва яйцето да се мъти — развит наполовина показа се синът й.

И не синовно — ядно погледна той към нея. За нейната жестока прибързаност прокле я:

— От завист, че сестра ти роди потомци здрави, прибърза, алчна майко, та изрод ме направи.

Какво ти е виновна съперницата? Нека робиня на сестра си да бъдеш ти пет века!

От туй ще те избави синът ти, майко, дето е още неизлюпен. Затуй пази яйцето!

И чакай търпеливо. След петстотин години ще дойде той и всички по сила ще надмине.

Изрече туй и хвръкна в небето. Всяка заран в зори се появява — на слънцето коларин.

След петстотин години, на всички за почуда, от другия зародиш излюпи се Гаруда —

една огромна птица, орлица страховита, и още нестрошила яйцето, глад изпита.

И литна, за да пита божествените сили каква храна за нея са те определили.